46.4. с. Бойковец-рид Дървения кръст-местност Шиндарника-седловина Въртежката-Венеца

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

46.4. с. Бойковец-рид Дървения кръст-местност Шиндарника-седловина Въртежката-Венеца - слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 14.8 км.

Маркировка: от венеца до Конделева поляна - немаркиран, от Конделева поляна до Шиндарника - бяло-синьо-бяло, от Шиндарника до с. Бойковец - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Трасето на прехода от скалната дъга Венеца през рида Дървения кръст /Дръвените кръстове/ до село Бойковец се припокрива донякъде с това на предишния маршрут 46.3., в който е описано спускане към селището от върха на планината по долината на река Кобиля. Преповтарят се също така и основните характеристики на отделните части на прехода, първата от които е по-равна, по-панорамна и следва билото на планината, докато втората е по-стръмна и преминава през гъсти букови гори без каквито и да било гледки от тях. В настоящия маршрут обаче се посещават и няколко по-отдалечени от селото местности, както се споменават отделни думи за платото край Венеца и за особено интересния район около хребета Дървения кръст, сред който изпъква най-вече обширното пасище Шиндарника.

Както бе записано малко по-горе, а и както бе споменато на няколко места в предишните маршрути, Венеца не е връх, макар да е известен като такъв сред местните жители и да е описан по този начин в литературата, а е скална дъга, съставена от множество спускащи се от западната страна на местността дълги, високи и отвесни каменни грамади. Понеже отделните реки от зъбери и морени са разположени в близост една до друга, те образуват нещо като единна и извита като обръч скална група или стена, която, гледана отдалеч, наистина прилича по формата си на венец. Местността на известно разстояние на изток от каменните грамади пък е абсолютно гола и равна на външен вид, затова и нейното сегашно наименование е Равни дел. Въпреки че в това съвсем плоско място никъде не се забелязват кота или връх, в него все пак е поставена триангулачна точка, от която към с. Бойковец и рид Дървения кръст се поема по черен път в южна посока. Натам вървището, съпроводено от неописуема панорама на запад и север, пропълзява по ръба между Равни дел и скалните грамади, преминава покрай специално изграден заради спиращите дъха гледки романтичен кът за отдих с маса и пейки, и като завива постепенно на югоизток и навлиза в разредена букова гора, достига след около 45 мин. до кръстопътната местност Копарлива поляна /Конделева поляна/. Тук се стъпва на билото на отделящия се от основния масив на Стара планина на север дълъг рид Шиндарника /от шинда - букова дъска/ и на трасирания по него широк почвен друм, под който са останките на античния Етрополски проход. От това място към рид Дървения кръст и с. Бойковец се следва добре познат път, подробно описан в маршрут 46.2. От Копарлива поляна се продължава по гребена на Шиндарника и по обединеното вървище в обичайната югоизточна посока към извисяващите се пред погледа върхове Малкия и Големия Елак и Звездец, като през разположените под тях местности Маринковец и Въртежката се достига с плавно изкачване нагоре до началото на р. Кобиля при извора Айдука /Хайдушки кладенец/. Разстоянието от разклона при Копарлива поляна до тук се изминава за около 75 мин., а разликата във височината със скалната дъга Венеца е едва петдесетина метра /120 мин./

Въпреки че от Хайдушкия кладенец се отделя пряка пътека, която се спуска по долината на р. Кобиля на изток към Бойковец, от тук към селището се продължава пак по трасето на Етрополския проход на югоизток, като целта е да се достигне до края на селското землище и до разположените там интересни местности Шиндарника и Дървения кръст. 20 мин. след Айдука пътят се изкачва до първата от тях в северното подножие на вр. Звездец, където се достига до важен разклон /140 мин./. От това място на юг се насочва нов път, който се изкачва до самото теме на върха, докато трасето на стария проход подсича най-горната част на отделящия се от това място на североизток рид Дървения кръст, траверсира водоравно през голите поляни на Шиндарника североизточните склонове на Звездец и 40 мин. след разклона слиза с плавен наклон по границата с гората до изоставен фургон в местността Горен напой /напой - изкопани в мочурлива местност дупки за напояване на добитък//180 мин./. Доскоро разлистилите се околовръст вековни букови гори били изсичани от местните и преработвани от тях в специални дъски, наричани шинди. Така на мястото на унищожените от хората лесове се появило сегашното пасище, а името му Шиндарника дошло от оставяните по него да съхнат за през цялото лято току-що издялани букови дъски. Оголената местност се отличава с прекрасната си панорама на север към с. Бойковец, както и с разположеното на юг от нея плитко дере, наричано от тукашните жители Долчината. В древността край коритото на спускащия се там поток, и напряко на трасето на Етрополския проход, бил изграден преграден землен вал, носещ и досега старото си латинско наименование Куртин /от curtain - завеса и wall - стена, т.е. нещо, което прикрива или предпазва, в случая прегражда пътя/. На това най-тясно място по прохода около трасето на античния друм се виждат и до днес могили и следи от стари зидове, в които най-вероятно била вградена специална метална врата, напълно преграждаща движението по вървището. Съвсем близо до Долчината, на север в местността Шиндарника и на юг на главното било на Стара планина, край пътя били издигнати и две наблюдателни кули - Голям и Малък Кесар, които, заедно с разположената на темето на вр. Звездец по-стара и голяма оттях трако-римска крепост Йелдъз табия /Звездовидно укрепление/, напълно доминирали над околността и допълнително подсигурявали преминаващите по друма пътници.

При вр. Звездец от главното било на планината на североизток към с. Бойковец се отделя дългият страничен рид Дървения кръст, разделящ долината на р. Кобиля от тази на съседния Варнишки дол. В наши дни по този хребет е трасиран нов черен път, който също води доста стръмно надолу към Бойковец и по трасето на който може да се предприеме слизане към селището. Поради тази причина, при поляната с фургона белязания с туристическа маркировка Етрополски проход се изоставя и от него към крайната цел на маршрута се продължава на североизток по по-слабо използвания страничен почвен друм. Понеже Горният напой се намира на около 1500 м. н.в., това означава, че до с. Бойковец остават още 800 метра денивелация, т.е. предстои извънредно стръмно слизане, при което за много кратко разстояние трябва да се преодолее огромна разлика във височината. От поляната с фургона започва именно такова по-екстремно спускане по диагонал по най-горните склоновете на Дървения кръст, като през гъсти и стари букови гори се върви по черния път в североизточна посока. 30 мин. след Горния напой се слиза до малката полянка Паметниците, на която са издигнати два скромни мраморни паметника в чест на разигралите се тук епични сражения по време на руско-турската освободителна война /210 мин./. През зимата на 1877-78 г. командването на руската армия трябвало да избере най-прекият път за достигане от град Етрополе до София, а това съвсем естествено бил едноменният Етрополски проход. Пътят обаче бил преграден от изградените по оголения и обзорен Звездец турски редути и от разположената на темето на върха звездовидна крепост. За да преодолеят отбраната на противника, тогава руснаците решили да атакуват редутите от околните ридове, избирайки за целта също голия по онова време хребет Дървения кръст. След сражението загиналите в битката за вр. Звездец руски войници били погребани в братски могили по самите склонове на рътлината, а над местата на погребенията били издигнати набързо сковани с подръчни материали дървени кръстове. По-късно тук били поставени и сегашните каменни паметници, но, въпреки тях, наименованието на рида си останало и до днес Дървения кръст /Дръвените кръстове/.

В местността Паметниците пътят се раздвоява, като от разклона към с. Бойковец трябва да се продължи по левия край на друма отново на североизток. Натам следват още около 35 мин. доста стръмно спускане през гъсти гори, като в местността се подминава скритата сред дърветата вдясно от пътя поляна Долен напой и се достига до голата седловина Бръшляновец, разположена югозападно от безимения връх Кота 1170 /245 мин./. Тук от главния масив на Дървения кръст се отделя на изток страничния едноименен рид Бръшляновец, чиято най-ниска и стръмна част между връх Бесна чукла и река Равна е залесена с изключително разнообразна и интересна за ботаниците широколистна растителност. В средата на седловината се стъпва и на още един важен кръстопът, до който откъм разположената на юг и изоставена в наши дни хижа Звездец се спуска втори черен път. От това възлово за околността място към с. Бойковец може да се продължи по няколко начина - по спускащото се на серпентини на североизток почвено шосе, по трасираната по права линия пряка пътека, водеща на север от вр. Кота 1170, или на изток по билото на рида Бръшляновец. Най-бързо и лесно от тук до селото може да се достигне по пряката пътека, затова от разклона при седловината се поема по трасето й на север към близката р. Кобиля. В посока на реката вървището пресича на няколко места по-широкото почвено шосе, спуска се стръмно покрай оставащата вляво местност Бойковец и разположената вдясно местност Левердото /вероятно по името на растението левурда /див чесън// и 45 мин. след седловината слиза до коритото на Кобиля, до мост над водите й и до зелен фургон, разположен от северната им страна /290 мин./. Тук се достига отново и до черния път, който точно на това място се разтроява.

От разклона при зеления фургон левият край на друма продължава по долината на Кобиля нагоре и на запад покрай коритото й наобратно към върха на планината, средният води през моста на североизток към центъра на Бойковец, а десният следва водите на реката на изток към най-южните махали на селището. Най-удобно от разклона към с. Бойковец е да се продължи с плавно спускане на изток покрай коритото на Кобиля, като в тази посока се върви по черния път, следващ левия долинен склон на реката, и се следи издигащият се пред право пред очите огромен хълм Бачиище. 15 мин. след разклона при моста се достигат първите къщи на с. Бойковец в един от най-южните квартали на селището, носещ същото наименование като това на реката - махала Кобиля /305 мин./. По-надолу от нея постепенно се излиза от гъстите гори и се навлиза в изпъстрени с ниви и градини голи поляни, като тук вдясно от реката се е разпростряла местността Байовото, а вляво е Диловската /или Дилковската/ махала на селището, в която реката се пресича още два пъти по мостове. 20 мин. след влизането в махала Кобиля пътят достига до поредния мост над реката в местността Падалото и до асфалтовото шосе Бойковец-Етрополе /325 мин./. В древността водещият от вр. Звездец на север Етрополски проход се спускал до сегашното с. Бойковец и по долината на река Лопушница достигал до тук. Заради важният път, през турското робство на това възлово място бил изграден прочутият хан Бръшляновско падало, кръстен на съседния рид. По време на Османската империя близкият гр. Етрополе бил дервентджийско селище, жителите на което се занимавали с опазването на прохода. Заради този си статус, селището се сдобило с привилегията в него да не се заселват, да не влизат и дори не да нощуват турци. Поради тази причина, достигайки до тук привечер, мюсюлманите отсядали именно в хан Бръшляновското падало, тъй като трябвало да прекарат нощта извън чертите на града. Днес на около 100 м. на изток от шосето, и от поляната на която някога бил разположен хан Бръшляновското падало, се намира съвременната бойковска махала Кожовото. При нея Кобиля пресича шосето за гр. Етрополе и се събира с по-пълноводната Лопушница, като от сливането на двете се образува р. Равна.