46.2. с. Бойковец-р. Лопушница-седловина Равното буче-Венеца

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

46.2. с. Бойковец-р. Лопушница-седловина Равното буче-Венеца - качване

Денивелация - 600 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 11 км.

Маркировка: от с. Бойковец до седловина Равното буче - бяло-жълто-бяло, от седловина Равното буче до Венеца - бяло-синьо-бяло

Изтегли: GPS-трак

Маршрутът по долината на река Лопушница /Равна, Сухата река/ е възможно най-краткият път, по който може да се достигне от село Бойковец до тукашната хижа Рудината, а сградата на последната е все още единственото сигурно място към настоящия момент, в което може да се отседне и да се пренощува в заобикалящите селището планини. Освен, че не продължава дълго и че е изключително лесен за ориентация, в по-голямата си част настоящият преход е и почти водоравен, като единствено по-стръмно място по него е чак във финалната му част. Наред с всичко друго, интересно за маршрута е още и това, че преминава все по границата между същинската част на Стара планина на юг и издънката й Било планина на север, както и че пресича изумително красиви и все още диви местности, от които към р. Лопушница се спуска необичайно количество от всевъзможни бари, вади, ручеи и потоци. Преходът е допълнително улеснен от широкия черен път, по който се върви почти до самата хижа и от поставената тук-там по трасето му рядка, но все пак напълно достатъчна жълто-бяла маркировка, а понеже разстоянието му е късо, за негово начало е най-добре да се избере най-южната махала на селището и за край - намиращата се в близост до хижата скална дъга Венеца. Най-южният квартал на Бойковец, който носи специфичното наименование Кожовото /Коджовото, Конжовото//от личното име Коджо, а то от Кочо с преминаване на ч в дж/ също е разположен на особено любопитно място - при водослива на реките Лопушница и Кобиля /името й е латинско и означава корито/, образуващи след събирането си река Равна. В миналото от билото на планината до тук се спускал старият Етрополски проход, който бил изключително интензивно използван за времето си, затова тогава при водослива бил издигнат прочутият хан Бръшляновско падало, в който отсядали предимно пътуващите по друма турци. Заради заведението, местността наоколо носи и до днес наименованието Падалата /от падало - място за нощувка и смяна на конете/. Тъй като и понастоящем махала Кожовото е все още обитаема, тя е особено подходяща за оставяне на автомобила и за начален изходен пункт за туризъм, като от нея могат да се предприемат кръгови маршрути около с. Бойковец във всички възможни посоки.

В наши дни, на шосето Етрополе-Бойковец в махала Кожовото има мост и автобусна спирка на междуградския транспорт, от които към х. Рудината и скалната дъга Венеца се поема по асфалтовия път на северозапад към центъра на селото. В тази посока се върви водоравно и срещу течението на р. Лопушница, като първоначално се преминава през едно очарователно на вид, издължено и извито долинно разширение, наричано от местните Лъките /лъка - крайречна ливада/. Също като тази местност, и Бойковец се е проточил на голямо разстояние от двете страни на коритото на реката, като 5-те километра от най-южната му махала до западния край на селището се изминават за около 60 мин. След последните къщи на селото се преминава покрай селските гробища в местността Кръстевете и се излиза на обширна поляна при водослива със спускащото се от ляво дере Танчова долчина, където асфалтът свършва. Тук от основния път се отделя странично разклонение, изкачващо се на север към гребена на Било планина. От разклона към х. Рудината и Венеца обаче се продължава отново по пътя, който следва плътно коритото на Лопушница и върви на запад срещу течението на реката, като след няколко метра се достига по него до вдигната метална бариера. Зад съоръжението се подминава още един разклон със страничен път, който също води на север, и оттук на запад се навлиза постепенно в планината покрай оставащия вляво рид Беликата /Беликаша/ и спускащите се отдясно към р. Лопушница Ломския рът и потоците Поповски дол и Гьола. След навлизането си в Балкана пътят остава широк и равен, както и запазен в изключително добро състояние, а трасето му съвсем плавно и неусетно постепенно започва да набира все по-голяма височина. Точно тук край друма се появяват и първите жълто-бели знаци на туристическата маркировка, която е все още рядка, но по-гъста не е и необходима, тъй като на дълго разстояние напред от вървището няма никакви разклонения.

10 мин. след бариерата се достига до мост, вдясно от който едно съвсем късо разклонение от главния път води в подножието на страничния Стръвненски рид до кът за отдих с маса и пейки /70 мин. след началото/. По-късно се преминава покрай водислива със стичащия се от север Дълбоки дол, подминава се спускащия се до тук от същата посока Тънкия рът и се достига до силно нагъната като релеф местност /вероятно Трите долчини/, в която от всички страни към Лопушница се спускат пълноводни потоци. Задари гъстите гори околовръст и заради множеството водоизточници, мястото изглежда изключително влажно и вероятно е особено прохладно през по-горещите летни дни. Над него, и 15 мин. след първия мост, реката се пресича по още едно подобно съоръжение, след което се достига до разположен вляво от друма втори кът за отдих с беседка и чешма /85 мин. общо/. До тях се вижда и масивно бетонно водохващане, на стената на което е мацнат един от редките знаци на туристическата маркировка. На пръв поглед, мястото тук изглежда невзрачно и незначително, а и от околните дъбрави не се вижда кой знае какво. В древността обаче от планината до беседката достигал по долината на близката река Долна Марщица споменатият Етрополски проход, чието трасе продължавало от това място на изток към сегашното с. Бойковец именно покрай коритото на р. Лопушница. В наши дни, веднага след кътчето за отдих основният черен път пресича р. Долна Марщица по висок масивен мост, южно от който се вижда и голямо бетонно водохващане. След това място над коритото на р. Лопушница се преминава по още един по-малък мост, подминават се оставащия вдясно Танке рът и разположената вляво местност Пепелашовото /по личното име на собственика, а то от пепелаш - пелтек/ и 15 мин. след беседката с чешмата се излиза на голяма, равна и особено важна за цялото по-близка част на планината поляна, при водослива на р. Лопушница с река Марщица /образува се малко преди да достигне до това място от събирането на потоците Горна и Средна Марщица//100 мин./. Денивелацията от махала Кожовото до тук е само 250 м.

Въпреки своята важност, приличащата на чатал поляна при водослива на Лопушница и Марщица не е отбелязана с име на нито една карта. За голямо съжаление, днес особено красивото място е превърнато и в депо за свлечени до тук с коне дървени трупи, които са добити в интензивно изсичащите се в момента околни гори. Точно на север и висого горе над местността, над поляната Голямата бачия, изворите на Лопушница и главния гребен на Било планина, се издига първенецът на този дял от Балкана - връх Маняков камик /1439 м./, а в горите на юг от водослива пък се крият малките Пепелашови поляни и по-големите от тях оголени местности Конска поляна и Ненова ливада. От чатала при поляната долината на р. Лопушница завива рязко на север и се издига стръмно към изворите си, разположени под Маняков камик, съседния му връх Белия камик и намиращата се между тях седловината Морето, докато р. Марщица продължава по-плавно оттук на запад, накъдето се разделя на Средна /извира от Ненова ливада/ и Горна /изворът й служи за водоснабдяване на намиращата се точно до него х. Рудината/. Двете сливащи се в местността реки са разделени помежду си от достигашия до тях от запад Масурков рът, който е наречен така по прякора на собственика си /думата масур има множество различни значения/ и чиито стръмни склонове затварят местността и хоризонтът над нея в съответната посока. Освен двете реки и околните ридове, поляната при водослива раздвоява и пътя, краищата на който продължават покрай долините на Лопушница и Марщица. Наред с всичко това, оттук към Венеца следва и същинското изкачване по маршрута, което е кратко, но пък доста стръмно.

От разклона към крайната цел на прехода се продължава по-левия край на пътя и покрай коритото на р. Марщица в западна посока, като 10 мин. по-нагоре се достига до нов разклон /110 мин./. На това място основният черен път напуска долината на реката и започва да се изкачва по-стръмно на юг, докато от него се отделя по-слабо използвано разклонение, по което се продължава на запад отново покрай коритото на р. Марщица. По това странично почвено шосе се върви още няколко минути до втора важна поляна, встрани от която се вливат един в друг началните притоци на реката - потоците Горна и Средна Марщица. Местността при събирането на началните притоци е важна и с това, че тук от черния друм се отделя пряка маркирана пътека, водеща по Масурков рът директно към х. Рудината. От водослива на Горна и Средна Марщица към скалната дъга Венеца се продължава по черния път, който плавно завива на югозапад към най-ниското място по билото на планината - седловина Равното буче /Предела/, служеща за граница между Било планина от една страна и същинската част на Балкана от друга. Именно някъде непосредствено след водослива на реките Горна и Средна Марщица друмът напуска границата с Било планина и навлиза в Етрополска Стара планина, като няколко минути по-късно достига до още един възлов разклон. Тук от вървището се отделя втора маркирана пътека, която този път води не към хижата, а именно към седловина Равното буче. От напускането на основния път до този разклон се върви около 10 мин. /120 мин./.

Над това място е най-добре да се завие към седловина Равното буче поради две причини. Първо, прекият не път води към скалната дъга Венеца, а към едноменния връх Венеца /1368 м./ и второ, трасето му е затрупано със съборени при силна буря дървета. Ако се продължи напред по черния път, тогава се достига съвсем скоро до падналите дървета и от тях се завива без пътека на запад, като след няколко минути се излиза на билото на дългия рид Шиндарника, който вече е част от Стара планина и по гребена на който е поставена туристическа маркировка. Разстоянието от разклона към седловина Равно буче до маркираната пътека се изминава за 30 мин. /150 мин./. След излизането на пътеката се продължава по нея на юг с изкачване на стръмен склон в местността Промката, като след още около 20 мин. се достига до разклон при голямо дърво с многобройни табелки по него /170 мин./. Оттук маркираната пътека, идваща откъм х. Рудината и продължаваща към хижа Чавдар, се насочва водоравно на юг, а към скалната дъга се отделя на запад странично вървище, белязано с рядка и стара бяло-синя маркировка. От дървото с табелките на запад към Венеца страничната пътека постепенно преминава в широк черен друм, който след около 20 мин. излиза от гората, преминава покрай хранилка за животни и постепенно завива на юг /190 мин./. От източната си страна местността Венеца /която не е връх, въпреки че така е описана навсякъде/ е оголена и платовидна, без ясно изразена кота. От западната си страна обаче това иначе равно плато е като отрязано с нож, като от ръба към бездната под него се спускат дълги и високи скални грамади във формата на венци, дали името на мястото. Тук от триангулачна точка на ръба над Венеца се открива и прекрасна панорама на запад към долината на река Бебреш с красивите акведукти на автомагистрала “Хемус" над нея и с Мургашкият дял на Стара планина зад тях. Най-изумителните гледки от Венеца, обаче, се откриват, когато се повърви от това място още около 10 мин. на юг по черния път /200 мин./. Разликата във височината между поляната с водослива на Лопушница и Марщица и скалната дъга Венеца е 400 м.