46.3. с. Бойковец-р. Кобиля-седловина Въртежката-х. Рудината

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

46.3. с. Бойковец-р. Кобиля-седловина Въртежката-х. Рудината - слизане

Денивелация - 700 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 16.2 км.

Маркировка: от х. Рудината до извор Айдука - бяло-синьо-бяло, от извор Айдука до с. Бойковец - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Преходът от хижа Рудината до село Бойковец през долината на река Кобиля е доста продължителен и заобиколен, но пък за сметка на това е изключително разнообразен, обзорен и даващ възможност за запознаване с голяма част от красотите на планината в по-отдалечената югозападна част от землището на селището. Освен това, маршрутът може да бъде разделен и на две ясно обособени части, първата от които - от х. Рудината до изворите на р. Кобиля - е по-равна и панорамна и следва непрекъснато билото на планината, докато втората - от началото на р. Кобиля до най-южните махали на населеното място - е изключително стръмна и преминава почти изцяло през гъсти и трудни за ориентация широколистни гори. От сградата на хижата към р. Кобиля се поема на юг през едноименното пасище Рудината по широка и добре маркирана пътека, следващата гребена на Било планина и трасето на едно от разклоненията на античния път Етрополски проход. Дали заради откритостта на мястото, особеностите на каменистия му терен или пък по някаква друга причина, но точно в този участък трасето на древното вървище се е запазило най-добре. След хижата по Етрополския проход се достига бързо до горския пояс и през него се слиза за около 15 мин. до дъното на дълбоката и важна в географско, орографско и хидрографско отношение седловина Равно буче /Равното буче, Предела/, служеща за граница между Било планина и същинската част на Балкана. Тук от трасето на стария друм се отделят две странични пътеки, първата от които се насочва по долината на река Ечемишка на запад към Ботевград, а втората покрай коритото на река Лопушница /Равна, Сухата река/ на изток към с. Бойковец. Ако се цели директното спускане към селото по най-бързия начин, Равното буче е най-доброто място, откъдето може да започне това. Ако се разполага, обаче, с малко повече време, от седловината към селището е най-добре да се продължи на юг по трасето на Етрополския проход и по билото на дългия рид Шиндарника /от шинда - букова дъска/, който вече е част от Същинска Етрополска Стара планина.

От Равното буче към долината на р. Кобиля се навлиза със стръмно изкачване на юг в Етрополска планина, като първоначално се преодоляват склоновете на т.нар. връх Венеца /1371 м./. Това, обаче, всъщност не е същински връх в истинския смисъл на тази дума /макар местността да си има и своята най-висока точка/, а е обширна дъга, образувана от спускащи се през букова гора отделни скални грамади, които опасват от северозапад територията на защитената местност Елака. По Етрополския проход в посока на Венеца за около 30 мин. се отхвърлят около 200 в. височина през тясната, усойна, скалиста и изпълнена с разредени букови гори местност Промката, наименованието на която означава точно това - тесен проход /процеп/ между върхове, през който можеш да се промъкнеш /45 мин. след началото/. Малко преди да се излезе при скалния венец се достига до огромно дърво с множество туристически табелки по него, при което стръмното изкачване привършва. Тук от белязаното с гъста маркировка трасе на античния друм се отделя още една странична пътека, която води на запад към Венеца. В посока на р. Кобиля обаче се продължава през малко по-гъста гора и с по-равен ход на юг, като се достига в югоизточното подножие на въпросния връх до черен път и по трасето му се завива към плоската местност Равни дел. През този по-равен участък от маршрута се излиза постепенно на голи поляни, по края на които протича река Средна Марщица, продължава се покрай коритото й по почвения път и при малко езерце се достига до важен разклон. Растоянието от дървото с табелките до това място се изминава за около 30 мин. /75 мин. общо/.

Според етрополският краевед Александър Тацов, в древността тук Етрополският проход се раздвоявал, като единият му край продължавал през оставащата вляво Конска поляна на североизток към с. Бойковец, град Етрополе и едноименната Етрополска котловина, а другият се насочвал на северозапад към Ботевградския край. Същият автор твърди и че през Античността значението на местността наоколо било изключително важно, тъй като тя се явявала гранична между две отделни римски провинции. По време на римската окупация административните области в империята били разделени и на самостоятелни митнически единици, наречени илириуми, които били части на една и съща държава. Въпреки това обаче, между тях имало граници, при преминаването на които трябвало да се заплащат митнически такси. С тези граници се обяснява, между другото, и наличието на множество проходи през планините, като пак от тези разделителни линии идвало и истинско наименование на местността, наричана в миналото не Равни дел, а Рамни дел - от рамник /гранична местност/ и делник /граничен камък/. Твърди се също, че доскоро тук все още стърчали над земята граничните разделителни пирамиди, на които местните викали именно делници. В Равни дел наистина и се забелязват и досега следи от човешка дейност, като изкуствени насипи и заравнявания, вероятно останали на това място от издигането на митнически, защитни или пък на някакъв друг вид охранителни гранични съоръжения. Днес от тук, както и от Равното буче, също може да се достигне до с. Бойковец, като през местностите Конска поляна и Марков требеш /требеш - изкоренена т.е. изтребена гора/ се слезе покрай долината на река Долна Марщица на североизток до коритото на Лопушница и по него се продължи към селището.

От разклона в местността Равни /Рамни/ дел към крайната цел на маршрута следва по-плавно изкачване по трасето на обединения Етрополски проход на югоизток по билото на рида Шиндарника, като в тази посока се излиза 15 мин. по-късно на широката Копарлива поляна /тук вирее растението фенел /див копър//, отличаваща се с издигната в южния й край масивна дървена къща и с разположеното в средата й малко езеро, наричано от тукашните жители Червената локва /90 мин./. В някои карти и издания тази местност е вписана и като Конделева поляна, което име вероятно произлиза от рядката фамилия на бившия й собственик. Над Копарливата поляна се изкачва все така плавно и за около 20 мин. и връх Малкия Елак /1414 м./, чието наименование пък, както и това на близкия връх Големия Елак /1505 м./, показват, че въпреки малката си надморска височина, околността доскоро е била покрита с иглолистни гори, повечето от които са изчезнали напоследък заради повсеместното глобално затопляне на климата по целия свят /110 мин./. Двата върха и районът край тях са обединени в споменатата защитена местност Елака, охраняваща, освен редки находища на иглолистни дървесни видове, още и интересните скални образувания Грамадата и Дългата грамада. Вр. Малкия елак не се изкачва догоре, а се заобикаля малко под котата му от юг през голата местност Маринковец, названието на която идва от оставащия в гората на изток от пътя Маринков /Маринов/ кладенец. Тук от друма се отделя поредната странична пътека, която пак се спуска на север към долината на р. Лопушница и с. Бойковец.

Маринковец е изключително по своята красота тихо, диво, глухо и романтично място, закътано насред горите и отдалечено поравно от всички околни селища, затова край него все още са съумели да се запазят от човешката намеса няколко много интересни защитени природни забележителности. Понеже местностите край друма в този му участък са били доскоро голи и директно изложени на силните студени северни течения, тук в тях е останало още едно естествено находище на нехаректерен за нашите високи планини растителен вид - брезата. Местната гора от тази дървесна разновидност също се намира на изток от пътя и е най-голямата на Балканския полуостров, като, отделно от Елака, е обхваната и от втора защитена местност - Беликата /или Беликаша//наречена е така, заради бялата кора на брезите в нея/. Пак в същата източна посока от Маринковец се намира и трети охраняван от държавата обект - скалната река Гроотака /Грохотака, Гроота/, морените в която не били точно каменни, а от особен вид пясъчни скали, и когато водата се удряла в тях, се чувал грохот. Заради отдалечеността си и заради гъстите си гори, в края на турското робство местността Маринковец се превърнала в свърталище на банда от опасни разбойници, които обирали пътниците по Етрополския и съседния Арабаконашки проходи, спускайки се оттук към трасето на втория по една много тясна и стръмна пътека, наречена Магарешката. Злосторниците обаче не нападали направо, а първо изпращали по пътищата разузнавачи, които се представяли за търговци на брусове - специални загладени камъни за острене на коси. След освобождението на България от турско робство тук в близост до пътя била намерена скала, под която имало няколко ненапълно издялани брусове и по тях било установено къде точно се е намирало бившето свърталище на разбойниците.

След поляната Маринковец маркираният черен път завива на юг и траверсира водоравно от запад вр. Големия Елак, излизайки 25 мин. след по-малкия му събрат до друга гола местност - Въртежката /Врътешката, Въртежката, Въртележката, Чемериково краище//135 мин./. Това е заоблена и посукана от природата кръстопътна седловина, разположена между върховете Големия Елак от север и Звездец /1655 м./ от юг и ползвана от местните селяни като граница между разположените предимно от двете страни на планината Пирдопско и Етрополско краища. Понеже от Въртежката в посока на последния връх билото на планината е голо, тънко и ясно очертано, панорамата над него към централния гребен на Балкана, както и на запад към долината на река Бебреш с връх Мургаш зад нея, е всеобхватна и е докъдето погледът достига. От Въртежката също се отделят няколко пътеки, по които на север и североизток по рида Беликаша и през местностите Коритото и Колови ливади се слиза в с. Бойковец, а на запад по рида Прибовица и долината на река Твърдомещница се достига до язовир Бебреш. Друг черен друм пък, води оттук и на югозапад, като преминава над изворната област на р. Бебреш и през местността Влаински камък се спуска към седловина Арабаконак. Останалите забележителности на Въртежката са студеният извор в местността, виждащите се от северната й страна руини на овчарници, наречени Бъкличарски колиби, както и една, разположената на темето на ниската могила на юг и строшена отдавна на две, малка каменна плоча, поставена в памет на разигралите се тук сражения по време на Руско-турската освободителна война.

Наред с всички други интересни забележителности около Въртежката, любопитство тук буди и самото наименование на седловината, което, според мнозина автори, уж било ясно, но всъщност не можело да се обясни толкова лесно. Едни твърдят, че топонимът произлизал от откритата местност, в която при мъгла хората често се губели и затова се въртели в кръг, други обясняват произходът му с народните вярвания, според които, в местността често играели своите въртеливи хора горски самодиви. В Бойковец пък смятат, че името е свързано с хайдутите на поп Мартин, които някога си почивали на поляната и, за да уплътняват свободното си време, забивали в земята дълга тояга, след което изпълнявали особен ритуален танц около нея, въртейки се по специален начин. Друг вариант на същата легенда пък гласи, че на седловината хайдутите се люлеели на въртежка - дълга водоравна греда, опряна в средата на камък, в двата края на която стоял по един човек. Всъщност, истината е, че името Въртежката идва от правото трасе на преминаващия през нея Етрополски проход, което в местността описва лек завой /завърта се/. Последното название на седловината - Чемериково краище /от чемерика /veratrum/ - многогодишно тревисто отровно растение с право стъбло/, е лесно за разгадаване и произлиза от поляните на запад от Въртежката, които са покрити с този вид трева, а седловината е разположена в техния край.

След Въртежката се върви още около 15 мин. на юг по билото на рида Шиндарника до най-ниското място по него /150 мин./. Тук в една вдлъбнатина от източната страна на гребена, и в гората встрани от пътя, се намира един от изворите на р. Кобиля - Хайдушкият кладенец /Хайдуковец, Айдука/, названието на който е свързано с въпросните хайдути, отсядали някога на близката седловина Въртежката. По време на турското робство близкото до пътя изворче било и важно хайдушко сборище. Името на изтичащата от извора р. Кобиля пък всички смятат, че произлиза от животното кон. Според споменатият вече етрополски краевед Александър Тацов обаче, то е от латински произход и означава корито. Същият автор твърди, че по трасето на Етрополския проход в тази му част, което съществува още от времето на траките, но е поправяно и доразширявано от римляните, са се запазили още множество наследени от последните завоеватели латински топоними, като Малък и Голям Кесар, Куртин, Патрешко и други. Разликата във височината между х. Рудината и извор Айдука е само 130 м. На това място от билния друм се отделя и пътека, която се спуска на изток и надолу към долината на р. Кобиля и води към с. Бойковец. Заради нея, тук билото на Шиндарника и трасираното по него вървище се напускат и от извор Айдука се продължава с рязко и стръмно спускане на серпентини през гъсти букови гори в източна посока, като натам по трасето на пътеката се преодоляват за кратко време около 200 м. височина. В този участък от маршрута от лявата страна на слизането остава страничният рид Стръмната поляна, докато от дясната е Дебелия рът, който е част от по-големия от него рид Дървеният кръст.

25 мин. след отделянето от билото се достига до по-оформена част от долината на р. Кобиля и до дървена барака, при която пътеката се разширява до черно почвено шосе /175 мин./. В горната си част този път е отнесен на няколко места от водите на реката, но трасето му все пак може да се ползва, като по него се преминава след още около 40 мин. покрай чешма и масивно бетонно водохващане /215 мин./. 5 мин. по-надолу се достига при мост над реката и при зелен фургон вляво до важен разклон с друг черен път, където трябва да се реши в какво посока ще се върви /220 мин./. Оттук на изток по десния край на пътя и покрай коритото на реката се излиза след около 30 мин. до най-южните махали на селото - Кобиля, Диловска и Кожовото и до шосето Етрополе-Бойковец, а на североизток и по левия край на вървището се достига до самия център на населеното място. Ако ще се върви към същинската част на Бойковец, тогава оттук към селото се продължава по левия край на пътя на североизток с пресичане по моста на р. Кобиля. В тази посока вървището напуска Дървеният кръст, стъпва на съседния рид Стръмната поляна и, като пресича плиткото долче Монкьовец, скоро излиза в подножието на дълги поляни с прекрасни гледки от тях в обратната западна посока към океан от гъсти гори, покриващ цялото било на планината. Оттук се продължава по вододелния рид в почти северна посока, преминава се покрай изворът Мунгьовец и скоро се излиза в оголената местост Чиповско, от която се виждат първите къщи на селището. 50-60 мин. след разклона при р. Кобиля покрай оставащия вдясно остър връх Велин камък /790 м./ и сградите на изоставен пионерски лагер вляво се слиза плавно до река Ивановец, зад която се достига и до центъра на с. Бойковец /280 мин./. Денивелацията от извор Айдука до тук е 700 м.