44.2. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-седловина Стубеля-седловина Морето-х. Рудината

Оценете
(2 гласа)

44.2. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-седловина Стубеля-седловина Морето-х. Рудината - слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 10.8 км.

Маркировка: от х. Рудината до седловина Морето - бяло-червено-бяло и бяло-синьо-бяло, от седловина Морето до в.з. Зелин - бяло-червено-бяло

 

2020 04 01 1

 Изтегли: GPS-трак

     

       Както има няколко начина за изкачване от град Ботевград /вилна зона Зелин/ до хижа Рудината, така има и няколко варианта за слизане по обратния път, най-отдалеченият и заобиколен от които е този през летния курортен комплекс „Стубеля“. Последният маршрут е най-рядко използван от местните туристи не само заради по-голямото разстояние по него, но и заради фактът, че за да се слезе по трасето му, първо трябва да се изкачи стърчащият над хижата връх Четковец /Чешковец, Чечковец//1371 м./. Тази възможност за достигане до града обаче си има и своите предимства, които са придвижването по широк черен път /в края на маршрута той става асфалтов/, пресичането на невероятно красиви местности и, не на последно място, изключителната панорамност. Ако за слизане от върха на Балкана към гр. Ботевград се избере преходът през местността Стубеля, тогава от х. Рудината се поема първоначално на север със стръмно изкачване по черен път към споменатия Чечковец, до който се върви по оголения централен гребен на Било планина. Темето на върха се изкачва за около 15 мин., като при това се преодоляват стотина метра височина. Малко преди да се достигне до Чечковец от главния друм се отделя добре белязано с туристическа маркировка странично разклонение, което заобикаля водоравно върха от юг и изток и по което също може да се продължи към Ботевград. Четковец обаче е добре да бъде изкачен поради няколко важни причини - късото разстояние от хижата до него, малката височина, която трябва да се преодолее, останките от крепост на темето му и прекрасната панорама оттам на юг към главното било на Стара планина. При върха се навлиза в стара букова гора, в която трасето на друма е гъсто белязано с наскоро подновена лентова туристическа маркировка, както и с оцветени в жълто големи табелки, забити по стволовете на дърветата.

        От Четковец към Ботевград се продължава пак по гребена на Било планина със завой на североизток, като 10 мин. след върха се достига до троен разклон, при който от дясната страна на друма излиза маркираното му страничното му разклонение, отделило се от него малко след тръгването от х. Рудината /25 мин. след началото/. По този страничен път може да се дойде от хижата до тук, без да се изкачва вр. Четковец. Веднага след това място се излиза при нов разклон, при който този път вляво от вървището се отделя пряка маркирана пътека, спускаща се към в.з. Зелин на запад през местността Плоски /или Пльоски/ поляни. От този втори разклон към Стубеля се продължава отново по основния черен път и по билото на планината на североизток, преминава се покрай оставащо вдясно сечище с гледки на юг към долината на река Равна, подсича се издигащото се вляво скалисто възвишение Белия камик /1380 м./ и 25 мин. след тройния разклон се слиза с леко спускане надолу до кръстопътна седловина /50 мин. общо/. Всички туристи от околността наричат това място Морето /Липов преслоп/, без обаче да могат да обяснят смисълът и значението на топонима. Според известният ни езиковед проф. Стоян Заимов, в миналото наименованието на местността вероятно било във формата марето, коренът на която дума - мара, същият автор твърди, че е от тракийски произход. От думата мара произлизат имената на два от старопланинските ни проходи - Мара гидик над град Калофер и този със същото наименование над село Мирково, на най-голямата ни река - Марица, както и на местната река Марщица, която се образува от три по-малки потока - Горна, Долна и Средна Марщица. Предвид на това обаче, че думата мара е с тракийски произход, истинските й смисъл и значение си остават все още неизвестни. Местността Морето представлява кръгла, равна и гола поляна, от източната страна на която се издига най-високият връх на Било планина - Маняков камък /1439 м./. Седловината е заобиколена от всичките си страни със стари букови гори, като под едно огромно вековно дърво в техния край е разположен интересен кът за отдих с маси и пейки.

        В наши дни, в средата на седловина Морето пътят се раздвоява, като десният му край, заедно с поставената по него синя туристическа маркировка, продължава по основния гребен на планината с рязък завой водоравно на югоизток към вр. Манякъв камък, докато левият се насочва със стръмно спускане надолу по билото на отделящия се оттук на северозапад Стубленски рид към курортния комплекс Стубеля. От това място към в.з. Зелин и гр. Ботевград се продължава със слизане на северозапад по по-стръмния ляв край на черния път, като се следва вече червена маркировка. Още с напускането на равната седловина Морето започва по-екстремно спускане през гъсти смесени гори, като тук билото на Стубленския рид е все още доста тънко, силно притиснато на запад от долината на Стубленската река и от изток от тази на Рогочева река. 25-30 мин. след началото на слизането се достига под плоската и плитка седловина Тонки преслоп до рязък завой на пътя на североизток, като тук в разположената в обратната северозападна посока местност Остриката лесовете са нарочно изсечени до корен, вероятно за да се направи ски-писта /80 мин./. На това място Стубленският рид се разделя на две от обширната долина на река Черниш, като основната му част продължава на северозапад към в.з. Зелин и гр. Ботевград, а от него се отделят тесен страничен хребет, водещ на североизток през връх Преслопа /950 м./ към Рогочевата река. При завоя от основния черен друм се отделя и тясна пътека, спускаща се на север към близкото село Трудовец. Денивелацията от седловина Морето до началото на ски-пистата е около 300 м. От разклона към гр. Ботевград може да се продължи по два начина - или по пътя, който обаче доста заобикаля, или по ски-пистата, като се следва трасираната през средата на голата местност широка пътека. Понеже към края на маршрута е най-добре да се продължи право на запад през ски-пистата, затова при разклона черният път се напуска. От това място към Ботевград се продължава по права линия надолу през поляната, като се следва пътеката, извиваща през средата и по южния край на пистата. Така местността се пресича само за около 10 мин., като скоро се излиза пак на черния път при обзорно място, с прекрасна панорама на запад към особено красивия курортен комплекс Стубеля и издигащите се зад него остри гористи върхове Острата чукла /900 м./ и Калето /938 м.//90 мин./.

      Стубеля /от стубел - дървен чучур на чешма/ е обширна, равна и гола седловина на билото на едноименния Стубленски рид, в западния край на която е изграден въпросният почивен комплекс, включващ няколко интересни реновирани сгради, бунгала и басейн. От северозападната страна на комплекса в посока на споменатите върхове Острата чукла и Калето се отделя още една тясна пътека, която по левия долинен склон на р. Черниш и през местността Кунчовци се спуска също към с. Трудовец. Разстоянието от края на ски-пистата до сградите в Стубеля се изминава за около 15 мин. /105 мин./. Днес пред входът на комплекса е изградена чешма, която вероятно е дала наименованието на цялата местност и от която започва асфалтов път, водещ на запад към в.з. Зелин. От Стубеля към края на маршрута се продължава вече по асфалтовото шосе, което подсича водоравно от юг Острата чукла и Калето, достига по-надолу до разклон вдясно към втори комплекс от няколко нови сгради и чрез поредица от дълги завои се спуска стръмно към коритото на Стубленската река. От чешмата до разклона с втория комплекс се върви около 25 мин. /130 мин./. Тук за достигането до Стубленската река обаче се появява и втора опция - пряка пътека, по която част от завоите на шосето могат да се подсекат. По нея за по-малко от 10 мин. се преодоляват около 200 м. денивелация, като скоро се излиза отново на асфалтовия път в близост до самата река /140 мин./. При разклона се завива по шосето на запад и по трасето му се навлиза бързо в началото на в.з. Зелин при поляна с военни складове, разположени в местността Зланковското /Складовете/. От тях към Ботевград се продължава на северозапад по главната улица на вилната зона в посока на Автомагистрала “Хемус”, до която се върви още около 20 мин. /160 мин./. При достигането й се преминава от другата й страна по построен под лентите й тунел, веднага след който при площад с чешма се излиза пред местния Ботевградски манастир “Рождество Богородично”. На стотина метра вляво от тунела пък може да се види и т.нар. Свещено дърво - огромен дъб с оброчен кръст и паметник до него, наричан от местните Пазителят на Ботевград. Разстоянието от площада при автомагистрала Хемус до гр. Ботевград е около 3-3.5 км.

 

19

Хижа Рудината

30

Местността Рудината и хижа Рудината

28

От вр. Четковец към местността Рудината 

32

От вр. Четковец назад към хижа Рудината

43

Темето на вр. Четковец с останките от малка крепост

44

Маркировката по маршрута към местността Стубеля

47

Разклонът на седловина Морето

53

 Комплексът Стубеля на едноименната седловина 

58

 Разклонът в местността Зланковското

2014-02-03 104311

Профил на маршрута

Прочетена 3168 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм