17.4. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-рид Галибега-х. Мъка-х. Дерменка

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(2 гласа)

17.4. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-рид Галибега-х. Мъка-х. Дерменка - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 5.5 км.

Маркировка: от Кърнарско ханче до м. Горната поляна - немаркиран, от м. Горната поляна до седловина Бахчиите - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от седловина Бахчиите до х. Дерменка - бяло-червено-бяло и ЗКМ

Изтегли: GPS-трак

Най-пряката пътека, която води от село Кърнаре към билото на Балкана, започва от разположеното в полите на планината Кърнарско ханче. От него пътеката се изкачва право на север, следвайки гръбнака на тънкия и къс рид Галибега - странична издънка на по-широкия и по-дълъг хребет Дебели дял. От своя страна Дебели дял е най-едрият /откъдето идва и наименованието му/ и най-важният за района рид, отделящ се от върха на планината при възловата билна седловина Бахчиите и спускащ се оттам към Кърнарското ханче и равното кърнарско поле. В средната си част Дебели дял се разчленява от водите на река Орман дере /Горски дол/ на два по-къси долни странични рида, източният от които се нарича Каваклията /Тополов рид/, а западният - Галибега. В миналото изкачването от с. Кърнаре към горните части на Балкана ставало, съвсем естествено, по най-пряката пътека, която извивала точно по гребена на Галибега. В с. Кърнаре тази пътека е известна с хибридното си българо-турско име Ишек пътека /Магарешката пътека/, като доскоро по нея изнасяли товари с магарета към по-високите краища на планина. Преди години обаче, пътеката по съседния рид Каваклията била маркирана с нови лентова и зимна колова маркировки и днес туристите предпочитат да се изкачват по нея, вместо по съседното по-пряко вървище. Така широката и добре отъпкана през вековете пътека по рида Галибега била постепенно забравена и почти напълно изоставена, макар да била най-прекият и къс път, водещ от с. Кърнаре към главното било на Балкана.

От Кърнарското ханче към планината и рида Галибега се поема през полето на северозапад, като за ориентир в тази посока се ползва открояващата се натам тясна и дълбока долина на река Джофара /Джафар дере/. С тази скалиста, силно разчленена и наподобяваща на лабиринт долина на реката е свързано и наименованието на заграждащият я от изток рид Галибега, което в превод на български език означава точно Лабиринт. 10 мин. след началото на маршрута се излиза на шосето на Троянския проход, на около стотина метра източно от р. Джофара. Тук на север от асфалта се отделя споменатата Ишек пътека, която навлиза сред гъстите лесове от горната страна на пътя, стъпва на рида Галибега и веднага започва да се изкачва стремглаво по най-ниските му долни части. Понеже склонът е извънредно стръмен, пътеката го преодолява на къси серпентини, като извива първоначално в север-североизточна посока, пресичайки по диагонал ниска и много гъста габърова гора. Някъде в този гъст лес /и вляво от пътеката/ остава бившата продълговата и силно наклонена към долината на р. Джофара поляна Карагьоз тарла /Черноокова нива/, залесена в наши дни с ниски и бодливи храсти. 35 мин. след начало си пътеката достига до равната седловина Седлото, от която се открива в северна посока първата по-обширна панорама по маршрута /45 мин. след началото/. Виждат се изпълненото с причудливи скали тясно дефиле на р. Джофара, почти всички по-сложни разклонения на долината й, както и доминиращият над тях огромен скален венец Червената скала. Денивелацията от Кърнарското ханче до тук е около 350 м. Както показва името на местността, Седлото е равно и тясно място от билото на рида Галибега, свързващо двете му по-широки и големи долна и горна части. След първоначалното много стръмно изкачване, малката и равна седловинка е идеално място за почивка, още повече, че оттук нагоре следва пак сравнително по-труден етап от маршрута.

Гората над седловината е по-разредена, а склоновете на Галибега са покрити с натрошени камънаци, което прави изкачването от Седлото нагоре, като че ли, по-лесно, въпреки все още големия наклон. Над равното място пътеката извива стръмно по поредните къси серпентини и покрай последните натрошени скали и разкривени групи дървета излиза след 15 мин. над горския пояс в ниската част на просторната и гола местност Горната поляна /60 мин./. В най-южния край на тази местност се намират изворите на споменатата р. Орман дере, която разделя рида Дебели дял на две по-къси долни части. На Горната поляна пътеката излиза в близост до голото връхче Кота 1194, от което се открива обширна панорама назад и на юг към цялата Карловска котловина. От този връх се вижда и далеч на североизток към продължението на рида Галибега, чието било натам е голо, тънко и посипано с няколко характерни и изпъкващи над поляните групи от светлосиви канари. На изток пък се вижда също така голият в горната си част рид Каваклията, по билото на който извива маркираната с колове нова туристическа пътека. От Кота 1194 към върха на планината може да се продължи по два варианта. Първият е Горната поляна да се пресече водоравно на изток, да се премине над изворите на р. Орман дере и да се достигне до маркираната пътека, извиваща по билото на съседния рид Каваклията. Ориентир н тази посока е ясно открояващият се натам пирамидален връх Йосев говедарник /1308 м./, както и другото по-обширно пасище в района - Долната поляна. При този вариант, след достигане до туристическата пътека се продължава по нея на север, като трасето й е подробно обяснено в маршрут 17.1. Вторият вариант е по-пряк от първия, като от вр. Кота 1194 се продължава по билото на рида Галибега на североизток към стърчащата над Горната поляна борова гора Късият чамлък.

Ако за изкачване от Кота 1194 към главното било на планината се избере вторият вариант, тогава от върха се продължава по Галибега на североизток, като се върви от юг и на няколко метра под скалистия гребен на рида. Горната поляна е покрита с високи треви, в които пътеката почти не личи. Затова пък, като много добър ориентир при движението напред и нагоре служат големите групи от светлосиви скали по билото на Галибега, както и една по-малка, равна и също така скалиста площадка, разположена непосредствено над тях. Разстоянието от вр. Кота 1194 до площадката се изминава за около 30 мин., като денивелацията от местността Седлото до тук е 300 м. /90 мин./. Площадката е най-важното място по маршрута, първо, защото при нея ридовете Галибега и Каваклията се събират и второ, защото тук се събират и пътеките, извиващи по билата им. Не на последно място, площадката е интересна и с невероятната панорама, която се открива от скалите й на юг, към пообраслите в наши дни с шипкови храсти бивши пасища Горната и Долната поляни, вр. Йосев говедарник и гористата долина на р. Орман дере. От това място към върха на планината се продължава вече по маркираната с лентова и колова маркировки туристическа пътека, която със завой на североизток навлиза в интересната борова гора Късият чамлък.

Причудливо разкривените дървета на Късият чамлък, както и разхвърляните навсякъде покрай тях натрошени скали, придават донякъде алпийски вид на иначе спокойните и затревени тук старопланински склонове. Това е и причината, местността, макар да се намира от южната страна на Балкана, да е включена в Резерват Стенето, разположен на север от главното му било. През гората пътеката извива със съвсем лек наклон нагоре, като от края на Горната поляна до разположената над Късия чамлък хижа Мъка се изкачват още около стотина метра височина, а разстоянието се изминава за 25 мин. /115 мин./. Хижа Мъка е построена сред красивата горска полянка Салчов егрек /Салчова кошара/, намираща се при последните дървета на Късият чамлък. Понастоящем хижата е постоянно заключена, сградата й изглежда така, сякаш е отдавна изоставена, а преминаващите покрай нея туристи могат да се ползват само от голямата чешма, построена от северната й страна. От х. Мъка се продължава по маркировката на североизток, като след още около 15 мин. се излиза на главното било на планината при кръстопътната нъзлова седловина Бахчиите /130 мин./. Тук туристическата пътеката, идваща откъм с. Кърнаре и х. Мъка, се влива в главната билна пътека Ком-Емине /КЕ/, следваща гребена на Балкана. От разклона към хижа Дерменка се продължава на изток по пътеката КЕ, чиято маркировка е поставена тук покрай широк черен път, следващ главното било на планината на около двайсетина метра от северната му страна. От седловината, с лек наклон нагоре и след 15 мин., се достига до връх Дерменкая /Воденична скала/, чието теме е разположено в средата на обширно, равно и напълно голо плато /1570 м.//145 мин./. Въпреки че е съвсем плосък на темето си, Дерменкая е много обгледен връх, а панорамата от него е във всички посоки и надалеч. Най-интересна обаче, е тя на юг, към уникалната скалиста долина на река Ибче дере /Екче дере/. От вр. Дерменкая към х. Дерменка се продължава отново по пътеката КЕ на изток, като разстоянието от тук до сградата й се изминава за около 5 мин. /150 мин./.