44.4. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-Букалин дол-рид Милушевица-х. Рудината

Оценете
(0 гласа)

44.4. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-Букалин дол-рид Милушевица-х. Рудината слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 6.0 км.

Маркировка - бяло-жълто-бяло и ЗКМ

 

2020 03 21 115150

Изтегли: GPS-трак

 

      Най-често използваният маршрут за изкачване от Ботевград /вилна зона Зелин/ до хижа Рудината и за слизане наобратно от Стара планина до селището е този по билото на ридът Милушевица /личното име Милуш е съкратено от гръцкото Мелетий – ученолюбив/, заради директността на прехода, панорамността му, добрата маркировка и една дълга заравненост в средната му част, която много спомага за бързото възстановяване на силите. Въпросният хребет Милушевица се отделя от основния масив на Балкана при издигащите се точно над х. Рудината върхове Чечковец /Чешковец, Четковец//1371 м.//думата чеч означава твърд камък, а върхът е кръстен така вероятно заради каменните останки от крепост на темето му/ и Люта глава /1266 м./ и от тях се спуска плавно на северозапад именно към споменатата в.з. Зелин, разделяйки по пътя си двете най-пълноводни местни реки - Зелинска на север и Ечемишка на юг. Тъкмо това постепенно, гладко, спокойно и последователно снижаване на рътлината, както и откриващите се гледки от горния й край, правят маршрутът по нея така желан, харесван и обичан от туристите.

       Ако за слизане от върха на планината към гр. Ботевград се избере преходът по Милушевица, тогава от хижата се поема по тесен и равен черен път през едноименната поляна Рудината /рудина - високопланинско пасище/ на северозапад, като за ориентири натам се ползват открояващото се било на рътлината и издигащият се на него остър вр. Люта глава /наречен е така заради стръмните си склонове и пирамидалната си форма/. Понеже е с неправилен и посукан от стихиите терен пък, при лошо време пасището Рудината е много опасно и човек лесно би могъл да се изгуби в него, затова в наши дни по поляните му е поставена зимна колова марировка /ЗКМ/, силно улесняваща ориентацията. От хижата до подножието на вр. Люта глава се върви около 20 мин., като при това се пресича сух и силно опороен широк дол, а пред погледът се открива неописуема и изключително обширна панорама от Врачанският балкан на северозапад до масивът на връх Вежен на югоизток. От поляните се виждат още и близката долина на р. Ечемишка, разположеният на отсрещния й склон връх Венеца и издигнатата над по-отдалечената река Бебреш сива лента на автомагистрала „Хемус“. При достигането до Люта глава ЗКМ описва къса дъга, заобикаля за още около 20 мин. темето на върха от оголената му южна страна и, стъпвайки на билото на Милушевица, постепенно навлиза покрай няколко тънки брезички в изпълненото с ниска и млада растителност начало на гората /40 мин. след началото/. Тук трябва да се отвори една скоба и да се каже, че през 1984 г., с цел опазване на околните вековни букови лесове, заемащата площ от 37 ха местност Рудината била обявена за природна забележителност. Понастоящем, веднага след достигане до първите дървета, ЗКМ изчезва, а широкият друм преминава в по-тянса пътека, добре белязана с лентова маркировка и с големи жълти табелки. По нея, и покрай няколко интересни групи от по-ниски скали, се преодоляват с плавно спускане надолу последните метри от покритото с ниска растителност пространство, след което се навлиза при могилата на връхчето Кота 1180 в масив от гъста и стара букова гора /60 мин. общо/.

      През истинският горски пояс се продължава с терасовидно слизане във все същата северозападна посока, като след 10 мин. се подминава четвъртита еднометрова морена, на която е закрепена плоча в памет на починал в близката околност турист /70 мин./. Двадесетина минути под това място вървището заобикаля няколко вековни букови дървета с гигантски размери и постепенно се превръща отново в широк черен път /90 мин./. По него се пресича водоравно дългата билна заравненост, за която стана дума малко по-горе, и скоро се достига до разклон, водещ към разположено вдясно сечище /110 мин./. При по-хубаво време оттук се открива панорама на северозапад към Ботевград и към част от едноименната Ботевградска котловина. Под това място се подминава още един разклон вдясно и отклонение към намиращ се на същата страна извор, а като се преминава покрай оставащата вляво и скрита в гъсти трънаци местност Ибровото круше /от личното циганско име Ибро, а то от Ибрахим /арабски превод на библейското Авраам//, се достига след не повече от 5 мин. до важен разклон в средата на плитката билна седловина Женска поляна /115 мин./. Мястото тук е кръстопътно, тъй при него черният път се раздвоява. От поляната лявото разклонение на друма продължава на северозапад по билото на Милушевица към близкия връх Главчовото /876 м.//наречен е така вероятно заради заобленото му теме, което наистина прилича на глава/, спускайки се зад него към завършека на рида при по-близкия до Ботевград край на Зелин, автомагистрала „Хемус“ и водослива на реките Ечемишка и Зелинска, докато дясното завива на североизток и покрай започващата от местността река Букалин дол /или от дървото бук, или от влашката дума букор - радостен/ се насочва към по-отдалечения от главното селище край на вилната зона. Оттук към Ботевград може да се продължи и по двете разклонения на пътя, но, тъй като маркировката продължава със завой и стръмно спускане на североизток, затова от седловината се поема по дясното разклонение на друма в съответната посока. Въпреки че почти не се усеща, от х. Рудината до Женска поляна е преодоляна по-голямата част от височината по маршрута - общо около 450 м. След седловината остава да се измине последната по-кратка, но и по-стръмна част от прехода.

       Под Женска поляна пътят /заради сечищата, днес част от трасето му в този участък е изоставено, а маршрутът е продължен по тясна пътека/, напуска билото на рида Милушевица, навлиза отново във вековни букови гори, извива покрай няколко огромни отсечени дървета на североизток и след още 10 мин. достига до един от изворите на Букалин дол, който е хванат в бетонно водохващане и който някои от местните туристи наричат Главата /125 мин./. Тук е и първата вода по маршрута от х. Рудината насам, като течността изтича от излизаща от водохващането метална тръба. На това място се завива на север, заобикаля се долината на р. Букалин дол и по нейния стръмен източен бряг се слиза стръмно и за около 10 мин. до продължението на черния път /135 мин./. След достигането му се завива отново на северозапад и покрай оставащата вляво долина на Букалин дол се продължава по силно наклонен терен през гората към прозиращите през дърветата сгради на Зелин и усещащата се вдясно долина на Зелинската река. Преди да се слезе до нея обаче, и 15 мин. след достигане до черния път, се излиза при разклон на друма с отделяща се от него пряка пътека /150 мин./. Оттук към крайната цел на маршрута вече наистина няма никакво значение как ще се продължи, тъй като пред погледът се вижда масивно бетонно водохващане, зад което са и първите къщи на вилната зона. Ако за продължение се избере пряката пътека, тогава по нея се слиза стръмно и по права линия на север, заобикалят се бетонното водохващане и първите къщи на Зелин и след още около 10 мин. се достига до асфалтово шосе в разположената в края на вилната зона равна и гола местност Зланковското /160 мин./. Денивелацията от Женска поляна до тук е 300 м. От поляната към същинската част на Зелин и гр. Ботевград се продължава по шосето покрай Зелинската река със завой на северозапад.  

 

01

 Хижа Рудината

 02

 Пасището Рудината с едноименната хижа

 03

 С увеличение от хижата към вр. Люта глава

 04

Влизането на пътеката в гората

 

05 

Един от маркировъчните стълбове в началото на гората 

 06

Маркировъчните табелки в гората 

 07

 Едно от вековните дървета по маршрута

 

88

 Още едно от големите дървета

 

09

Паметната плоча

 

10

Под паметната плоча пътеката постепенно се разширява до черен път 

 

11

 Черният път покрай едно от най-големите дървета по маршрута

 

13

При хубаво време от този участък на рида Милушевица се вижда Ботевград

 

12

Разклонът на Женска поляна 

 

14

 Водохващането при изворът Главата

15

От изворите на Букалин дол на север

 

16

 По черния път встрани от Букалин дол

 

17

По-надолу пътят се разширява и се вкопава в терена 

 

18

 Разклонът над вилна зона Зелин

 

19

 От разклона на северозапад по пътеката

 

20

 Краят на маршрута в местността Зланковското

 

21

 Разклонът в източния край на Зелин

 

DSC 0383

От Зланковското към Ботевград се продължава със завой на запад

 

2020 03 21 115218

 Профил на маршрута

 

 

Прочетена 102 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм