47.4. гр. Етрополе-вилно селище Елен-седловина Кашана-вр. Мургана-седловина Пряслупа

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

47.4. гр. Етрополе-вилно селище Елен-седловина Кашана-вр. Мургана-седловина Пряслупа - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 19.2 км.

Маркировка: от седловина Пряслупа до седловина Кашана - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Кашана до гр. Етрополе - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Най-прекият път за слизане от седловина Пряслупа към град Етрополе е на север, към разтворилата се натам точно погледа обширна долина на река Малки Искър. Хоризонтът към нея обаче е напълно препречен от съвременния открит рудник Елаците, чиято гигантска дупка може да се заобиколи само ако се следва на изток главното било на Стара планина. Поради тази причина, от Пряслупа към Етрополе се поема с лек наклон нагоре по централния гребен на Балкана и по поставената по него туристическа маркировка на пътеката Ком-Емине, като първоначално се върви в указаната източна посока към близкия, оголен, двуглав и съвсем плосък на темето си връх Мургана /1639 м./. В недалечното минало височината била наричана от местните турци Бузлукая, което име е със същото значение, като това на историческия вр. Бузлуджа, и означава леденостудена скала. Произходът на топонима пък е свързан с мразовитите и хладни извори, които бликат между скалите по южните склонове на Мургана и дават началото на няколко къси рекички - Илиндерска, Беленска, Равненска и т.н. От Пряслупа към Мургана първо се заобикаля оставащия в хвойновите храсти на север извор Дерин чучур /Дълбоката струя/, захранващ Равната река - основен начален приток на Малки Искър, а малко след това се подминава и спускащата се в същата посока Крапа /т.е. Къса/ рътлина. Разстоянието между седловината и поставена на по-ниската източна кота на Мургана триангулачна точка за отбелязване на височина се изминава за около 20 мин., при денивелацията от едва петдесетина метра. От темето на върха се продължава с доста по-стръмно спускане на североизток пак по билото на планината към най-ниското място по него - седловина Кашана, през която преминава трасето на древния Златишки проход, свързващо градовете Етрополе и Златица и заобикалящо рудник Елаците от изток.

При слизането от Мургана в посока на дълбоката седловина Кашана веднага се губят около стотина метра височина, като в тяхното начало се върви по тясна пътека, прерастваща в подножието на върха в по-широк черен път. С достигането до друма трасето му почти незабавно извежда до дългата и плоска седловина Равна /Равна поляна/, през оголените пасища на която се продължава на изток към две ниски, заоблени и тревисти височинки, разположени в самия край на местността. Тук вляво от билото на планината се отделя към долината на Малки Искър хребетът Дебели рът, в горите на който по време на Септемврийското въстание през 1923 г. се крили въстаници от близките селища, а между неговите склонове и поляната Равна остава ниското безименно връхче Кота 1565 с малка сграда на темето му. По Дебели рът е трасирана пряка пътека, която води към долината на реката и Етрополе, затова още тук може да се завие към града. Вървището обаче е тясно, стръмно и немаркирано, като освен това по него не се спестява и кой знае каква част от разстоянието до селището. Предвид тези обстоятелства е добре, преходът да продължи отново на изток по удобно белязаното с гъста колова маркировка равно било на Балкана. Няколко минути след заобикалянето на вр. Кота 1565 по гребена на планината се достига до място, при което от основния път се отделя странично разклонение, водещо на югозапад към остоящата на около 15 мин. оттук хижа Мургана. От този разклон може да се слезе без пътека на юг и до асфалтово шосе, водещо от хижата към интересуващата ни седловина Кашана. Малко след това кръстовището, на около 20 м. вляво от пътя и северно от главното било, се появява голямата каменна Попова чешма /Попова чучурка/, като разстоянието от вр. Мургана до нея се изминава за около 10 мин. /30 мин. след началото/. От чешмата на север се спускат няколко потока, носещи сборното наименование Калните дерета и пълнещи с водите си началния приток на Малки Искър - Равна река. Покрай най-западния от тези ручеи се спуска белязан със синя туристическа маркировка пряк почвен път, водещ пак в посока на гр. Етрополе. На това място главното било на планината също може да се напусне и да се предприеме слизане било към Равната река и града на север, било на юг към шосето, водещо от х. Мургана към седловина Кашана. Ала ако за спускане към селището ще се ползва трасето на Златишкия проход, тогава от Поповата чучурка трябва да се продължи за пореден път на изток по главния гребен на планината. Натам по него се достига съвсем скоро до източния край на Равната поляна, като преди това се преминава покрай малкото езеро Кайлъгьол /Гьола, Попов гьол/. Тук в случая думата кайлъ е използвана, за да се обозначи място, около което има скали. Въпреки наименованието на езерото обаче, около него няма никакви зъбери, канари или каквито и да било по-големи камъни, а само двете споменатите малко по-горе ниски, голи и покрити само с тънки треви връхчета, по-високото от които остава вляво от пътя и се нарича Равна чука /1508 м./.

В края на седловина Равна главното било на Балкана завива леко на североизток, а пътят преминава между двете ниски могили и достига до трети хълм, оставащ вляво. Това възвишение се нарича Севля сърт /Кипарисово бърдо//1508 м./, а на темето му се вижда голям паметник, бележещ мястото, на което по време на Освободителната война бил разположен командният щаб на руските войски, начело с генерал Брок. Тогава върхът бил избран за армейски щаб, заради панорамата, която се открива от него, въпреки ниската му надморска височина. Макар да изпъква съвсем слабо над околността, в миналото Севля сърт бил същинска наблюдателница, тъй като по-голямата част от склоновете му били оголени. Те са такива и днес, затова тук пътят може да бъде изоставен за кратко и върхът да бъде изкачен само за няколко минути без пътека. За отбелязване на това място е, че по източния склон на Севля сърт наистина има кипариси, както и останки от стар път. От темето на хълма се слиза плавно и пак без пътека отново на изток, като напуснатия малко преди това почвен друм се достига пак при т.нар. седловина Прешнакова поляна /по родовото име Прешнаков, а то от преснак - прясно мляко/, разложена между Севля сърт и стоящия на изток от нея връх Невижда тепеси /1481 м./. Последната височина, и по-точно разположеното някъде край нея Хайдушко кладенче, са важни за нашата история с това, че при тях се водило сражение между четата на Панайот Хитов и Филип Тотю и турска потеря, идваща откъм гр. Златица. От Поповата чучурка през вр. Севля сърт до Прешнакова поляна се върви общо около 20 мин. /60 мин. общо/. В дъното на седловината се достига до нов важен разклон, при който черният път напуска билото на планината, завива на югоизток и, като подсича вр. Невижда тепеси от юг, се спуска до Кашана. На това място обаче от друма се отделя маркираната пътека КЕ, заобикаля по главния гребен на Балкана вр. Невижда тепеси водоравно от запад и север и също слиза до седловината. От само себе се се разбира, че от разклона може да се продължи както по почвеното шосе, така и по пряката пътека. Ако за слизане се избере вариантът с пътеката, тогава по трасето й се завива на североизток и веднага се навлиза в особено красива стара букова гора, в която склонът на вр. Невижда тепеси се нарича Шишков рът, а спускащото се през дърветата старо вървище - Шишков път. Местността тук представлява тънък хребет, по който пътеката отново се разширява до по-широко почвено шосе. Гъстите букови гори по Шишковия рът дават началото на още два потока, които също се спускат на север, събират се с Равна река и заедно с нея образуват едно по-голяма водна артерия - река Невижда /нарича се така, защото бреговете й са напълно обрасли с въпросните широколистни гори и са плътно затулени чрез тях от слънцето/. След заобикалянето на вр. Невижда тепеси наклонът надолу постепенно се увеличава все повече, като по стръмния скат се слиза след още около 20 мин. до малка полянка, в северния край на която стърчи нисичкото връхче Айдук камък /1385 м.//80 мин./. В средата на местността пък се издига висок метален паметник, според който, през зимата на 1877 г. тук бил лагерът на руските войски, превзели Златишкия проход. В източния край на поляната се достига до възловата седловина Кашана, която е най-ниското място в тази част от билото на планината, но същевременно е и най-високото по отношение на преминаващото през нея трасе на Златишкия проход /85 мин./. Денивелацията от вр. Мургана до тук е около 250 м.

Освен прекрасна и удобна за почивка местност, Кашана е и изключително важна поради няколко основни орографски, хидрографски и инфраструктурни причини. Първо, седловината е граница между старопланинските дялове Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина на изток, като според някои автори тя е част и от разделителната линия между Централна и Западна Стара планина. От поляната с паметника се открива пространна панорама на изток именно към Златишко-Тетевенския дял на Балкана с амфитеатрално разположените по него върхове Капалу, Кордуна и Свищи плаз, в подножието на които се виждат вдясно от пътя и сградите на близката хижа Кашана. Второ, седловина Кашана се намира в средата на два много обширни водосборни басейна, даващи началото на двете най-пълноводни реки в този участък от планината - Малки Искър на север и Клисекьойска река на юг, а точно по техните долини през Античността било прокарано трасето на Златишкия проход /един от малкото случаи в Стара планина, при които античен път е трасиран не по билото на гол и плавно спускащ се рид, а по усойната долина на река/. Трето, местността е кръстопътна, защото тук се събират и разделят всички основни вървища и друмища в района, най-главният сред които е Златишкия проход. Именно с този път е свързано и наименованието на седловината, което идва от турското кашан /пикаене на добитъка/. В миналото на товарните животни по вървището била давана почивка едва след като те изкачели неговия превал при седловината, затова точно на нея те вършели и своите физиологични нужди. Турският топоним Кашана е сходен с подобните му по значение български наименования Пикай кон, Опикан дол и други и е много характерен за част от превалите на планинските ни проходи. Освен сегашното главно шосе, днес на около 100 м. в югоизточна посока от седловината се вижда голяма каменна чешма, от задната страна на която се изкачва в източна посока лятната пътека КЕ. Зимната пътека КЕ пък продължава оттук стръмно нагоре и на североизток по широк черен път към близкия вр. Капалу. От Кашана се отделя и още един черен път, който води водоравно на северозапад към хижа Стражата. Наред с всички други вървища, в миналото едно разклонение на Златишкия проход продължавало от Кашана по главното било на планината на югозапад по Шишковия рът. В тази посока друмът излизал над буковите гори и там се раздвоявал, като единият му край се спускал по голите поляни на рида Заногата на юг, а другият покрай върховете Бабин кукул и Петровден водел на югозапад към село Челопеч. В наши дни точно по същите поляни на рида Заногата ще преминава новото трасе на прохода, което вече е почти напълно готово.

От седловина Кашана към гр. Етрополе се продължава на северозапад по съвременното асфалтово шосе на Златишкия проход, официално затворено през цялата година заради многото си завои, стръмни наклони и голяма надморска височина. В древността обаче пътят бил особено интензивно използван, като по неговото трасе преминали владетелите Александър Македонски, Исак I Комнин, Исак II Ангел и т.н. В наши дни веднага след Кашана шосето заобикаля от север вр. Айдук камък и се спуска много стръмно надолу към обширната долина на Малки Искър, която гледана оттук прилича на гигантски дълбок казан, зобиколен отвсякъде с високи върхове. След отделянето си от главното било на планината при седловина Пряслупа началният приток на реката - потокът Равна, първоначално тече в посока изток-североизток. Достигайки до пътя в дъното на огромния казан обаче, ручеят се събира с водите на Калните дерета, променя наименованието си на р. Невижда и, като завива покрай шосето на север към гр. Етрополе, навлиза за кратко в тесен и скалист пролом. В по-близкото минало целият този стръмен, дълбок и горист район на север от седловината Кашана бил свърталище на няколко често нападащи пътниците по прохода хайдушки чети, най-известната сред които била тази на Яко войвода и неговият помощник, помакът Качамачко. В самото начало на слизането точно над пътя се вижда самотна скала, като именно тя била наблюдателният пункт на тази шайка разбойници. Днес трасето на прохода не се поддържа от Агенция пътна инфраструктура, затова 15 мин. след седловина Кашана се преминава покрай изоставена бетонна чешма с ръждива тръба вляво от друма, а под нея е достига и до началото на просторното долинно разширение на Равна река /100 мин./. От тук в западния край на долината се вижда вход на минна галерия, а в източния е дупката на новия тунел под седловина Кашана, който след официалното пускане на новото трасе на пътя ще съкрати голяма част от разстоянието между градовете Златица и Етрополе. Въпреки че тунелът все още не е пуснат в експлоатация, тръбата му под Кашана е отдавна прокопана и през нея постоянно преминават автомобили. Около отворът на този тунел пътят пресича две от Калните дерета, спускащи се откъм вр. Невижда тепеси на север, и в края на долинното разширение завива на северозапад. 15 мин. по-надолу се пресичат и другите две Кални дерета, идващи откъм чешмата Попова чучурка, като тук се подминават и спускащите се покрай тях черни пътища, един от които е белязан със синя маркировка /115 мин./. 5 мин. след разклона с почвения път, по който са поставени туристическите знаци, трасето на Златишкия проход се спуска до местността Кантона и до Равна река в дъното на обширното й долинно разширение /120 мин./. Тук от шосето се отделя черен път, който завива на запад и срещу течението на реката се изкачва към рудник Елаците. При достигането до Равна река Златишкият проход продължава покрай нея на север, пресича мястото, в което тя се събира с Калните дерета и се превръща в р. Невижда, и до гр. Етрополе следва непрекъснато водите й.

10 мин. след разклона в месността Кантона вдясно от шосето се отделя още един маркиран черен път, който се изкачва по стръмните склонове на близкия Черновръшки рид /Заногата/ на североизток към х. Стражата /130 мин./. След това разклонение шосето влиза в споменатия тесен пролом на реката, като тук отделящите се от билото на планината в близост до Кашана два най-дълги и главни за района хребета - разположеният вляво рид Кацамар и оставащият от дясно Заногата, се приближават съвсем близо един до друг. Реката и пътят пък вървят по права линия между тях на север, като след 15 мин. излизат от пролома при водослива с потока Кози дол. От тук напред долината постепенно започва да се отваря отново, като през нея се достига съвсем скоро до чешма вдясно от пътя и до при още едно разклонение, водещо също вляво от шосето към рудник Елаците /145 мин./. От седловина Кашана до това място асфалтът на Златишкия проход е силно изровен и шосето е покрито с низ от безброй дупки. Заради откритата мина обаче, оттук до Етрополе пътят вече се поддържа и е в много добро състояние. Местността на север от разклона по протежение на новоремонтираното трасе на прохода се нарича Радин дол,като в нея се подминава оставаща вляво масивна помпена станция. От дясната страна на прохода пък от склоновете на околните хълмове към долината на реката се стичат многобройни потоци, по-важните от които са Малък Кози дол и самата река Радин дол. В миналото тук край пътя се издигали и сградите на горски пункт, който носел същото наименование, като това на местността - г.п. Радин дол. При водосливът на Невижда с едноименната река пътят завива на запад, като от северната му страна остава късият, но много стръмен и горист страничен рид Черешовица. 10 мин. след отбивката за рудника се достига до нов разклон, като при него от пътя се отделя втора маркирана пътека, изкачваща се по билото на рида Черешовица към х. Стражата /155 мин./. Вървището е белязано с жълто-бяла маркировка и се нарича Пътека „По стъпките на Бенковски“. Оттук напред трасето на Златишкия проход става все по-равно, взема отново северна посока и постепенно навлиза във второ голямо долинно разширение, в края на което е разположен гр. Етрополе. През следващите 20 мин. се преминава последователно покрай устията на реките Негарщица от ляво /именно от сливането на Невижда с Негърщица се образува преминаващата през селището р. Малки Искър/ и Черешовица от дясно и се достига до Вилно селище Елен /175 мин./. То е разположено в началото на споменатото второ голямо долинно разширение, като при къщите му по-стръмното слизане по маршрута завършва окончателно. Денивелацията от седловина Кашана до това място е около 600 м. От вилното селище до гр. Етрополе се върви още 50-60 мин. почти водоравно, като се преминава през местността Баш Самоков и разположената в нея Пунчовска махала /235 мин./.