61.1. Парк Люляци-рид Осениковец-Осеникова поляна-х. Янтра

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(4 гласа)

61.1. Парк Люляци-рид Осениковец-Осеникова поляна-х. Янтра - качване

Денивелация - 400 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 14.9 км.

Маркировка: бяло-синьо-бяло и ЗКМ

Изтегли: GPS-трак

Рид Осениковец /Водоразделът/

Докато Тетевенското и Троянското краища се разделят от Яворов рид, а Троянското и Севлиевското от рътлината Зелениковец, то последният регион се разграничава от съседното Габровско чрез дългия хребет Осениковец /от думата осен - дървото ясен/, спускащ се от Стара планина на север. Водоразделът, както се нарича още този рид, води началото си от разположения на главното било на Балкана нисичък и една забележим връх Мезева /Мезьова/ локва /1318 м.//от диалектната дума мезин - последно дете в многолюдно семейство или изтърсак/, а не както е споменато в повечето писмени източници от доста по отдалечения на запад съседен връх Корита. Второто название на рътлината пък - Водоразделът, идва от това, че тя разделя територията не само на две съседни общини, но и водосборите на големите ни реки Росица и Янтра, а в частност чрез страничната си издънка Дебелдялска стена и на по-късите им притоци Лопушница и Синкевица. Това обаче не е всичко, тъй като в орографско отношение ридът Осениковец е изключително важен. Предвид това, по гръбнакът му преминава и границата между старопланинските дялове Калоферска планина на запад и Шипченска планина на изток, а пак по същата причина билото му е прието и за разделителна линия между Национален парк „Централен Балкан“ и Природен парк „Българка“. При спускането се от юг на север хребетът се разчленява постепенно, като от него се отделят множество по-дълги странични рътлини. Сред по-важните от тези, които се спускат от Осениковец на запад към долината на р. Росица, са Каменливи лом, Ваталича, Генчова присойка, Папратлива поляна, Воднишката рътлина и т.н., а от онези, водещи на изток към река Паничарка /вторият най-важен начален приток на Янтра/, са Арамазов рът, Малък Боров рът, Голям Боров рът, Цигански лом, Сръбски рът и др. Достигайки до връх Мечкови чуки /945 м./, Осениковец се разделя на две приблизително еднакви части, като завиващата в северозападна посока носи наименованието Бухал, докато тази на изток е Дебелдялска стена /Дебелдялски рид, Широкия рид/. Обикновено е прието да се смята, че ридът Бухал завършва в пролома на р. Росица между селата Стоките и Батошево при връх Градът, докато Широкия рид достига на изток чак до долината на р. Янтра при град Габрово. Заради окончателното разделянето на Осениковец при Мечкови чуки, в миналото на този възел била издигната бетонна пирамида от Географическия институт при Военното министерство. Местността обаче е от голямо значение още и заради факта, че при нея през рида се прехвърля широк черен път, свързащ Габровско със Севлиевско. Друго по-съществено за Осениковец е и това, че в древността по билото му бил трасиран един от основните пътища за пресичане на Балкана, белязан с множество крепости и наблюдателни кули и останал известен в историята под името Химитлийски проход.

Парк-хотел „Люляци“ /Балнеохотел „Люляци“/

Парк-хотел „Люляци“ /Балнеохотел „Люляци“/ е климатичен курорт с местно значение, разположен сред вековни дървета на върха на обширно плато, намиращо се на около 15 км. на запад от град Габрово. Понастоящем в комплексът се извършват профилактика и рехабилитация на социално осигурени лица, а разположението му на около 880 м. н.в. го превръща в особено подходяща изходна точка от север за преходи към Балкана и построените на главното му било туристически хижи Янтра, Мазалат и Узана. През 1957 г. в парк „Люляци“ бил издигнат профилакториум за лечение на различни видове заболявания, чиято сграда понастоящем е основно ремонтирана и модернизирана, така че да може да се използва и като хотел. От него пък започват две маркирани туристически вървища, първото от които се нарича Екопътека “Люляци”, дълго е 7 км. и се изминава за около 90 мин., а трасето му води на северозапад през осеяната с причудливи скали местност Дебелдялски стени към близкото село Дебели дял. Въпросното селище е родно място на Лазар Дебелдялски - великомъченик на православната вяра, убит от турците, защото отказал да приеме исляма, а преди да достигне до махалите му, екопътеката пресича историческата местност Гроба, в която намерил смъртта си Тодор Асенов - брат на известния ни войвода Хаджи Димитър. През 1868 г. на път от Дунава за Балкана през с. Дебели дял преминала четата на Хаджи Димитър, която била вече без Стефан Караджа, тежко ранен и пленен от турците малко преди това в битката при Канлъ дере. Именно в това сражение получил няколко рани и загиналият при Гроба Тодор Асенов. Заради мъките и страданията си, комитата вървял много бавно, затова достигайки до местността, другарите му решили да го оставят на грижите на Петко Бурунсуза от с. Дебели дял. За жалост, местният жител убил тежко ранения Тодор Асенов, след което отишъл при преследващия Хаджидимитровата чета османски паша и поискал от него пари като награда за злодеянието си. Като разбрал какво е направил Петко обаче, турският офицер го заплюл в лицето. Сегашното вървище „Люляци“ е свързано и с още едно знаменателно събитие от най-новата ни история, случило се само десетилетие по-късно. През 1876 г. на път от гр. Габрово към въстаналото Ново село /Троянско/ по трасето преминала четата на габровския войвода Цанко Дюстабанов, отправяйки се към своя разгром и безсмъртие.

61.1. Парк-хотел Люляци-рид Осениковец-Осеникова поляна-х. Янтра - качване

От маркираните туристически пътеки с начало от парк Люляци безспорно по-интересната и забележителна е втората, не само заради дължина й, но и предвид обстоятелството, че от местността същата води към близкия рид Осениковец, античното трасе на Химитлийския проход и главното било на Балкана. Освен това, през 1868 г. по част от това вървище преминала четата на Хаджи Димитър, която от Люляците се насочила през горите на запад към разположената на билото на Осениковец местност Трите кули. При движението си към върха на планината обаче дружината не следвала някакъв предварително определен маршрут, а точно обратното - лутала се нарочно из възможно най-гъстите шубраци, с цел да заблуди пресладващата я турска потеря. От входът на хотел Люляци към началото на втората пътека се поема първоначално на юг през малък, но добре поддържан парк, като след няколко минути се достига до черен друм, насочващ се на запад. Тук от лявата страна на пътя се вижда гористата долина на р. Синкевица, а от дясната постепенно се издига нагоре дългият и особено красив скален венец Дебелдялска стена. С достигане до друма се продължава по трасето му на запад, като с лек наклон нагоре се излиза след около 15 мин. до върха на нисък и гол превал. Характерни за това място са очертаващата се на север от него най-висока част на скалния венец Дебелдялски скали, на темето на който се намират останки от древна тракийска крепост, както и отделящото се странично разклонение на пътя, спускащо се на юг към р. Синкевица. От тук се продължава с леко слизане отново на запад, като основната част на Дебелдялските стени постепенно остава зад гърба, а няколко минути по-късно се достига и до “прозорец” между скалите, от който се открива панорама на север към оставащото ниско долу с. Дебели дял. След този интересен отвор в скалния венец се преминава покрай разположена вдясно паметна плоча, а няколко минути по-късно се слиза и до дъното на плитката седловина Стояново /25 мин. след началото/. Местността представлява заоблена поляна, при която от основния друм се отделя второстепенно разклонение, водещо по долината на р. Синкевица на югоизток към близките села Врабците и Бойновци. В югозападния край на голото място се вижда и малка изоставена дървена барака, наричана на шега от туристите Къщата на Баба Яга.

От седловина Стояново започва ново изкачване в югозападна посока през изпълнената с букови гори местност Стръмната присойка към билото на Осениковец, достигането до което може да стане по два начина - по пряка пътека покрай Къщата на Баба Яга и по черния друм. И почвеното шосе, и пътеката са маркирани, като 15 мин. по-нагоре двете вървища се вливат едно в друго /40 мин. общо/. След събирането им се продължава по пътя, който заобикаля от юг дълбокия Зли дол и 15 мин. по-късно достига до разклон при седловина Нулите /Трите нули//55 мин./. Името на тази местност идва от забит сред нея в миналото реперен стълб с изписани на него две нули и един кръст, като денивелацията от парк Люляци до тук е едва 100 м. Седловина Нулите е възлова по много причини, най-вече защото на това място от основния хребет Дебелдялска стена се отделя на югоизток дългото странично разклонение Моровешки рид, на билото на което има още един известен скален венец с името Моровешки скали. Както по-големия си събрат Дебелдялски стени, и Моровешкият рид, чрез разклонението си Бакойски рид, също достига до гр. Габрово. Заради силното и странно разчленяване на Осениковец при Трите нули, в местността се образува нещо като кръст между отделящите се от тук във всички посоки дълги рътлини, а от седловината водят началото си и четири реки - на север се спускат Зли дол и Трапито, на изток тече Синкевица, а на югоизток се насочва Паничарка, известна в миналото с името Кочерица. Не на последно място, при Трите нули от основния друм се отделя и широка странична пътека, която е белязана с бяло-синя лентова маркировка и която по билото на Моровешкия рид води на изток към село Мечковица и гр. Габрово. От седловина Нулите маршрутът продължава по черния път, който се спуска малко под билото на рида, траверсира източния му склон и подминава от юг и другия дълбок дол в околността - Трапито. Едва 5 мин. по-късно се достига до нов разклон над Дядониколовата чешма, построена на един от изворите на р. Паничарка /60 мин./. Обектът се намира в дерето на около 50 м. под пътя, като до него се спуска отделяща се вляво широка и добре маркирана пътека. Вдясно от разклона пък остава местността Люляките с разположения в нея и споменат малко по-горе двуглав вр. Мечкови чуки, което означава, че точно тук се излиза и на билото на рида Осениковец.

От върха на Водоразделът до крайната точка на маршрута се върви все по тесния и ясно изразен централен гребен на главния рид, като денивелацията по него е съвсем слаба, а при това се използва и трасето на стария Химитлийски проход. Голямата дължина и малкият наклон на рида го правят много удобен за слизане и изкачване, което било забелязано още в най-дълбока древност. Предвид това, през Античността по билото на Осениковец бил прокаран широк презбалкански път, останал известен в историята като Химитлийски проход /Химитлийска пътека, Ясенски проход/. В миналото този друм бил използван особено интензивно, тъй като дублирал неудобния за преминаване по онова време съседен проход Шипка, а това наложило и построяването на множество крепости и кули за охраната на трасето му. Така например, при началото на прохода от южната страна на планината над днешното село Ясеново /бившо Химитлий/, били издигнати три по-големи крепости - Амзонов копак, Момина поляна и Асара, а при превала на пътя на обширната билна поляна Узана били построени и две наблюдателни кули. Местността на север от седловина Нулите пък се нарича Трите кули, явно заради разположените на нея подобни съоръжения. На север пък Химитлийската пътека напуска пределите на Стара планина при малкото село Кастел /на латински замък/, чието наименование е свързано с голямата крепост Градът, разположена на едноименния връх над махалите му. Освен че бил главен за тази част на планината, на север от билото й Химитлийският проход се разделял, спускайки вляво и вдясно няколко важни странични разклонения. На северозапад по билото на рида Ваталича в посока на сегашното село Угорелец и долината на р. Росица се насочвало едно именно такова второстепенно вървище, чието трасе било пазено от кула и голяма крепост, разположени на Угорелски връх /Чукара//1017 м./. На североизток пък водели още няколко странични пътеки, също охранявани от крепости, останки от които могат да се видят и днес край селата Топлеш, Моровеците, Тодорчетата, Трънито и други.

След разклона над Дядониколовата чешма пътят заобикаля и долината на р. Паничарка /сегашното й име идва от резервоара на чешмата, който е с формата на паница/ и в почти права линия се спуска за около 15 мин. до продълговатата седловина Преслата /Преспата/, в северния край на която се подминава паметник на убития тук партизанин Коста Стоев /Коста Райков//75 мин./. На това място през билото на Осениковец се прехвърля черен път, който от запад на изток прави връзка между Севлиевското и Габровското краища. След Преслата друмът постепенно завива заедно с рида на югоизток, заобикаля от запад нисък горист връх и се изкачва плавно до местността Солената локва. От тук следва водоравно заобикаляне от запад през т.нар. Водици /група изворчета от двете страни на билото на рида/ и на още две оголени от сеч възвишения, като при тяхното подсичане се открива прекрасна панорама към главното било на планината и стърчащите на юг него върхове на масива Триглав. От погледното място напред пътят постоянно криволичи през изключително красиви широколистни гори, като подминава последователно оставащите вляво Сръбски рид /Сръбски чукар/ и Сръбски дол /Сръбска река//през 1885 г. сръбски пленници, пребиваващи на лагер на разположената на билото на Балкана седловина Сръбски колиби, секли там под охрана безплатно дърва/, както и разположените вдясно ридове Воднишка рътлина и Папратлива поляна, разделени от река Джуровщица /Журущица//от личното име Джуро, калка на Гюро/. Така 45 мин. след Преслапа се достига покрай местността Землянката до историческата седловина Осеникова /Осенивска/ поляна, над която се извисява от югоизток покритият чак до темето си с гъсти смесени гори връх Голям Осениковец /Голям Осенивски връх//1045 м.//120 мин./. Южният склон на тази височина е известен като Осенишка /Осенивска/ присойка, а на югоизточния му склон стърчи още едно по-нисичко връхче с триангулачна точка на темето си и с наименование Топуза, дадено му или заради формата на топка, или по-вероятно заради растящото по него растение топуз /папур, рогоз/.

Макар да се намира, като че ли, вдън гори тилилейски, през годините голото място било често посещавано, затова и останало свързано с два важни момента от българската история. Първо, през 1876 г. тук след разгрома на Априлското въстание се срещнали Цанко Дюстабанов и Тотю Иванов от близкото с. Тодорчета - съответно войвода и подвойвода на Габровската чета, която взела участие и била разбита дни преди това на северозапад от Осеникова поляна в боевете при Кръвенишкия и Новоселския боази. Малко след тази среща войводата Цанко Дюстабанов бил пленен от турците и осъден във Велико Търново, а Тотю Иванов бил убит, като главата му била набучена на кол и изложена на показ на главния площад на гр. Габрово. Второ, през годините на Втората световна война в този район действал Габровско-Севлиевският партизански отряд, като на 500 м. на запад от поляната била разположена една от неговите землянки. На 01.04.1944 г. обаче базата на отряда била открита от полицията, а в завързалото се сражение загинали детето-партизанин Митко Палаузов, майка му Ганка и още няколко души от отряда. Във връзка с това събитие, след войната на Осеникова поляна бил издигнат голям бетонен паметник, до който било прокарано и асфалтово шосе, а местността се превърната в място за поклонение. Поляната, обаче, си е кръстопътно място и сама по себе си, тъй като при нея се събират и разделят много странични вървища. Също така, от изток до билото на хребета Осениковец и едноименната седловина достига и още един черен друм, който се нарича Геновската пътека, тъй като през сегашните габровски квартали Геновци и Гачевци по трасето му може да се слезе до самия град. От Осеникова поляна на юг до главното било на планината остава да се измине и последната част от маршрута, като днес това е изключително улеснено от прокарания в тази посока широк асфалтов път.

От седловината към крайната точка на прехода се продължава по шосето, чието трасе заобикаля от югозапад през Осенишката присойка първо вр. Голям Осениковец, след което извива почти водоравно на юг и през обраслата с калинови дървета прекрасна местност Калинските рътлини. В този участък се подминават последователно спускащите се на запад потоци Осенишки и Кладевски долове и разделящия ги рид Генчова присойка, докато на изток остават снижаващите се в обратната източна посока рид Цигански лом и Циганска река /имената им идват от въдещата се в ручея малка и пъстра риба, наричана от местното население циганка/. Още по на юг от тук пък билото на основния хребет се стеснява силно, като 15 мин. след Осеникова поляна се достига при оголената от сеч поляна Кръстопътеките до най-тънкото му място /135 мин./. В тази поредна оголена местност от шосето се отделя второстепенен черен път, спускащ се на югозапад към близката долина на река Зелениковец и местността Лъгът, откъдето може да се достигне по маркирана пътека до х. Мазалат. Именно това е и страничният друм, по който, за да заблуди преследващите я турци, през 1868 г. преминала четата на Хаджи Димитър, спускайки се първоначално до долината на р. Зелениковец, а след това изкачвайки се от нея до горните части на планината при вр. Корита. Някъде точно при поляната Кръстопътищата Осениковец рязко променя и структурата си, като равният досега рид започва стръмно да се изкачва на юг към главното било на Балкана при вр. Мезева локва, а страничните му склонове се разчленяват нагъсто от началните притоци на река Маришница на запад /от тракийския корен мар - вода, влага, блато/ и от реките Циганската, Средната и Арамазова на изток /наименованието на последната също е тракийско и е със смисъл сглобявам, но по-късно било преосмислено от турското беладжия, пакостник/. Преди да достигнат до Паничарка последните три потока преминават през борова гора и се сливат в една обща река, носеща названието Борущица. В древността от Кръстопътеките Химитлийският проход продължавал на юг по билото на Осениковец и през седловина Паднал кон /натоварените с тежък товар животните вероятно са падали, защото изкачването по рида е много стръмно/ достигал до вр. Мезева локва и билото на планината. С цел да избегне екстремното издигане на юг обаче, днес тук съвременното асфалтово шосе напуска гребена на рида и продължава със слаб наклон от източната му страна. Предвид това, на поляната пътят се разтроява, като единият му край се насочва на югозапад към р. Зелениковец, другият на юг по билото рида, а третият на югоизток от него. Точно поради този факт и местността е наречена така - Кръстопътеките.

След поляната с разклона се продължава отново по шосето, което извива с плавен наклон нагоре и на югоизток, пресичайки с няколко по-остри завоя през поляната Солище /Солищата/ първо по-късия страничен рид Малък Боров рът, а след това през местността Горна локва и неговия по-дълъг събрат Голям Боров рът. Така чрез няколко дълги серпентини, и 40 мин. след Кръстопътищата, се достига до чешма с изобилно течаща вода, разположена под връх Арамазов чукар /1090 м./ и бликащия в близост до него извор Студеното кладенче /175 мин./. Съоръжението представлява малък каменен водоизточник с два чучура, който заедно с намиращия се над него извор дават началото на Арамазова река. 10 мин. след тях шосето се изкачва до още един кръстопът на билото на мощния страничен Арамазов рът, който по-надолу при връх Остра могила /882 м./ се разделя на три /185 мин./. Тук асфалтовото шосе се пресича от второстепенен черен път, слизащ от билото на Осениковец и продължаващ в две направления на изток към близкото с. Тодорчета. След кръстовището се завива отново на юг и чрез голяма дъга се заобикаля изворната област на река Левичарка, събираща водите си от три начални притока - Долни, Средни и Крайни Къси дол. Всички те извират от доста стръмния източен склон на разположения на главното било на Балкана вр. Мезева локва, което означава, че крайната точка на маршрута е вече съвсем наблизо. Преди да се излезе на централния старопланински гребен обаче, и 20 мин. след кръстовището, се достига до още една чешма в осеяната с извори гориста местност Мариински кладенци /205 мин./. Мястото се намира на броени метри от главното било на планината, но вместо да продължи директно към него, пътят описва още един завой на югоизток, подминава трета чешма в местноста Сирманов полугар /Сирмани е бивше село, днес квартал на Габрово, а полугар е място за пладнуване на овцете/ и след още около 15 мин. се изкачва до разклон с маркирана туристическа пътека, водеща към х. Мазалат /220 мин./. Точно над това място се намира билната местност Равна гора, която е обявена за резерват. От разклона към края на прехода се продължава отново по шосето на югоизток, като след не повече от 10 мин. се излиза на гребена на Балкана при възловата седловина Новия Крачан /Нова Крачана, Химитлийска седловина, Ясенска седловина/ и построената на нея туристическа х. Янтра /230 мин./. Денивелацията от седловина Нулите до тук е около 300 м.