60.2. Местност Лъгът-рид Зелениковска присойка-вр. Корита-седловина Червената локва

Оценете
(1 глас)

60.2. Местност Лъгът-рид Зелениковска присойка-вр. Корита-седловина Червената локва - слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 11 км.

Маркировка: от седловина Червената локва до вр. Корита - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от вр. Корита до мeстност Лъгът - немаркиран 

 

2021 07 12 133039

 Изтегли: GPS-трак

        

           Разположената на централния гребен на Стара планина между хижите Мазалат и Янтра плитка и гола седловина Червената локва е кръстопътно място, което се пресича от билната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/ и от още два широки черни друма. От тук към намиращата се в северното подножие на Балкана средищна местност Лъгът може да се слезе по няколко начина, било по спускащите се в нейната посока дълги странични рътлини, било по долините на разделящите ги къси потоци. Един от най-интересните, слабопознати и нетипични за тази част на планината варианти за слизане обаче е този по извитият като дъга, широк и удивително красив рид Зелениковец /Зелениковска присойка/. Неговото име идва от вечнозеленото растение зеленика /Prunus laurocerasus/и от думата присой - изложено на слънце място /Зелениковска присойка се нарича и поляната от южната страна на едноименния връх/. Хребетът води своето начало от издигащите се на главното било на Балкана върхове Зелениковец /1431 м./ и Корита /1492 м./, заграден е на запад от река Малибухалщица и на изток от река Зелениковец /Зелениковщица/, а дългият му гръбнак се спуска стръмно на север, завършвайки точно при Лъгът. Освен това, Зелениковската присойка е нисък, покрит почти изцяло изцяло с гъсти гори /с изключение на малката Зелениковска поляна/ и разделен на няколко тераси, което го прави изключително удобен за слизане. Именно поради тези причини, някога маршрутът от х. Мазалат към Лъгът бил трасиран точно по билото на въпросната рътлина. След построяването на Държавно ловно стопанство „Росица“ в последната местност обаче, долната част на споменатия хребет била преградена и се наложило маршрутът да бъде пренасочен към съседния рид Цървулски средоци /Цървулски солища, Ганьова локва/. Ако за слизане от Червената локва към Лъгът се избере Зелениковската присойка, тогава за този маршрут трябва да се знае, че се състои от две съвсем различни една от друга части. Първата от тях е по-къса и преминава по почти равното било на планината, като по него се достига първоначално само до вр. Корита, докато втората е по-дълга и е изключително стръмна, включвайки прехода от височината до крайната точка в местността Лъгът. Друго характерно за този преход е, че почти по цялото му трасе се върви все през гъсти гори без каквито и да било по-пространни гледки от тях, което съвсем не означава, че се пресичат еднообразни и скучни местности.      

              От седловина Червената локва към местността Лъгът се поема на североизток по билото на планината, като се следва поставената по него маркировка на главната туристическа пътека КЕ. Още в самото начало на маршрута въпросното вървище навлиза в букови гори, траверсира водоравно от север скритият сред дърветата нисичък връх Мали бухал /1491 м./ и след около 10 мин. достига до седловината с по-високия му събрат връх Бухала /1528 м./. Днес на това място край пътеката е поставена голяма информационна табела, маркираща източната граница на Национален парк „Централен Балкан“. Що се отнася до наименованията на двете възвишения пък, повече автори са на мнение, че те произлизат наистина от птицата бухал. Има обаче и такива, като Цанка Константинова например, които смятат, че топонимите са свързани с цветето бухловка /чернокос/, растящо в изобилие по околните поляни. От това място пътеката КЕ заобикаля водоравно за още около 30 мин. и вр. Бухала от север и излиза на голата седловина Даньова /Доньова/ поляна, зад която стърчи вр. Корита /40 мин. след началото/. Тук от билната пътека се отделя маркирано странично вървище, което в югоизточна посока се насочва към казанлъшките села Ясеново и Скобелево. От тази трета поред по маршрута седловина се продължава със заобикаляне от север и на вр. Корита /името му идва от чешмата със същото название от югоизточната му страна, под чучура на която наистина има корито/, като след още около 10 мин. се излиза при разклон с черен път в северното подножие на възвишението /50 мин. общо/. От седловина Червената локва до тук се върви почти водоравно, като денивелацията е нулева. От разклона с широкия черен друм започва втората част на прехода, която се характеризира със стръмно слизане до местността Лъгът. На това място билото на планината и трасираната по него пътека КЕ се изоставят, като от тук започва стръмно спускане по черния друм на северозапад по гребена на рида Зелениковска присойка. Само след около стотина метра обаче почвеното шосе завива на запад и се насочва вляво към долината на р. Малобухалщица. Предвид това, от завоя се продължава отново на северозапад по билото на хребета, навлиза се в огромен масив от гъсти букови гори и, като се следва през него тясна пътечка, се продължава със стръмно спускане към първата тереса по рида.

               В миналото в този участък от спускането по Зелениковската присойка пътеката била много широка, затова на места трасето й все още си личи добре, но днес се следва трудно заради изсичането на горите и гъстият буков подраст, появил се в резултат на човешката дейност. Именно заради това, при първоначалното спускане към първата тераса се преминава за кратко през отдавна изоставено сечище, от което в западна посока се отделят още няколко позатлачени с растителност черни пътя. Така 30 мин. след напускане на главното било на планината се достига южно от връх Кота 1266 до първата тераса по Зелениковската присойка /80 мин./. На това място гората се разрежда постепенно, пътеката става по-широка и достига до още един черен друм, по трасето на който се слиза за няколко минути до втора равна тераса, разположена на север от възвишението. Точно това е споменатата по-горе Зелениковска поляна, чиято територия е по-широка и дълга от тази на първата тераса, тъй като е изкуствено уголемена от допълнителна сеч. Тук от западната страна на местността се вижда ловна вишка в близост до пътя, а от източната се открива панорама към долината на р. Зелениковщица и отсрещния рид Осениковец /Водоразделът/. През тревите черният път пресича голата тераса, достига до гората в северозападният й край и там внезапно свършва. Пак тук Зелениковската присойка описва завой на север и се спуска още по-рязко към трета тераса, намираща се южно от гористия връх Кота 1011. Преди да се достигне до него обаче, се преминава под въжена линия за извозване на добития в околността дървен материал, под която в гората е изсечана просека на северозапад в посока на водослива на реките Малибухалщица и Росица. От края на първата тераса до вр. Кота 1011 се слиза за около 35 мин., като разликата във височината между главното било на планината и това място е 400 м. /115 мин./. При Кота 1011 завършва първата част от слизането, като преди върха отново се пресича за кратно поредното сечище. След него се продължава водоравно по билото на Зелениковската присойка, като 10 мин. по-късно се достига и до нов черен път, пресичащ рида от запад на изток /125 мин./.

             От разклона към местността Лъгът може да се продължи и по широкото почвено шосе, както вляво към р. Малибухалщица, така и вдясно към р. Зелениковщица. По-удобно е обаче спускането да продължи право към крайната се точна в северна посока, затова след разклона се слиза по пътеката до подножието на връх Кота 938, при който билото на рида е покрито с ниски скали. Тук оставащото малко на юг под гребена на рида вървище е подпряно с камъни от по-ниската си страна и е много добре запазено, затова по него скалистият участък се пресича много бързо. След групата канари хребетът и пътеката завиват на север, траверсират оголено от сеч възвишение и 25 мин. след разклона с черния друм достигат до втора въжена линия за извозване на дървен материал /150 мин./. Под нейните въжета в посоките запад и юг в гората също се виждат широки просеки, а през оголените места се открива и прекрасна панорама към съседния рид Цървулски средоци, който е два пъти по-висок от Зелениковската присойка, както и към главното било на планината с вр. Куртбашица. Точно от това място може да се наблюдават изключително красивите скалисти северни склонове на височината, заради които тя е наречена Българският Матерхорн. От тук се продължава със спускане пак на север, като след още около стотина метра се достига до масивната телена ограда на ловното стопанство. Пътят напред към Лъгът е преграден, затова към местността може да се продължи само на запад, или на изток. От двете посоки, съвсем естествено, е по-интересно да се слезе на изток към долината на Зелениковщица заради намиращото се там Ловно стопанство “Росица”. Предвид това, от билото на рида следва спускане покрай оградата в указаната посока, като след 25 мин. се достига до широк черен път, извиващ покрай коритото на реката /175 мин./. Денивелацията от вр. Кота 1011 до тук е 400 м. 

             Река Зелениковщица извира от едноименния вр. Зелениковец и малко под него приема своя най-голям ляв приток - река Зелениковски дол, водеща началото си откъм вр. Корита. Макар и къса, спускайки се до северното подножие на планината обединената река образува изключително широка долина, като усещането за големина тук се усилва от всички околни хълмове, които са умишлено обеслесени от човека. Неотсечени са останали са само няколко по-големи дървета покрай самото корито на Зелениковщица, вероятно защото се намират вътре зад оградата на ловното стопанство. Слизането от рида Зелениковец завършва до коритото на реката пред масивен метален портал, от който на север към местността Лъгът вече води широко асфалтово шосе. Влизането в ловното стопанство пък изобщо не е забранено, както би могъл да си помислил някой, а точно обратното - вратите на всички подобни райски кътчета в родината ни са оставени нарочно отключени в случай, че на някой му се наложи да премине през тях или пък му се прииска да ги разгледа. Поради тази причина, от разклона се завива на север по асфалтираното шосе, преминава се през портала в оградата и след около 10 мин. равен ход се достига до няколко обитаеми стопански сгради, обслужващи ловното стопанство /185 мин./. Покрай тях се вижда голямо и голо простраство, което е преградено с дървена ограда и в което се отглеждат различни породи коне. Тук трябва да се отвори една малка скоба и да се каже, че местността Лъгът представлява обширна и равна поляна, обхващата поречията на реките Росица и Зелениковщица. Туристите и останалите посетители на местността обаче виждат само тази част от нея, която е край коритото на р. Росица, а заради оградата на ловното стопанство, другата, по-широка и красива част покрай Зелениковщица, остава недостъпна. Предвид това, от конярника в северна посока долината на реката се разширява още повече, като в границите на ловното стопанство в тази й част днес са засадени плодни дръвчета, около които се разхождат на спокойствие полудиви сърни, елени, лопатари и други красиви горски животни. На изток пък, над долината, и по средата на гол склон, е построена голяма и елегантна ловна хижа, в която отсядащите тук ловци намират подслон. Покрай тези красоти, и 15 мин. след стопанските сгради, асфалтовият път достига до северния портал на ловното стопанство и извежда в същинската част на местността Лъгът /200 мин./. 

 

PB160057

Седловина Червената локва

 PB160062

 Разклонът на седловината между върховете Бухала и Корита

 PB160068

 От вр. Корита назад към вр. Бухала

 PB160077

 Заобикалянето на вр. Корита от север

 PB160080

 От северния склон на вр. Корита на изток към седловина Корита

 PB160085

 Разклонът от северната страна на вр. Корита

 PB160088

 По билото на рида Зелениковска присойка надолу към местността Лъгът

 PB160089

 Пътеката до първата тераса

 PB160092

 От първата тераса назад към вр. Корита

 PB160096

 Втората тераса

 PB160101

 Назад към вр. Кота 1266

 PB160106

Долната част на рида Зелениковска присойка

 PB160116

 Просеката на първата въжена линия на северозапад към водослива на реките Малибухалщица и Росица

 PB160121

 Покритата със скали част от билото на рида

 PB160123

 Водоравната пътека край скалите

 PB160129

 Просеката на втората въжена линия

 PB160137

 Оградата на Ловното стопанство "Росица"

 

PB160142

 Южният портал на ловното стопанство

 

PB160148

 По пътя край река Зелениковец на север към местността Лъгът

 PB160165

 Ловната хижа

 PB160166

Широката част от долината на река Зелениковец 

 

PB160162

Лопатар около ловната хижа

 

PB160170

Северният портал на ловното стопанство

 

PB160171

Част от сградите в местността Лъгът

 

2014-02-04 090714

Профил на маршрута

Прочетена 3492 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм