60.1. Местност Лъгът-Ловната чешма-пътека Джаксана-седловина Червената локва

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(5 гласа)

60.1. Местност Лъгът-Ловната чешма-пътека Джаксана-седловина Червената локва - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 8.1 км.

Маркировка: бяло-зелено-бяло

Изтегли: GPS-трак

Село Стоките

Село Стоките е населено място от разпръснат тип, застроено на границата между Балкана и Предбалкана в най-източния край на малката Кръвенишка котловина. Централната част на селището се издига на около 360 м. н.в., отстои на 18 км. на югозапад от общинския център град Севлиево и се намира в началото на пролома през Чернивръшкия рид на най-голямата местна река Росица, точно при водослива с левия й приток Негойчовица. Заради разположението си надълбоко в планината, Стоките е и с характерната за балканджийските села структура и история: състои се от множество миниатюрни родови колиби и махалички, възникнали по време на турското робство, разположени първоначално на голямо разстояние една от друга и впоследствие обединили се около най-голямата и важна сред тях. Това се потвърждава и от дългите и тесни по форма землища на Стоките и съседното село Кръвеник, които показват, че в този район околните поселения Батошево на изток и Ново село на запад са възникнали по-рано /въпреки наименованието на последното/, докато първите две са сравнително нови, а настанилите се в тях жители са придобивали имотите си по-късно и постепенно са се отделили от съселяните си в самостоятелни селища. Според езиковедите наименованието на интересуващото ни село идва от думата сток, която означава: низина, към която се стичат всички околни потоци. В района обаче твърдят, че доскоро в началото на всяко лято жителите на селата край Севлиево водели тук стоката си /добитъкът си/, която се събирала в по-големи стада и под предводителството на опитни овчари поемала на юг към най-тучните и обширни високопланински пасища. Въпреки че е разположено в затънтен район, сегашното с. Стоките е донякъде и кръстопътно място, тъй като по долината на р. Росица от планината към махалите му се спускат няколко разклонения на древни проходи, от които в центъра на селището се отделя тясно шосе, водещо на запад към курортния град Априлци. От началото на 20-и в. досега населението на селището е намаляло около десетина пъти, като понастоящем в него пребивават за постоянно 164-ма православни българи, черкуващи се в тукашния храм „Св. Великомъченик Димитър“. В наши дни Стоките е прекрасен изходен пункт за туризъм към Стара планина от север, още повече, че част от местното землище попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, а точно над населеното място е изградена и хижа Мазалат. Селото обаче е доста отдалечо от главната старопланинска верига, затова към последната е добре да се поеме от най-южния край на населеното място - разположената на около 10 км. на юг от неговия център местност Лъгът.

Местност Лъгът

Магнетичната като излъчване местност Лъгът се намира на особено важно и характерно място, при което в Росица се вливат два от най-пълноводните й начални притока - река Багарещица, извираща в най-югозападния ъгъл на Севлиевското краище откъм върховете Устриката, Жабата, Гроба и Росоватец и река Зелениковец /Зелениковщица/, идваща откъм разположените на югоизток от тук върхове Корита и Зелениковец. Събирането на Росица с Багарещица става в западната част на Лъгът, докато това със Зелениковщица е в най-източния край на местността. Между двата необикновено красиви слива природата е оформила продълговато долинно разширение, покрито с обширни и равни пасища и заградено от всичките си страни с високи хълмове. Седловината е заобиколена на север с дългия напречен рид Мусин дял, на изток с вододела Осениковец /Вододелът, Водоразделът/,, на юг от централното старопланинско било към нея се спуска нисичкият и къс рид Зелениковска присойка, а на запад редицата от възвишения се довършва с дългият и стръмен рид Цървулски средоци /Цървулски солища, Ганьова локва/. Освен основният лъг по долината на Росица, край коритото на р. Зелениковщица има още една подобна очарователна местност, като там разширението е дори по-дълго, широко и красиво, отколкото първото, и се нарича по същият начин като него - Лъгът. За съжаление, този втори природен рай остава скрит за туристите и останалите посетители на седловината, тъй като достъпът до него е ограничен от масивната ограда на Държавно ловно стопанство „Росица“. Що се отнася до наименованието Лъгът, то, разбира се, идва именно от думата лъг, означаваща поляна край река. Възможно е обаче топонимът да произлиза и от думата лъка, със значение кривина край река, тъй като през близките околности и Росица, и Зелениковщица лъкатушат доста често.

Освен като място за летуване, в миналото местността Лъгът се използвала и като изходен пункт за преходи към Стара планина, но не от туристи, а от дървосекачи, които потегляли от тук на юг, за да секат горите из Балкана. Жителите на околните села Стоките и Кръвеник пък били известни с обработката на добития в околността дървен материал и с производството на различни предмети от него. Така например, в района на Лъгът имал редица дъскорезници и стругове известният габровски предприемач и търговец Пейо Узуна, който чрез тези съоръжения изработвал от дърво всякакви вещи за дома - паралии, вагани, чекръци и т.н. През 30-те години Пейо Узуна започнал в Лъгът и изработката на т.нар. унгарски вили, като за целта докарал 5 работника чак от Унгария. По-късно тези традиционни за тукашния край занаяти постепенно отмрели, но силно развитият дърводобив си останал и до наши дни. В тази връзка, в началото на 20-и в. в местността били построени няколко сгради на горското, които обслужвали изсичането на околните гори, както и голяма фабрика за барут в северния край на поляната, за дейността на която били ползвани водите на близките реки и част от добитата в района дървесина. През 1933 г., при първият в нашата история преход Ком-Емине, известният писател и турист Павел Делирадев и сподвижници му объркали овчарските пътеки около разположения на билото на планината вр. Росоватец и по започващия от него рид Кумините се спуснали до Лъгът. Вечерта пътешествениците прекарали в разположената в северния край на местността барутна фабрика, а на другия ден се изкачили отново до гребена на Балкана покрай коритото на р. Зелениковщица. Десетина години по-късно - през 1943 г., сградите наоколо били завладени от частите на Габровско-Севлиевският партизански отряд, а в наши дни източният край на местността е заграден и обособен в Държавно ловно стопанство “Росица”. Най-чудното нещо в Лъгът обаче всъщност не е прекрасната му и щедра природа, а създателката на цялата тази красота наоколо - р. Росица.

Река Росица

В своята книга „Севлиево и Севлиевско“ Сава Попов твърди, че Росица е една от най-пълноводни и дълги реки, които извират от Стара планина. Коритото й е с дължина 169 км. /с което надвишава с 19 км. това на съседната уж по-голяма река Янтра/, а водосборният й басейн обхваща площ от 2262 кв. км. и отводнява целите северни склонове на Стара планина, като се започне от разположения на запад и издигащ се над с. Кръвеник рид Зелениковец /Каминките/, отделящ реката от левия й приток Видима, и се стигне на изток до рида Осениковец заграждащ я от р. Янтра. Към водосборът на Росица обаче трябва да се добави и този на притока й Видима, който води началото си от разположените на билото на Балкана исполини Жълтец и Равни чал и преминава на изток през едни от най-високите му върхове - Ботев, Юрушка грамада, Марагидик и дори Кадемлия. Според Сава Попов първоначално реката се образува от сливането на две малки поточета, извиращи изпод северните склонове на върховете Червената локва /1440 м./ и Мандрището /1552 м./, след което приема по-надолу десния си приток Малибухалщица /Малобухалщица/ и в местността Лъгът се събира със споменатите по-горе реки Багарещица и Зелениковщица. Още по на север в Росица се вливат и други големи притоци - Бяла, Негойчовица и Маришница, след приемането на които реката навлиза в т.нар. Горен пролом между предпланините Бухал и Разлатец, започващ точно при Попската махала на с. Стоките и завършващ на североизток при колибите Дядовци, част от близкото с. Батошево. Така реката прибира води и от високия среден Предбалкан /част от които освен Севлиевското краище, отводняват още и Троянско, Габровско, Ловешко и Великотърновско/ и образува огромно поречие, равно с това на р. Янтра. Росица има и огромно икономическа значение за всички селища, през които преминава, като се използва предимно за напояване в селското стопанство и по-малко като водна сила за задвижването на воденици, тепавици, валявици и за добиването на електрическа енергия.

Що се отнася до специфичното наименование Росица, мнозина автори предполагат, че то идва от тракийският корен рос, със значение на опасност, и е свързано с постоянните разливи на реката при нейното излизане на Севлиевското поле, като към тази основа по-късно е добавена славянска наставка за обозначаване на хидроним -ица. Допуска се също така, че от коренът рос /рус/ произлизат и названията на близките до реката вр. Росоватец и Русалийска поляна, които високопланински местности са с подобни като звучене наименования и са известни с дебнещите покрай тях опасности. Особено интересен е паралелът между втория топоним, изписван на някои карти като Росалито поле и старото име на реката, което в някои севлиевски села, като Сухиндол и Бяла ряка например, се изговаря именно като Росита. Според Владимир Георгиев точно Росица е споменатата още по време на Античността от Херодот река Артанес, чието име означавало оросявам, напоявам, а М. Тачева твърди, че околностите на сегашната р. Росица съвпадат напълно с разположението на някогашната тракийска стратегия Рюсике /стратегия - етнополитическа и военно-административна териториална единица по времето на траките/, главно заради сходството в имената. Проф. Иван Дуриданов пък изказва мнението, че топонимът Росица е чисто славянски, а други теории гласят и че името на реката идва от това на цветето росен и че има значение на чист, благодатен. Според народните вярвания, на поляните, обсипани с цветето росен, някога танцували самодиви /самовили, русалки/, които отлитали по първи петли, оставяйки след себе си капчици роса. Въпреки всички изказани до тук теории за името Росица обаче, то най-вероятно идва от личното име Русана и трябва да се тълкува в смисъл на руса жена, както пише в книгата си „Личните и фамилни имена у българите“ езиковедът Стефан Илчев.

60.1. Местност Лъгът-Ловната чешма, пътека Джаксана-седловина Червената локва - качване

Достигането от гр. Севлиево до Лъгът става през споменатият пролом на р. Росица, като се преминава през селата Горна Росица, Батошево и Стоките. Доскоро изкачването от местността към главното било на планината и близката х. Мазалат ставало директно на юг по ниският и особено удобен за преодоляване рид Зелениковска присойка. Заради съвременното ловно стопанство в най-ниската част на хребета обаче, днес подстъпите към рътлината са преградени с масивна метална ограда. Предвид това, след заграждането на Зелениковската присойка се наложила драстична промяна в маршрута за изкачване, като водещата към х. Мазалат туристическа пътека била премаркирана първоначално по билото на отсрещния стръмен и висок рид Цървулски солища /Цървулски средоци, Ганьова локва/, а по-късно и по новия черен друм, следващ разделящата рътлините долина на р. Росица. В наши дни, от края на шосето към х. Мазалат се поема водоравно на запад по черен път, като се върви срещу течението на Росица и се следва бяло-зелена лентова туристическа маркировка. В указаната посока при последните сгради в местността Лъгът се подминава голяма чешма вляво, като пак от същата страна остава и ридът Зелениковска присойка, чиято най-ниска част е обезлесена и преградена с мрежеста ограда. Така покрай този хребет, и 10 мин. след началото на прехода, се достига до разклон в най-западната част на Лъгът при водослива на реките Росица и Багарещица. Тук пътят се раздвоява, като десният му край продължава покрай р. Багарещица на запад към няколко виждащите се в тази посока стопански сгради. От разклона към х. Мазалат трябва да се следва левият край на друма, който завива покрай коритото на р. Росица на югоизток и започва постепенното да се изкачва по най-ниските склонове на планината.

В този първи участък от маршрута последователно се подминават масивно водохващане вляво, поляна с ловна вишка вдясно и вдигната метална бариера, а 15 мин. след тях се достига и до обитаема сграда, която най-вероятно е на „водното“ и е контролен пункт, тъй като около нея има още няколко масивни бетонни конструкции /25 мин. след началото/. От тук нагоре се преминава покрай разклон с водещ вдясно изоставен път, който се издига към разположените в ниския край на рида Цървулски солища открити местности Горен и Долен Юртан /от юрт - изоставено селище/. В миналото именно по този друм, наричан Юртанска пътека, ставало изкачването към х. Мазалат, но днес заради вмъкването на района в територията на защитен резерват туристическата маркировка по него е премахната. Над разклона с Юртанската пътека се заобикаля оставащ вляво мост над Росица, а няколко минути по-късно се пресича и местността Юртански стоки, в която реката приема левия си приток Юртански дол. Преди и след този водослив се завива леко покрай отделящи се пак вдясно изоставени пътища, а по-нагоре се излиза и под въжена линия за свличане на дървен материал, която е белязана с табелка като “опасна” и при преминаването под която трябва много да се внимава /40 мин./. Още 5 мин. по-нагоре се преодолява по мост страничен поток и се достига до нов разклон при водослива на Росица с р. Малибухалщица, където покрай пътя са изградени още една ловна вишка и дървен навес /45 мин./. Тук друмът също се раздвоява, като от това място към х. Мазалат се продължава покрай ловната вишка по десния край на вървището. Над разклона следва по-плавно изкачване на юг, като пътят се придържа плътно до плиткото корито на Росица. Покрай реката се пресичат гъсти гори, като последователно се подминават водосливът с един от левите й начални притоци - Пейов дол, а по-нагоре в местността Говеждите смеси и мястото на сливане с друг ляв приток - Говежди дол. Над него, и 35 мин. след устието на р. Малибухалщица, се достига до още един важен разклон. Тук основното почвено шосе се отклонява от коритото на Росица, качва се с рязък завой на североизток на късия страничен рид Малибухалска присойка /разделя голямата река от притока й Малибухалщица/ и по склоновете му продължава към билото на планината, докато в същото време от трасето му се отделя второстепенен страничен друм, постепенно стеснавящ се до тясна пътека /80 мин./. Денивелацията от местността Лъгът до това място е 400 м., като до момента е изминато и около 2/3 от цялото разстояние по маршрута. От тук нагоре следва същинската част от изкачването към гребена на Балкана, при която остава да се преодолеят още около 450 м. височина.

От разклона към х. Мазалат може да се продължи както по основния черен друм, който доста заобикаля, но пък е много по-удобен и полегат от пътеката, така и по тясното туристическо вървище, което въпреки че е кратко, е изключително стръмно. Ако от това място се поеме вляво по почвеното шосе, тогава по него ще се достигне след няколко минути до каменната Ловна чешма и изградена в близост до нея дървена беседка. Ако се продължи надясно покрай туристическата маркировка, тогава след няколкостотин метра страничният черен друм ще се стесни до пътека. По нея пък за по-малко от 10 мин. се достига със съвсем слаб наклон нагоре до белязан с дървен мост, маса и пейка водослив, при който се вливат един в друг сформиращите Росица начални притоци /90 мин./. Реката всъщност се образува не от два, както казва Сава Попов, а от три начални притока - истинската Росица, която извира по-скоро от връх Куртбашица /1660 м./, отколкото от споменатият вр. Мандрището, река Средна Росица, водеща началото си от билния вр. Червената локва и река Малоросишки дол, изтичаща от склоновете на близкия рид Малибухалска присойка. От тези потоци над туристическата пътека се събират първо един с друг Малоросишкия дол и притока му Арменски дол /от ярма - зърнена храна за животни/, а по-надолу към тях се присъединява и Средна Росица. Най-накрая второстепенните притоци се вливат в идващата от югозапад основна р. Росица именно при дървения мост и кътчето за отдих, като между тях остава къс и тесен рид, носещ странното и шеговито название Джамбалая /джамбалая - вид ястие, подобно на турлюгювеч/. Именно по билото на хребета Джамбалая продължава изчакването от тук към гребена на планината, като при водослива р. Средна Росица се пресича по дървения мост. Веднага след него пък започва изключително стръмно изкачване през силно разредена вековна букова гора, като се върви по пътека, наименована Джаксана /каквото и да означава това/. В зависимост от физическата форма, изкачването от дървения мост до билото на Балкана отнема около 60 мин., като през цялото време от душевадното вървище не се откриват никакви по-пространни гледки /150 мин./. Едва с достигане до върха на планината Джаксана излиза покрай огромно буково дърво над горския пояс и след няколко метра свършва до троен разклон при маркировъчен кол на главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. Западно от това място се вижда голата седловина Синята локва, в средата на която наистина има малко езеро, а ако се продължи от него с равен ход в същата посока, тогава след още няколко минути ще се достигне до разположената под вр. Мандрището х. Мазалат. На изток от тук обаче има още едно интересно място - седловина Червената локва, до която също се достига с равен ход само за около 10 мин. /160 мин./. Голата поляна Червената локва е възлово място, тъй като пре него освен пътеката КЕ до билото на планината достигат и два черни друма - този откъм Лъгът и още един откъм разположеното на юг село Скобелево. Наред с всичко друго, местността е интересна още и с това, че служи като граница на Национален парк „Централен Балкан“, предвид което насред тревите й са поставени няколко големи информационни табели.