59.1. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-вр. Устриката-х. Мазалат - качване
Денивелация - 1400 м., време на движение - 7.00-7.30 часа, разстояние - 23.4 км.
Маркировка: от с. Кръвеник до седловина Жабата - немаркиран, от седловина Жабата до х. Мазалат - бяло-червено-бяло и ЗКМ
Изтегли: GPS-трак
Село Кръвеник /Чифликът/
Село Кръвеник се намира в северното подножие на Централна Стара планина и в средата на едноименната Кръвенишка котловина, отводнявана от река Негойчовица и от десния й приток Киевщица /Кищица/. От местността се излиза само през две съвсем тесни клисури - Граднишкият боаз на река Боазка на север и Батошевският боаз на река Росица на североизток, а територията й попада почти изцяло в огромното кръвенишко землище, простиращо се на юг чак до главното било на Балкана. На запад дългият Зелениковски рид отделя ниското място от съседната Новоселска котловина, на изток невисоки хълмовете го заграждат от земите на съседното село Стоките, а на север хребетите на Предбалкана Чернивръшки рид и Разлатец му пречат да достигне до Дунавската равнина. По принцип в този район на страната границата между Стара планина и Предбалкана следва надлъжните разломи на напречните долини на реките. Точно при интересуващото ни село обаче, за разделителна линия е приета цялата Кръвенишка котловина, отделяща Калоферската част на Централна Стара планина от Черновръшкия рид и Разлатец. Релефът на тази котловина - насечен, изключително разнообразен, живописен и наподобяващ до голяма степен на сложен лабиринт - е оформен от два започващи от главното било на планината и извиващи в източна посока субмеридионални /ориентация запад-изток/ рида - по-ниският Криви дял и по-високият Мусин дял /от съкратеното лично турско име Мустафа, а то от еврейското Мойсей, означаващо Спасен от вода/, разделени от началните притоци на Бяла река - Мокра и Суха Бяла. Заради планинският характер на местността, Кръвеник е от типичния за северните склонове на Балкана разпръснат тип селище, състоящо се от множество малки махали и от безброй още по-малки родови колиби. Селището е построено на около 500-600 н.в., отстои на 21 км. на югозапад от общинския център град Севлиево и на 7 км. на изток от най-близкия град Априлци, а при последното преброяване населението му се оказало от 105 постоянни жители, всички православни българи.
Кръвеник е сравнително младо населено място, създадено и оформено едва към края на турското робство, предвид което и историята му е доста кратка. Според книгата „Миналото на героичен Кръвеник“ на родения в селото проф. Николай Ковачев, в споменатите по-горе обширни граници районът на едноименната котловина бил заселен още през новокаменната епоха, следи от което са запазени в местностите Мишовец, Бабината Йовина могила, Пейновски дол и Суха чешма и край съвременните махали Тафровци и Шаварна. От края на по-късната бронзовата епоха пък /12-8-и в./ в близост до махала Лумпари на селището била открита и двуостра бронзова брадва с дупка. След 8-и в. пр.н.е. започнала желязната епоха, а в околностите на днешен Кръвеник се появили първите родове на траките, от които до наши дни в котловината са останали около 80 големи надгробни могили. През този период районът бил гъсто населен, като от живота на тогавашните обитатели са намерени върхове на копия и стрели в местността Пириевото, основи на къщи в местността Караахмедово, желязно копие на връх Зелениковец и някои други артефакти в местностите Мръскови градини, Караивани, Селище и Мишовец. Пак в тази епоха била построена и крепостта на близкия връх Острец, от която бил следен и контролиран преминаващият от тук и главен за тази част на планината презбалкански път Марин проход. Понеже околностите на Кръвеник са планински и поради това силно насечени от множество ридове и долини, в землището на селището се срещат и огромен брой топоними - общо над 900. А поради това, че в миналото тукашните земи била собственост на мюсюлманите от разположеното на север село Градница, много от тези имена на местности са с турски произход, въпреки че представители на този етнос никога не са живели в селото. Пример за подобен род названия са Караахмедово, Пириевото, Алиново, Реджеповото, Велетовото, Турсуньовица, Турски ливади и т.н. Следваща част от топонимите, като Шаварна, Слатина, Слатински рът, Негойчовица, Киевщица /от изчезналото средновековно лично име Кийо, означаващо чук/ и др., идват от много стари праславянски думи и показват, че котловината била гъсто заселена и при завладяването й от това племе. Старинно е и самото име Кръвеник, което не произлиза от думата кръв, а от глагола крия и е свързано с това, че махалите на селището са пръснати далеч на север от главното било на Балкана в скрито и потайно място. Топонимът Кръвеник се среща и на други места в Южна и Северна България, а също и в Македония, като има няколко теории за използването му от местните жители - заради смъртта на трима българи, които се разбунтували за отделяне на селото в самостоятелна община, заради убийството на турчин за имот и платена във връзка с това кръвнина или от старинния глагол крия и от там кръвен ик - който е скрит. От своя страна, теорията за скриването идва или от спотайващи се в планината хора, или от блатото на историческия връх Бабан /658 м./, където според народното поверие уж живеел змей, затрупан /скрит/ от местните жители, за да не им напакости.
По време на Средновековието целите северните склонове на Балкана с Кръвенишката котловина, както и част от местностите на юг от главното било на планината, били тясно свързани с разположеното при устието на р. Боазка с. Градница и намиращата се край него голяма крепост Пречиста. Твърдината охранявала подстъпите към Мариния проход, свързващ тукашната котловина с Дунавската равнина, а околните местности били част от землището на въпросното селище. Тогава цялата територия около крепостта била собственост на граднишкия феодал, затова и край Кръвеник е останала местност с наименованието Граднишки дял, а в близост до Калоферския манастир има и река, наричана Граднишко дере. Това, че Кръвеник бил свързан с Градница, личи и от името на една от близките височини - Леви връх /1102 м./, тъй като възвишението остава вляво само ако се върви от Дунавската равнина на юг в посока на Балкана. Сред местното население е запазен и ясен спомен, че повечето от тукашните фамилии дошли именно откъм Градница, което обстоятелство може да се проследи най-вече по института на т.нар. войнуци, свързан с разположената до това селище крепост Пречиста. След превземането на България османлиите сринали твърдините край близките Дебневски, Батошевски и Граднишки боази, а към 15-в. турски колонисти се настанили в плодородните земи на север от Стара планина, принуждавайки част от местните християни да приемат исляма. По същото време Градница станала тимар на някой си Мюрсел, сераскер /военен комендант/ на намиращия се в Никополски санджак град Велико Търново. Във връзка с всички тези процеси българските благородници и офицери от гарнизоните на бившите крепости постепенно започнали да се изселват заедно със семействата си към Балкана, като първо отсядали по долините на околните реки, а след това и по по-слънчевите и плодородни южни склонове на близките до сегашния Кръвеник върхове Бабан и Леви. Приблизително тогава Иван Атанасов /Башата/ - главатар на войнуци /прозвището му идва от думата беше - титла на низш чин от яничарския корпус, използвана в случая със значението на водач/, забягнал от Градница и основал местната махала Войнишка, в която отговорник на войнуците чак до края на турското робство бил винаги член на неговия род Иванбашовци. По същият начин войнуци от Дунавската равнина попаднали и в съседните на Кръвеник новообразувани планински селища Столът /с предишно име Граднишки колиби/, Ново село и Млечево. Според сайтът „Севлиево“ на Петко Недялков, в този период около 30 % от домакинствата в новите села на Севлиевския край били войнишки.
През 17-18-и в. се разпаднала установената и наложена в Османската империя феодална военно-ленна спахийска система, като към края й физически и социално по-силните започнали да заграбват собствеността на по-слабите и да обособяват новопридобитите земи в по-големи селскостопански имоти, наричани чифлици. В конкретния случай от граднишкия спахия също бил създаден чифлик, който обединил владенията му в средата на Кръвенишката котловина около най-стария квартал на днешното селище - едноименната махала Кръвеник /днес Стар Кръвеник, Горен Кръвеник//местността около съвременното училище на селото все още се нарича по този начин/. По запазено сред местните жители предание, до 18-и в. почти цялото тогавашно землище на селото било обрасло с вековни гори, като Старият Кръвеник се намирал сред тях на около 2 км. на северозапад от сегашния център на населеното място. Първите заселници в него пък били родовете на Мандурите от Градница, на Качулите от Млечево и на Миленовците, които все още помнят своите деди до 10 поколения назад. По-късно на около 1 км. от сегашния център се появила и Войнишката махала, в която наред с Иванбашовците се настанили и други преселници от Градница - Пенчовците /така наричали Дядо Стойчо и четиримата му сина/, които дошли тук, за да спасят дъщерите и сестрите си от потурчване, както и Тафровците и Данчовците. За известно време Войнишката махала била централна за селището, като жителите й били освободени от заплащането на данък харач /харажд или джизие - данък, събиран от немюсюлманското население/, но за сметка на това били задължени всяка година да изпращат по 2-3 войника да косят султанските ливади и да гледат конете на владетеля в Цариград, Чорлу, Текирдаг, Кючюк и Буюк чекмедже. Понякога по-заможните местни жители се откупвали от тази тегоба, като вместо тях войник отивал някой от съседите им.
Постепенно до двата по-стари квартала на Кръвеник възникнали още няколко по-нови, като Чифликът и Трапът например, които останали в сегашния център на селището. На 5 км. на северозапад в посока на съседното Ново село била основана от Дядо Йончо Лумпара и синът му Йонко махала Лумпари, чието име на местния диалект означава мърмори. Махала Шопите се появила на 2 км. на запад, а за неин първи заселник е приет Дядо Стойчо, който дошъл от най-западната част на Шоплука, сега в Сърбия, и за който е запомнено, че носел бели дрехи. Махала Шаварна на югозапад носи името си от едноименната река Шаварна /от шавар - папур, тръстика/, която извира от местността Кладенците и преминава през местностите Горна и Долна Шаварна. Махала Табашка /Табашкото/ се намира на юг от Дебелия рът в местността Табашко равнище и на около 2 км. на югозапад от центъра селото, а за нейни основатели се смятат граднишки говедари и тракийски преселници табаци /обработвали кожи/. Махала Троенци е на 4 км. на югоизток от центъра и е основана от Пенчо Събчев Троенски /фамилията му идва от личното име Тройо - пожелателно название в смисъл всичко да му се трои, да му спори/, идващ от махала Гроба, Троянско. Последната махала възникнала още през 18-и в. в гъсти и непроходими гори и станала обединителен център на родовите колиби Долни Боневци, Петковци, Троенци и Шатровци. Освен гореизброените квартали, в състава на Кръвеник влизат още много махали, като например Пейковци на 1 км. на северозапад от центъра, чието изброяване тук не е възможно и наложително. На това място обаче трябва да се спомене задължително разположената на север голяма и стара махала Боазка /Дългодреи/, която до началото на 20-и в. също била част от селото. След появата им всички тези отделни поселения първоначално започнали да носят общото име Чифликът, тъй като повечето от тукашните земи били собственост и попадали в обособения от турския управител на Градница голям поземлен имот.
Преди заселването на съвременния Кръвеник околностите му били съвсем пусти, освен гъстите планински гори над едноименната котловина, в която бродели само дружините на хайдути и разбойници. Сред по-известните от тях били Младен войвода от Еленско, който престоял за известно време именно в землището на с. Кръвеник и бил хранен от местните овчари, както и Хайдут Рада от махала Душевски колиби и Хайдут Димитър от рода Балтиите, които останали на лагер под т.нар. Кукли. Поради тази причина, там и до днес иманяри търсят съкровището им в местностите Радин кладенец и Радина вежда. След тези харамии Мончо войвода от Ново село също излязъл с чета в планината, а негови ятаци станали обитатели на тукашните махали Долни Доневци и Шатровци. Според местните селяни, през същият период хайдути се криели и в разположената високо в планината над селището пещера Терзийска дупка. Голяма част от кръвенчани обаче опредят като начален период на заселваните си в селището по-късните времена на кърджалийските безредици /1780-1810 г./, когато разбойниците разорили голямото и богато близко село Батошево. Тогава част от жителите на въпросното селище се установили първоначално в кръвенишкото землище на граница с това на съседното с. Стоките, след което образували самостоятелната махала Селище. Във връзка с това нападение, тукашното население поставило наблюдатели по границата на землището при Леви връх, Дебели рът и Грозавски рът, които започнали да следят близките боази. През 1804 г. известният кърджалийски главатар Кара Феиз се настанил с отряда си в разположеното на запад съседно Ново село, което не унищожил заради платен откуп от тамошните му жители, и го превърнал в своя база. От нея част от бандитите решили да нападнат Кръвеник, обаче новоселчани узнали за това и успели да известят предварително съседите си. Подплашени от новината, цивилните кръвенчани побързали да се укрият в планината, а част от мъжете се организирали в доброволни отряди по махали и заели позиции по височините край тях. Достигайки до селото, кърджалиите се настанили на лагер в местността Поляната /намира се под сегашния стопански двор/ и започнали да ограбват първо къщите покрай р. Негойчовица и в махала Лумпари. В същото време местните започнали да стрелят по тях, а изплашените разбойници напуснали лагера си и се изнесли към Ново село. Така Кръвеник бил опазен от разорение и унищожение, като същото може да се каже и за често избухващите в този период чумни епидемии, които напълно пощадили скритото сред планините селище. Заради върлуващите болести сред полето обаче, населението на планинските махали рязко започнало да се увеличава.
По време на последвалото тези събития Възраждане в Кръвеник се появили първите местни занаятчии - абаджии, мутафчии, подковачи, кацари, дърводелци и други, а по долината на р. Бяла били построени множество стружни и воденици. Гористите околности и липсата на достатъчно плодородна земя пък принудили много от тукашните селяни да започнат да се занимават с производството на предмети от дърво. През този период кръвенишките майстори се прочули с изработката на различни видове крини /крина - дървен цилиндричен съд, използван като мярка за зърнени храни/, които продавали на търговец от Габрово, а той ги изнасял чак в Палестина. Още в ранна пролет местните дърводелци излизали в планината и си устройвали бивак в най-закътаното място, така че никой да не може да ги намери. Там те изработвали дървени предмети от особен вид бук с бяла и мека дървесина, който растял само по най-високите части на Балкана, на границата с алпийските пасища. Това карало кръвенчани да се изкачват все по-нагоре към върховете в най-отдалечените и труднодостъпни места и да работят край тях цяло лято, напускайки ги чак към края на есента около Петровден. Така сред жителите на Кръвеник се появило за първи път социално разслоение, в резултат на което местните започнали да избират за махлебашии /кметове/ на отделните квартали на населеното място само най-заможните селяни. През 1810 г. този икономически подем довел и до отделянето на Кръвеник от с. Градница чрез бунт и няколко жертви, както и до обособяването му в отделно селище, първи кмет на което станал чорбаджи Дядо Еремия. По този повод, кръвенчани започнали да плащат данъците си не в Градница, както било до този момент, а направо на пашата в гр. Търново.
По време на управлението на Фильо Радев Миленов /Дядо Фильо/ Кръвеник станал самостоятелна община със свой собствен печат, а за да придаде по-особен статус на селището си и да образува чаршия, същият кмет построил с лични средства в махала Трапа два нови дюкяна. През 1845 г. селото било вече самостоятелен търговско-административен център на всички околни махали, затова местните решили да построят в него църква и училище и да започнат да провеждат ежегоден събор на 22.05. Дълго време селището било наричано Чифликът, като за първи път новото му име Кръвеник /под формата Кравяникъ/ се появило в Парусията на Троянския манастир през 1830 г., а през 1836 г. и в Парусията на Батошевския манастир във вида Кравеникъ. В онези времена тукашните деца учели първоначално в съседното Ново село и в близкия Троянски манастир, докато през 1820 г. в Кръвеник не била обособена една отделна стая в местната мутафчийница. По-късно провеждането на занатията било преместено в западната част на новата църква, а през 1869 г. била построена и специална двуетажна училищна сграда /по време на Априлското въстание същата била унищожена, но през 1878 г. била отново възстановена/. Религиозните нужди на жителите на Кръвеник били задоволявани първо от двама свещеници, които идвали по конкретен повод от съседното Ново село. През 1845 г. обаче кръвенчани се сдобили с нарочен ферман от султана и в периода 1847-49 г. построили църквата „Св. Николай Чудотворец“. Така селото постепенно се развивало, обособявало и нараствало, като в навечерието на Априлското въстание в него живеели вече около 400 семейства, повечето от които били безимотни. След замогването на Кръвеник мюсюлманите от околните населени места все повече започнали да му обръщат внимание, като турски ловци постоянно навестявали скритото в планините село и оставали да спят и да ядат в него безплатно. При преминаване през брод пък иноверците яхвали местните българи като добитък и така качени върху тях преминавали през реката. Бандити от същият етнос започнали да отвличат и добитък от местните жители, като тук се отличили с издевателствата си известните и до днес в целия район разбойници Пиолу от Хирево и Дингата от Градница. Наред с чуждият гнет, в селото имало и друг вътрешен проблем. Плодородната земя все не достигала, затова кръвенчани вечно били принудени да ходят на гурбет в Южна и Северна България, както и във Влашко и Добруджа, или да наемат земя на изполица, като в края на сезона плащали 3/4 от добива като наем.
През 1867 г. покрай Кръвеник преминала четата на войводата Филип Тотю, която отседнала в горите около близкия вр. Острец, за да чака там комитите от отряда на Панайот Хитов. Тогава няколко души от махала Табашка станали ятаци на поборниците за народна свобода, а събитието намерило голям отзвук сред цялото местно население. По-късно пък турци убили от южната страна на планината в местността Заногата бащата на Дядо Фильо и бащата на жена му, което накарало местният кмет да се ожесточи особено силно срещу иноверците. През 1872 г. Васил Левски основал революционен комитет в съседното Ново село, като на събранието присъствал и Дядо Фильо. В Кръвеник такъв комитет не бил създаден, но в селото често се отбивали по комитетски дела и отсядали именно при неговия кмет известните революционни дейци Отец Матей Преображенски-Миткалото, Отец Пахомий Стоянов и Христо Иванов-Големия. Революционната дейност в района се засилила още по-силно няколко години след обесването на Васил Левски, когато през 1875 г. бил възстановен комитетът в гр. Севлиево. Накрая се оказало така, че от всички селища в България, Априлското въстание било най-добре организирано и проведено именно в малкото планинско селце Кръвеник. В него началото на бунтът бил даден на 01.05. по стар стил на вр. Бабан /т.нар. Второ или Северняшко Оборище/, а въстаниците били разположени на позиции по склоновете над Граднишкия боаз, който е една от вратите за влизане в Кръвенишката котловина. Построена по този начин, отбраната на селото издържала чак до 09.05, като в отделни дни на позициите се събирали до 400 бойци. Краят на въстанието в Кръвеник обаче, както и в останалите разбунтували се краища на страната, бил особено трагичен. Селото било изцяло разорено, като дало около 60 убити въстаници и цивилни, а половината му къщи били опожарени. Специално махала Троенци била напълно унищожена от пристигнали откъм Тракия турци, които дошли да търсят в нея добитък. При връщането си наобратно към Казанлъшкия край същият отряд се натъкнал в планината на скрилия се в една пещера Дядо Фильо, който бил заловен и обезглавен на връх Плочата /Трите синура//1713 г./, тъй като отказал да върви с поробителите. В памет на тези събития и на загиналите при позиците край Граднишкия боаз днес в Кръвеник са издигнати два мемориални паметника и една чешма, край които всяка година се провежда събор на 11.05. След Освобождението повечето от унищожените по време на въстанието сгради в селото постепенно били възстановени, но заради липсата на земя, част от местните фамилии се изселили към полските райони, където се настанили в къщите на напуснали страната ни турци.
В туристическо отношение за Кръвеник не може да се каже много, но за това си има няколко уважителни причини. Заради благоприятните природни и климатични условия, близостта до планина, живописният релеф и наличието на множество реки, в миналото сред ръководителите на местната власт имало нагласа селото да бъде обявено за курорт и то да се развие в тази посока. Още тогава в Кръвеник били открити и понастоящем все още съществуват и няколко къщи за гости, вили и почивни комплекси, като Романтика, Еко релакс, Еко чифлик Пееви, Еко чихлик При Радко и Ваканционно селище Априлци, а край населеното място бил изграден и кът за отдих с лиричното име Гледката. Вместо това обаче, било решено на юг от селището да се построи огромният язовир Мокра Бяла, обхващат долините на всички по-близки реки. Замисълът така и не бил осъществен, но през 2014 г. проектът отново бил рестартиран, заради предполагаемото наличие на сериозни инвестиционни намерения. Още по на юг от коритото на р. Мокра Бяла пък - в границите на Национален парк „Централен балкан“ - заради уникален комплекс от скали и разположена под него двестагодишна букова гора, бил обособен Резерват „Пеещите скали“, достъпът до който бил забранен. Това са и причините от селото към планината да не води нито една маркирана туристическа пътека, а в близост до него да не бъде изградена и нито една хижа. Понастоящем туристическите вървища заобикалят Кръвеник и са от две страни на землището му: на изток от местността Лъгът, която е част от територията на съседното с. Стоките, към хижа Мазалат и на запад от бившето село Острец, днес квартал на гр. Априлци, към хижа Тъжа. Предвид това, най-лесните подстъпи от селището към Балкана са по пътеката, водеща към вр. Зелениковец, която обаче е изключително стръмна в най-горната си част, както и по древната Кръвенишка пътека, изградена като друм, който дублирал в миналото трасето на близкия античен Марин проход.
59.1. с. Кръвеник /махала Троенци/-рид Мусин дял-вр. Устриката-х. Мазалат - качване
Кръвеник е с огромно землище и е сравнително доста отдалечен на север от Стара планина, като освен това хоризонтът между него и Балкана е препречен и от двата субмеридионални рида, за които вече стана дума малко по-горе - Криви дял и Мусин дял. Предвид това голямо отстояние от планината и сложният терен, който предстои да се преодолее, преходът от селото към х. Мазалат трябва да започне от най-близкия до планината квартал на населеното място - разположената на около 4-5 км. на юг от центъра на Кръвеник махала Троенци. Пътят от нея към Балкана обаче също е препречен от заоблен горист хълм, част от по-ниския рид Криви дял, поради което от последните къщи на населеното място се поема първоначално не директно на юг към планината, а на югоизток. В тази посока се върви по широк черен път, който следва долината на маловодния поток Троенски дол и пресича Криви дял през най-ниското му място - Дълбоката долчина. След последната местност се преминава покрай оставащата вляво овощна градина Сухарака и разположените вдясно Руски ливади, като 30 мин. по-късно се слиза с плавно спускане надолу до разклон с по-широк черен път. От тук по-често използваното вървище води на запад по долината на близката р. Суха Бяла към напълно обезлюдената вече махала Бараката, а край трасето му все още стърчат електрически стълбове с опънати по тях метални жици. От разклона се продължава отново покрай Троенския дол на югоизток, като след още около стотина метра се слиза до много важно и характерно място. Това е плитката и гола седловина Стоките /от думата сток - местност, към която се стичат множество потоци/, при която по-голямата р. Бяла приема освен Троенски дол още няколко от пълноводните си притоци. Поляната се пресича и от втори широк черен път, който следва долината на р. Бяла на юг към планината и на север към с. Стоките, а на стръмен скат, надвесен над разклона, могат да се видят и няколко от къщите на махала Бяла, съставна част на същото селище. С достигането до седловина Стоките рида Криви дял вече е пресечен, но от другата страна на местността се издига вторият успореден на Балкана хребет в кръвенишкото землище - Мусин дял, който е много по-дълъг и висок от първия. Името на последния рид е свързано с родът Мусите от Градница, а за произхождащите от Мустафа съкратени турски имена Муса, Муси и Мусо е известно, че в миналото били давани предимно на бивши християни, доброволни приели мюсюлманската вяра. Ридът Мусин дял се отделя от главното било на планината между върховете Плочата /Трите синура//1713 м./ и Устриката /Бабина лъка//1840 м./ и първоначално се насочва на североизток от тях, след което завива на изток и завършва в местността Лъгът при водослива на реките Багарещица и Росица. Рътлината е успоредна едновременно на главната старопланинска верига и на страничното й разклонение Криви дял и според местните в отделните си части носи различни имена - в горния си край се нарича Куклите, по-надолу Одаищата, в средата Гарванов чукар и едва в близост да местността Лъгът става Мусин дял.
Заради издигащият се на юг хребет, от Стоките има два начина да се продължи към крайната цел на маршрута - на югоизток право към х. Мазалат със стръмно изкачване на Мусин дял и на югозапад по долината на р. Бяла с по-плавно и постепенно преодоляване на рътлината. Ако за придвижване от седловината към билото на планината се избере вторият вариант, тогава от разклона се продължава на югозапад покрай р. Бяла, като коритото й се пресича по бетонен мост. Точно от тук над съоръжението, и далеч на хоризонта в същата западна посока, се вижда куполът на изявения билен вр. Зелениковец, който със своите отвесни и скалисти източна и северна страни има алпийски вид и служи като сигурен ориентир при придвижването напред. След като пресече р. Бяла почвеното шосе постепенно и със съвсем слаб наклон нагоре навлиза в тясната й долина и между ридовете Криви дял и Мусин дял се насочва срещу течението й, достигайки след около 5 мин. до вдигната метална бариера /35 мин. след началото/. Зад нея от дясната страна по посока на движението се появява и телена мрежа, ограничаваща възможността за слизане към реката, като покрай металното заграждение се подминава виждащата се вдясно местност Смесите, в която е водосливът на реките Мокра и Суха Бяла. От това място се продължава покрай долината на р. Мокра Бяла, като вдясно вече остава по-късият и тесен второстепенен рид Беленско-Киселишки дял /Илийчовица/. В указаната югозападна посока главният път достига след нови 5 мин. до устието на потока Кобурски дол /от кобур - издълбана от водите на реката дупка или улей в брега/, където се подминават два разклона със странични друмища /45 мин. общо/. Приблизително от тук почвеното шосе постепенно започва да завива на юг, подминава още няколко разклона с отделящи се встрани вървища и след 10 мин. достига в местността Долния чучур до устието на потока Конска долчина /55 мин./. Така по права линия на юг, и между стръмните и лишени от по-пространни планински гледки гористи брегове на р. Мокра Бяла, се излиза след още около 10 мин. и до голямата бетонна чешма Чучура /65 мин./. При нея от шосето нагоре към билото на рида Мусин дял се отделя затлачена с растителност пряка пътека, по която също може да се продължи към крайната цел на маршрута. Тясното вървище обаче не се използва отдавна, затова от тук е по-удобно да се продължи отново по по-широкия черен друм. По неговото трасе, и 10 мин. след чешма Чучура, се достига до оставащ вляво обособен парцел, ограден с висока метална ограда /75 мин./. Заграждението е дълго поне няколкостотин метра и на пръв поглед прилича досущ на известния развъдник за мечки, разположен от южната страна на планината в долината на река Габровница. След края на оградата пътят се раздвоява, като десният му край продължава да следва на юг долината на Мокра Бяла, докато левият завива наобратно в североизточна посока, преминава над ограденото място и започва да се изкачва към билото на Мусин дял. От седловина Стоките до металната ограда е изминат около половината път до главното било на планината, но е преодоляна едва 200 м. височина.
След края на мечкарника започва същинското изкачване към централния гребен на Балкана, до който остава още около 900 м. денивелация. От разклона се продължава по левия край на вървището на североизток, преминава се покрай пресъхнала чешма и пейка, разположени над металната ограда, и 10 мин. по-късно се достига до гола поляна с ловна вишка в горния й край /85 мин./. Пряката пътека от чешма Чучура се изкачва до същата поляна, излизайки зад ловната вишка. Над голата местност пътят описва къс S-образен завой, продължава с още по-стръмно изкачване нагоре и 15 мин. по-късно достига до нов разклон вече на самото било на рида Мусин дял /100 мин./. Тук се стъпва и върху останките на античния друм Кръвенишката пътека, скрити понастоящем под съвременното широко почвено шосе. От това място единият край на сегашното вървище се спуска през голи поляни по билото на Мусин дял на североизток към връх Гарванов чукар /895 м./, докато другият чрез няколко къси серпентини продължава да се издига в южна посока. В този участък от маршрута гората и от двете страни на пътя се изсича на продължително разстояние напред, но в умерени количества, като унищожените дървета изглеждат така, сякаш ог горското стопанство искат чрез тях само да поразширят съвсем леко трасето на друма. 10 мин. по-нагоре шосето се изкачва и до обширната обработена поляна Одаищата /някога тук имало одаи /летни егреци/ на овчари от селата Кръвеник и Стоките/, от която се открива обширна панорама на североизток към долната част на Мусин дял с вр. Гарванов чукар /110 мин./. В края на продълговатата нива пътят слиза малко под гребена на рида, навлиза от западната му страна в стара и гъста букова гора и, като подминава в разките на около 15 мин. разклоните с две странични вървища, свършва съвсем внезапно насред нищото /125 мин./. От долината на р.а Мокра Бяла до края на черния път са изкачени още около 250 м. височина.
След свършека на шосето изкачването продължава вече по вероятното старо трасе на Кръвенишката пътека, което трябва да се търси в гората на около двадесетина метра над досегашното широко вървище. Античният друм е остатък на едно от второстепенните разклонения на главния за тази част на планината Марин проход, дублирало и подсигурявало в миналото основния път от изток. Тази странична издънка на прохода се отделяла в древността от главното му трасе при разположената до коритото на близката р. Тъжа местност Смесите, изкачвала се от нея на североизток по долината на потока Кръвенишки дол и покрай виждащите се все още останки на Кръвенишката мандра излизала на главното било на Стара планина при седловина Мандрата. От там пътят се спускал по Мусин дял в същата североизточа посока, правейки връзка между р. Тъжа и долината на другата най-голяма местна река - Росица. За използването на Кръвенишката пътека през Античността и Средновековието липсват каквито и да било по-конкретни сведения. Предполага се обаче, че пътят бил важен, тъй като няколко негови участъка в Кръвенишки дол и покрай върховете Куклите са покрити с калдъръм, а в близост до най-горния му край е изпълнената с древни мини местност Рударника, работниците в която навярно също са се ползвали от трасето му. По-късно към края на турското робство заради появата на север на големия и проспериращ в търговско и занаятчийско отношение град Севлиево ролята на друма нарастнала още повече. Именно по това време по Кръвенишката пътека започнали да пренасят през най-високите части на планината вино от Южна към Северна България и по-специално към въпросното селище, затова и името на вървището тогава било Шарапйолу /Винен път/, Севлиджедеси /Севлиевска пътека/ и Йорюкйолу /Панорамен път/. Местните селяни от Кръвеник пък използвали пътеката да изкарват по нея добитъка си към най-горните оголени краища на Балкана, където били Кръвенишката мандра и пасището Кръвенишки говедарник. Поради тези причини, допреди век пътят бил особено известен и много популярен и въпреки че днес вече е отдавна изоставен, на места трасето му е все още доста добре запазено.
След достигане до Кръвенишката пътека се продължава по нея на юг, като непосредствената цел тук е да се заобиколи разположеният върху билото на Мусин дял и извисяващ се високо в горите точно пред погледа остър и стръмен връх Долната кукла /1181 м./. В нашите планини под българските думи кукла, чука, чукла и джугла, влашкото кукул и турското кукул /копа сено/ трябва да се разбира все конусовиден връх със скалисто теме. В землището на с. Кръвеник има още една височина с подобно име - Беленска кукла, намираща се над р. Бяла, но най-известните върхове с такова название в страната ни са разположените в Западна Стара планина над гр. Вършец Тодорини кукли. В подножието на кръвенишката Долна кукла се завива леко на югозапад, преодоляват се стръмно няколко десетки метра височина и след около 10 мин. се достига до малката и гола седловина Стойчова поляна /135 мин./. От нея се открива чудна панорама на юг към другият по-близък остър връх със скалисто теме - Горната кукла /1299 м./, както и на запад към продължението на Мусин дял в посока на централния гребен на Балкана, където се виждат издигащите се по него върхове Плочата и Устриката и разделящата ги седловина Мандрата. На изток от това място остава вр. Долната кукла, който е вече частично заобиколен и остава скрит в гората. Стойчовата поляна не е билна, а странична, рътова седловина, която не се намира на билото на Мусин дял, а западно под него, на един по-къс и слабо изразен страничен хребет. Предвид гъстите гори и стръмните склонове от тук до главното било на планината обаче, от Стойчова поляна пътеката се насочва вече към най-горния край на Мусин дял, тъй като плавният наклон на гребена му е най-подходящ за изкачване. В тази връзка, над голото място се преодолява на югоизток по-стръмен скат, преминава се покрай изворчето Стойчов кладенец и след 15 мин. се излиза на билото на главния рид при разположената сред вековните гори между двата едноименни скалисти върха седловина Куклите /150 мин./. Тук пътеката извежда до малко романтично езеро, до което от северозапад достига и изоставен черен път. От север над местността се е надвесила самата Долна кукла, на чието теме се виждат характерни бели канари /такива по-особени бели скали има и на темето на съседния вр. Горната кукла/, а склоновете на рида на изток са изключително стръмни, затова към тях се открива красива панорама, макар и доста ограничена от растителността. В тази посока се виждат силно наклонените към близката р. Багарещица местности с характерни имена Багарешка урва и Дълбокият дол, част от чиито склонове са запълнени с реки от огромни морени. Неслучайно точно това мистично и потайно място е свързано с легендите за пребивавалите около него хайдути Рада и Димитър и за укритите от тях в близката околност несметни съкровища, както неслучайно е и това, че именно от тук започва и споменатият по-горе резерват Пеещите скали, обхващащ в територията си близките причудливи канари и вековни гори.
При седловина Куклата пътеката пресича билото на рида Мусин дял, преминава от западната на източната му страна и продължава стръмно да извива нагоре към вр. Горната кукла. В този район, през трудна за преодоляване и покрита почти изцяло с разхвърляни камъни и паднали дървета местност, вървището траверсира източните склонове на върха и след още около 20 мин. се изкачва от южната му страна до още една характерна седловина /170 мин./. Това е малка и гола горска полянка, над която отново от север се е надвесил покритият също с причудливи бели канари вр. Горната кукла. На това място ридът завива на югозапад, като вървището повторно пресича билото му и този път застава от северната му страна. Няколко минути след това точно насред най-гъстите гори се достига и до нещо изключително интересно. Изпод листата се появява съвсем ненадейно идеално запазена част от античния римския път, като тук си личи особено добре как за да се заравни трасето му, друмът е подзидан под по-ниската си страна по типичния за римляните начин с едри камъни. По тази недокосната от вековете, хората и стихиите древна останка се върви около километър напред, като по нея за кратко време се изминава голямо разстояние. А понеже трасето на стария друм освен равно е и полегато, докато се ходи по запазената му част, билото на планината рязко отхвръква нагоре и стръмните склонове на рида започват да се издигат като отвесна стена вляво от пътеката. Така 15 мин. след голата седловина се преминава покрай останки от каменен заслон или сграда, като високо вляво и на юг от тях остава споменатата местност Рударника /185 мин./. От тук нагоре следва по-еднообразна част от маршрута, при която пътеката преминава през по-разредена вековна букова гора и пресича последователно най-горните части на няколко стръмни странични рида, спускащи се от Мусин дял на север. Рътлини носят събирателното название Морлювците /а гората, която ги покрива, се нарича Морлевицата/, като тяхното име идва най-вероятно от думата мор, смисълът на която е обяснен от Николай Ковачев като мъртвичаво място - стръмно, опасно, неизползваемо и със северно изложение /в землището на съседния град Априлци също има подобно събирателно име Поморлевците, което пак е в този смисъл/.
В района на Морлювците най-после измежду дърветата постепенно започва да прозира в западна посока главното било на планината с вр. Зелениковец, а старият римски друм се стеснява до тясна пътека и се покрива с гъст пласт от паднали листа. Така по него се премининава под ниското и голо връхче Калугера /1610 м.//наречено е така заради изгърбената си форма/ и след около 50 мин. се достига до местността Сухия улей /235 мин./. Това е изключително стръмна и особено опасна през зимата тясна лавинна долина, спускаща се на север от разположения на главното било на планината вр. Устриката. И въпреки че склоновите й са наистина много сухи, именно тя дава началото на Мокра Бяла. Водосборна област на реката се простира между билните върхове Зелениковец, Плочата и въпросната Устрика, а изтичащите от тях многобройни потоци са разделени от ридовете Зла присойка, Дългия средок и Морлювците. Над Сухия улей пътеката отново се разширява, пресича местността Грохода /тук склоновете са покрити с откъснати от планината големи камъни, изпод които се чува грохот на вода/, излиза над горския пояс и след около 20 мин. се изкачва до голата седловина Мандрата /255 мин./. Тя е разположена вече на самото главно било на Балкана между Плочата и Устриката, като от края на черния път до голата й поляна са изкачени още 650 м. височина. На 5 мин. на югозапад под седловината в долината на Кръвенишкия дол се вижда Кръвенишката мандра, която е дала наименованието на местността и до която има чешма с хубава вода. Причината, мандрата да се намира точно на това място е, че имотите на Кръвеник не са само по северните склонове на Балкана, но обхващат и някои от южните му части. От тук границата на кръвенишкото землище продължава на юг по билото на планината до връх Жабата /1860 м./, спуска се от него на запад през пасището Пашовица, достига по Пашовски дол до р. Тъжа и през Смесите се изкачва покрай потока Пожар дере до вр. Зелениковец. От Мандрата се открива и безкрайна панорама на север към долината на р. Бяла, Кръвенишката котловина с едноименното селище и Предбалкана, както и на юг към долината на р. Тъжа. Тук трасето на стария римски път пресича старопланинското било и покрай останките на Кръвенишката мандра се спуска на югозапад към местността Смесите.
От Мандрата до х. Мазалат се върви вече по самото главно било на планината и през напълно голи местности, повечето от които са добре познати на туристите. Макар гребенът на Балкана да е достигнат, по маршрута има още доста изкачване, затова от седловината се продължава през море от гъста хвойна отново нагоре и в югоизточна посока към вр. Устриката, до темето на който остава да се преодолеят за около тридесетина минути още 200 м. височина. Голото пасище до върха пък може да се раздели условно на две равни части от ниска скалиста могила, оставаща вляво от пътеката /285 мин./. До заобленото място стърчи и висока овчарска каменна пирамида, от която се открива поредната обширна панорама на север към долината на р. Мокра Бяла. Темето на Устриката е плоско като тепсия и също е увенчано с висока каменна пирамида, на североизток от която се виждат още две големи пасища - Изсипаната локва под самото било на планината и Говедарника /Кръвенишкия говедарник/, скрит в горния край на гората. Освен на север към долината на р. Мокра Бяла, от върха се откриват гледки и във всички останали посоки - на юг е масивът Триглав с върховете Голям и Малък Кадемлия, които стърчат по-високо дори и от централния гребен на Балкана, на запад е широката долина на р. Тъжа с връх Марагидик над нея, а на изток остава особено красивият гол връх Росоватец /Русуатиц, Караборун//1971 м./ с отделящото се от склоновете му дълбоко корито на р. Багарещица. От Устриката пътеката продължава на югоизток през голото пасище Бабина лъка, от което извира река Бабина локва и което е изпълнено с разпръснатите между тревите му и интересни като форма камъни Бабини кози. Тук се преминава под оставащия вдясно плосък вр. Жабата /наречен е така заради една наподобяваща на клекнала жаба скала, под която извира вода./, а точно вляво от това място в разположената при изворите на р. Бабина локва местност Ямата след разгрома на Априлското въстание бил заловен от турците в една пещера тогавашния кмет на с. Кръвеник Дядо Фильо.
Покрай вр. Жабата и разположената от другата му страна плитка едноименна седловина Жабата се завива постепенно на изток и при следващия билен връх - Гроба /Кръста//1887 м./, се достига до изкачващата се до тук откъм долината на р. Тъжа главна туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. От това място маркировката на вървището продължава покрай черен път в източна посока, като 25 мин. след вр. Устриката преминава покрай плоча и висок метален кръст, поставени в памет на загинал на това място от лавина турист /310 мин./. Тук вляво остава още едно голямо пасище - Сюлюманица /Сюлейманчовица, Сюлейманов кладенец/, даващо началото на един от началните притоци на Багарещица - река Сюлюман дере. Няколко минути по-късно се слиза и до седловина Гроба, където според някои уж било лобното място на Дядо Фильо /всъщност то е на близкия вр. Плочата//315 мин./. За това събитие насред седловината също са поставени масивна паметна плоча и висок метален кръст, като на север от тях, и на около 20 м. под пътеката, може да се намери вода при един от изворите на Сюлюман дере. От лобното място на Дядо Фильо следва последната част от изкачването, при която черният друм се изоставя, а нагоре се продължава по тясна пътечка, преодоляваща за 35 мин. пак през пасажи от гъста хвойна последните стотина метра височина до темето на вр. Росоватец /350 мин./. Според Николай Ковачев имената на възвишението, на близката р. Росица и на оставащата на запад местност Русалиите са свързани помежду си и идват от тракийския корен рос, чийто смисъл все още не е разгадан. Върхът е най-високата точка по маршрута и е възлов в орографско и хидрографско отношение, тъй като при него от билото на планината се отделят няколко важни рътлини и реки. Главните сред хребетите са спускащият се на север от тук рид Кумините /Солището/, който разделя долините на реките Багарещица на запад от Цървулщица на изток, както и издигащият се на юг и обособен в отделен масив рид Триглав, отделен от Росоватец чрез седловина Чим колиба. В хидрографско отношение върхът разделя водосборите на най-големите тукашни реки - Тъжа, Росица и Габровница. Росоватец е важен още и с това, че в миналото до южното му подножие достигала т.нар. Тъжанска пътека, която била част от Мариния проход и която е най-високият римски път на Балканския полуостров. В древността тук вървището се раздвоявало, като основният му край продължавал на запад към долината на р. Тъжа. От друма обаче се отделяло странично разклонение, което историците наричат Севлиевски път и което се спускало на север от върха по билото на рида Кумините към р. Багарещица. От Росоватец се вижда за първи път и крайната цел на маршрута - хижа Мазалат, която е все още доста далеч оттук, но до която остава само слизане.
През лятото вр. Росоватец може да бъде заобиколен малко под темето му от юг по водоравна пътека, по която за няколко минути се слиза до обширната затревена билна седловина Белия кладенец. При нея от гребена на планината се отделя в северна посока споменатият древен Севлиевски път, по който също може да се достигне до с. Кръвеник. След поляната Белия кладенец пътеката се изкачва до връх Пеещите скали /Белия кладенец//1772 м./, като разстоянието от Росоватец до тук се изминава за около 30 мин. /380 мин./. Пеещите скали са ниско, двуглаво и скалисто връхче с опасни отвесни стени на юг към долината на р. Габровница, което е кръстено по този начин от природозащитника Жеко Спиридонов заради особените звуци, излизащи от околните камъни при силен вятър. От това възвишение на изток главното било на Балкана става за кратко тънко и отвесно от двете си страни, затова през зимата задължително трябва да се върви само по него. През лятото обаче същото може и да се подсече от север по заобикаляща пътека. По някое от двете вървища от Пеещите скали се слиза за броени минути до седловината между тях и следващия връх по гребена на Балкана - Безименния /1660 м./. В ниското място от КЕ се отделя още една странична пътека, която на северозапад също води към билото на рида Кумините. От седловината следва изкачване на продълговатия и плосък на темето си вр. Безименния и слизане от него към обширно пасище, отбелязано на картите като Дебиделска поляна /400 мин./. Истинско име на местността всъщност е Дебелдялска поляна, тъй като в миналото била собственост на доста отдалеченото от тук габровско село Дебели дял /на рида Кумините има и седловина Дебелдялско солище/. На тази поляната има цели два разклона - при първия в долния й край от КЕ се отделя пряко лятно маркирано вървище, което подсича билото от юг и излиза при х. Мазалат, а при втория в горния край се отклонява още една пътека, заобикаляща гребена на планината от север и също достигаща до х. Мазалат. При сняг през зимата и при лошо време от Дебиделската поляна към х. Мазалат се следва задължително билото на планината. През лятото е все едно по коя от двете пътеки ще се върви към хижата. Ако се избере вторият вариант, тогава от разклона се продължава със завой на североизток, прехвърля се нисък страничен рид и след 20 мин. се достига до табела в северното подножие на връх Куртбашица /Вълча глава//1660 м.//420 мин./. Тук от КЕ се отделят още две странични пътеки - едната се изкачва на юг към върха, а другата се спуска на север по билото на рида Цървулските солища /Цървулските средоци/ към местността Лъгът и долината на р. Росица. След табелата пътеката КЕ описва с леко слизане нов завой на югоизток, влиза за кратко в гора и след още около 20 мин. излиза на голата седловина Мандрището, на която е построена х. Мазалат /440 мин./. Денивелацията от вр. Росоватец до туристическата база е 470 м.
Село Кръвеник, махала Троенци
В центъра на Троенци
От Троенци се поема на югоизток
Първият разклон в долината на река Суха Бяла
Седловина Стоките
От Стоките на югозапад. Виждат се бетонният мост и в дъното вр. Зелениковец.
Чешма Чучура
Пряката пътека вдясно от чушма Чучура
Разклонът при ламаринената ограда на мечкарника
Поляната с ловната вишка
Обработената поляна Одаищата на билото на рида Мусин дял
От Стойчова поляна към главното било на планината
Връх Горната кукла
Кръвенишката пътека
Римският път е дълбоко вкопан в склона и е подпрян с камъни от по-ниската си страна
Кръвенишката пътека излиза над гората
Скалите по главното било над Кръвенишката пътека
Ридът Мусин дял, сниман от изток
Мусин дял от юг
"Куклите" по рида Мусин дял
От главното било назад и надолу към рида Мусин дял
Седловина Мандрата
С увеличение към седловина Мандрата
От Мандрата на югоизток към вр. Устриката
От вр. Устриката към вр. Росоватец
От вр. Устриката към седловина Мандрата и върховете Плочата и Зелениковец
Към началото на рида Мусин дял северно от вр. Устриката
Връх Жабата
Главното било от Росоватец до Зелениковец
Към вр. Росоватец
Седловина Жабата
От склоновете на Росоватец назад към Гроба, Жабата и Устриката
Връх Кръста /Гроба/ и седловина Гроба
Кръста на вр. Кръста
Гроба на седловина Гроба
От седловина Чим колиба на изток
От вр. Росоватец към масива Триглав
И назад към вр. Устриката
На вр. Росоватец
От Росоватец на изток към х. Мазалат
Хижа Мазалат с увеличение
На вр. Пеещите скали
Част от Пеещите скали
Още "пеещи скали"
От Пеещите скали на изток към Безименния и Куртбашица
Същите върхове, снимани от подножието на Пеещите скали
От вр. Безименния назад към Пеещите скали, Росоватец и седловина Чимколиба
От седловина Дебиделска поляна назад към вр. Росоватец
Началото на лятната южна пътека от Дебиделска поляна към х. Мазалат
Хижа Мазалат
Профил на маршрута
