08.5. Вр. Свищи плаз-х. Свищи плаз-х. Паскал - слизане

Денивелация - 550 м., време на движение - 2.00-2.30, разстояние - 8.8 км.

Маркировка: от вр. Свищи плаз до х. Свищи плаз - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от х. Свищи плаз до х. Паскал - бяло-зелено-бяло и ЗКМ 

Изтегли: GPS-трак

  Най-високият старопланински връх над град Златица е връх Свищи плаз /1888 м./. Първенецът на тази част от планината е заобиколен от по-ниски върхове и е покрит само с треви, затова от темето му се открива необятна панорама във всички посоки. Далеч на изток склоновете на планината също са напълно голи, което позволява да се хвърли поглед към всички местности по маршрута, от неговото начало при билния връх до самия му край при хижа Паскал. На югоизток от Свищи плаз, сред гъстите гори, покриващи долните южни склонове на Балкана, е построена местната златишка хижа, носеща същото име като върха - хижа Свищи плаз. От челото на исполина до белеещата се сред дърветата сграда на хижата слиза за около час по няколко начина, подробно описани в маршрут 08.1.

  Хижа Свищи плаз се намира в горния северен край на местността Малката поляна, като оттук към близката х. Паскал се продължава по черен път в югоизточна посока. Натам, след само 5 мин., се достига до ведомствената хижа Тихия кът, разположена в тясната ивица гора, разделяща Малката поляна от друга гола и също оградена с лесове местност - Голямата поляна /65 мин. след началото/. Пред входа на хижата от черния път се отделя пряка и много добре маркирана туристическа пътека, водеща към крайната цел на маршрута. Тук черния път се изоставя и към х. Паскал се продължава по маркираната пътека на североизток, с кратко, но стръмно изкачване. В тази посока пътеката пресича по диагонал местността Голямата поляна, изкачва се над горския пояс до пасището Калин торище и по него се насочва водоравно на изток. Понеже пасището е голо, по средата му, между главното било на планината високо горе и гората ниско долу, се забелязва друга, много по-широка и равномерно впопана в склоновете на планината пътека, носеща името Втора лопянска пътека. Тя вероятно е остатък от стар римски път, който навремето пресичал планината през разположената над х. Свищи плаз билна седловина Гроба и свързвал градовете Златица и Пирдоп на юг с т.нар. Лопянски колиби на север. Пътеката се нарича Втора, защото планината на запад от нея се пресича от още една широка пътека, водеща също към Лопянските колиби и носеща името Първа лопянска пътека.

  След излизането си над гората, маркираната пътека, водеща към х. Паскал, продължава почти водоравно на изток и, следвайки границата между гората и пасището Калин торище, пресича последователно два потока, даващи началото на река Второ Керездере /80 мин. общо/. Източният от двата потока изтича от извора Ат бунар /Конски кладенец/, разположен съвсем наблизо, до самата Втора лопянска пътека. След втория поток пътеката се качва на билото на голия рид Говедарника и малко под извора Ат бунар достига до обширна равна поляна, в средата на която се вижда отдалеч дълга пресъхна чешма, с корита за напояване на добитък /85 мин./. Местността тук е изключително красива, просторна и открита, с панорамни гледки навред, докъдето погледът достига. Тъй като е идеално гладка, поляната е наречена с подходящото за нея име Равна. На изток оттук обаче има още една гладка и открита местност, която също носи името Равна. За да не се бъркат двете поляни, западната от тях е наречена Малка Равна, а източната Голяма Равна. Всъщност двете голи пасища Малка и Голяма Равна заемат горните открити части на изключително широк и плосък вододелен рид, който прилича на огромно поле и затова съвсем естествено е наречен също с името Равна. Гореспоменатият рид Говедарника, макар че е много дълъг и широк, е само едно от неговите долни странични разклонения.

  В миналото пресъхналата днес чешма на поляната Малка Равна черпила вода от минаващия покрай нея западен начален приток на река Санър дере /Граничен дол/, разделящ землищата на градовете Пирдоп и Златица. Освен, че местността тук е гранична, тя е и възлова, защото при нея се събират и разделят няколко от най-важните за района пътеки. При чешмата маркираната пътека, идваща откъм х. Тихия кът, се събира с още две по-широки пътеки, пресичащи тази част на планината от най-дълбока древност. Едната е споменатата вече Втора лопянска пътека, а другата носи името Първа чернивитска пътека, защото започва от разположеното на север тетевенско село Черни Вит. От него пътеката следва на югозапад долините на Дългата река и Бабешката река, изкачва се до главното било на планината при безименната седловина между връх Мияле /1828 м./ от запад и връх Кота 1837 от изток и оттам се спуска до дългата чешма. Пътека се нарича Първа, защото планината на изток от нея се пресича от още една широка пътека, започваща също от с. Черни Вит и носеща името Втора чернивитска пътека. При дългата чешма до трите широки пътеки достигат от юг и още две, по-слабо използвани пътеки, които извиват по билата на ридовете, заграждащи от двете му страни западният начален приток на р. Санър дере.  

 От чешмата в местността Малка Равна към х. Паскал се продължава по маркираната пътека на югоизток. Интересното е, че оттук в същата посока се отделят и още две добре отъпкани пътеки, като първата от тях се спуска до гората под поляната и покрай вековните й буки продължава към х. Паскал на югоизток. Втората пътека пък е толкова широка, че дори си има и свое собствено име - Ешек пътека /Магарешката пътека/. От чешмата тази пътека се изкачва над пасището Малка Равна и оттам също се насочва към х. Паскал. От Малка Равна маркираната пътека преминава първоначално на югоизток през изпълнената с изобилни извори местност Аджи Беевите изворе /известна още и като Равни води/. Оттук водят началото си източния начален приток на споменатата вече р. Санър дере, както и река Ръжанско дере - западен начален приток на съседната река Славци. Двете реки са разделени от друго долно разклонение на основния рид Равна - страничния рид Ръжана. Местността тук също е равна и напълно гола на голямо разстояние, затова в началото на 20-и в. имало идея по плоските й пасища да бъде прокарана ж.п. линия, свързваща Южна със Северна България. След Аджи Беевите изворе пътеката пресича и част от пасището Голяма Равна, минава над Ръжанския извор и се спуска отново в близост до гората. Покрай дърветата се продължава във все същата югоизточна посока, като 35 мин. след дългата чешма се достига до друг важен за района водоизточник - Аджицанов извор /Големия извор/, даващ началото на р. Славци /120 мин./.  Под този извор маркираната пътека навлиза в местността Мечината, където се събира със спускащата се дотук от север Втора чернивитска пътека. След сливането си двете пътеки продължават заедно по краищата на гората на югоизток и съвсем скоро достигат до местността Мали извор, в която е построена х. Паскал. /125 мин./ 

 Панорамата от вр. Свищи плаз на изток

 Профил на маршрута