57.2. гр. Априлци /кв. Видима/-Турски рът-седловина Кънчовото-вр. Ботев

Оценете
(0 гласа)

57.2. гр. Априлци /кв. Видима/-Турски рът-седловина Кънчовото-вр. Ботев - слизане

Денивелация - 1650 м., време на движение  5.30-6.00 часа, разстояние - 19.4 км.

Маркировка: от вр. Ботев до седловина Русалиите - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Русалиите до вр. Турски рът - немаркиран, от вр. Турски рът до кв. Видима - бяло-синьо-бяло

 2021 04 20 110758

   Изтегли: GPS-трак     

     

                Между град Априлци и първенецът на Стара планина - връх Ботев /2376 м./, се намира огромната пропаст Северен Джендем /Джендема, Видимски Джендем/, което налага при изкачване от селището към горните части на Балкана бездънният казан на този ад да се заобикаля или от запад, или от изток. При слизане ситуацията е същата - никой, освен опитен алпинист, не може да се спусне от Ботев на север заради отвесните склонове на върха, наричани Юмрушки стени, затова е необходимо за известно време да се върви по билото на планината, за да се заобиколи котелът на пропастта. Ако за достигане от Ботев към гр. Априлци се избере слизане в източна посока, тогава от върха се поема първоначално на север, като през заобикалящите височината голи поляни се следват билото на планината и зимната колова маркировка на пътеката Ком-Емине /КЕ/. Характерно за гребенът на Балкана от вр. Ботев на изток е това, че на голямо разстояние напред той е гол, отвесен и скалист на север, и полегат и затревен на юг. По него за около 10 мин. почти равен ход след началото на маршрута се достига до връх Малкия Юмрук /2340 м./ и издигащия се на плоското му теме паметник на загинали алпинисти, където главното било, а заедно с него и туристическата пътека, постепенно завиват на североизток. В тази посока следва стръмно спускане, при което на няколко места се пресича черен път, преодоляват се около 300 м. височина, преминава се покрай два масивни трафопоста, и като се заобикаля Северният Джендем от изток, се слиза след 30 мин. до възловата седловина Маринка /40 мин. след началото/. Както би могло и да се предположи, названието на ниското и равно място, а вероятно и това на близкия до него връх Марагидик /1889 м./, е свързно или с името на Мара - сестра на легендарния народен герой Крали Марко, която уж живяла с брат си в близката околност, или с княгиня Мара /Кера Тамара/ - сестра на последния български цар Иван Шишман, която при завладяването на България от турците била дадена за жена на султан Мурад и на път за Одрин уж преминала със свитата си точно през сегашния гр. Априлци.

               Насред седловина Маринка е построен масивен, но отдавна изоставен и негоден за използване каменен заслон, при който от билото на планината се отделят две пътеки. Първата от тях е лятна, води на юг по долината на започващата от местността река Голяма Бъзовица към град Калофер и е подробно описана в маршрутите с начало от това селище. Втората се спуска на север към особено важния за тази част на планината извор Маринка, даващ началото на т.нар. Говежда река, като по трасето на това раздвояващо се по-надолу вървище може да се слезе към гр. Априлци по заграждащите коритото на потока хребети Голям Осрядък на запад и Говежди рът на изток. Вървищата по билата на тези рътлини обаче са изключително стръмни, немаркирани и доста опасни, затова от Маринка към града е най-добре да се продължи отново по билото на планината и по следващата го пътека КЕ на изток. От седловината натам всъщност има два съвсем ясни начина на придвиждане - по тясна, но много панорамна пътека, следваща нагоре-надолу асиметричното било на планината с всичките му извивки, и по широк и равен черен друм, който обаче доста заобикаля, подсичайки гребена на планината и разположените по него върхове от юг. Ако за продължение се избере по-пряката билна пътека, тогава по нея следва изкачване и слизане по върховете Ушите /2115 м./ и Параджика /2209 м./, като от Маринка до последното възвишение се преодоляват 200 м. височина. Черният път е по-дълъг, но пък заобикаля въпросните възвишения водоравно от запад и юг и за около 35 мин. след седловината извежда под Параджика до билото на спускащия се от върха към Розовата долина рид Рудината и построения на него заслон Михайлов /75 мин. общо/. Тук от почвеното шосе се отделя още една пътека, която е зимна и която покрай множество метални жалони се спуска също на юг към гр. Калофер. От заслона на рида Рудината пътят продължава на североизток, заобикаля за около 25 мин. и източните склонове на вр. Параджика и отново се качва на главното било на планината при седловина Пилешки полог /100 мин./. Местността се намира между върховете Параджика от запад и Юрушка грамада /2136 м./ от изток и е известна с това, че от южната й страна са трите извора на потока Юрушка бара /Селска река/, даващ началото на най-голямата водна артерия, която отводнява Стара планина - река Тунджа.  От северната страна на седловината пък са изворите на Пръскалска река, като малко под тях от отвесните северни склонове на планината скача надолу един от най-красивите водопади в България - Видимското пръскало, с височина на пада от около 80 м. Пилешкият полог също е кръстопътно място, при което туристическото вървище КЕ и черният друм се събират и веднага пак се разделят. От тук пътеката продължава по билото на Балкана с изкачване на североизток към вр. Юрушка грамада, докато шосето завива постепенно на юг и се спуска към гр. Калофер.

               Понеже при седловина Пилешки полог пътеката и черният друм се разделят, от тук напред отново има два варианта за придвижване. При първият от тях може да се продължи по широкия път, който заобикаля вр. Юрушката грамада от южната му страна и извежда югоизточно от него. При завоя шосето трябва да се напусне и от трасето му да се продължи на североизток с изкачване към разположената от другата страна на върха седловина Русалиите /Русалийски гробища/, като по този начин се спестява част от изкачването до горния край на възвишението. Вторият вариант е да се продължи по пътеката КЕ и по главното било на планината на североизток към темето на височината. Ако се избере последният начин на придвижване, тогава 15 мин. след седловината се достига до разклон, при който на юг се отделя черният път /90 мин./. От тук през голи поляни се продължава с плавно изкачване на североизток към темето на Юрушка грамада, до което се достига след още около 15 мин. /105 мин./. Върхът е изцяло гол, затревен и равен на темето си, като южните му склонове се спускат плавно на юг, докато северните са много стръмни и надвесени над долина на Пръскалската река. Макар с външния си вид да не се отличава по нищо от околните възвишения обаче, Юрушката е изключително важен по няколко причини. При него планината завива рязко на север-североизток, като в същото време на това място от билото й се отделят няколко дълги странични рида, разделящи водосборите на реките Видима на север, Тунджа на юг и Тъжа на изток. От Юрушка грамада на северозапад води началото си късият и стръмен рид Пръскалско било, разделящ едноименната Пръскалска река от притока й Оджовица /Ходжовица/.  На юг пък се спускат два успоредни рида, западният от които се нарича Капакливец и разграничава началните притоци на Тунджа - реките Селска и Капакливец, докато източният носи в горната си част името Пилешки полог, обособява водосборите на Тунджа и Тъжа и по него извиват трасетата на стария проход Русалийската пътека /Марин проход/, както и на новия черен път към вр. Ботев. На югоизток от върха се снижава рид Дюза /Равния рид/, който дели реките Дълбоката река на запад и Пенчовска река на изток, а на североизток към местността Смесите се насочва още един хребет, който носи наименованието Русалийски рид и служи като граница между р. Тъжа и десните й притоци. С достигането до вр. Юрушка грамада е заобиколен окончателно не само Северният Джендем, но и стоящата на изток от него дълбока долина на р. Пръскалска, която също пречи на нормалното слизане към гр. Априлци, затова същинското снижаване към селището вече може да започне.     

              При вр. Юрушка грамада маркираната пътека КЕ се отделя от главното било на планината, подминава оставащия вляво връх Калпакят /Калпака//2020 м./ и продължава със стръмно слизане по билото на Русалийски рид на изток към обширната и изцяло покрита с гъста хвойна седловина Русалиите /Русалийска поляна, Русалийски гробища/Местността се намира между върховете Юрушка грамада от запад и плоското връхче Русалиите /1894 м./ от изток, като до нея се достига след около 30 мин. /135 мин./. В наши дни Русалиите се пресичат от две пътеки, едната от които е туристическата КЕ. От тук тя продължава на североизток в два варианта - летен и зимен, които през покритите с хвойна поляни се спускат стръмно към долината на р. Тъжа и съвременната хижа Тъжа. Вторият друм е оживеният някога древен римски път Русалийската пътека /Марин проход/, водещ в миналото от гр. Калофер към гр. Априлци. От разклона към последното селище може да се продължи и по двете вървища, като по-прекият и къс вариант за слизане е по Русалийската пътека. Поради тази причина, при седловина Русалиите пътеката КЕ се напуска и към крайната цел на маршрута се продължава по старият античен друм с плавно слизане на северозапад. Днес древната Русалийска пътека е всъщност широко почвено шосе, което се снижава плавно по източните склонове на вр. Калпакят, пресича оставащите вдясно начални притоци на р. Тъжа и след около 25 мин. достига отново до билото на планината в подножието на вр. Русалка /Марагидик/, както и в дъното на дълбоката седловина Кънчовото /160 мин./. От това място напред Русалийската пътека описва остър завой на североизток, подсича стоящия пред погледа вр. Русалка и продължава със слизане към превала си при седловина Табиите. В дъното на Кънчовото обаче има важен разклон, при който от черния друм се отделят няколко странични немаркирани пътеки. Първата от тях слиза на югозапад към р. Оджовица, преминава покрай т.нар. водопад Малкото пръскало /Оджовско пръскалои от него продължава към по-големия му събрат Видимското пръскало. Втора пътека се изкачва от седловината по главното било на планината на север към близкия вр. Русалка, а трета води към долината на р. Пръскалска и гр. Априлци по дългия и тънък хребет Турски рът, отделящ Оджовица от река Турски дол.

              От седловина Кънчовото към гр. Априлци може да се слезе по всички гореизброени пътеки - Русалийската, изкачващата се към вр. Марагидик, насочващата се към Видимското пръскало и най-сетне тази, спускаща се по Турски рът. Последната  е най-пряка и красива, а по трасето й има само слизане, затова от Кънчовото към града е най-добре да се използва именно тя. Седловината обаче е почти напълно покрита с гъста хвойна местност и началото на интересуващото ни вървище не се вижда добре, предвид което тук трябва да се слезе от западната страна на главното било на планината и през един по-дълъг затревен участък да се търси мястото, при което Турски рът се отделя от централния масив на Балкана. Горната част на въпросния хребет също е предимно гола, като по нея се виждат само наколко големи канари, затова след намиране на началото на пътеката трябва да се следва билото на рида и да се лавира между отделните групи скали. Към края на Османското присъствие по нашите земи турци от полските села закупили чрез специални тапии от жителите на Априлци част от тукашните планински пасища, затова, въпреки че в самия град никога не са живели представители на този етнос, част от местните топоними като Челебията, Ходжовица, Марагидик и т.н., а от там и името Турски рът, са на съответния език. В наши дни пътеката по рътлината следва първоначално нейното било за около 25 мин. до достигане на място, което е като отсечено /185 мин./. Напред към продължението на рида има няколко метра празно пространство, така че билото му вече не може да се следва. Поради тази причина, от гребена задължително трябва да се слезе, като някои се спускат от южната му страна, докато други се насочват към северната. И въпреки че местността изглежда навсякъде еднакво непроходима, през нея може да са продължи сравнително лесно и от двете страни на върха на рида. Ако се избере северната посока, тогава се слиза по-продължително по тревист кулоар между два реда от високи скали. Под тях се достига до широка пътека, извиваща на около стотина метра под билото на хребета, като по трасето й се продължава водоравно на запад и скоро се достига до малък, естествен и особено красив скален мост вдясно. Зад него трябва да се излезе отново на гребена на рида и по извития му гръбнак да се следва западна посока. Ако от отсеченото място се слезе на юг, тогава трудният участък се заобикаля пак по широка пътека, като по нея се достига след няколко минути до огромната скала Петков камък. Гигантската четвъртита канара също може да се заобиколи от север и от юг, като в последната посока се върви около самото подножие на скалата. Така 30 мин. след след слизане от билото пътеката заобикаля Петков камък, става по-широка и през гъста гора се спуска до малка гола седловина /215 мин./. Под нея се влиза отново за кратко в гора, заобикаля се от север ниска и гола могила и след още около 15 мин. се излиза на обширни билни поляни северно от скалистия връх Турски рът /1323 м.//230 мин./. Денивелацията от седловина Кънчовото до това място е 400 м.

            С достигането до поляните в средата на Турски рът най-трудната част от прехода завършва. Още в самото начало на пасището се слиза до маркировъчен кол с табелка, сочещ началото на маркираната с бяло-сини цветове нова Екопътека „По стъпките на балканджиите“. Нейното трасе е доста странно, като единият му край се насочва от маркировъчния кол на североизток към историческата местност Бунарят /Равни бунар/. Другият край пък се спуска на северозапад към група изоставени табели и странен уред и до тях също се разделя на две, като дясното трасе се насочва към виждащия се на север масивен каменен заслон Турски рът. От табелите към гр. Априлци се продължава по лявото трасе на пътеката на северозапад по билото на рида, като в тази посока едноименният вр. Турски рът се заобикаля от север. Тук се подминава още един странен метален уред, както и пейка с невероятна панорама от нея назад към билото на планината, и със стръмно спускане се достига до началото на гората. По нейната граница се завива на север и се заобикаля пресъхнала чешма, около която пътеката се разделя за пореден път. От първия маркировъчен кол в началото на втората поляна до сухата чешма се върви около 15 мин. /245 мин./. От тук единият край на пътеката завива на югозапад и слиза по изоставен черен друм към р. Пръскалска, а другият продължава на северозапад със спускане към Турски дол и местността Мечото чакало. Маркировката, по която се слиза директно към Пръскалска река обаче, не е добра и началото на водещия към потока черен път се намира трудно. Предвид това, от разклона под чешмата е най-добре да се продължи по табелките и маркировката, насочващи се на север към местността Мечото чакало. В тази посока около 10 мин. след сухата чешма се достига до началото на метално въже, по което следва много стръмно слизане на серпентини по широка пътека, следваща ръба на страничен рид /255 мин./. От върха на склона за още около 10 мин. се слиза при малката полянка Мечо чакало, намираща се до коритото на р. Турски дол /265 мин./. Разликата във височината от началото на гората до Мечото чакало е 250 м. На поляната наистина има голямо дървено ловно чакало, което е дало наименованието на местността, като тук пътеката и маркировката свършват. От това място към гр. Априлци се продължава на запад по рядко използван черен път, следващ всички извивки на р. Турски дол. Чрез няколко дълги завоя трасето на друма достига след не повече от 20 мин. до водослива на дерето с Пръскалска река, където покрай изоставени тухлени постройки се стъпва на широк и равен черен път /285 мин./. От разклона се продължава по почвеното шосе и по течението на р. Пръскалска на северозапад с почти равен ход, като до Априлци се върви още около 40 мин. В участъка до града реката се пресича на няколко пъти по мостове, като покрай нея първо се подминава местността Данковата стружна, а после и местността Неновската стружна, разположената при устието на Печенашки дол. В края на маршрута шосето извежда в местността Смесите до водослива на реките Пръскалска и Лява Видима, образуващи на това място река Видима. Вляво от тук се вижда сградата на едноименната местна ВЕЦ „Видима“, а вдясно са хижа Видима и първите сгради на селището /325 мин./.

 

PA190198

Станцията на вр. Ботев

 

028944707

 Паметникът на вр. Малкия Юмрук 

 

028944711

От вр. Малкия Юмрук назад към вр. Ботев

 

028944710

И на изток към седловина Маринка и върховете Параджика и Юрушка грамада 

 

028944704

От заслон Маринка към вр. Ботев

 

PA190217

Заслон Маринка

 

PA190222

От заслон Маринка по черния път към билото на рида Рудината

 

PA190233

От рида Рудината към седловина Пилешки полог

 

PA190246

На север от седловина Пилешки полог

 

PA190251

Назад към върховете Параджика и Ушите

 

PA190253

Към седловина Кънчовото, от която се отделя пътеката към рида Турски рът

 

PA190257

Седловина Кънчовото 

 

PA190261

На вр. Юрушка грамада

 

PA190265

От вр. Юрушка грамада към седловина Русалиите

 

PA190270

Назад към вр. Юрушка грамада

 

PA190277

От седловина Русалиите към вр. Марагидик

 

PA190290

По римският път Русалийската пътека към седловина Кънчовото

 

PA190292

Най-горната част на рида Турски рът

 

PA190293

Скалата Петков камък

 

PA190306

От първата поляна по рида Турски рът назад 

 

PA190314

Втората поляна по рида Турски рът

 

021539227

Странният метален уред на втората поляна

 

021539229

Заслон Турски рът

 

PA190321

Разклонът при водослива на реките Пръскалска и Турски дол

 

PA190121

Разклонът при водослива на реките Пръскалска и Лява Видима

 

2014-02-04 100145

Профил на маршрута

 

Прочетена 4142 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм