56.6. с. Черни Осъм /местност Смесите/-х. Яворова лъка-рид Осинак-х. Плевен-вр. Млечен чал

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

56.6. с. Черни Осъм /местност Смесите/-х. Яворова лъка-рид Осинак-х. Плевен-вр. Млечен чал - слизане

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 20.9 км.

Маркировка: от вр. Млечен чал до м. Пещта - ЗКМ и метално въже., от м. Пещта до х. Плевен - бяло-зелено-бяло и ЗКМ, от х. Плевен до м. Лагера - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от м. Лагера до м. Смесите - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Върхът със сегашното наименование Млечен чал /2255 м./ се намира в най-високата част на главното било на Балкана между височините Жълтец от запад и първенеца Ботев от изток. От южната си страна интересуващото ни възвишение е полегато и покрито само с ниски треви, откъдето идва и неговото истинско име - Дюз чал /Равно поле/. Северните му склонове обаче, заети от рида Бъзов дял, са изключително стръмни в най-горната си част, а през зимата са обект дори и за алпинизъм, затова по тях е поставен т.н. кабел или парапет - метално въже за придържане, използвано предимно от слизащите от върха на планината в посока на намиращата се в средата на хребета хижа Плевен. Изкачването от село Черни Осъм /местност Смесите/ до Млечния чал може да стане по няколко начина, като слизането от височината наобратно също си има няколко варианта. Един от тях е чрез заобикаляне през близкия вр. Жълтец, друг по пътеката, подсичаща подножието на по-отдалечения вр. Ботев, но най-прекият е, разбира се, със стръмно спускане покрай кабела в посока на х. Плевен. Ако за слизане от Млечния чал към с. Черни Осъм /местност Смесите/ се избере билото на рида Бъзов дял, тогава трябва да се знае, че маршрутът от върха до х. Плевен може да бъде разделен на две съвсем различни една от друга части. Първата е покрай металното въже, което трябва да се следва много внимателно дори и през лятото, като от най-горния стръмен край на хребета се слезе на североизток до втрапената дупка на местността Пещта, а втората - от последното място с много по-плавен наклон пак в същата посока до хижата. При спускането по стръмнината под Млечния чал се върви ту от едната, ту от другата страна на металното въже и на жалоните на зимната колова маркировка /ЗКМ/, през редуващи се скалисти и затревени участъци. Силно наклонената част на рида завършва малко над широката и равна местност Пещта, като разстоянието от върха до нея се изминава за 35 мин. с преодоляването на около 400 м. височина.

В Пещта идващото от вр. Млечен чал съвременно туристическо вървище се събира с трасето на стария римски път Кривините, който започва на юг от град Карлово, белязан е понастоящем с бяло-зелена лентова туристическа маркировка и достига до това място покрай подножието на вр. Ботев. От кръстовището на североизток билото на Бъзов дял става отново тънко и стръмно, но наклонът по него вече е значително по-малък. Тази втора част от слизането към х. Плевен започва с кратко спускане по скалист терен, под който се навлиза в гористата местност Мургата /от влашката дума мурга - красив/. Сред дърветата наклонът намалява още повече, а пътеката става все по-мека и широка, като по нея след още около 35 мин. се достига до горната част на ски-писта /70 мин. след началото/. Тук вляво остават металните колове на ски-влека, а на север се виждат дълбоката седловина Бъзов дял с х. Плевен зад нея. От горния край на пистата през голи поляни до дъното на седловината се слиза само за около 10 мин., като от Пещта до тук са преодолени още 450 м. височина /80 мин./. В най-ниската точка на местността се достига до канал, който тече на изток и дава началото на един от притоците на близката река Лява Видима, а вляво се извисява сградата на масивен овчарник с чешма пред него. Седловина Бъзов дял също е важно кръстовище, при което пътят Кривините се събират с още три маркирани туристически вървища - от хижа Яворова лъка, от пещера Водните дупки и от местността Мазането. Седловината е важна и с това, че при нея главният рид Бъзов дял се разделя на две второстепенни части /вляво се отделя страничния рид Мургата/. От местността следва кратко изкачване по десния хребет пак на североизток, като до х. Плевен се достига след 5 мин. /85 мин./. Туристическата база е изградена в периода 1967-1971 г. и се състои от две големи тухлени сгради /Малката и Голямата хижи/ и от миниатюрна дървена постройка, а от околностите й се откриват невероятни гледки назад към главното било на планината и към част от разположения под него резерват „Северен Джендем“. Хижа Плевен е и основен изходен пункт за покоряване на първенеца на Стара планина - вр. Ботев.

От х. Плевен към с. Черни Осъм се продължава по рида Бъзов дял на запад, като се следва вече бяло-жълтата маркировка на т.нар. Видимска пътека - втори стар римски път в околността, който започва на север от квартал Видима на сегашния град Априлци и води на юг също към гр. Карлово, но покрай подножието на вр. Жълтец. От хижата първоначално се върви през просторни и равни поляни в посока на големия овчарник, зад който се пресича плитко дере. Тук от Видимската пътека се отделя странично вървище, което се спуска на северозапад в долината на Кривинишка река и покрай коритото й води към гр. Априлци. Над това място се достига до самотен електрически стълб, завива се постепенно покрай него на юг и 20 мин. след х. Плевен се влиза отново в гъстата гора Мургата /105 мин./. В нея пътеката е много широка и добре маркирана и, движейки се водоравно по склоновете на рида, влиза надълбоко и по права линия на юг в долината на Кривинишката река. 35 мин. след напускането на поляните античният друм завива пак на запад и слиза до коритото на реката /140 мин./. На това място потокът се пресича по брод, като 5 мин. след него се достига до много по-дълбоката и широка долина на притока му - Симова река /145 мин./. Този поток също се пресича по брод, след който започва стръмно изкачване в северозападна посока към билото на съседния страничен хребет. Неговото име е Дебелия рът, като той е част от много по-дългия и важен рид Осинак, разделящ водосборите на реките Осъм и Видима. При изкачването по Дебелия рът отново се влиза за кратко в гъста гора, от която се излиза 15 мин. по-късно до разклон при голото било на рида /160 мин./. От тук Видимската пътека продължава на югозапад към централния гребен на планината и гр. Карлово, докато второстепенното й туристическо разклонение се спуска на северозапад към с. Черни Осъм. От разклона към последното селище се продължава по водещата на северозапад туристическа пътека, като от билото на Дебелия рът по нея се слиза първо надолу до местността Хайдушки трап, в която се пресичат последователно двата начални потока, захранващи река Чичов дол. След тях вървището се качва на рида Осинак, пресича обширната Зарешка поляна, разположена на изток от високия и обзорен Зарешки връх /1575 м./, и след 25 мин. излиза вляво от масивен двуетажен овчарник /185 мин./. Сградата му е издигната в местността Горни Поляници, през която пътеката продължава да извива на северозапад, качва се на голото и равно било на Осинак и след още около 10 мин. достига до разклон с широко почвено шосе /195 мин./.

При разклона от билото на рида Осинак в северозападна посока се отделя къс и стръмен второстепенен рид, който разделя долините на реките Гребешница на югозапад от Бряза на североизток. В различни пътеводители ридът се нарича ту Бряза, както близката река, ту Малкия гребен в противовес на съседния по-голям рид Гребеня. От разклона черният път, заедно със следващата билото на рида Осинак бяло-зелена лентова туристическа маркировка, продължават на север, докато към с. Черни Осъм се отделя пряка пътека, белязана с бяло-жълти цветове и водеща на северозапад по Малкия гребен към близката хижа Яворова лъка /Ловно-рибарската хижа/. От това място към крайната цел на прехода може да се продължи и в двете посоки, като пътеката по билото на рида Осинак е подробно описана и обяснена в предишния маршрут 56.5. Ако за слизане към с. Черни Осъм се избере по-стръмното вървище през х. Яворова лъка, тогава от разклона се продължава по него с много стръмно спускане по билото на страничния рид Малкия гребен /Бряза/. В най-горната част на хребета се влиза за пореден път в гъсти гори, като в тях пътеката се губи на няколко места заради паднали дървета и гъста растителност. Поради тази причина, в този участък трябва да се върви с повишено внимание, като се следва общата посока на движение на северозапад, а за ориентир натам се ползва гребенът на рида. По-надолу билото се стеснява до няколко метра, а гората силно се разрежда, така че опасност от изгубване няма. Заради дърветата, в тази част на Бряза гледките липсват, но пък тук е особено интересна растителността по рида, като различните видове по него се редуват на пластове - в най-горната му част гората е букова, по-надолу борова, а после пак букова. В най-ниският край на хребета обаче се достига и до останалите от дълбока древност до днес брезови гори, които са дали наименованието на рида и на близката реката и които показват, че тук все още духат силни северни ветрове. Слизането от началото на Бряза до неговия край става за около час, като денивелацията е 600 м. /250 мин./. При последните дървета пътеката се влива в следващ долината на р. Бряза широк черен друм, като това става малко над водослива на потока с р. Гребешница. Под разклона се слиза почти веднага и до устието на р. Бряза, което се намира до издължената на север продълговата местност Лагера. Това е равна и гола поляна, на която далеч от хорските очи в по-далечното минало била разположена наказателна колония. В по-ново време сградите на бившия полеви затвор били ползвани за детски лагер, откъдето идва и наименованието на местността, както и за горски пункт. Днес сред тревите на поляната все още личат следи от стари сгради вдясно, както и висока ловна вишка вляво.

В местността Лагера се сливат реките Бряза и Гребешница, както и черните пътища по долините им, като от тук към с. Черни Осъм се продължава с много извивки, но вече почти водоравно, покрай коритото на последния поток и по трасето на обединения друм на северозапад. В тази посока, и 20 мин. след Лагера, се достига до мост, по който се пресича десния приток на Гребешница - река Велики дол, а след още няколко минути същото се случва и с друг неин десен приток - Конски дол. Малко по-надолу пък се излиза и при водослива на Гребешница с река Дебелшница, който е при широка поляна, увенчана в началото си с чешма, ловна вишка и хранилка за диви животни /285 мин./. От сливането на двете реки се образува Краева река /Крайовица, Краевица/, покрай която се продължава отново на северозапад. След водослива обединената река се пресича по мост, като от лявата й страна се стъпва на още една поляна, образувана съвсем наскоро чрез изсичане на гората. От тук грозното сечище продължава нагоре из планината в западна посока, пролазвайки по склоновете на близкия рид Дебели дял. Открилата се след унищожаването на дърветата поляна пък днес е превърната в разсадник, засаден с млади борчета. На това място от юг до местността достига и още един черен път, идващ откъм долината на Дебелшница. От разсадника към с. Черни Осъм се следва традиционната посока на движение, като се подминават ловна вишка и хранилка вдясно, както и бетонен бункер вляво, и след нови 10 мин. се достига до устието на спускащата се откъм рида Краево присое по-къса река Малка Крайовица /295 мин./. В тази местност към основния черен път се влива широк друм, идващ по долината на последната река. Тук Малка Крайовица се пресича по мост, подминава се разклон с пряка пътека, изкачваща се на запад кам хижа Амбарица, и след около 5 мин. се достига до извито като дъга долинно разширение, в което е х. Яворова лъка /лъка - поляна край река//300 мин./. Сградата на туристическата база, която доскоро беше изоставена, днес е основно ремонтира и вече приема туристи. След хижата се продължава в същата посока северозападна посока със следване на долината на обединената Крайова река, като след 10 мин. се преминава покрай горски разсадник вдясно, сред който се издигат и две чешми. От тук напред след приблизително още толкова време се достига до полянка с ловна вишка и дървен мост вдясно от пътя, разположени до водослива с второстепенния приток река Зеленишки дол /320 мин./. След тях страничният поток се пресича по мост, като веднага след него от основния черен път се отделя разклонение, водещо на изток към разположения в горите над местността Зелениковски манастир. 15 мин. по-надолу пък се преминава и покрай любопитна дървена тоалетна вляво от пътя, на дъските на която е поставена табелка, насочваща по пряка пътека пак на изток към сградата на светата обител /325 мин./. От това място напред се преминава покрай устието и на река Лешнишки дол, която също се пресича по мост, като тук от главния път се отделя още едно разколнение, изкачващо се на изток към обезлюдената вече черноосъмска махала Глушка /330 мин./. Малко по-късно главното почвено шосе навлиза в късо долинно разширение, вляво от което остава масивна къща с бетонни съоръжения до реката. От север сградата е преградена с портал, през който се преминава, като от другата му страна се достига до местността Смесите /345 мин./.