56.3. с. Черни Осъм /местност Смесите/-х. Амбарица-рид Куманица-Кралимаркова дупка

Оценете
(4 гласа)

56.3с. Черни Осъм /местност Смесите/-х. Амбарица-рид Куманица-Кралимаркова дупка - качване

Денивелация - 1300 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 16.1 км.

Маркировка: от м. Смесите до х. Амбарица - бяло-зелено-бяло и ЗКМ, от х. Амбарица до разклона за х. Добрила - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от разклона за х. Добрила до седловина Големия харман - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от седловина Големия харман до Кралимаркова дупка - немаркиран 

 2013-11-14 100856

 Изтегли: GPS-трак     

     

                 От главното било на Стара планина към село Черни Осъм се спускат три дълги странични рида, два от които - Чучул дял и Осинак /Новоселски поленици, Велики преслап/, заграждат землището на населеното място съответно от запад и от изток. Третият хребет, носещ наименованието Дълги дял, пресича средата на черноосъмските земи, разделяйки ги приблизително поравно на две еднакви като размер и форма части. Понеже споменатите рътлини са основни за интересуващия ни район, в древността именно по тях от билото на Балкана към селището се спускали и три стари римски пътя. Този от запад по рида Чучул дял бил разклонение на Троянския проход, слизал към Троянския манастир „Успение Богородично“ и затова бил известен като Манастирската пътека, а другият от изток по рида Осинак се снижавал на серпентини и по принцип водел към съседното по-голямо и по-добре развито в търговско и занаятчийско отношение село Видима, поради което и названието му било Кривините или Видимската пътека. Средният друм, който се спускал към с. Черни Осъм по рида Дълги дял, носел няколко наименования. По време на турското робство това вървище правело връзка между Сопотския манастир „Св. Спас“ от южната страна на планината и Троянския манастир от северната, за което в Карловското краище наричали и него Манастирската пътека, както и Кривият път. Той обаче имал разклонение не само към Сопот, но и към по-големия южен град Карлово, където носел най-подходящото за такова старо вървище название - Римският път. Затова пък, че водел и до това по-голямо селище, от северната страна на планината средният черноосъмски друм бил известен и като Карловската пътека. Ала непосредствено преди Освобождението трасето на този друм станало популярно и с още едно наименование - Пътека „По стъпките на Апостола“, тъй като по него със сигурност преминал през Балкана Васил Левски, за да достигне от родния си град до четата на Панайот Хитов и Филип Тотю, чакаща го от другата страна на планината в горите край коритото на река Черни Осъм. Двете южни направления на средния път откъм Карлово и Сопот пресичали планината през различни места, събирали се непосредствено над сегашната хижа Амбарица и от там се спускали заедно към с. Черни Осъм, така че половината от настоящия маршрут преминава именно по трасето на този прастар друм.  

           От местността Смесите до х. Амбарица може да се достигне по няколко начина, единият от които е на югоизток по долината на река Крайовица /Краевица, Краева река/. При този вариант първо се върви покрай коритото на реката до хижа Яворова лъка /Ловнорибарската хижа/, след което от нея се изкачват по две маркирани пътеки източните склонове на рида Дълги дял. При вторият вариант, наричан от някои туристи заради заобиколността му Пенсионерската пътека, от Смесите се следва на югозапад първо долината на р. Черни Осъм до водослива й с река Голям Жидов дол, а след това се ползва черният път, извиващ покрай коритото на последния поток, като по трасето му се пресичат западните склонове на Дълги дял и през местността Жидови равнища се достига до х. Амбарица. Както обикновено се случва, третият вариант е най-пряк, но и най-труден измежду всички начини за достигане до х. Амбарица, като при него от Смесите се изкачват в южна посока стръмните ниски части на Дълги дял, известни като Зорнев /Зорнов, Зоранов/ рът /вероятно от думата зор, заради стръмнината им/. Въпросният хребет разделя долините на реките Крайовица и Черни Осъм и достига точно до мястото на тяхното сливане /смесване/ в местността Смесите, затова в древността именно по него се спускала откъм билото на Балкана Карловската пътека. В наши дни този античен друм все още личи на много места по склоновете на Дълги дял, но край останките му е трасирана по-нова, съвременна и добре поддържана туристическа пътека, водеща от Смесите до х. Амбарица. По това вървище пък може да се осъществи изключително красив и приятен излет до сградата на хижата, като над нея се посети и една от най-големите забележителности на Троянския край - намиращият се под билния вр. Амбарица Скален мост Дупката /Кралимаркова дупка/.

             Ако за достигане от долината на Черни Осъм до х. Амбарица се избере вариантът с изкачване по Зоранов рът, тогава в най-южния край на местността Смесите р. Крайовица се пресича по мост, зад коритото й се преминава покрай руини на стари сгради и от западната им страна се достига до разклон. Някога съборените вече постройки били бели на цвят и затова били наричани Белия дом, поради което и преминаващата покрай тях туристическа пътека носела названието През Белият дом. За това по-ново вървище по билото на Зоранов рът се твърди още, че навремето било маркирано съвсем умишлено не защото следва най-прекия и равен път, водещ до х. Амбарица, а с цел да се избегне преминаването на туристи по долините на реките Крайовица и Черни Осъм, обявени за вододайна зона. Днес при разклона до руините на Белия дом от главния друм се отделя добре маркирана пътека, която веднага започва да се катери стръмно на юг по гребена на Зоранов рът. В този първи участък от маршрута билото на хребета е тясно и силно наклонено от двете си страни, а туристическото вървище е широко и добре маркирано, затова тук няма никаква опасност от изгубване. Друго характерно за началото на прехода е, че се пресичат много ниски и гъсти широколистни гори без никаква панорама от тях, както и че се преодолява много голяма денивелация, при която за кратко време от местността Смесите, разположена на 620 м. надморска височина, трябва да се достигне до връх Кота 1099. Разликата с това възвишение от близо 500 м. се изминава за около 60 мин., като по средата на разстоянието се пресичат няколко къси, но равни места, особено подходящи за кратка почивка. Наред с това, заради гъстите гори в района, в него никъде не се виждат следи от стария Римски път, който тук не следва стриктно билото на рида, а остава малко под него от източната му страна. При достигане до Кота 1099 обаче античният друм няма как да не бъде споменат отново, тъй като в древността  височината била гола и от нея се откривала чудесна панорама на север, изток и запад. Поради тази причина, на темето на върха била разположена свързана с охраната на пътя малка наблюдателна крепост с правоъгълна форма и с размери 60/80 м. Твърдината все още не е изследвана от археолозите, но се предполага, че около нея имало още една по-широка външна част. Днес местността е изкуствено залесена и тук се върви през нещо като тунел от растителност, затова от върха вече не се откриват никакви гледки, а крепостта на темето му е отдавна изоставена и забравена от повечето от преминаващите покрай нея туристи. От Кота 1099 нагоре следва по-лека част от изкачването, като в началото й има дори и леко слизане към седловината със следващия връх Кота 1302. Над ниското място издигането също продължава с по-плавен наклон, като при достигане до подножието на Кота 1302 пътеката напуска билото на рида и заобикаля върха водоравно от север. Тук обаче пак трябва да стане дума за Римският път, защото в миналото на темето и на тази височина била разположена втора наблюдателна крепост по планинското трасе на друма, показваща колко важен бил той в древността и колко интензивно бил използван в онази епоха. Втората твърдина е с приблизителни размери 70/70 м. и също като първата била разположена на куполовиден и много обзорен връх.

              30 мин. след Кота 1099 пътеката заобикаля вр. Кота 1302 и от изток и над него излиза на обширната, гола и силно наклонена на изток Папратлива поляна, белязана с висока ловна вишка /90 мин. след началото/. Тя се намира на постоянно изложен на слънчевите лъчи и надвесен над долината на р. Краевица рид, наричан заради всичко това от местните Краево присое /присой - място изложено на слънце/, а при него пътеката по билото на Зоранов рът се събира с още едно добре маркирано туристическо вървище, достигащо до това място откъм х. Яворова лъка. Заради оголеността на мястото, от Папратливата поляна за първи път от началото на маршрута се открива по-пространна планинска панорама, която е на изток към долината на р. Краевица с рида Осинак зад нея и на юг към главното било на Балкана. От края на поляната обединената пътека продължава с леко изкачване нагоре през местността Глога, като постепенно завива на югозапад. Натам за известно време под вървището се вижда и широк черен път, който обаче скоро се насочва вляво към долината на близката река Малка Краевица. През Глога пътеката заобикаля Кота 1302 и от юг и за около 20 мин. се изкачва чрез една къса серпентина до голата седловина Самаря, намираща се в подножието на стърчащия като свещ над гората връх Свещилото /1379 м.//110 мин. общо/. Самаря представлява разположена точно като самар между две ниски могилки гола поляна, от която отново се открива забележителна панорама на юг към най-високите части на планината и разположените на билото й върхове Амбарица и Купените. Някъде точно около това място най-ниската и стръмна част на Дълги дял се разчленява на няколко по-къси странични хребета, един от които е Зоранов рът. Поради тази причина, от Самаря към х. Амбарица се продължава на юг вече по същинското било на главния рид, като пътеката пресича водоравно седловината и над нея заобикаля двуглавия вр. Свещилото малко под теметата му от изток. Покрай това възвишение вървището пак променя посоката си на юг, подминава разклон с още една маркирана туристическа пътека, идваща също откъм х. Яворова лъка, и 35 мин. след Самаря излиза от източната страна на връх Момина могила /1590 м./, където е разположена х. Амбарица /145 мин./. Туристическата база се състои от две сгради, които са построени на равна поляна, заобиколена с много красива борова гора. От вр. Кота 1099 до тук са изкачени още около 400 м. височина.

             Постройките на х. Амбарица се намират на границата на горския пояс и обширните високопланински пасища, които заемат цялото пространство от тук на юг чак до главното било на Балкана. Предвид това, над хижата следва втората безкрайно по-интересна и много по-панорамна част от маршрута, при която се преодолява малка височина, но пък от трасето на която се откриват наистина забележителни гледки. От Амбарица към местността Кралимаркова дупка се продължава с изкачване по билото на рида Дълги дял в южна посока, като тук се върви по добре отъпкана пътека, пресичаща ширналото се през погледа безкрайно пасище. Заради опасното място, вървището през него е белязано допълнително с високи метални жалони. Над хижата за около 30 мин. покрай коловата маркировка се изкачва ниско и голо връхче, след което в началото на равна и характерна като форма седловина се достига до важен разклон /175 мин./. Именно тук в древността се събирали двата римски пътя, идващи откъм Карлово и Сопот, и продължавали заедно на север към сегашното с. Черни Осъм по едно обединено трасе, следващо билото на главния рид. В миналото, въпреки че се намира на север от гребена на Балкана, цялата тази по-близка част от планината била включена в землището на разположения на юг гр. Сопот, а причината за това бил дервентджийският характер на населеното място, чиито жители се занимавали с охраната на друма. За опазването на неговата най-висока част, от северната страна на Балкана още по римско време била издигната голяма крепост, която била построена точно при сегашния разклон на седловината над х. Амбарица. А затова пък, че войниците в твърдината били набирани измежду жителите на Сопот, накарало някои да наричат крепостта Сопотско кале, макар до самия град да имало друго такова съоръжение със същото наименование. Планинската част от пътя била пазена от сопотчаните чак до края на турското робство, когато охраната на проходите била поета от държавата. В резултат на промяната, жителите на южния град слезли обратно към него, а богатите гори и пасищата от северната страна на Балкана бързо били завладени от богатата троянска фамилия Балевски. Това довело до нескончаеми дела между Сопот и Троян, които започнали още по турско време, проточили се с години и завършили далеч след Освобождението. След като Османската държава поела контрола надважния планински път местните власти издигнали на седловината специално беклеме /стражарница/, руините на което все още си личат от двете страни на пътеката, а под тях са останките и от по-старитеантични охранителни крепости

             Разклонът при тази първа по маршрута основна възлова седловина е важен преди всичко с това, че при него старият римски друм се разделял на две. Хоризонтът на юг е препречен от огромния масив на Амбарица, като в миналото от тук двата края на вървището се насочвали към ниските седловини, разположени от западната и източната страни на върха. Понеже съвременната туристическа пътека също следва и ползва трасето на стария друм, на седловината се разделя и тя, като краищата й продължават на юг покрай неговите две разклонения. От това място десният край на вървището, белязан с метални жалони и жълто-бяла лентова маркировка, се насочва към разположената от западната страна на вр. Амбарица седловина Големият харман, следвайки трасето на Манастирската пътека в посока на сегашната хижа Добрила и намиращия се точно под нея гр. Сопот. През зимата това разклонение е силно лавиноопасно, затова при повече сняг трасето му не може да се използва. При по-хубаво време и при липса на сняг обаче от разклона към Кралимарковата дупка се продължава по десния край на пътеката на югозапад в посока на съвременната х. Добрила. Натам северните склонове на Амбарица са разсечени от три огромни улея, през които се стичат началните притоци на споменатата вече р. Голям Жидов дол. За да ги преодолее, след разклона ползващото останките от стария римски път за гр. Сопот съвременно туристическо вървище напуска билото на рида Дълги дял, слиза от западната му страна и се насочва към първия улей, пресичайки напълно гола местност, теренът по която е покрит само с ниски хвойнови храсти. В миналото това било обширно конско пасище, в което малко над пътеката бликат извори, а те доскоро служели за напояване на пасящите наоколо стада с добитък и давали сегашното наименование на местността - Коритата. В наши дни, тук се преминава в непосредствена близост с един от споменатите извори, водата от който е вкарана в метална тръба и така се е получила импровизирана чешма. Малко под това място, и 20 мин. след разклона на седловината, пътеката пресича първия улей, носещ наименованието Бахчията, завива на запад и се качва на тясното ридче, разделящо го от втория улей /195 мин./. Местността тук се нарича Равнището, тъй като вървището през нея е равно, като в този участък се преминава покрай група интересни скали и няколко скални гъби. Равнището се пресича за около 10 мин., след което се преодоляват последователно втория и третия улеи, заобикаля се дупката на оставащия вдясно Сух дол и над нея се достига за още толкова време до северозападното подножието на Амбарица /215 мин./.

           Връх Амбарица е възлова, кръстопътна, много сложно разчленена и особено интересна в хидрографско и орографско отношение билна височина, от която водят началото си множество реки и няколко важни странични рида. При темето на възвишението от гребена на Балкана се отделя в северозападна посока дългият хребет Куманица /от тракийската дума квомос - мляко/, отбелязан в някои източници още и с имената Хармана, Дългата рътлина и Големица, както и със старото си турско название Люлчен рид. В горния си край билото на рътлината е голо, също както и това на Дълги дял, а след отделянето му от вр. Амбарица, същото се спуска много рязко и стръмно надолу до обширната седловина Хармана /Големия харман/. Понеже е сравнително ниска, равна и покрита само с треви, седловината е и най-удобното място, при което маркираната пътека може да се изкачи до билото на рида Куманица. От третия улей под вр. Амбарица пътеката се насочва именно към Големия харман, покатерва се първо на късия страничен рид Биволарника, пресича го по диагонал и след 25 мин. се изкачва до седловината /240 мин./. Денивелацията от х. Амбарица до тук е около 300 м. Въпреки че целият район наоколо е напълно открит и много обзорен, едва с достигането до това място от трасето на маршрута се откриват истински всеобхватни гледки във всички посоки към по-близките части на планината. Освен назад към изключително красивите Дълги дял, улеите под Амбарица и Биволарника, от Големия харман се виждат за първи път и продълженията на проточения рид Куманица на запад към Кралимарковата дупка и на изток към началото му при темето на вр. Амбарица. От южната страна на седловината пък протича р. Черни Осъм, горното течение на която също носи наименованието Куманица, а долината й е покрита наполовина с вековната борова гора Добрилски чамлък. При Големия харман маркираната туристическа пътека се прехвърля през рида Куманица, слиза на югоизток към Добрилския чамлък и долината на р. Куманица и през тях продължава към х. Добрила, построена на отсрещния склон в местността Малкия харман. Тук обаче от основната пътека се отделят и две странични разклонения, които продължават по билото на Куманица на изток към вр. Амбарица и на запад към ниския край на рида.

              Ако от Големия харман ще се ходи до Кралимарковата дупка, тогава тук маркираната пътека се изоставя. От това място към крайната цел на маршрута се продължава по широко немаркирано вървище, което през обрасъл с хвойна, посипан с натрошени камънаци и труден за вървене терен следва билото на рида в западна посока. Натам за около 30 мин. се пресичат последователно няколко ниски връхчета, от които се открива забележителна панорама на север към прорязаните с дълбоки сухи долини и завършващи с причудливи скали огромни пасища Жидовица, Кряковица и Канцята /вероятно от думата кацата, заради изворите наоколо/, всяко едно от които е с площ от около 2000 дка /270 мин./. Някъде още от тук в далечината на северозапад се показва и отворът на Кралимарковата дупка, така че и в този район няма опасност от объркване. След последната от височините - Кота 1883, ридът Куманица, а с него и пътеката, постепенно завиват на северозапад и започват да се спускат към продълговата седловина, до дъното на която се достига след около 25 мин. /295 мин./. В нейния край се излиза в подножието на нисичкото връхче Кота 1741, при което основният хребет Куманица се разчленява на няколко по-къси рида - Бурунът /Носът/ на североизток, Липеновата рътлина на северозапад и Дългата рътлина на югозапад. За край на хребета Куманица се приема Дългата рътлина, чието най-ниско продължение носи наименованието Комитски кордел, тъй като по него в миналото преминала четата на Панайот Хитов и Филип Тотю. Последният рид завършва при коритото на р. Куманица в местността Хайдушки струг /Комитски струг/, където по време на турското робство правели гаванки и други предмети от дърво, а след Освобождението бичели трупи за строежа на казармите в гр. Ловеч. След седловината, при която хребетът Куманица се разчленява, пътеката заобикаля вр. Кота 1741 от изток и през местността Каменния улей продължава да се снижава вече по билото на страничния рид Буруна, преминавайки над масива от скали Плетеното буче и достигайки след още около 15 мин. до стоящия отдавна пред погледа къс скален венец, в който е Кралимарковата дупка /310 мин./. В миналото скалният мост бил къса пещера с височина 28 м., част от чийто таван вследствие на влагата и изветряването се срутил. Така от някогашната пещера останал само един свод, наричан съвсем сполучливо от тукашните турции Делкиклюкая /Пробитата скала/, а от българите Маркова биялка. Също като повечето от най-забележителните природни обекти в близката околност - Амбарица, Кръстците, Плевнята, Харманите /Голям и Малък/ и т.н., и този интересен скален феномен се свързва от местното население с подвизите на народния герой Крали Марко, който уж си хвърлил боздугана по турците, но оръжието паднало с голяма сила насред близките пасища и пробило в тях огромна дупка.       

 

01

От местността Смесите се поема на запад с пресичане на река Крайовица по мост

 

02

Пътеката по билото на Зоранов рът

 

04

На вр. Кота 1099

 

08

Местността Папратлива поляна

 

09

Мястото на влизане на пътеката в гората от Папратлива поляна в посока на село Черни Осъм 

 

10

По рида Краев присой пътеката заобикаля от изток и от юг вр. Кота 1302

 

11

Местността Самаря

 

12

От Самаря към вр. Амбарица

 

19

Назад към местностите Папратлива поляна /Краев присой/ и Самаря

 

15

Хижа Амбарица

 

17

От билото на рида Дълги дял назад към хижа Амбарица

 

28

Разклонът към хижа Добрила

 

29

От билото на Дълги дял към рида Куманица

 

30

От пътеката към х. Добрила назад към вр. Момина могила, под който е х. Амбарица

 

31

Към северния склон на вр. Амбарица и първия улей

 

35

Импровизираната чешма в местността Коритата

 

37

На запад към рида Равнището между първия и втория улей

 

40

От рида Равнището към втория и третия улеи

 

44

Двата улея от друга гледна точка

 

45

Пресичането на третия улей 

 

46

Пътеката от третия улей нагоре към седловина Хармана

 

48

От рида Куманица към рида Дълги дял и трите улея между тях

 

49

От рида Куманица назад към вр. Момина могила

 

50

Разклонът на седловина Хармана

 

53

От седловина Хармана на юг към Добрилския чамлък и долината на река Куманица

 

57

От билото на рида Куманица назад към рида Дълги дял 

 

59

Билото на рида Куманица назад до вр. Амбарица

 

60

И напред към Кралимарковата дупка

 

61

Кралимарковата дупка с увеличение

 

66

Пътеката напред към по-ниската част на рида Куманица

 

71

Напред към рида Буруна, на който е Кралимарковата дупка

 

80

Назад към билото на рида Куманица

 

82

Рид Буруна и Кралимарковата дупка

 

93

Скален мост Кралимаркова дупка

 

2014-02-04 101437

Профил на маршрута

Прочетена 5515 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм