56.2. с. Черни Осъм /местност Смесите/-рид Букова могила-заслон Орлово гнездо-х. Дерменка

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

56.2. с. Черни Осъм /местност Смесите/-рид Букова могила-заслон Орлово гнездо-х. Дерменка - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 20.6 км.

Маркировка: от хижа Дерменка до заслон Орлово гнездо - бяло-червено бяло и ЗКМ, от заслон Орлово гнездо до местността Смесите - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Описаният в маршрут 56.1. преход от местността Смесите през ждрелото на река Черни Осъм до хижа Дерменкапреминава почти изцяло през гъсти гори, като гледките по него, макар и много живописни, са редки и епизодични. Връщането от х. Дерменка към Смесите обаче може да стане по оголения рид, разделящ р. Черни Осъм от левия й приток река Жеравица, от чието било се открива фантастична панорама във всички посоки, съпровождаща туриста от началото до края на маршрута. Преходът, който преминава по гребена на въпросния вододелен хребет, се характеризира с голямата си дължина от над 20 км. и на хартия е трудно да се опишат мащабът му, разнообразието от гледки и обекти, както и невероятната му красота. Трасето му пък, понеже е изключително дълго, може да бъде разделено условно на три съвсем различни една от друга части - първата по горния край на Стара планина от х. Дерменка до подножието на възловия връх Лепенят /лепен - от растението лопен, лопян//1696 м./, втората - по почти равното било на отделящия се от тази височина на североизток страничен рид и третата - стръмното спускането до местността Смесите. Освен невероятните простори, които се обхождат по маршрута, и изключителните гледки към околностите му, тук интерес буди още и названието на интересуващата ни рътлина. А то все още не е напълно изяснено, тъй като хребетът стои встрани от познатите на повечето туристи традиционни маршрути и за него липсва по-подробна информация. В литературата ридът е споменат като Букова могила по името на най-високия връх по него, на места в по-старите карти е отбелязан като Абов рът, вероятно по фамилията на бившия му собственик, а в самото село Черни Осъм, намиращо се точно под вододела, същият е известен като Папратливец, заради местността с това название в най-долната му част, покрита почти изцяло със съответния вид растение.

От х. Дерменка към вр. Лепеняти местността Смесите се поема на запад по главното било на планината и по туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/, знаците на която са поставени в този първи участък от прехода покрай трасето на широк черен път. От сградата на туристическата база следва леко изкачване към едноименният двуглав връх Дерменкая /1570 м./, преименуван по време на т.н. Възродителен процес с точния превод на топонима на български език - Воденична скала. Към горните му части друмът се издига бързо и плавно, преминава между двете му глави и след 20 мин. се спуска от другата им страна до обширната седловина Бахчийка. Тук се достига и до първият по-важен разклон по маршрута, при който от главното вървище се отделя още една маркирана пътека, спускаща се в югозападна посока към близката хижа Пешова мъка и село Кърнаре. При седловина Бахчийка гребенът на Балкана завива на север, покрива се с ниски групи от скали и за кратко се стеснява. Това пък прави склоновете му силно лавиноопасни, поради което, при наличието на повече сняг през зимата, от тук напред трябва да се върви не по черния път, а по самото било на планината, белязано с ниските заоблени връхчета Табиите. Наименованието им - от арабската дума табия, означаваща окоп, редут - идва от построените по тях по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. землени укрепления, с които османлиите искали да подсигурят подстъпите към Троянския проход. При хубаво време и липса на сняг от Бахчийска се продължава напред по черния път, който траверсира почти водоравно Табиите от изток и 20 мин. по-нагоре извежда до още едни стари турски укрепления, каменните останки от които се виждат вдясно /40 мин. след началото/. От това място следва малко по-стръмно изкачване на северозапад, при което се заобикаля и връхчето Карталкая /Орлова скала//1588 м./, а от северната страна на друма остават дълбоката долина на Сухата река и няколко напълно голи възвишения, амфитеатрално разположени над нея. Заради тяхната откритост, в с. Черни Осъм цялата тази местност между х. Дерменка и вр. Лепенят е известна като Голината. Покрай южното й подножие, и 20 мин. след Табиите, пътят се изкачва до седловината между върховете Карталкая и Карталтепе /Орлов хълм//1611 м./, където е разположен туристическият заслон Орлово гнездо /60 мин. общо/. От сградата му се продължава отново на северозапад по черния друм и покрай жалоните на пътеката КЕ, заобикаля се от север и вр. Карталтепе и след по-малко от 10 мин. се достига до паметна плоча на загинал турист при важен разклон в местността Ораната поляна /70 мин./. Споменатият кръстопътен вр. Лепенят вече е съвсем наблизо, но от това място на север към намиращите се в подножието на височината и в долината на Сухата река овчарници се отделя много удобен страничен черен път, затова още тук гребенът на планината може да бъде изоставен.

В местността Ораната поляна билото на Балкана, главният друм и вървището КЕ се напускат и от тук към Смесите се продължава на север по по-рядко използван черен път. Неговото трасе навлиза веднага в изключително интересната и живописна долина на Сухата река, която е почни напълно гола - само част от западните й склонове под главното било са покрити с ниска и гъста хвойна - а споменатият овчарник, виждащ се далеч напред сред откритите склонове, служи като сигурен ориентир. Достигайки до стопанската постройка, пътят преминава над нея и 15 мин. след напускане на центрпалния гребен на планината извежда до подножието на вр. Лепенят при масивно бетонно водохващане, построено над един от изворите на Сухата река /85 мин./. След това място се пресича един тесен страничен рид и 5 мин. по-късно се достига до поток и до бетонна чешма, виждаща се на около двадесетина метра над трасето на вървището /90 мин./. При потока друмът завива на североизток и след още около 10 мин. излиза при седловина Пладнището до най-горния край на гигантския рид Чучул дял, разделящ един от друг водосборите на реките Черни и Бели Осъм /100 мин./.Като всичко наоколо, и Пладнището е изключително панорамно място с гледки от него докъдето погледът достига. На югоизток от седловината се вижда горната част на Сухата река със заслон Орлово гнездо зад нея. На север са реките Бели Осъм и Кнежа със село Балканец в долината на последната, на запад остава голият вр. Лепенят, зад който стърчи и Арката на свободата на връх Горалтепе /1570 м./, а на изток се спуска дългият страничен рид Букова могила, под северната страна на билото на който извива широк черен път. При Пладнището се достига и до поредния важен разклон, където, освен черният път от юг, излизат още четири друма - два откъм вр. Лепенят и още два откъм долните части на рида Букава могила. Наред с всичко друго, седловината е и най-високата точка по целия маршрут, като от нея до местността Смесите следва само слизане.

От Пладнището към крайната цел на маршрута се продължава по черния път на североизток, като се слиза леко от северната страна под билото на рида Чучул дял. В този участък под главното вървище се вижда още едно трасе, което върви успоредно с горното и прави връзка между съвременния Троянски проход на запад и рида Чучул дял на изток. След Пладнището горният път, по който се върви, подсича водоравно и от север разположените в най-високите части на Чучул дял върхове Кота 1682 и Локвата /1650 м./ и след 30 мин. излиза на друга равна и гола седловина, носеща съвременното наименование Летището /130 мин./. Местността се намира между върховете Локвата и Писания камък /1570 м./, а от нея започва река Чаушов дол, по долината на която се намират всички по-известни и интересни природни забележителности в района, като пещери, скали, венци и т.н. Река Чаушов дол води началото си от пълноводен извор, намиращ се малко под Летището, над водите на който е изградена голяма чешма, служеща за водопой на многобройните местни стада с добитък. Седловината е и важен кръстопът, до който от вр. Локвата се спуска черен път, а по него пък в древността се достигало до разположените в околността антични рудници, експлоатирани по време на римската окупация. От това място към Смесите се продължава отново по черния път, който, следвайки билото на Чучул дял от север, заобикаля и вр. Писания камък. Наименование на последната височита идва от издълбаните по скалите на темето й иманярски знаци, а те пък са свързани с добитото от действащите в околността древни рудници злато, част от което вероятно било ограбено и укрито в близките пещери. Писаният камък е интересен и с това, че от всичките му страни бликат изобилни извори, даващи началото на пълноводни потоци - Кнежа и Голяма Жеравица на север, Чаушов дол и Боров дол на юг.

От седловина Летището черният път се изкачва за около 10 мин. до обширна поляна, намираща се в северното подножие на вр. Писания камък, при която от Чучул дял се отделя страничната му издънка рид Букова могила /140 мин./. Точно тук се разделя и друмът, като левият му край се насочва по билото на основния хребет на север към хижа Чучул, град Троян и Троянския манастир, както и към централната част на с. Черни Осъм. От разклона към местността Смесите се продължава по десния край на пътя в посока на виждащия се съвсем ясно в далечината изключително красив вр. Букова могила, на темето на който се откроява наистина самотно вековно дърво. Към него пътят пресича билото на рида Чучул дял и 10 мин. след разклона слиза от другата му страна до дълги работещи овчарници от север и масивна бетонна чешма от юг, разположени в местността Писания камък /150 мин./. От тези обекти се върви още около 10 мин. водоравно на изток, до достигане на поредната гола, равна и характерна като форма седловина Коритата, белязана с малък фургон до пътя /160 мин./. Тя се намира вече на същинското било на рида Букова могила, а при нея от основния друм се отделят няколко второстепенни разклонения, водещи на запад към вр. Писания камък и на юг към долината на река Боров дол и мержелеещите се по рида Венците /Кралимарковските венци/ овчарници. От Коритата маршрутът продължава по билото на рида Букова могила на изток към стърчащата пред погледа едноименна височина, местността до която е напълно гола. В нея обаче трасето на пътя е доста посукано, като ту слиза и се изкачва, ту извива вляво или вдясно, подминава бързо оставащите вдясно Боров рът и Данков /Киселчов/ дол и разположения вляво Студен трап и най-накрая, пресичайки няколко ниски възвишения, извежда след около 30 мин. до бетонната триангулачна точка на върха /190 мин./.

Буковата могила е зашеметяващо с красотата си място, при което от билото на основния рид се отделят във всички посоки къси, но важни странични хребети. Най-главните сред тях са спускащият се на юг рид Чернокожа /кръстен така по прякорът на бившите му собственици от махала Балабанско/, по склоновете на който се намират едноименният скален венец Чернокожовото и пещера Чернокожовата дупка, както и насочващият се на югоизток рид Явора, водещ към коритото на р. Черни Осъм и махала Нешковци. От тук най-лесният и бърз начин за слизане към местността Смесите е да се ползва черният път, продължаващ от върха по билото на рида Явора към махала Нешковци. Така обаче ще се слезе съвсем скоро до гъстите дъбрави, обхващащи долината на Черни Осъм от всички й страни и гледките напълно ще изчезнат. Именно заради разкошната панорама, която се открива от горните части на главния рид, от Букова могила към крайната цел на маршрута е най-добре да се продължи отново по билото на хребета на изток. За целта, при върха черният друм се изоставя и към Смесите се продължава по тясна пътека, следваща билото на главния рид. Известен проблем за това начинание обаче може да създаде намирането на началото на вървището, тъй като темето на Буковата могила е заето от заоблена поляна без никакви конкретни знаци по нея. Поради тази причина, тук е добре да се знаят две неща. Първо, че началото на пътеката трябва да се търси в северния край на голата местност и второ, че след навлизането й в гъстите букови дъбрави под поляната трасето й завива рязко на североизток, следвайки плътно гребена на рида. Той пък е извънредно тесен, покрит изцяло с гори на север и оголен от стопанската дейност на хората на юг, като по него се пресича за около 30 мин. местността Тръста /тръст - блато, тресавище/,преминава се през темето на гористия връх Глоговец /1203 м./ и се излиза на разположената точно зад височината голяма поляна Търницата /от ботаническото търница - трън//220 мин./. А тук пред погледът се ширват изведнъж две огромни петна - яркозелен масив от папрат в близост, открояващ се на фона на по-отдалечено море от изпълващи безкрая сивкави планински хълмове.

През следващите 20 мин. по отдавна изоставените от тукашните селяни стърнища на Търницата се слиза още надолу до папратлива седловина, а от нея се изкачва покритият изцяло със същото растение връх Клепалото /1191 м.//на теметата на обекти с това наименование се намират обикновено древни светилища//240 мин./. От височината на североизток следва по-равен участък от маршрута, в който вървището първо пресича черен път, спускащ се вляво към долината на р. Голяма Жеравица, а след това се издига плавно до връх Високата могила /1217 м.//260 мин./. Някъде тук сред напуснатите бивши ниви вдясно остава черноосъмската махала Семковци, в която също вече отдавна не живее никой. При вр. Високата могила основният хребет се раздвоява, като страничната му издънка рид Шайновец /по родовото име на бившите му собственици, идващо вероятно от турската думата шахин - сокол/ се насочва много стръмно на изток към корито на р. Черни Осъм и местността Смесите, докато основната част се спуска плавно на североизток към центъра на селото. Във връзка с това тук се разделя и пътеката, като широкият й край продължава да следва билото на главния рид, а по страничния Шайновец се отделя само едно съвсем тясно, рядко използвано и често губещо се в храстите вървище. Последното обаче навлиза в необятно море от гъста папрат, от което все пак има доста добра и постоянна видимост, а и коритото на р. Черни Осъм е вече съвсем близо точно отдолу под краката. Ако за завършване на маршрута тук се избере по-прекият вариант със слизане по рида Шайновец към местността Смесите, тогава при Високата могила билото на главния рид и широката пътека по него се изоставят. От върха се продължава на изток по следващо билото на Шайновец тясно вървище, по което първоначално се пресича обраслата с ниски и бодливи храсти обширна поляна Кринчарницата /навремето тук дялали крини от отсечените в околността букови дървета/, преминава се за кратко през равно място и след около 20 мин. се излиза от долния край на тясна ивица гора /280 мин./. По-надолу обаче гребенът на рида е напълно обрасъл с гъста папрат, а в нея пътеката започва често да се губи. Някъде точно тук сред високите храсти - може би в дълбокото дере южно от пътеката и заобиколен от няколко плодни дървета - се крие изворът Имането, а пък в гората от север остава изворът Студената вода, с изградена над него каменна чешма. От папратта те, разбира се, не се виждат, но от поляните на Шайновец се открива чудесна панорама на юг към главното било на планината и спускащите се от него към р. Черни Осъм странични хребети Момчов рът, Безводника и Зоранов рът, на изток към огромния вододел Осинак /Новоселски поляници/ и на югоизток към тесния и дълбок казан, в дъното на който се намира местността Смесите. От горния край на морето от папрат се продължава почти без пътека на югоизток, като през храсталаците се следва приблизително билото на рида. В долната му част под откритите поляни се навлиза за кратко в буковата Студена гора, като в нея по тесни животински пътечки се достига след още около 40 мин. до коритото на р. Черни Осъм и до обширната и равна местност Смесите /320 мин./. Денивелацията от седловина Пладнището до края на маршрута е 1000 м.