гр. Габрово /кв. Ябълка/-Бялата река-рид Копривата-вр. Хаджи Димитър-вр. Бузлуджа

Оценете
(1 глас)

64.2. гр. Габрово /кв. Ябълка/-Бялата река-рид Копривата-вр. Хаджи Димитър-вр. Бузлуджа - качване

Денивелация - 850 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 10.6 км.

Маркировка: от вр. Бузлуджа до седловина Варниците - немаркиран, от седловина Варниците до разклона за Езерото - бяло-синьо-бяло, от разклона за Езерото до седловина Копривата - бяло-жълто-бяло, от седловина Копривата до седловина Златева бахчия - бяло-зелено-бяло, от седловина Златева бахчия до кв. Ябълка - немаркиран

 2013-10-29 103329

    Изтегли: GPS-трак 

          

                 За разлика от сложното, продължително и трудно за обяснение изкачване от габровския квартал Ябълка до връх Малка Бузлуджа /1432 м./, предложено в маршрут 64.1., то слизането в обратната посока е твърде лесно, кратко и особено приятно. От споменатата височина на север към долината на река Янтра, град Габрово и квартал Ябълка се спускат два дълги, ясно изразени и удобни за слизане рида, по билата на които са маркирани широки туристически пътеки. Източният хребет разделя водосборите на Бялата река и Янтра и се нарича Денюва рътлина, докато западният носи наименованието Копривата и отделя долината на Бялата река от тази на съседа й Сивяк /Сивек/. Ако за слизане от Малка Бузлуджа към кв. Ябълка се избере извиващата по рида Копривата пътека, тогава от приличащият на летяща чиния и разположен на върха Дом-паметник на БКП се поема първоначално на северозапад към по-високата кота на двуглавото възвишение, известна като връх Хаджи Димитър /Бузлуджа//1440 м./. От южната си страна въпросната височина е напълно гола, а към нея води и широка и добре утъпкана пътека, затова разстоянието от Малка Бузлуджа до по-високия й събрат се изминава за около 20 мин. На темето на вр. Хаджи Димитър е издигната каменна пирамида и е поставен нисичък метален кръст, в чест на състоялата се тук през 1868 г. битка на четата на същия войвода с преследващите я турци. От оголеният връх се откриват и удивителни гледки във всички посоки, но най-вече на юг към Казанлъшката котловина, долината на Стара река и останките от античния проход Верейски друм /Големият друм/. Именно заради панорамата от тук, както и във връзка с преминаващия покрай подножието на върха проходен път, в древността за охраната на друма на височината било построено малко правоъгълно укрепление от типа наблюдателна кула с размери 75/132/104/116 м. В наши дни, от вр. Хаджи Димитър към кв. Ябълка се продължава отново на северозапад по главното било на Стара планина, което в този участък е изключително тънко и покрито с разкривени от студовете храстовидни дървета и с хаотично разхвърляни от природата особени като форма и бели на цвят мраморни скали. В началото на този труден за пресичане терен сред храсталаците си личи все пак някаква тънка пътека, но колкото по на запад се отива, толкова скалите и кривите дървета забавят спускането. Предвид това, тук е най-добре билото да се напусне и покрай руини на изоставена сграда да се слезе от южната му страна към местността Тъпана, която е покрита със силно разредена букова гора. През нея, и за още около 20 мин. след вр. Хаджи Димитър, се слиза до асфалтовото шосе Шипка-Бузлуджа, продължава се по трасето му и по билото на планината все на северозапад, като скоро се достига до възлова седловина /55 мин./. Денивелацията от вр. Бузлуджа до това кръстовище е 250 м.

                През Античността и Средновековието местността тук била превал на Шипченския проход /Малий друм/, който към края на турското робство бил изместен с около 12 км. на запад и заел сегашното си място покрай подножието на едноименния връх Шипка. Понастоящем интересуващата ни седловина е с две наименования, първото от които е Варниците, заради добиваната доскоро от мраморните скали в околността негасена вар. Мястото обаче си има и второ название и то е Ниския превал /Ниския предел/, дадено му в противовес на близката седловина Високия превал /Предела, Високия предел/, която се намира на по-голяма надморска височина от южната страна на вр. Хаджи Димитър и през която преминава другия важен път в околността - Верейският друм /Големият друм/. В древността Шипченският проход бил слабоизползван, което личи и от името му Малий друм, като това вероятно се дължало на голямата стръмнина на юг от превала му и на гористия терен на север, от който можели да се възползват всякакви разбойници. Въпреки това, по време на цялото си существуване проходът бил охраняван, за което свидетелстват названията на разположените на изток от Ниския превал местност Тъпана и кула със същото име, построена там за наблюдение на пътя на 1273 м. н.в. В миналото покрай трасетата на презбалканските друмища били издигани точно такива малки наблюдателни кули, от които чрез удари по тъпан охранителите на прохода съобщавали чрез звукови сигнали на преминаващите по трасето му пътници, че вървището е чисто от разбойници. Връх с това име Тъпана, на който също имало кула за охрана, е разположен и край трасето на съседния път Верейски друм. Предвид важността в миналото на седловина Ниския превал, при която Шипченският проход достигал до главното било на планината и се разклонявал в няколко посоки, на разположения на запад от местността връх Градищица /1318 м./ също била издигната охранителна крепост. Нейното название пък показва и размерите й - щом коренът на топонима е думата град, значи твърдината била голяма и в нея е можело да се укриват не само войници, но и цивилни граждани.                 

                Както стана дума по-горе, в древността при достигането си от юг до Ниския превал Шипченският проход се разклонявал, продължавайки в три посоки - на североизток към долината на р. Янтра /главно и най-често използвано в миналото направление на пътя, наричано в наши дни Големият бук/, на запад по билото на Стара планина към вр. Шипка и на север по рида Копривата директно към гр. Габрово. Днес в местността от централния гребен на Балкана също се отделят три маркирани туристически пътеки, следващи именно посочените преди малко древни направления на пътя. Първото от тези вървища е главната туристическа пътека Ком-Емине, придържаща се към централното било на планината, второто е белязано с бежова маркировка, започва при поставената в източния край на седловината паметна плоча и води към съседния хребет Денюва рътлина, а третото се отделя в западния край на местността, маркирано е с жълто-сини цветове и се спуска по рида Копривата на север към гр. Габрово.  От седловина Варниците към кв. Ябълка се продължава на север по следващото билото на хребета Копривата почвено шосе, което в началото си преминава покрай т.нар. Хайдушко кладенче /остава на около 20 м. в гората вдясно от пътя и дава началото на Бялата река/. 10 мин. по-надолу се достига до нов разклон в местността Умата /от хума - мазна глина, използвана за сапун и за белосване на стени/, в която навремето местните жители копаели сивкава пръст /от тук и името на р. Сивек/ и в която често намирали ценни буци от каменни въглища /65 мин./. Тук почвеното шосе се раздвоява, като в северозападна посока се отделя маркирана с бяло-жълти цветове отбивка, водеща към вр. Шипка. От разклона се продължава отново по черния път на север, като след още около 10 мин. се слиза до поредния разклон /75 мин./. На това място от друма се отклонява на северозапад маркирана в бяло-синьо туристическа пътека, спускаща се през местността Женските долчини към коритото на р. Сивяк. Сред обитателите на близките до този район села е запазена легенда, според която странният топоним бил свързан с Герма - дъщеря на цар Константин /или на цар Иван Шишман/. Според преданието, някога Герма живяла недалеч от тук и именно по нейно разпореждане животните от близката околност били разделени по пол. Женският добитък пасял под Ниския предел, откъдето дошло и наименованието на разположената там местност Женските долища, докато мъжкият бил отвеждан на изток към склоновете на връх Мъхченица, чието истинско название уж било Мъжченица. От разклонът над Женските долища се продължава на север по билото на рида и покрай бяло-жълтата маркировка, като след нови 10 мин. се достига южно от връх Копривата /1161 м./ до характерната едноименна седловина Копривата /85 мин./. Това е обширна кръгла поляна с разклони от двете страни на главния път, при която жълтата маркировка завива вляво към местността Копривата и през нея слиза на северозапад към габровските квартали Езерото и Поток. Отклонението вдясно пък, вече белязано с бяло-зелени цветове, се насочва в противоположната североизточна посока към Бялата река, за чиято долина може да се каже следното: Доскоро покрай коритото на този поток бил трасиран още един туристически маршрут, който водел от кв. Ябълка към вр. Бузлуджа. Днес, обаче, маркировката по тази пътека е премахната, заради създадената около устието на реката вододайна зона, във връзка с която долината й е преградена с телена мрежа, а преминаването по нея е забранено.

            Предвид по-голямата близост с кв. Ябълка, от седловина Копривата към крайната цел на маршрута се продължава по основния черен път със спускане по билото на рида на североизток. Натам вр. Копривата се заобикаля малко под темето му, като след не повече от 25 мин. се слиза до друга характерна седловина - Златева бахчия, отдавна и изцяло засадена с плодни дръвчета въпреки изричното си наименование /бахчия от бахча - зеленчукова градина//110 мин./. Също както и Копривата, местността тук представлява равна и кръгла поляна, използвана в миналото за земеделие, следите от което все още си личат съвсем ясно. Денивелацията от седловина Варниците до това място е около 200 м. В средата на Златевата бахчия има и разклон, при който от главния черен друм се отделят за пореден път странични вървища, спускащи се вляво към р. Сивяк и вдясно към Бялата река. От седловината основният път заедно с поставената покрай трасето му туристическа маркировка продължават на северозапад по билото на рида през местността Сивешки грамади към връх Пладнището /989 м./ и габровските квартали Шумели и Априлово, т.е. в посока, противоположна на кв. Ябълка. Предвид това, и за да се слезе директно и максимално бързо към последното място, при Златевата бахчия основният черен път трябва да се изостави и да се продължи по десния страничния друм към долината на Бялата река. Проблемът тук обаче е този, че от север долината на потока е затворена и черните пътища, които се спускат към нея, са отдавна изоставени. Във връзка с последното, слизането от седловината на североизток е добре да става не по затлачените с растителност вървища, а през гората край тях.  За целта, от Златева бахчия се поема на изток по страничния рид Струговете /освен  обработваща метал и дърво машина, думата струг означава още и суходол/, като покрай дърветата се слиза без пътека. В този участък от маршрута гората е гъста и трудна за пресичане, но въпреки това спускането от седловината до коритото на Бялата река става за не повече от 35 мин. /145 мин./. Със слизането до реката се достига и до изоставен, но все още доста широк черен път, който извежда след още около 30 мин. до поляна, мост и бетонно водохващане вляво /175 мин./. Тук реката се пресича по моста, продължава се пак по черния път на север и след още 10 мин. се достига до микроязовир и телена мрежа от задната му страна /185 мин./. За щастие, и оградата е изоставена отдавна също като пътя и е пробита на много места, затова през нея се преминава свободно, а от другата й страна се слиза след не повече от 5 мин. до дърводелска работилница при водослива на Бялата река с Янтра /190 мин./. Зад работилницата и р. Янтра се пресича по мост, след който се излиза на асфалтов път, водещ на изток към Ябълка. Разстоянието от работилницита до квартала се изминава за 20 мин., като денивелацията от седловина Златева бахчия до края на маршрута е 400 м. /210 мин./. 

 

45

Върховете Малка Бузлуджа и Хаджи Димитър /Бузлуджа/

 

58

Главното било от вр. Малка Бузлуджа към вр. Хаджи Димитър

 

61

Връх Хаджи Димитър

 

64

На вр. Хаджи Димитър

 

69

От вр. Хаджи Димитър към вр. Малка Бузлуджа 

 

70

От вр. Хаджи Димитър към рида Копривата 

 

75

От вр. Хаджи Димитър на запад към Ниския превал

 

76

Разклонът в източния край на седловина Варниците

 

77

Седловина Варниците

 

78

Маркировки и табелки в западния край на седловина Варниците

 

79

Разклонът в западния край на седловина Варниците

 

80

Разклонът в местността Умата

 

81

Маркировките на разклона

 

83

Седловина Копривата

 

84

И маркировките на седловина Копривата

 

89

Седловина Златева бахчия

 

90

Разклонът в северния край на седловина Златева бахчия

 

91

Пътят покрай коритото на Бялата река

 

93

Водохващането по Бялата река преди водослива и с Янтра

 

96

Разклонът при водослива на Бялата река с Янтра

 

97

 Табелката при влизането в кв. Ябълка 

 

2014-02-04 085508

Профил на маршрута

Прочетена 3530 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм