гр. Габрово /кв. Ябълка/-вр. Курвина могила-вр. Бузлуджа

Оценете
(4 гласа)

64.1. гр. Габрово /кв. Ябълка/-вр. Курвина могила-вр. Бузлуджа - качване

Денивелация - 750 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 6.8 км.

Маркировка: бяло-синьо-бяло

 

2013-10-29 103204

 Изтегли: GPS-трак    

         

Квартал Ябълка

                 Ябълка съставлява най-югоизточно разположената част на гр. Габрово, застроена по горното течение на река Янтра в близост до кварталите Новата махала и Шумели. Доскоро името на този затънтен и сравнително доста отдалечен от главното селище район на града било колиби Къшлите /къшла - зимна кошара/, като названието му било свързано с факта, че хората живеели в него само през зимата, а през лятото се изкачвали високо нагоре в Балкана заедно със стадата си с животни. През 1951 г. обаче Къшлите били обявени за село, като към него били присъединени и съседните колиби Ябълка, Баланци, Драганчева градина, Киселицата и Ломът, а през 1971 г. същото станало и квартал на гр. Габрово, известен под настоящото си име. За историята на съвременния кв. Ябълка не са запазени никакви по-конкретни устни или писмени сведения, освен впечатления на преминали от тук или през близката околност чужденци, като Константин Иречек или Виктор Григорович например. По време на Освободителната война българският революционер и писател Захари Стоянов бил снабдител на руската армия, което наложило да отседне за няколко месеца в Габрово и също да премине през Къшлите и през всички съседни селища. След Освобождението жителите на околността се изселили масово към по-плодородните полски местности около Севлиево, като тогава част от планинците се настанили в разположеното до този град и напълно напуснато от турците през войната село Богатово. Главни поминъци пък за тези, които останали да живеят в Ябълка, били силно развитите в гр. Габрово и в целия регион занаяти дърводелство, железарство и тепавичарство. Заради упражняването на тези професии, през 1800 г. в централната махала на сегашния габровски квартал и в разпръснатите край нея колиби работели 11 струга, 7 стружни, 6 тепавици, 6 валявици и 15 воденици-караджейки. След 1878 г. част от местните мъже станали и рудари в новоразкритите каменовъглените мини по високите части на планината в местностите Мъхченица, Турлата, Глината и Тамбурджиите. Към края на робството в селището било открито местно училище, което се намирало в Мурлевата къща на Иван Министъра, а първи учител в него станал Тинчо Колев от с. Поповци, Габровско. През 1904 г. обаче школото било преместено в специално изградена за него сграда. Ябълка бил електрифициран през 1942 г., като пак приблизително по това време към махалите му бил прокаран и водопровод, водещ началото си чак от местността Кръстевци. През 50-те години бригадири прокарали за дърводобив сегашния черен път към местността Сапатьовец, с което подходът от квартала към най-високите части на планината бил значително улеснен. Заради разположението си навътре в Балкана, през 1961 г. селището било обявено официално за зона за отдих, като тогава край него били построени хижа Киселицата и още няколко почивни станции. 

               Най-голямата забележителност на кв. Ябълка е р. Янтра, чиито основни извори се намират високо горе в близост до билото на Стара планина по северните склонове на върховете Бедек, Атово падало и Бузлуджа /Хаджи Димитър/. Реката обаче се формира именно тук покрай махалите на бившето с. Къшлите от сливането на няколко по-малки потока - Аманска долчина, Спасов дол, Деньов дол, Малкия трап и т.н. В наши дни обособената на това място река носи първоначално името Новомахлянска по названието на близкия квартал на Габрово, под който водите й приемат по-големия приток Сивяк и заедно с него образуват Етърска река, наричана вече в центъра на града Янтра. Реката е втора по големина след Искър в Дунавската равнина, а според езиковедът Николай П. Ковачев самото Габровско се отъждествява обикновено най-вече именно с горното течение на Янтра, която има огромен водосборен басейн, обхващащ целите северни склонове на Стара планина от вр. Ботев на запад до Лиса планина на изток. Обичайно от всички местни названия точно тези на големите реки са се оказвали най-устойчиви и са се запазвали за най-дълго време, независимо от промяната на населението. Така станало и с името на въпросната река, чието древно название Ятрус /Атрюс/ било споменато още по времето на Херодот през 5-и в. пр.н.е. Същото се запазило и в епохата на римляните и византийците, но по-късно през Средновековието добило известност с формата си Етър, прехвърлила се и на съвремения квартал Етъра на гр. Габрово. За етимологията на името Янтра са писали В. Томашек, Ст Младенов, Д. Дечев, К Иречек, Вл. Герогиев, Цв. Тодоров и т.н. Според по-голямата част от тези автори коренът на топонима идва от използваната от тракийското племе гети дума ятро, означаваща бърз, буен. Интересното е, че от южните склонове на вр. Атово падало извира още една река - Енинска, чието название също произлиза от този корен. Вл. Георгиев твърди, че разликата между формите Янтра и Етър се дължи на специфичното разделение на говора на хората, определящ ги като якащи и екащи, което съществувало още по времето на траките. Само че тогава, границата между двата езикови дяла преминавала по билото на Стара планина от север на юг, а не както е сега от изток на запад /през Античността якащите живеели в областите Мизия и Дакия, а екащите в Тракия/. Буквата н в името на р. Ятрус пък била вметната допълнително, като това станало също в тракийския период. 

               В днешно време главните подходи от кв. Ябълка в южна посока към централното било на планината и историческия вр. Бузлуджа са поне няколко. На първо място сред тях по важност е черният друм, следващ долината на р. Янтра, след него се нарежда пътеката, извиваща към неработещата хижа Здравец, а най-накрая е и този през местността Християнското, разположена в долната част на вододела Денюва рътлина /разграничава р. Янтра на изток от Бялата река на запад/. В древността през околностите на Ябълка преминавал т.нар. Малий друм /днес Шипченски проход/, който се спускал на север от билото на планината в седем направления. Понеже в миналото трасето на този проход покрай коритото на р. Янтра и сегашния габровски квартал било главно, затова в района край него били издигнати две крепости за охраната му, първата от които била от типът дема /преградна стена/ и се намирала в споменатата по-горе местност Сапатьовец. Въпросният топоним се отнася до огромния горски масив с площ 19000 дка, който обхваща целия район от горното течение на р. Янтра, а народното тълкувание на името му е „тихо, запазено от бури място“. Думата обаче е влашка и първоначално била във вариантът сапатуиц, който термин означава точно изсечено, изкопано заради крепостта-дема място. Останките от самата твърдина се намират в долината на р. Янтра на около 3.5 км. на юг от кв. Ябълка и са с фронт на североизток, което означава, че съоръжението е изградено най-вероятно по време на упадъка на Византийската империя, когато старопланинските проходи били преградени като защита срещу нахлуващите откъм р. Дунав варварски племена. Втората крепост край античното трасе на Малий друм в по-близката до кв. Ябълка околност се издигала на доминиращия над цялата долина на Янтра висок, остър и с отлична видимост във всички посоки връх Курвина могила /1286 м./, разположен в средата на Денювата рътлина. Понастоящем споменатото черно почвено шосе, което следва донякъде трасето на древния Малий друм покрай коритото на Янтра, е доста заобиколно, като това се отнася донякъде и за маркираното туристическо вървище, изкачващо се през х. Здравец. Предвид всичко това, като най-пряк и лесен подход от кв. Ябълка към вр. Бузлуджа си остава пътеката, следваща билото на хребета Денюва рътлина, още повече, че напоследък трасето на същата е белязано и с бяло-синя лентова туристическа маркировка.    

64.1. гр. Габрово /кв. Ябълка/-вр. Курвина могила-вр. Бузлуджа - качване

                Ако за изкачване от Ябълка към вр. Бузлуджа се избере маршрутът по билото на рида Денюва рътлина, тогава от центъра на квартала се поема на юг покрай синьо-бялата туристическа маркировка и няколко табелки, насочващи към хижите Бузлуджа и Здравец. В южният край на кварталния площад р. Янтра се пресича по мост, след който маркировката за х. Здравец се отделя вдясно. Маркираният път за х. Бузлуджа продължава за кратко на юг със слизане до коритото на малък поток, зад който следва стръмно изкачване на изток към билото на вододелния рид. В началото към гребенът на хребета се върви по изоставен черен път, който по-нагоре се стеснява до широка алея. По трасето й пък, и 20 мин. след началото на маршрута, се достига до билото на хребета, като по него се завива пак на юг. Стръмното изкачване от тук нагоре продължава през местността Християнскотов която навремето идвали да се молят местните християни, тъй като в селото нямало църква. Районът тук е покрит с малки полянки, разделени от къси ивици млада гора, като по всички оголени места са засадени ябълкови дървета, дали името на близката бивша махала и на настоящия квартал на гр. Габрово. 10 мин. след излизане на билото на рида се достига до по-равно място, сред което е построена клетка на GSM-оператор /30 мин. общо/. Това е масивна тухлена къща с висока антена над нея, на юг от която бившият път отново се разширява. Тук от равното и сравнително голо било на вододелния хребет се открива и впечатляваща панорама на запад към долината на близката Бяла река и рида Копривата зад нея. На изток се вижда цялата горна част от долина на р. Янтра с многобройните ветрогенератори, накацали по главното било на планината, а на юг погледът се спира в масива на главния връх по рида - покритият до темето си с гъсти гори Курвина могила. Няколко минути след къщата с антените основният черен път завива вляво и се спуска към р. Янтра, махала Баланци и построената в нея ведомствена хижа Благоев. От това място се продължава напред по по-рядко използван почвен друм с плавно изкачване по билото на рида, като след 15 мин. се достига до поляна с двоен разклон вляво и вдясно /45 мин./. Денивелацията от кв. Ябълка до тук е около 200 м.

            При разклоните от черния друм се отделя пряка маркирана пътека, по която се продължава с по-стръмно изкачване в южна посока. Натам малко след това се  появява от ляво второ туристическо вървище, белязано с жълто-сини цветове /55 мин./. От тук обединената пътека завива на югозапад и след още около 5 мин. извежда отново до широк почвен друм /60 мин./. Над този разклон се следва пак пътеката, която 5 мин. по-късно достига все до същото шосе /65 мин./. Тук вече се продължава по черния път на дясно и на запад, като разклонението, обаче, не е добре маркирано и за него трябва доста да се внимава. Само няколко метра след това място до черния път се изкачва още една белязана с жълто-зелена маркировка туристическа пътека, идваща откъм х. Здравец. И от този разклон се продължава по черния път на запад, като целта тук е високият вр. Курвина могила, който предпречва хоризонта на юг, да не се изкачва, а да се заобиколи. В този участък се слиза от западната страна на рида, като след 10 мин. се достига до нов разклон /75 мин./. Тук черният път се изкачва до северния край на бившата голяма Добруджанска поляна, днес отчасти покрита с хубави букови гори. От началото на пряката пътека до това място са изкачени още около 200 м. височина. При поляната почвеният друм се напуска, като на юг се продължава по още една пряка пътека. Тя пресича Добруджанската поляна през средата и над нея навлиза в гъсти букови гори, част от които са наскоро изсечени вляво от пътеката. 10 мин. след навлизането в гората се подминават два разклона, първият от които води вляво към темето на вр. Курвина могила, а вторият в противоположната дясна посока /85 мин./. След тях започва изкачване в югоизточна посока по западния склон на вр. Курвина могила, като се пресича каменист карстов терен, някъде в който се намира и едноименната пещера Курвина могила. Предвид това, точно тук е мястото да се споменат няколко думи за странното наименование на възвишението и пещерата, често даващо повод за неуместни шеги и закачки. Според запазено сред местното население предание, Герма - дъщеря на цар Константин /или на Иван Шишман/, си спечелила славата на лека жена, заради което била заточена заедно с няколко от своите слуги в пещера високо в Стара планина. През зимата обаче жената не издържала на жестокия студ, излязла вън от убежището си и била разкъсана от хищници, а слугите й се пръснали по околните хълмове и станали основатели на първите тукашни махали. Днес пътеката подсича темето на вр. Курвина могила от запад и скоро излиза от южната му страна пак до билото на рида при характерна плитка седловина. Разстоянието от двата разклона до гръбнака на хребета се изминава за 15 мин., като при това се преодоляват и около стотина метра височина /100 мин./.

               След повторното излизане на билото се продължава почти водоравно по него на юг, като вървището отново прераства постепенно в черен път, извиващ покрай огромни вековни букаци. 10 мин. по-късно от ляво излиза още един почвен друм, който идва откъм кв. Ябълка, маркиран е и най-вероятно следва античното трасе на Малий друм покрай долината на р. Янтра, местността Сапатьовец и потока Деньов дол /110 мин./. 10 мин. по-нагоре пък, само че сега от дясно, излиза и друг, също белязан с туристическа маркировка път, който се нарича Големият бук заради вековните дървета от този вид покрай него и който със сигурност е истинското антично продължение на Малий друм на югоизток /120 мин./. В тази посока Големият бук пресича т.нар. Бозункова поляна и покрай пещерата Леденика и Хаджидимитровото кладенче извежда до билото на планината и превала на прохода Малий друм при разположената между върховете Градищица /1318 м./ и Бузлуджа седловина Варниците /Ниския превал/. Въпросният остатък от античния път е свързан и със съвременната ни история по следния начин: Когато започнала битката на Бузлуджа между дружината на Хаджи Димитър и застаналите в засада на върха турци, част от ранените и по-изморени чатници на войводата били още при превала на прохода Малий друм на седловина Варниците. Чувайки екотът от започналото на върха сражение, тази група завила по пътя Големият бук на североизток и така членовете й се спасили от сигурна смърт. От разклона се продължава по основния друм и по билото на рида на юг, като след 10 мин. се излиза на седловина, около която се виждат сечища и от която се отделят в няколко посоки равностойни черни пътища /130 мин./. От тук на югозапад се открива и прекрасна панорама към близкия вече връх Малка Бузлуджа /1432 м./, отличаващ се с големия бетонен паметник на темето му.

                 От седловината към крайната цел на маршрута се продължава по билния черен път с леко слизане в южна посока, като вляво и вдясно остават две ниски възвишения, силно оголени от жестока сеч. Само 10 мин. след това пътят извежда до главното било на планината и до новото асфалтово шосе, водещо на север към хижа Младост, на запад към връх Шипка и на юг към град Крън /140 мин./. От разклона към вр. Бузлуджа се продължава по асфалта на юг, като скоро се излиза от гората на огромните Бузлуджански поляни. Тук от дясната страна на пътя остава тяхното най-ниско място, наречено местност Царят, зад което е разположен и интересният понор Корубата /коруба - кухо дърво с проядено стъбло/. Този голям въртоп, заедно с намиращите се под него пещери Леденика и Курвина могила, показват, че цялата местност от вр. Бузлуджа на север към кв. Ябълка е карстова и следователно куха. 10 мин. след излизането на асфалта се достига и до главната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине, при разклона с която шосето се изоставя /150 мин./. От това място се поема на запад към вр. Бузлуджа направо през поляните, като на места през тях се върви и по черен път. Няколко минути по-късно се достига и до асфалтовото шосе, водещо от х. Бузлуджа към върха /160 мин./. По неговото трасе следва кратко, но стръмно изкачване, като след още около 10 мин. се достига до големия паметник на вр. Бузлуджа /170 мин./. Наименованието на тази височина идва от словосъчетанието на турските думи бузлу и кая /ледена скала/, и е дадено заради заради разположената от северната страна на възвишението пещера Леденика, в чийто пропастен и студен вход се задържа сняг до късно през лятото. Върхът е двуглав, като на по-ниската му, но по-популярна кота е построен т.нар. Дом-паметник на БКП. На по-високата кота пък е поставен черен метален кръст, в чест на водената там от войводата Хаджи Димитър битка. 

 

97

На влизане в кв. Ябълка

 

01

Началото на маршрута в центъра на кв. Ябълка

 

03

Табелките насочват към хижите Бузлуджа и Здравец

 

05

Пътеката към билото на рида

 

13

От местността Християнското на юг към вр. Курвина могила

 

14

От източната страна на рида към долината на р. Янтра и главното било на Стара планина

 

19

Пътеката над Добруджанска поляна

 

20

Пътеката малко преди да излезе на билото на рида южно от вр. Курвина могила

 

24

Разклонътq при който се събират двете маркирани пътеки от кв. Ябълка към х. Бузлуджа

 

25

Разклонът с пътеката Големият бук

 

26

На много от разклоните са поставени малки, но важни табелки

 

27

Разклонът на седловината преди да се излeзе на главното било

 

28

Разклонът на седловината от север на юг

 

29

След седловината от пътя вече се вижда вр. Бузлуджа

 

31

Разклонът при излизането на асфалтовия път и билото на планината

 

33

От пътя на запад към върховете Малка и Голяма Бузлуджа /Хаджи Димитър/

 

34

Разклонът от асфалтовия път към вр. Бузлуджа

 

36

От вр. Бузлуджа назад към разклона с пътеката КЕ 

 

43

Връх Бузлуджа

 

51

От вр. Бузлуджа на североизток към понора Корубата и рида Денюва рътлина зад него

 

52

От вр. Бузлуджа към вр. Курвина могила и седловината преди да се излезе на главното било

 

72

Ридът Денюва рътлина и вр. Курвина могила от вр. Хаджи Димитър

 

2014-02-04 085314

Профил на маршрута

Прочетена 257513 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм