65.2. гр. Трявна-с. Енчовци-местност Гецанов камък-седловина Мъхченишки пряслоп-вр. Бедек

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(1 глас)

65.2. гр. Трявна-с. Енчовци-местност Гецанов камък-седловина Мъхченишки пряслоп-вр. Бедек - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 16.2 км.

Маркировка: от вр. Бедек до седл. Мъхчениши пряслоп - бяло-зелено-бяло, от седл. Мъхченишки пряслоп до м. Гецанов камък - синя черта, от м. Гецанов камък до с. Йововци - бяло-оранжево-бяло, от с. Йововци до гр. Трявна - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Преходът от град Трявна по древния Верейски друм до главното било на планината при връх Малък Бедек /1488 м./ е подробно описан в маршрут 65.1. За връщане наобратно към населеното място може да се ползва не само този път, но и едно от неговите по-преки странични разклонения, водещо от кръстопътната седловина Мъхченишки пряслоп към малките селца Йововци, Бърдарите, Носеите, Енчовци и Киселковци. Освен че по въпросното второстепенно вървище се слиза много по-бързо от върха на планината, но и трасето му е свързано с множество прекрасни природни дадености и с редица важни за страната ни исторически събития. На първо място, смята се, че отбивката към споменатите села е ползвана за евентуалното пренасяне по нея на мощите на българския светец Св. Михаил Войн, за преминаването през 1190 г. на водената от византийския император Исак II Ангел войска в битката й срещу въстаниците на братята Асен и Петър и за установяването по трасето й на части на руската армия по време на Освободителната война. Така например, според първият изследовател на Верейския друм Васил Аврамов, по време на управлението на цар Калоян именно по този път от гр. Потука през горепосочените села към новата българска столица Велико Търново били пренесени мощите на Св. Михаил Войн. Като доказателство за това, авторът превежда ставалите доскоро точно в местността Мъхченишки пряслоп и в близкото село Ножерите големи народни събори, свързани с въпросното събитие и посветени точно на този светец. В Трявна пък, на мястото, при което делегацията с мощите спряла да си почине и да пренощува, бил издигнат манастир с името Свети Архангел Михаил, който просъществувал до 1798 г., когато бил изгорен от кърджалиите. В миналото в града се провеждал и т.нар. Тревненски сбор /сборовете са свързани именно с пренасянето на мощи на светии/, който започвал в деня на Св. Архангел Михаил и продължавал цели 22 дни. Що се отнася до битката през 1190 г., състояла се според някои на съвсем друго място - под връх Килимявката в разположената на юг от гр. Трявна местност Черепи дол, то същият Васил Аврамов превежда в своята книга „Войната на България с Византия“ редица доказателства, че това се е случило точно около Мъхченишкия пряслоп и отбивката на Верейския друм, водеща към с. Йововци. Пак в тази североизточна посока от Пряслапа по време на Освободителната война през 1877 г. около чешма Чучура били разположени на лагер руски войски. На второ място, по отношението на природните дадености около трасето на интересуващата ни отбивка на прохода, може да се каже, че част от нея преминава през природен резерват „Българка“ и по-точно през защитената местност „Мъхченица-Йововци“, обявена за историческо място заради състоялата се именно тук през 1190 г. битка и създадена с цел опазването на богато биологично разнообразие.

Ако за слизане от Балкана към Трявна се избере пътят през с. Йововци, тогава от превала на прохода в местността Бедек към града се поемапървоначално доста стръмно на север по следващото билото на дългия рид Мъхченица антично трасе на друма, като след 20 мин. по него се слиза до началото на гората и до разклона с отделящо се вляво тясно туристическо вървище, насочващо се към близката хижа Бузлуджа. Под самото кръстовище също вляво се вижда и построената над един от началните извори на река Янтра голяма каменна чешма Деветте чушнара, от която е пожелателно да се налее вода. От това място се продължава все така много стръмно в северна посока, като вече се върви леко встрани от покритото със скали било на вододелния рид /наричано в този район Канариците/ и се следи за оставащо вдясно огромно сечище. Така 15 мин. след разклона пътят слиза до характерна седловина, разположена между върховете Кара Богдан /1230 м./ от юг и Турлата /1204 м./ от северозапад /35 мин. след началото/. Тук от почвеното шосе се отделят две маркирани пътеки, първата от които се спуска на запад към долината на р. Янтра и габровския квартал Ябълка, а втората продължава пак на север по билото на главния рид. От седловината черният друм завива на изток, заобикаля чрез широка дъга вр. Турлата през местностите Ботевата кошара, Камънярната и Хайдушкото кладенче и достига до възловия Мъхченишки пряслоп. Ако за продължение от тук към Трявна се избере по-пряката пътека по гребена на хребета, тогава по трасето й се навлиза в изоставено сечище, обрасло с млада гора. По-надолу вървището често се губи в трудната за пресичане местност, затова в този участък трябва да се следва общата посока на движение на север. Под сравнително сложният за ориентация горски масив пътеката и широкия почвен друм се събират отново и с по-плавен наклон надолу извеждат след 45 мин. до обширните папратливи поляни, покриващи Мъхченишкия пряслоп /75 мин./. В чест на състоялата се в близост до седловината успешна за българите битка през 1190 г. днес тук е поставена висока паметна плоча. Денивелацията от вр. Бедек до пряслопа е 450 м.

Местността в дъното на седловината е кръстопътна, като при нея от трасето на стария Верейски друм се отделят множество странични разклонения, спускащи се към по-близките големи градове - Габрово на запад, Плачковци на изток и Трявна на североизток. От тук към последното населено място може да се продължи и по основното трасе на Верейския друм, като се следва билото на рида Мъхченица на север. Най-бързо от Мъхченишкия пряслоп до Трявна обаче може да се слезе по водещото на североизток разклонение на стария проход, затова от тук се поема по построения върху него съвременен черен път, белязан със синя хоризонтална черта и водещ първоначално в северна посока. Натам почвеното шосе е почти водоравно, като по него се преминава първо покрай споменатата чешма Чучура. За това съоръжение, както за разположените на север чешми Корита, Гърков кладенец и Йововски чучур, а и за безбройните селца, махали, колиби и ханища в близост до Верейския друм, може да се каже, че са строени все за задоволяване нуждите на преминаващите по прохода пътници от вода и подслон и че служат като сигурно доказателство за това, откъде точно е преминавало главното трасе на вървището и неговите странични разклонения. Заради разполагането край Чучура на стан на руски войски по време на Освободителната война мястото тук носи още и имената Руския лагер и Бивака, а районът край него е важен още и с това, че в миналото някъде тук Верейския друм и водещото му към гр. Трявна разклонение се разделяли. След чешмата второстепенният черен път заобикаля за около 30 мин. масива на връх Мъхченица /1157 м./ от изток и достига до най-красивото място по маршрута - намиращата се на билото на дълъг страничен хребет седловина Гецанов камък /Гецан от личното име Геца, а то умалително от Георги//105 мин./. Местността е разположена под намиращия се на север връх с непреводимото име Зарук и представлява обширна поляна, в западния край на която в близост до гората стърчи голямата скала Гецанов камък. В източния край на седловината пък се издига дървеният ловен заслон със същото наименование, край който са подредени беседка, чешма и красиво езеро с водни лилии. По билото на страничния рид, върху който е разположена тази прекрасна местност и който е вододел между Енчовска река на север и Йововска река на юг, до това място достига още една белязана с оранжева маркировка туристическа пътека, водеща от вр. Мъхченица към с. Йововци.

При ловния заслон пътят завива на североизток и започва плавно да се спуска по залесеното с млади иглолистни гори било на страничния рид, от което се открива всеобхватна панорама във всички посоки. Според Васил Аврамов някъде именно в деретата около с. Йововци през 1190 г. била разбита византийската армия, а нейният водач - император Исак II Ангел, се спасил като по чудо, изгубвайки в битката дори и шлема си. При слизането по гребена на хребета се губят около 200 м. височина, като 30 мин. след седловина Гецанов камък се достига до разклон в местноста Гъстака, при който маркировката се отделя от черния път и завива на юг към близкото вече Йововци /135 мин./. От това място към гр. Трявна може да се продължи със слизане покрай маркировката до селото и от там да се завие на изток към гр. Плачковци. Много по-интересно е обаче да се следва немаркираното старо трасе на античния римски път, което се придържа към извиващото на североизток към селата Бърдарите и Носеите било на рида. В посока на въпросните населени места по черния път се върви още само около 5 мин., като съвсем скоро при разлатата седловина Бърдарското се излиза до широко асфалтово шосе /140 мин./. Предвид това, че бърдар означава човек, който изработва или продава бърда /зъбчати части на дървен тъкачен стан/, може да се каже, че в миналото жителите на разположеното до разклона с. Бърдарите са се занимавали с дървооработка. Това се потвърждава и като се достигне до самото селище, което е заобиколено от толкова гъсти дъбрави, че остава почти напълно скрито в тях. От населеното място се виждат само няколко къщи, пропълзяли нагоре по заобленото туловище на връх Бутея /838 м.//или от влашката дума бутие - каца, или пак от влашкото бутор - пън/. През 1934 г. селото имало 77 жители, но при преброяването през 2011 било населено само от 1 човек.

След стъпването на асфалтовия път по трасето му се преминава покрай с. Бърдарите и от него се продължава на североизток, като първо се заобикаля връх Тъпана /757 м./, увенчан на темето си с древна наблюдателна кула. Любопитно наименование на тази височина показва съвсем ясно откъде е преминавал стария друм, тъй като в миналото по върховете край проходите били поставяни на пост охранители, които чрез удари по тъпан съобщавали на преминаващите по друма пътници за липсата на опасност. Тази практика с удрянето на тъпани била широко разпространена по проходните пътища в цялата ни страна и се запазила почти до освобождението на България от турско робство. Покрай вр. Тъпана, няколко отклонения от шосето и 25 мин. след Бърдарите пътят се спуска и до с. Носеите /165 мин./. Неговото също така специфично название е свързано с преданието, че първите му жители - братята Колю и Стоян от често опустошаваното от турците габровско село Зелено дърво, доста време се носели т.е. обикаляли, местели се, докато най-накрая се установили на това място. Според проф. Николай Ковачев обаче името на селото идва от прякора Носея - човек с голям, дълъг нос. През 1901 г. селото се състояло от 14 къщи, а през 1910 г. в него пребивавали за постоянно 74 жители. В центъра на Носеите през 1925 г. била построена и изключително оригиналната Долна чешма, издигната на място, дарено от тукашния жител Дамян Кючюков. Парите за нейният строеж били събрани от местните жители, като имената на всички дарители били изписани около чучура, а срещу всяко едно от тях била посочена и точната сума, която човекът дарил. Заради близостта с по-голямото с. Енчовци, жителите на Носеите се черкували в тамошния храм „Св. Успение Богородично“ и ходели в тяхното училище „Отец Паисий“. През 1995 г. бившите колиби Носеите се сдобили със статут на село, в което според последното преброяване на населението живеят едва 5 човека.

От с. Носеите до гр. Трявна остава да се измине и последната част от маршрута, като това може да стане по два начина. От тук може да се продължи по стария път, който следва билото на вододелния рид на североизток, или да се слезе покрай река Носейски дол на север към старинното Енчовци, което навремето било най-голямото и най-богато село в района, заради една друга, много често използвана към края на турското робство отбивка от Верейския друм, преминаваща през това населено място. Ако за слизане към гр. Трявна се избере пътят покрай Носейски дол, тогава от центъра на едноименното село се слиза до разклон при разположената в североизточния му край седловина Юрта /юрт - изоставено място/. Тук от северната страна на местността се забелязват следи от старото селско гробище, което носи името Кръста, както и няколко овощни градини. От това място шосето продължава на изток към гр. Плачковци, а античният път на североизток към голата местност Люляците. На този разклон шосето се изоставя и към с. Енчовци се продължава по черен път на север през местността Корията, като към нея се слиза плавно надолу и се следва долината на р. Носейски дол. Между другото, още от самото начало на спускането от Носеите се виждат на север някои от къщите на по-голямото с. Енчовци, така че опасност от изгубване няма. Нещо повече, в миналото черният път от едното до другото населено място дори бил маркиран, но днес трасето му е отдавна изоставено и на места е гъсто обрасло с бодлива растителност. В началото им тези гъсталаците се заобикалят много лесно през гората встрани от друма, но по-надолу се слиза до поток, край който е истински ад от коприви и къпини. За щастие, веднага след него се влиза в с. Енчовци /известно до Освобождението като Кьой дере /Селски дол//, като разстоянието от Носеите до тук се изминава за 35 мин. /200 мин./. От с. Енчовци към гр. Трявна се продължава по асфалтирано шосе, което следва долината на Енчовската река на изток и преминава покрай с. Киселковци. 40 мин. след Енчовци се достига до водослива с Плачковска река, като преди моста над нея се пресича ж.п. линия /240 мин./. Тук вдясно и на юг се вижда табелата за начало на Плачковци, поради което от това място към Трявна се продължава на север, като след няколкостотин метра се достига до първите къщи на града /260 мин./. Разликата във височината между с. Йововци и края на маршрута е около 250 м.