70.2. с. Дрента-махала Караиванци-заслон Караиваново хорище - слизане
Денивелация - 650 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 11.1 км.
Немаркиран
Изтегли: GPS-трак
През Античността, когато сегашното село Дрента все още го нямало, съвременното землище на населеното място било пресичано от два важни презбалкански друма - Конарската пътека и Козаревският проход. От билото на Стара планина първият от тях се спускал на север по долината на река Божечка, преминавал покрай охранителната крепост на височината Калето /717 м./ и през днешния западен край на селището се насочвал към Дунавската равнина. Вторият път извивал от върха на Балкана на север по рида Липовски баир /Липов рът/, пресичал едноименната махала Липов рът /Баждари/ и достигал до долината на река Веселина, покрай коритото на която продължавал към село Тодювци. Дълго време двата антични прохода били единствената сигурна връзка на тукашните махали с външния свят, докато към средата на турското робство от новопоявилото се с. Дрента не било прокарано още едно вървище към върха на планината, наречено Романска /Разпадска/ пътека или Пчена /Пчема/. Заради постоянното нарастване на население в Дрента през онези времена, както и заради липсата на достатъчно плодородна земя в землището му, част от тукашните жители били принудени да търсят препитанието се в други краища на страната, хващайки се на работа като дюлгери, градинари или романци /жътвари/. Именно с ежегодното придвижване на последните към по-плодородната област Тракия била свързана и появата на новата пътека, а нейното направление на югоизток от селото се определяло от крайната цел на ползвателите й - град Нова Загора. След появата на застроените високо в планината местни махали Караиванци и Разпада Романската пътека се насочила от център на Дрента точно към тях, извила по диагонал през Балкана и се изкачила до главното му било при кръстопътната седловина Караиваново /Разпадско/ хорище. По въпросното вървище жителите на Дрента поемали на дълъг път в предвождани от драгоманин групи от по 50-60 човека, достигали в края на първия ден от прехода си до Оризарския гьол при днешното село Оризари, Новозагорско, където нощували, и на следващия ден вече влизали в гр. Нова Загора. А едва след като тези романци се върнели пак по същата пътека от Тракия, чак тогава в Дрента започвала жътвата, забавена заради по-късното узряване на житото в планината. В наши дни, въпросното вървище все още съществува, като трасето му е най-прекият и изпитан начин за преминаване през особено гъстите тукашни гори и достигане от билото на Балкана до с. Дрента.
Пресичащата Караивановото хорище Романска /Разпадска/ пътека се отделя от върха на планината на около двадесетина метра на запад от построения на седловината заслон Караиваново хорище, като мястото на разклона се намира насред гъсти шубраци и не е обозначено по какъвто и да било начин. Щом се намери началото на вървището обаче, се вижда, че трасето му е доста широко и изглежда така, сякаш не се е появило случайно, а е било направено нарочно с по-малък наклон и с по-дълбоко вкопаване в склона. И въпреки че пътеката е изоставена отдавна, и че вече се е позатлачила с паднали клони, по нея се напредва сравнително бързо, като първоначално се пресича в северозападна, а след това и в северна посока, масив от много гъста смесена гора. Друго характерно за първият участък от маршрута е и това, че склонът под главното било на планината е изненадващо стръмен и преодоляването му без пътека би било голям проблем. Вероятно точно поради тази причина, от заслон Караиваново хорище пътеката се насочва първо на северозапад, заобикаля дълбоко дере /през което протича един от началните притоци на Баждарска река/ и 20 мин. след началото достига до черен път в местността Баждарските извори. От тук се продължава по по-широкото почвено шосе, което покрай няколко бликащи изпод огромни букаци извора пресича горния край на т.нар. Суха река и се изкачва до билото на вододелния рид, разграничаващ водосбора й от този на съседната Зла река. След като достигне до това място, пътят се спуска доста стръмно на север /не случайно оставащият на изток рид се нарича Катеришка/, като 20 мин. по-надолу извежда в местността Горна Ямощица до първия по-остър завой по трасето си /40 мин. след началото/. Тук стръмният участък се преодолява чрез една по-къса S-образна извивка, преди която се преминава покрай характерните за целия Еленски балкан незаконни капани за лов на диви животни. По средата на завоя пък от основния път се отделя вляво по-слабо използвано разклонение. След него спускане по билото на рида продължава покрай малко сечище вляво, от което се открива чудна панорама на север към махала Караиванци и долината на р. Веселина. По-надолу гръбнакът на хребета става съвсем тънък, а от него се виждат два черни пътя, извиващи от лявата и дясната страни на рида. 15 мин. след острия завой се достига до по-широк и по-често използван черен път, продължава се по неговото трасе и след няколко минути се слиза до равна поляна със счупена бариера в началото й /60 мин./. При нея друмът описва рязък завой обратно на юг и се спуска от източната страна на рида, докато излизащата изпод трасето му стара Романска пътека се насочва на север към Караиванци и Разпада. От тук към тези махали може да се продължи и по по-тясното вървище, чието стръмно трасе следва билото на рида и съкращава част от завоите по пътя. Ако от разклона към с. Дрента се поеме по пътя, тогава по него се описва широка дъга с отвор на север, слиза се плавно в долината на Баждарската река и се продължава покрай коритото й. Така след още около 20 мин. потокът се пресича по мост при широка поляна, в средата на която остава важен троен разклон /80 мин./. Денивелацията от заслон Караиваново хорище до местността е 450 м.
В средата на поляната шосето се разтроява, като единият му край води в източна посока към намиращите се в долината на Баждарската река и експлоатирани от тукашното горско стопанство сечища в местностите Козилото, Чуката и Иванов гроб, а вторият се насочва на запад към Караиванци, Разпада и Дрента. И понеже въпросните части на селото са разположени само на няколко минути път от тук, интересно би било да се споменат няколко думи за всяка една от тях. Махала Караиванци е застроена на около 5 км. на югоизток от центъра на селището, а първи заселник в нея станал Кара Иван /Чер Иван/ от махала Добревци, който бил син на легендарния основател на Дрента - търновският болярин Добри /Кара Добри/. В миналото, когато махалата била създадена, баирът тук бил гол и добър за паша, затова и Кара Иван се настанил именно в него. От тогава до сега, макар Караиванци вече да е заобиколена отвсякъде с много гъсти гори, овчарлъкът си остава основен поминък за местните жители, а от всички махали на Дрента, точно на това място се отглеждат най-много овце и се правят най-добрите сирена и катъци, съхранявани в специално ушити за целта мешлини или толуми /торби от обработена кожа/. В миналото тукашните обитатели се славели като ятаци на навъртащите се около близкия връх Бутурски чукар хайдути, както и като най-добрите майстори-строители в цялото село. По време на най-голямото си разрастване Караиванци брояла 12 къщи, а за неин празник се смятал Денят на Св. Дух /първият понеделник на месец юни/. Другата близка махала - Разпада, отстои само на около километър на запад от Караиванци и се състои от едва 8 къщи. Нейното основаване пък било някъде към средата на 19-и в., когато един от жителите на Караиванци се направил овчарник в местността, а след женитбата си синът му Станьо се отделил и си издигнал къща до първата сграда. Тогава баща му рекъл, че с отделянето на сина, семейството му се разпаднало и оттам дошло и наименованието на махалата. От Разпада е родом бившият кмет на Дрента Димитър Стоянов, чийто дядо бил вторият заселник в местността. Разпадските жители са тевекелии /щедри/ и гостоприемни хора и са известни с това, че по време на Сирница празнуват по цяла седмица, свирейки на гъдулки, кавали и гайди. Наред с всичко друго, традицията тук повелява на първия ден от Сирница да се отвори цяла мешлина със сирене и то да се изяде на баници, откъдето идва и типичният за махалата израз, че настъпва Седмицата на баницата. В миналото жителите на Разпада се наемали на работа в дърводобива, по разсадниците за бор, смърч и акация във високите части на планината и в мините от южната й страна, а празникът на махала бил първият четвъртък след Петдесетница.
От разклонът при моста над Сухата река към центъра на Дрента може да се продължи още от тук, като се поеме на северозапад към махалите Караиванци и Разпада. Към селото обаче е все още рано да се слиза, тъй като по спускащото се покрай коритото на реката разклонение на пътя могат да се посетят най-източните части на дрентското зезмлище и по този начин да се направи по-голям кръг в околността. Предвид това, от разклона се поема с по-плавно спускане покрай Сухата река на североизток, като се следва долината на потока. А тя пък постепенно се разширява заедно с намаляващия покрай нея наклон, давайки възможност пред погледа да се открият прекрасни гледки към все по-ясно очертаващите се на хоризонта Липовски баир и стърчащият на билото му връх Христов чукар /702 м.//под който се намира махала Липов рът/. Така след 15 мин. се достига до нов разклон при водослива с Баждарската река, намиращ се в подножието на извисяващия се вляво връх Могилата /748 м./ и виждащия се вдясно връх Късия рът /749 м.//95 мин./. За да усвоят огромните количество дървен материал в околността, през 1948-49 г. от Буйновското горско стопанство построили покрай Баждарската река широк черен път, който се изкачвал нагоре в планината до местността Козилото. В наши дни, тук обединената Баждарска река се пресича по мост с метални перила, продължава се по десния й бряг, като се подминават още 2 разклона, и 15 мин. по-надолу се достига до водослива с идващата от юг Папратска река /110 мин./. До това място покрай коритото на последната достига още един широк черен път, който идва откъм махала Липов рът, а при сливането си Баждарският и Папратският потоци образуват река Агълница. Тук страничната Баждарска река се пресича още един път по мост, след който вече доста широкият черен път продължава покрай коритото на Агълница с остър завой на северозапад. В тази посока обединеният друм се промушва през тясно дефиле, преминава под махала Липов рът и достига до поредното сечище, при което стоящите вляво от пътя склонове на планината са изсечени грозно чак до самото й било. 30 мин. след тях пътят пресича р. Агълница по каменен мост и навлиза в долинното разширение Агълите /Липовските агъли/, което е удобен повод да се напишат няколко изречения и за намиращия се над това място днешен квартал на с. Дрента /140 мин./.
Липов рът /Баждара/ се намира на билото на рида Липовски баир на около 5 км. на югоизток от центъра на с. Дрента, точно срещу стоящата от другата страна на близката р. Веселина махала Добревци. Най-правдоподобната причина пък, за възникването в това глухо, затънтено и крайно отдалечено от цивилизацията място на двете махали е, че те вероятно стоят върху самото трасе на древния Козаревски проход. Това се потвърждава и от второто наименование на Липов рът - Баждара /или от бажд - вид пътен данък за внасяните в дадено населено място стоки, или от баждар - човек, който събира такъв данък/. Друго доказателство, че Липов рът е стояла някога на главен път, е и изключителната древност на махалата /навярно по-стара от всички останали части на Дрента/. Никой в селото не знае кога е основана Липов рът, нито кой е първият й заселник, а най-старият жител в околността - дядо Христо Димитров - казвал някога за древносттта й: „- Моята махала няма начало!“ Заради отдалечеността си, в миналото Липов рът ту опустявала, ту пак се възмогвала, като след края на турското робство брояла до 30 къщи, а към средата на 20-и в. само 21. Предвид прирастът на населението след края на Втората световна война, както и голямото отстояние от центъра на Дрента, през 1953 година в Липов рът било открито самостоятелно училище в къщата на Станю Маринов Енев. През 1959 г. обаче същото било закрито поради липсата на достатъчен брой ученици. В миналото околностите на Липов рът били благоприятни за развитие на скотовъдство, затова в махалата бил отглеждан много добитък /свидетелство за което е и разположената край р. Агълница и изпълнена с агъли /кошари/ едноименна местност/. Пак заради отдалечеността си от главната част на селището, доскоро всяка къща в Липов рът си имала свои кон и каруца, които били окичвани със специални звънчета и зилове /бронзови кръгчета/. На сборовете в Дрента по Въведение и Костадинов ден пък жителите на махалата слизали до селото на керван с много каруци и си тръгвали наобратно пак заедно. Освен с всичко друго, Липът рът е известна и с родената в нея баба на популярния ни хайдутин и поборник за освобождение Филип Тотю. Неговият дядо Станчо се настанил заедно с брат си Буро за кратко в близкия до центъра на Дрента Буров рът /названието на местността идва точно от името Буро/, тъй като в тяхното село ги търсели турците. Та веднъж този Станчо обикалял из околността, чул песента на някаква млада жена от Липов рът и я откраднал заедно с брат си, след което се оженил за нея. След 12 г. двамата се върнали в родното село на Станчо и там се родил синът им Тодор, който по-късно станал баща на войводата. Буро пък се изселил в Русе, а след напускането му близката местност била наречена Буров юрт /юрт - изоставено място/. При прекратяване използването на Козаревския проход след края на турското робство до Липов рът нямало никакъв нормален път чак до 1951 г., когато от водещото до Козилото почвено шосе била направена една отбивка покрай Папратската река. В миналото местните жители празнували на Възнесение Господне /четиридесет дни след Великден/, но днес местността вече е напълно изоставена.
Доскоро махала Липов рът била обитаема, а до множеството агъли в долинното разширение на едноименната река работела и Липовската воденица. Понастоящем обаче, на поляната Агълите цари пълна разруха, като вляво от моста се виждат останки от напуснати сгради, както и електрически стълбове без жици по тях. Малко след тези руини вдясно се отделя по-рядко използвано разклонение, 5 мин. след което по главния път се навлиза в равната и обширна местност Смесито, разположена при водослива /смесването/ на Агълница с най-пълноводната дрентска река - Веселина /145 мин./. Тук се достига и до съвременното шосе Дрента-Елена, като към селото се продължава по асфалта на запад покрай коритото на Веселина и срещу течението на реката. Дрента било свързано с общинския център град Елена чрез изграден по долината на Веселина черен път чак през 1933 г., като от съседното с. Тодювци до Смесите този друм бил прокаран от трудоваци, а от последната местност на запад - от местните жители. Едва в периодът 1946-47 г. обаче, вървището било поправено с доброволен труд от дрентски младежи-бригадири и било трасирано да преминава предимно по десния бряг на реката, както е днес. В наши дни, по него с остър завой на юг, и 15 мин. след поляната Смесито, се достига в местността Пейковски кладенец до водослива със Злата река, като на север от това място се виждат къщите на още една от дрентските махали - Пейковци. Тя отстои едва на 1.5 км. на изток от център на Дрента и е единствената част на селото, застроена на сухо място без собствен водоизточник. Поради тази причина, местните жители си издълбали дълбок кладенец до р. Веселина /до който в миналото имало и две воденици/ и за да си набавят вода, всеки ден слизали до него с менци, кобилици и бурета. За Пейковци е запазено любопитно предание за преминаващ покрай нея поп, чиято килимявка била бутната от един клон, паднала на земята и се изцапала с кал. Тогава свещеникът проклел махалата да не се разраства на повече от 9 къщи и в нея никога да не момуват повече от три моми, а според повечето възрастни хора от селото преданието уж напълно се сбъднало. Махала Пейковци е известна с роденият в нея прочут шивач Петко Иванов, с учителите си и с това, че жителите й празнуват и правят курбан на Илинден. От Пейковския кладенец шосето продължава на запад, подсича основата на рида Ивака и след 10 мин. достига до водослива с река Ямовщица /170 мин./. Тук второстепенният поток се пресича по мост, след който покрай Ямов рът се влиза в Дрента. Разстоянието от първите къщи на селото до центъра му се изминава за около 20 мин. /190 мин./.
Седловина Караиваново хорище и едноименният заслон
Пътеката от заслон Караиваново /Разпадско/ хорище към махалите Караиванци и Разпада
Черният път към махала Караиванци в местността Баждарските извори
Панорама от пътя на север към долината на река Веселина
Разклонът махала Разпада-заслон Караиваново хорище
Разклонът над махалите Караиванци и Разпада
Разклонът с шосето Елена-Дрента в местността Смесито
Профил на маршрута