51.8. с. Рибарица-Драгоманов дол-Яворов рид-местност Кашка-вр. Ушите

Оценете
(0 гласа)

51.8. с. Рибарица-Драгоманов дол-Яворов рид-местност Кашка-вр. Ушите - слизане

Денивелация - 950 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 12.1 км

Маркировка: от вр. Ушите до разклона към Драгоманов дол - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, по Драгоманов дол - немаркиран

 2014-02-12 132605

   Изтегли: GPS-трак            

     

          Дългите странични ридове, които се отделят от Балкана и завършват в отсрещната Средна гора, се наричат от географите прагове и, освен за връзка между двете планини, служат и като вододели на тамошните по-големи реки, обособявайки в същото време една от друга характерните подбалкански котловини. Праговете са разположени обичайно от южната страна на Стара планина, но има един и от северната - Яворов рид /Яворов дял/, който прави връзка с най-високата част на Предбалкана, служи като вододел между водосборите на реките Вит и Осъм и обособява едно от друго Тетевенското от Троянското краища. Ридът-праг Яворов дял се отделя от централния гребен на Балкана при възловия връх Ушите /Портата, Вратцата, Малката Вратца, Капуджика//1637 м./ и от него се отправя на север към Васильовската планина, а извиващото по билото на хребета съвременно почвено шосе ползва останките на старо римско вървище, известно като Васильовската пътека. Според археологът Иван Христов, Васильовският друм не е античен път в истинския смисъл на това понятие, тъй като при споменатия вр. Ушите трасето му е широко едва около метър. Поради липсата на друг начин за пресичане на тази част от планината обаче, в древността Васильовската пътека била доста често използвана, а освен издълбаната заради нея в скалите край цитираното възвишение порта, в този участък се забелязват и няколко допълнителни изсичания, направени там явно с цел разминаване на преминаващите през това място кервани. В наши дни покрай новото вървище по горния край на рида рида е поставена двойна туристическа маркировка - бяло-синьо-бяло за достигане до намиращата се далеч на север хижа Васильов, както и бяло-жълто-бяло за спускане към разположената до село Чифлик по-близка хижа Хайдушка песен. Удобният за преминаване през северните склонове на Стара планина Яворов дял, почти равното му било, трасираният по него широк съвременен път и наличието на двойна туристическа маркировка правят ридът-праг особено подходящ за слизане от горните части на Балкана към намиращото се в подножието му село Рибарица, а към всички останали важни предимства на хребета трябва да се прибави и неговата изключителна обзорност.  

         От вр. Ушите към с. Рибарица се поема по билото на Яворов рид на север, като се следва изсеченото в скалите трасе на Васильовската пътека и поставената по нея двойна туристическа маркировка. През лятото тук обикновено се обхождат по-удобните източни склонове на върха, които обаче са силно лавиноопасни през зимата. При наличието на сняг, през този първи участък от маршрута се следва задължително билото на хребета, заето от причудливите и невероятно панорамни скали Червените зареди /заряд или заред - подредени в дълга редица скали, т.е. скален венец/. При по-хубаво време, след преминаване през скалната порта под вр. Ушите, се слиза плавно надолу в северозападна посока към границата с горския пояс, като се пресича горната част на страничния хребет Плочата /по средата му има изправена гладка плоча с издълбани на нея иманярски знаци/ и се заобикалят намиращите се там извори на река Камъчерска /смята се за начало на река Бели Осъм/. В тази местност трасето на пътеката се вижда далеч напред, като по него 20 мин. след началото на прехода се подминават двете пасища Мали Червен брег и Червен брег /Чръвски брег/, разположени около могилата на връх Кота 1560. Покрай височината се завива на североизток, пресичат се още няколко намиращи се над дърветата обширни поляни и след 10 мин. се достига до каменна чешма /30 мин. след началото/. Тя се вижда на няколко метра под пътеката и е от съществено значение за цялостното благоприятно приключване на маршрута, тъй като е единственият водоизточник по билото на рида от тук на север чак до х. Васильов. Почти веднага след чешмата се излиза в подножието на връх Кашка /1502 м./, където пътеката се раздвоява. От това място десният й край се насочва по рида Гребенец /Кашка/ на изток към х. Хайдушка песен и с. Чифлик, докато левият продължава по билото на Яворов рид на север през поляните на изключително красиво, дълго, тънко и извито като дъга пасище. В литературата то се нарича обикновено също както и близкия връх - Кашка, в с. Чифлик му викат Кашкаъ, но истинското му наименование всъщност е Кашкъръ /от турските думи каш - извивка и кър - поле, т.е. местност Извитата поляна/. В миналото голото място имало важно икономическо значение, защото било гранично пасище между няколко съседни села. Заради красотите на местността, в миналото тя била обособена в самостоятелен резерват „Кашка“, който през 1991 г. станал част от близкия резерват „Козя стена“. Днес от разклонът под едноименния връх се продължава на ляво по маркировката за х. Васильов, като 10 мин. след чешмата пътеката се изкачва до темето на височината /40 мин. общо/.

            От вр. Кашка се открива панорама далеч на север към продължението на Яворов рид в посока на друг възлов връх - Турлата /1297 м./, назад се виждат Ушите и отделящата се от тях отвесна стена на скалния венец Трионите, но най-обширни и всеобхатни са гледките на изток към долината на река Бели Осъм, в дъното на която се виждат почивните станции в курортното с. Чифлик. Точно пред погледът пък на около километър напред се простира слънчевата поляна Кашка, покрита с меки треви, билки и боровинкови храсти. От възвишението Кашка към с. Рибарица се продължава с плавно спускане на север по билото на рида и през едноименната поляна, която се пресича за около 20 мин. /60 мин./. В края й се влиза за кратко в стара букова гора, където се подминава указателна табела с информация за началото на Национален парк Централен Балкан. Някъде точно тук вдясно и на изток от билото на Яворов дял се отделя страничното му разклонение - рид Комитски присойки, покрито с гората Грабек, като скрит в средата на тази местност остава скромният паметник на Никола Войновски - военен ръководител на Ботевата чета. След разгромът край гр. Враца едва 15 оцелели комити се добрали до Троянския балкан, където дружината им била разбита, а командирът й Никола Войновски загинал при сражението в гората Грабек. От информационната табела се продължава на север през гората, като след 15 мин. се слиза до разклон в дъното на дълбоката и гола кръстопътна седловина Печковец /Печкуиц//печковец - напечено, слънчево място//75 мин./. На това място през билото на рида се прехвърля още един черен път, по който може да се слезе на изток по долината на Голям Драганов дол към с. Чифлик, както и на запад покрай коритото на Зелениковдолска река към с. Рибарица. През 1867 г. именно по този страничен друм през Яворов дял се прехвърлила четата на Панайот Хитов с байрактар Васил Левски, за което събитие в долината на р. Голям Драганов дол е поставена още една паметна плоча.

           Директното слизане от Яворов дял към с. Рибарица може да започне още от Печковец, но да се напусне тук панорамното, равно и удобно за вървене било на рида е все още твърде рано. Поради тази причина, от седловината към крайната цел на маршрута се продължава по гребена на хребета с леко изкачване и плавен завой на североизток. В тази посока по най-горните оголените части на Яворов дял се пресича местността Въртяшката, в която понастоящем вековните букови дървета край пътя са подложени на безмилостна сеч. Покрай повалените гиганти се подминава нов разклон с водещ вдясно страничен черен друм, а 20 мин. след Печковец се достига и до мястото, при което до билото на рида се изкачва идваща откъм х. Хайдушка песен маркирана туристическа пътека /95 мин./. Тук билото на хребета се стеснява, като от източната му страна остават изворите на потока Малкия дол /Малкия Драганов дол/, а от запад е изворната област на река Драгоманов дол. По тази тясна и добре очертана гърбица на рида се пресича напред местността Радин бук и след още около 15 мин. се излиза в югозападното подножие на вр. Турлата /110 мин./. Денивелацията от Ушите до подножието на последното възвишение е 400 м. Наименованието на стоящия пред погледа връх идва от влашката дума турло /приета от латинското turris и френското latour - кула/, която в България обаче се дава на овчарска кошара, изградена като полуземлянка. Изобщо, прави впечатление, че значителна част от топонимите край околните селища Рибарица, Чифлик и Шипково са с влашки произход и че вероятно са останали от ползвалите в миналото местните планински пасища пастири от съответния етнос. По Яворов дял това личи както от Турлата и особеното изговаряне на Печковец с типично влашкото окончание -уиц накрая, така и от други имена по билото на рида, като Ибришор например. Според филологът проф. Николай Ковачев пък, най-наситената с латински топоними част от Троянския край е именно тази, намираща се в близост с Васильовската планина. След Освобождението част от населението на Чифлик се изселило в Румъния, а някои от жителите на Шипково ходили на гурбет в същата държава. Турлата обаче крие и други тайни, тъй като на местата с това име са живеели хора, а те поради липсата на храм в близост са извършвали своите обряди обичайно на темето на близкия връх. Поради тази причина, на височини с наименованието Турла по принцип винаги се намират останки от стари светилища. 

           Турлата също е възлов връх, при който от билото на Яворов дял се отделят няколко странични рътлини - на североизток се спуска едноименният рид Турлата, по който може да се слезе към с. Шипково, на югоизток към р. Бели Осъм и с. Чифлик се насочва рид Крайни дял, а на запад към Рибарица водят още два-три по-къси хребета. Понеже мястото е ключово, при него се разделя и черният път, като от разклона се продължава по левия му край със завой на северозапад. Тук обаче трябва да се внимава особено силно, тъй като друмът не следва билото на рида, а се спуска леко от западната му страна, докато маркировката се изкачва към темето на Турлата. Независимо накъде ще се продължи, на седловина от северозападната страна на върха шосето и пътеката се събират отново, продължават заедно по билото, пресичат през темето ниската гориста могила Кота 1240 и след 20 мин. достигат до нов разклон при втора седловина под връх Кота 1260 /130 мин./. При нея от основния път, следващ гребена на Яворов рид, се отделя отдавна изоставен и силно обрасъл с гъста растителност страничен друм, насочващ се вляво през Драгоманов дол към огромната котловина на река Бели Вит и разположеното край коритото й с. Рибарица. Понеже селището вече е точно под краката, тук билото на Яворов рид и следващия го черен път се напускат и към крайната цел на маршрута се продължава по страничния друм със слизане на югозапад към коритото на Драгоманов дол. Днес друмът покрай тази река е изоставен и се е покрил с растителност, но в миналото трасето му било често използвано от рибаришките загорки, които пресичали по него Яворов дял и се спускали от другата му страна, за да търсят препитанието си в Троянския край. Това е отразено и в името на потока Драгоманов дол - от думата драгоманин /водач на наемни работници/. Самата река пък е образувана от отделящи се от Яворов рид четири начални притока, два от които - Пелов дол и Машалов дол, остават на север от вървището, а другите два - Яворов дол и Кардашов дол, са на юг от него. Спускащият се към Драгоманов дол друм пък се вклинява по средата на потоците, следвайки надолу покритият с гъсти гори рид Димитрова рътлина.

        Слизането по страничния хребет първоначално е изключително стръмно, но много скоро по него се достига до покрити с буйна растителност поляни, сред които вървището описва голям S-образен завой, завива на запад и, навлизайки в още по-гъсти гори, пресича плавно снижаващи се склонове. Така 30 мин. след напускането на главното било на Яворов рид се подминават два разклона вляво и вдясно, а по-надолу се достига и до втора поляна с ловна вишка и хранилка за диви животни в средата /160 мин./. До тук от гребена на главния рид са предолени около 300 м. височина. Местността наоколо пък е характерна с това, че при нея от юг в Яворов дол се влива Кардашов дол, както и още един по-незначителен поток, а до главния път достигат два странични черни друма. Заради тях, след поляната с вишката основното шосе вече е по-широко и чисто от растителност, като по него се слиза покрай оставащата вляво местност Мъртвицата за още около 5 мин. до просторна поляна с дървен заслон и купчини дървен материал /165 мин./. Точто тук е и водослива на идващите от юг притоци на реката с тези, спускащи се от север, като след събирането на всички тях се образува Драгоманов дол. До поляната достига и още един широк черен път, който се спуска от север. От мястото на образуването на Драгоманов дол се продължава покрай коритото му на запад, като натам долината постепенно се разширява, а пътят през нея става все по-равен и пресича още няколко малки полянки. В този участък се преминава над реката по мост, подминават се последователно оставащата в горите вдясно Васильова ливада, спускащият се пак от дясно поток Сухият дол и най-долната част на стоящият от ляво рид Зелениковец, и 20 мин. след водослива се преминава покрай малко езеро /180 мин./. След него Драгоманов дол започва често да извива, а пътят го пресича по още няколко моста и 10 мин. по-късно слиза до водослива му с Черната река /190 мин./. Местността се намира в началото на голямо долинно разширение, като тук вляво се вижда обитаема ловна хижа, а на север и голям рибарник. Друмът по Драгоманов дол достига до Черната река, пресича и нея по мост и се влива в асфалтов път. От тук към с. Рибарица се продължава по долината на Черната река в северна посока, като след 30 мин. по шосето се достига до най-източната махала на селището, наречена Дебелщица /210 мин./.

 

49

Капуджика, Портата, Вратцата, Малката врата от юг на север

 

51

Портата от север на юг 

 

52

"Ушите"

 

53

Римският път от "ушите" към х. Васильов

 

54

Пътят по източния склон на Яворов рид

 

60

Римският път от юг на север

 

62

Каменната чешма под пътя

 

66

Маркировката на разклона под вр. Кашка

 

67

Тройният разклон под вр. Кашка

 

69

От вр. Кашка на юг към вр. Ушите

 

71

От вр. Кашка на север към едноименната поляна

 

77

От поляната Кашка назад към вр. Кашка

 

79

Разклонът в дъното на седловина Печковец

 

80

Седловина Печковец от север на юг

 

87

Разклонът в югозападното подножие на вр. Турлата

 

88

Разклонът западно от вр. Турлата

 

90

Връх Кота 1260 и разклона към Драгоманов дол и с. Рибарица 

 

92

Изоставеният черен път в горния край на Драгоманов дол

 

94

Поляната с ловната вишка

 

97

Разклонът при дървената барака в долината на река Драгоманов дол

 

2014-02-12 132641

Профил на маршрута

 

Прочетена 1791 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм