51.7. с. Рибарица-местност Остриките-вр. Ушите

Оценете
(0 гласа)

51.7. с. Рибарица-местност Остриките-вр. Ушите - качване

Денивелация - 950 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 9.3 км.

Маркировка: от с. Рибарица до седловина Долни Ветровити преслап - бяло-зелено-бяло, от седловина Долни Ветровити преслап до вр. Ушите - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2014-02-12 132047

   Изтегли: GPS-трак 

       

              Най-лесният начин да се достигне от село Рибарица до хижа Ехо или до възловия връх Ушите /1637 м./ е по-долината на Черната река, като характерни за този маршрут са малката разлика във височината между началната и крайната му точки - едва 950 м., както и краткото време за изминаване му - само около 3 часа. Преходът започва от най-източната махала на селището - Дебелщица, наречена така по името на преминаващата през нея едноименна река. След последните къщи на Рибарица се намира местността Смесите, в която р. Дебелщица приема най-пълноводния си ляв приток - Драгоманов дол /драгоман - водач на наемни работници/. Тук от главното шосе Тетевен-Троян се отделя разклонение, което покрай коритото на Драгоманов дол се отправя на юг към централната старопланинска верига. През изпълнената с обработваеми ниви и градини дълга и равна местност Хаджийското страничният асфалтов път влиза надълбоко в Балкана между стоящия на изток рид Яворов дял и спускащия се от запад хребет Ръждавото било, и като подсича страничните им разклонения Явор дял, Дебелият рът, Марков лък и Поруйско усое, завършва няколко километра по-навътре в долината на потока при водослива му с Черната река /наричат я така, защото рибата в нея е с този цвят на люспите си/. Краят на асфалта е в средата на красиво оформено от природата обширно долинно разширение, пред къща с рибарник вляво и обитаема ловна хижа вдясно. В миналото до това място достигали част от водените от драгоманин дружини на бедните рибаришки загорки /селскостопански работнички/, които покрай Драгоманов дол продължавали на изток към билото на рида Яворов дял и се прехвърляли от другата му страна към Троянския край, за да търсят там препитание.

           В наши дни от свършека на асфалта към крайната цел на маршрута се продължава на юг по почвен път, като Черната река се пресича по мост. Веднага след съоръжението друмът се раздвоява, като левият му край завива на изток към долината на Драгоманов дол, а десният се насочва на юг към коритото на Черната река. От тук към централното било на Стара планина се поема по десния край на пътя, като мястото е добре белязано с туристическа маркировка. От разклона с Драгоманов дол се продължава водоравно срещу течението на Черната река, подминава се изоставен фургон вляво и 10 мин. след началото на прехода се преминава покрай масивен сеновал с градина пред него вдясно. Още в началото си почвеното шосе започва да подсича оставащия вляво широк рид Зелениковец и няколко минути по-късно излиза на поляна в разположената под хребета местност Долни Зелениковец, като тук през дърветата пак вдясно от вървището се виждат още няколко постройки /15 мин. след началото/. По-нагоре пътят достига и до втора поляна, оградена с телена мрежа, като отново вдясно в средата на голото място остават две новопостроени къщи /25 мин. общо/. След тях се излиза до водослива на Черната река с десния й приток Зелениковдолска река, където друмът се раздвоява за пореден път, а отделните му краища продължават покрай коритата на потоците. Мястото е още по-добре маркирано, отколкото разклона при Драгоманов дол, като в началото на десния край на вървището са поставени заключена метална бариера, информационни табели, указващи, че от тук започва Национален парк Централен Балкан, и кът за отдих с маса и пейки.

        От разклона при Зелениковдолската река към билото на планината се продължава отново по дясното разклонение на пътя срещу течението на Черната река, като тук се подсича още един оставащ вляво широк рид - Ненов камък. Напред долината на реката постепенно се стеснява и по-пространните гледки от нея изчезват, а коритото й започва често да извива, като покрай него шосето достига 20 мин. по-късно до устието на спускащото се от дясно Кукуй дере /45 мин./. След водослива с потока Черната река се пресича на две места по мостове, подминават се разклони със страничен черен друм и тясна пътека, както и със стичащия се от запад дол Мечия улей, и 10 мин. по-нагоре се излиза на малката полянка Динките /Барутчийниците//55 мин./. В миналото тук турци от близките села Видраре и Коман произвеждали барут, ползвайки безкрайните и безплатни рибаришки ресурси - гъстите гори по Неновия камък и водната сила на Черната река. Над Динките долината се стеснява още повече, като по нея се преминава покрай идващия от изток Крив дол, подсича се през подножието му ридът Мали Червен брег и 20 мин. по-късно се достига до спускащия се също от изток дълъг Влашки улей /65 мин./. Той води началото си именно от главното било на Балкана, и по-точно от крайната цел на маршрута - вр. Ушите, но местността от реката към изворите му е изключително стръмна, затова от тук не може да става и дума за директно изкачване към върха на планината. Поради тази причина, от Влашкия улей се продължава пак покрай Черната река, като веднага след коритото на потока се достига до по-стръмно място, което пътят преодолява чрез една дълга серпентина. Тук от друма се отделя пряка пътека, по която заобикалянето по извивката може да се съкрати. Над стръмнината шосето завива в югоизточна посока и след още около 10 мин. достига до т.нар. Острики /острика - вид остра трева//85 мин./. Това е малка и гъсто обрасла с високи треви горска полянка, при която черният път свършва. Въпреки че до тук друмът е почти водоравен, от Драгоманов дол до това място по трасето му са преодолени около 350 м. денивелация. На поляната Остриките вляво от края на вървището се вижда Кольовата чешма, до която са поставени маса с пейки, а край тях се сливат и двата потока, даващи началото на Черната река.

           Над Остриките следва същинската част от изкачването към билото на планината, като от тук почти до края на маршрута се върви само нагоре. След поляната се навлиза в смесена гора, през която веднага започва преодоляването на голяма стръмнина по широка и добре маркирана туристическа пътека. В този участък се върви на югоизток, като се следва късият рид, заключен мужду двата начални притока на Черната река. Нагоре пътеката извива на къси серпентини, като след 10 мин. извежда до равна площадка на билото на страничния хребет /95 мин./. Тук от дънери на паднали дървета са изградени две импровизирани пейки, вляво от които се вижда група интересни скали. Над мястото за почивка вървището преминава през разредена букова гора и след още около 35 мин. излиза на централния гребен на Балкана при покритата изцяло с гъсти и високи папратови храсти седловина Долни Ветровити преслап /130 мин./. От местността Остриките до билото на планината се изкачват още 400 м. височина. При самотна пейка и счупен жален от зимна колова маркировка в дъното на ниското място се достига и до главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, по която от тук в южна посока може да се отиде за около 25 мин. до х. Ехо. От седловина Долни Ветровити преслап към вр. Ушите се продължава по главното било и пак по пътеката КЕ, но на североизток, като до края на маршрута в тази посока се следва и трасето на античната Васильовска пътека. В миналото на юг от планината този път започвал от град Клисура и село Розино, преминавал през Долни Ветровити преслап и продължавал на север към най-високата част на Предбалкана - Васильовска планина. В наши дни от седловината към вр. Ушите се следва маркировката на съвременната пътека КЕ, която бързо достига до ниската безименна височина Кота 1495 и под нея се спуска до дъното на най-ниското място в тази част от билото на планината - покритата също с гъсти папратови храсти седловина Карчов преслап /140 мин./. Понеже последната местност е дълбока и ясно изразена, напоследък редица географи обявяват точно нея за границата между дяловете на Балкана Златишко-Тетевенска планина на запад и Троянска планина на изток. След Карчов преслап главното туристическо вървище заобикаля за около 25 мин. от изток и връх Кота 1632 и с плавен наклон нагоре достига през пасището Козарка до темето на Ушите /165 мин./.

         Връх Ушите е известен още и като Вратцата, Малката вратца, Портата и Капуджика /означаващо на турски език също врата/, а тези топоними идват от факта, че на изток от тук по главното било на планината се спуска дългият и почти отвесен от северната си страна скален венец Трионите, в който малко под темето на възвишението е изсечен отвор като порта, за да може да премине през него античната римска Васильовска пътека. По-новото название на Ушите пък е свързано с интересният изглед на две високи и стърчащи на изток от върха скали, наподобяващи много с дългата си и тънка форма на ушите на заек. Върхът е възлов по две главни причини, първата от които е, че точно тук планината рязко завива на изток, като на това място от билото й се отделят в различни посоки множество къси странични рътлини. На североизток се спуска хребетът Плочата, на юг се насочват Козарка и Конско равнище, а на запад към Черната река се снижава Мали Червен брег. На север от Ушите обаче извива далеч по-дългият и основен за целия район рид-праг Яворов дял, който достига чак до Васильовската планина и прави връзка между Стара планина и Предбалкана. Освен че свързва, в същото време този рид и разделя огромните водосбори на реките Вит на запад и Осъм на изток, служейки като граница между Тетевенското и Троянското краища. На второ място, вр. Ушите е възлов още и заради това, че именно при него идващият от юг стар римски път се раздвоявал, като единият му край преминавал през издълбаната в скалите порта, напускал главното било на Стара планина и продължавал на север по Яворов дял. Наред с портата, и пак заради пътят, от същата северна страна на централния гребен на Балкана в древността тук била изградена и малка крепост от типа дема /преградна стена/, която и до днес се нарича Тракийска планинска преграда. От Ушите другият край на друма се насочвал по гребена на планината и покрай венеца Трионите на изток, навлизал в т.нар. Кендабалкан /най-западната, стръмна и труднопроходима част на Троянска Стара планина/ и продължавал в същата посока под името Коликон, което название му било дадено заради непристъпният и скалист терен, пресичан от трасето му.

 

01

Разклонът в местността Смесите в най-източния край на с. Рибарица

 

04

Раклонът в края на асфалта при водослива на Черната река с Драгоманов дол

 

07

Разклонът след пресичането на моста над Черната река

 

13

Разклонът при водослива на Черната река със Зелениковдолска река

 

14

Началото на Национален парк Централен Балкан

 

20

Местността Остриките 

 

24

Краят на черния път и началото на пътеката в местността Остриките

 

26

Първото "почивало" при изкачването по пътеката

 

32

Разклонът на седловина Долни Ветровити преслап

 

41

Седловина Долни Ветровити преслап от север на юг

 

44

Седловина Карчов преслап от север на юг

 

49

Капуджика, Портата, Вратцата, Малката врата

 

51

Портата от север на юг

 

52

"Ушите"

 

2014-02-12 132112

Профил на маршрута

Прочетена 3088 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм