51.6. с. Рибарица-връх Кукуй-рид Ръждавото било-х. Ехо

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(3 гласа)

51.6. с. Рибарица-връх Кукуй-рид Ръждавото било-х. Ехо - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 10.6 км.

Маркировка: от х. Ехо до разклона за Ръждавото било - бяло-червено-бяло и ЗКМ, по Ръждавото било - бяло-синьо-бяло

Изтегли: GPS-трак

Хижа Ехо се намира на чудно красиво, много панорамно и сравнително труднодостъпно място в Балкана, построена едновременно на билото му, до водоизточник и до важно кръстопътище, при което се събират и разделят всички вървища от околността. Туристическата база е отдалечена и на приблизително еднакво разстояние от по-близките изходни точки към нея - град Клисура, селата Розино, Чифлика и Рибарица, и хижите Васильов и Хайдушка песен, а най-голямото й предимство е, че до сградата й не може да се достигне с никакво превозно средство. За строежът на Ехо се разказват легенди, а както от всички други хижи, намиращи се на възлови места, така и от нея има множество възможности за слизане в различни посоки. А по-специално към интересуващото ни с. Рибарица тези варианти са поне четири. Първият е към местността Трите дола и оттам по долината на река Стара Рибарица към селището, като това е сравнително най-трудният начин за слизане заради липсата на маркировка и стръмният терен в началото на маршрута. Втората възможност да се достигне от Ехо до Рибарица е да се върви първоначално по билото на планината на североизток до връх Ушите /1637 м./, а след това и на север по рида Яворов дял до седловина Богое. Много красив и панорамен маршрут, но и доста заобиколен начин за спускане към селото, изпълним най-вече при наличието на повече свободно време. Сравнително най-лесно се слиза от хижата до селището покрай Черната река /от там обаче изкачването е много трудно/, но долината й е гориста и затворена, затова преходът по нея е лишен от по-обзорни планински панорами. Така като най-подходяща възможност за достигане от Ехо до Рибарица - с маркировка, избягването на екстремни стръмнини и трудни за пресичане терени, както и с откриващи се пред погледа пространни гледки - остава последният вариант по рида Ръждавото /Риждавото, Риджавото/ било.

Дългата гърбица на Ръждавото било се отделя от централния гребен на планината от северозападната страна на намиращия се точно до Ехо връх Кавладан /1710 м./, а понеже хижата и началото на рида стоят от двете страни на височината, и тук има два начина за достигане от единия до другия обект - зимен и летен. При първият вариант голото теме на вр. Кавладан трябва да се изкачи, да се слезе няколкостотин метра по западния му склон и от там да се завие на север към началото на рида. При вторият вариант от х. Ехо се тръгва по гребена на Балкана на север, като се следва маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/. Тя заобикаля Кавладан от изток и излиза от другата му страна, а там от нея се отделя странично вървище, водещо на запад до началото на Ръждавото било. През зимата слизането по пътеката Ком-Емине на север от х. Ехо е лавиноопасно, затова при сняг вр. Кавладан трябва задължително да се изкачи. През лятото обаче е най-добре да се използва вторият вариант за достигане до рида, като от Ехо към с. Рибарица се поеме първоначално по пътеката КЕ на север. В тази посока веднага след хижата се достига до дълъг скален венец, който се е проточил между Кавладан от една страна и връх Юмрука /1819 м./ от друга. Още в древността обаче канарите по венеца са били изсечени, за да премине през тях античният проход Васильовска пътека, започващ на юг от Розино и Клисура и водещ на север към най-високата част на Предбалкана - Васильовската планина. Отворилата се от тази дейност дупка в скалите пък била наречена Демиркапия /Желязната порта/. Под нея, и по трасето на стария римски друм, от х. Ехо се достига за 15 мин. до белязания с табела за лавинна опасност разклон с пътеката, водеща към Ръждавото било. На това място гребенът на планината се напуска, траверсира се водоравно северната страна на вр. Кавладан, преминава се над изворите на Черната река и след 5 мин. се достига до горния край на страничния рид /20 мин. след началото/. Едва тук, на около километър след х. Ехо, е поставена втора табела, информираща, че маршрутът по хребета е “затворен”.

Да е „затворен“ един маршрут не означава, че трасето му е забранено за придвижване, а само че поставената покрай него маркировка не се поддържа към този момент от управата на Национален парк Централен Балкан. Поради тази причина, от табелата към Рибарица се продължава по гребена на Ръждавото било, който се следва неотклонно чак до достигане на крайната цел на прехода. Извитият рид, по който се върви, е основен за тази част на планината и е вододел между реките Стара Рибарица на запад и Черната на изток, а понеже е много дълъг, отделните му части носят различни наименования. В най-горния си край при Кавладан хребетът се нарича Ръждаво било заради покритите му с ръждива на цвят почва /жълточервени пясъчници/ склонове, в средата си е Кукуйско било заради стърчащия там връх със същото име, а в долната е Зедя /Зедско било/, който топоним е обяснен съвсем незадоволително от езиковедите като уж произлизащ от думата зет. В началото си рътлината е обрасла догоре с гъсти гори, но по билото й под клоните на дърветата е останало нещо като широка ивица, особено подходяща за слизане и много удобна за ориентация. Въпреки че маршрутът се води “затворен” пък, и че по него рядко преминава някой, изоставената край трасето му маркировката е все още доста гъста, затова тънкото било на рида се следва съвсем лесно и по него няма никаква опасност от изгубване. При първоначалното по-стръмно спускане по Ръждавото било се заобикалят оставащите вляво извори на река Риджавия дол и притокът й Гяурски дол и след 45 мин. се достига до по-равен участък около връх Кота 1370 /65 мин. общо/. От това възвишение напред пътеката извежда в северозападна посока до подножието на друг безименен връх - Кота 1340, който се траверсира от запад, и под него слиза за около 10 мин. до дъното на ясно изразената седловина Дядониколова поляна /75 мин./. Денивелацията от началото на Ръждавото било до тук е около 300 м. Седловината е и единственото оголено място в тази първа част на рида, а понеже е обрасла с хвойна, тук-там по нея пътеката се губи сред гъстите храсти.

От Дядониколовата поляна следва кратко изкачване към още един безименен връх - Кота 1321, около който се влиза отново в гора, а след плоското му теме се заобикаля от запад и заобления връх Черна могила /1330 м./. Преди последната височина се подминава оставащото вдясно начало на дол Мечи улей, а след нея и разположените вляво извори на Язов дол, и се достига до втора седловина, като разстоянието от Дядониколова поляна до тук се изминава за 20 мин. /95 мин./. Новото дълго, равно и скрито сред гъстите гори ниско място отделя Черната могила от най-интересният и ясно изразен връх по Ръждавото било - Кукуй /на влашки - подутина//1459 м./. Пирамидалната и остра гориста височина е важен орографски и хидрографски възел, при който от гребена на хребета се отделят няколко странични рътлини и реки. От върха на запад към Стара Рибарица се спускат ридовете Язовете, Цвятковски чукар, Тисовото било /Тисова рът/ и Овнарника, разделени съответно от Горен и Долен Писъшки дол и Зедски дол, а на изток към Черната река тече Кукуй дере. От втората седловина започва заобикаляне на Кукуй от изток, което може да стане по две пътеки - по-тясната продължава от седловината водоравно на север, докато по-широката първо слиза надолу до изворът, даващ началото на Кукуй дере. Ако се продължи по последното вървище, тогава след началото на потока то се изкачва първо нагоре, след което пресича дълъг каменен сипей. Тук на няколко по-стръмни места широката пътека е отнесена от дъждовете, а каменният сипей не е обезопасен но никакъв начин, затова навярно маршрутът по Ръждавото било се води “затворен”. Макар да е леко опасен, от каменният сипей се открива великолепна панорама на изток към горната част на срещуположния рид Яворов дял. След пресичане на изпълненото със свличащи се камъни място двете пътеки се събират отново, заобикалят заедно и най-крайните склонове на Кукуй и 20 мин. след началото му се изкачват до трета характерна седловина /115 мин./. Преди да се достигне до нея обаче се преминава покрай още две табели - първата е с надпис “Затворен маршрут”, като и тя е поставена доста далеч от началото на маршрута в с. Рибарица, а втората е за начало на Национален парк Централен Балкан. Третата седловина бележи краят на т.нар. Кукуйско било, характерно с гъстите си гори и с трудният си за ориентация и опасен за пресичане терен, като от тук към с. Рибарица се простира последната по-гола, панорамна и спокойна част на рида, носеща наименованието Зедя /Зедско било/.

Под вр. Кукуй Ръждавото било продължава да извива и да се снижава все по на северозапад точно в посока на с. Рибарица, но придържащата се към гребена му маркирана туристическа пътека излиза от горите, а от трасето й се откриват всеобхватни гледки във всички посоки. След белязаната с табели седловина първо се подсича от запад през къса и разредена букова гора връх Кота 1390, а по-късно се преминава и през темето на връх Голо бърдо /1365 м.//125 мин./. От него пък - понеже е оголено, на завой и стърчи над местността - се открива изглед назад към върховете Юмрука, Кавладан и Кукуй, вдясно панорамата е към долината на Черната река и Яворов дял, а вляво към Стара Рибарица и рида Царичина. На север се вижда като на длан цялата Васильовска планина заедно с ветрогенераторите на едноименния връх Васильов, а пред погледа на северозапад е продължението на рида и огромната котловината на река Бели Вит, в дъното на която е с. Рибарица. Под Голото бърдо склоновете на хребета стават все по-стръмни и се разширяват, като по тях се пресича изпълнената с голи поляни местност Зедя, а 15 мин. по-надолу се слиза до дълбока седловина в подножието на връх Зедя /1296 м./, в която се виждат ловна вишка, хранилка за диви животни и малко езеро /140 мин./. Тук тясната пътека се влива в широк черен друм, по който се продължава от северната страна на възвишението. Натам се влиза отново в гъсти гори, покриващи страничния рид Поруйско усое, от които се излиза 15 мин. по-надолу в началото на красива поляна с дървена къщурка в средата /155 мин./. След тях черният път навлиза пак сред дървета и отново излиза от тях на продълговато пасище с голям наклон на запад и с невероятна панорама към долината на р. Бели Вит. От тук централната част на дългото много километри с. Рибарица се вижда почти изцяло, като към него следва ново стръмно спускане. В този участък почвеното шосе се разклонява и събира на няколко пъти, като по него за кратък период от време се преодоляват около 400-500 м. денивелация. В най-долния край на рида друмът преминава покрай висока антена, като разстоянието от поляната с къщата до нея се изминава за 35 мин. /190 мин./. Под металното съоръжение вървището рязко описва къс S-образен завой и излиза на нова поляна, под която се виждат първите сгради на селището. На това място се завива на север, преминава се покрай дървена бариера, поляната се пресича с плавен наклон и след около 10 мин. се достига до най-източния край на Рибарица /200 мин./. Черният път свършва при бял фургон, разположен до главното шосе Тетевен-Троян на 100 м. източно от табелата за начало на населено място.