51.2. с. Рибарица-р. Заводна-рид Братаница-седловина Хайдушките камъни

Оценете
(0 гласа)

51.2. с. Рибарица-р. Заводна-рид Братаница-седловина Хайдушките камъни - слизане

Денивелация - 1300 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 17 км.

Маркировка: от с. Рибарица до разклона при р. Заводна - бяло-зелено-бяло и бяло-синьо-бяло, от разклона при р. Заводна до х. Бенковски - бяло-зелено-бяло, от х. Бенковски до разклона на рида Братаница - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от разклона на рида Братаница - до седловината между върховете Безименния и Братаница - немаркирана пътека, по билото - пътека КЕ - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-02-12 101658

Изтегли: GPS-трак

       

          Билото на Балкана между селата Антон на юг и Рибарица на север е типично за цялата централна част на тази планина и може да послужи като нейна емблема - стръмно, просечено от множество улеи, ровини и долини на потоци и покрито докъдето погледът достига с тучни пасища. По този главен вододел се ниже и редица от еднакво изглеждащи заоблени тревисти височинки, една от които дори си няма свое собствено име. Според писателят-турист Павел Делирадев, това не са върхове в истинския смисъл на тази дума, а само незначителни възвишения, изпъкващи над околния терен с едва няколко десетки метра. А понеже са ниски, заоблени и тревисти, и могат да бъдат заобикаляни от всичките им страни, покрай тях навсякъде личат широки и добре отъпкани от туристите пътеки. Да се слезе оттук в посока на с. Рибарица е особено лесно, като това обикновено става по билата на някои от ридовете, отделящи се от планината на север. Най-мощен и забележим в това отношение сред всички по-близки хребети е Братанишкият рид /Братанишкото било/, водещ началото си от едноименния връх Братаница /Братанеца//1992 г./. Наричан от някои още и Братанишки чал, ридът изпъква сред останалите си събратя както със своята ширина и дължина, така и с ред други благоприятни за туриста предимства. На първо място, той разделя два пълноводни леви притока на преминаващата през с. Рибарица река Бели Вит, а това са потоците, които извират от най-високите местни върхове - река Костина, води началото си от връх Тетевенска Баба /2070 м./, а река Заводна, събира водите си от връх Вежен /2198 г./. Така Братанишкото било остава в средата на гигантския водосбор на притоците на Бели Вит, като подразделя и обособява гигантското пространство между тях на две приблизително равни части. На следващо място, хребетът не само разделя, но и свързва, като служи като мост между върха на планината, при който започва, и самия център на с. Рибарица, където е краят му. Значително предимство на Братанишкия рид е и това, че по-голямата част от билото му е стръмна, остра и ясна изразена, затова отклоненията от него са почти невъзможни. Именно тази е и причината по гребена на рътлината да бъде трасирана широка пътека, използвана още от дълбока древност. И накрая, като последно, но решаващо предимство Братанишкото било да бъде предпочитано за спускане от гребена на Балкана към с. Рибарица е и това, че понастоящем пътеката по рида е изчистена, подновена, премаркирана и подготвена за туристически преходи.         

          В предишния маршрут 51.1. достигнахме до средищната седловина Хайдушките камъни, през която в миналото се прехвърлял от юг на север т.нар. Тетевенско-Копривщенски проход, свързвал към края на турското робство двата забогатели през този период близки града. А както бе споменато по-горе, да се достигне от това място до подножието на вр. Братаница и началото на Братанишката рътлина е изключително лесно. От седловината се поема по билото на планината и туристическата пътека Ком-Емине на изток към извисяващия се в тази посока връх Безименния /1970 м./. През лятото за това може да се използва пряка пътека, която заобикаля възвишението водоравно от юг, но през зимата темето му трябва да се изкачи задължително по билото на Балкана, тъй като страничните склонове са много стръмни и е опасно да бъдат подсичани. При липса на сняг вр. Безименния, отбелязан на някои карти и като Въртопа, се заобикаля за около 25 мин. от юг, като се излиза от другата му страна до седловината с вр. Братаница. Именно оттук се отделя на север и Братанишкия рид, по оголената част от билото на който понастоящем е поставена виждаща се още от седловината зимна колова маркировка /ЗКМ/. Това обаче, което бе казано за вр. Безименния, важи с пълна сила и за Братаница. Заради стръмните странични склонове на последния връх, има два начина да се достигне от седловината до горните части на започващия от него хребет - летен и зимен. Въпреки наличието на широки пътеки от всичките страни на Братаница, за да се стъпи на Братанишкия рид през зимата, първо трябва да се изкачи темето на едноимения връх по централния гребен на Балкана. През лятото пък от билото на планината към началото на Братанишкия хребет водят две ясно очертани пътеки, като тази по източните склонове на възвишението е широка и добре маркирана, вероятно защото в миналото е била по-известна и често използвана от преминаващите през местността пътници. Вървището по западните склонове на вр. Братаница обаче също е доста широко, тъй като навярно преминава през съвсем различен от околния тревист пейзаж терен, покрит почти изцяло с реки от каменни блокажи и с море от гъста хвойна.

           Ако за начало на спускането от върха на планината към с. Рибарица се избере лятната пътека по западните склонове на вр. Братаница, тогава от седловината с вр. Безименния се продължава със слаб наклон на североизток, като след 25 мин. се достига до коловата маркировка по билото на рида Братаница /50 мин. след началото/. За настоящото вървище между двата обекта може да се каже, че макар да не е маркирано и да е отдавна изоставено, е достатъчно широко и не се губи дори и за миг в гъстата хвойна, която покрива почти изцяло близката околност. В най-горната си част ридът Братаница е широк, разлат, гол и много панорамен - именно тук е и т.нар. Чал - затова при по-хубаво време по него може да се върви и без пътека. От мястото, при което немаркираното вървище достига до билото на рида, следва двадесетминутно спускане на север към голата седловина Ветровития пряслоп, като денивелацията от гребена на Балкана до нея е 320 м. /70 мин. общо/. Ветровитият пряслоп е ясно изразено понижение на Братанишкия рид между върховете Братаница от юг и двуглавия Ушите /Братанишки уши/ от север, а понеже мястото е ниско, понастоящем точно при него през хребета се прехвърля черен път и се спуска от двете страни на билото му към долините на заграждащите го потоци. Доскоро обаче нещата с местните друмища стояли по съвсем различен начин, като именно тук се събирали трасетата на всички вървища, насочващи се от по-близките части на планината към с. Рибарица - споменатият Тетевенско-Копривщенски проход, т.нар. Лъдженска пътека /проход Климаш/, която спускала към селото едно от своите три северни разклонения и Кознишкият проход, достигащ до тук откъм западните склонове на вр. Вежен. В дъното на Ветровития пряслоп пътищата се събирали и продължавали заедно на север към с. Рибарица по едно общо трасе, което следвало приблизително билото на Братанишкия рид. Кръстопътна в миналото, седловината си останала такава и до днес, затова от нея има няколко вариатна за слизане към с. Рибарица. Първият е вляво към близката хижа Бенковски и р. Костина, вторият е вдясно по Соватски /Суватски/ дол към р. Заводна, а третият и най-пряк е този, който следвали всички пътници още от Античността - по гребена на Братанишкия рид право на север към центъра на селището.

          От Ветровития пряслоп към с. Рибарица се продължава с кратко и плавно изкачване по страничен и рядко използван черен път на североизток към връх Малки Братанишки уши /1726 м./. В този участък западните склонове на Братанишкия рид са голи, обгледни и много удобни за пресичане, затова съвременното почвено шосе се насочва към самото теме на възвишението, завива първо на север, а после и на запад, и малко преди да достигне до него се спуска към х. Бенковски заедно със зимната колова маркировка. Доскоро обаче преминаващият през местността стар друм се насочвал от Ветровития пряслоп не към самия връх, а към източните му склонове. Към края на турското робство този начин за пресичане на близката част от планината дори бил толкова популярен и често използван, че тогава на изток под двете глави на вр. Ушите били построени няколко хана за преминаващите пътници, а по-късно до сградите им били издигнати и фурни за печене на хляб. По време на Освободителната война турските войски напуснали Рибарица точно по този път, следващ билото на рида Братаница, а руският отряд, начело с офицера Антонов, ги догонил именно при хановете. Тогава по пасището на изток от местността се разиграло кратко сражение, при което до един голям камък бил убит руски войник, а един турчин бил заловен в близкия дол. Именно с тази случка са свързани и останали до днес наименования на голямата скала сред поляната, която се нарича Руският камък, както и на ниското място под нея, известно като Турският дол. В наши дни от източната страна на Ушите няма никакви постройки, освен руини на овчарници, но под върха са се запазили няколко красноречиви топонима, които показват, за какво точно се е използвал района - местност Хановете, Долна и Горна Ханска поляна, Долен и Горен Хански дол и рид Ханско било. Понастоящем при завоя на коловата маркировка билото на рида, металните жалони и черния път се изоставят и от това място към с. Рибарица се продължава на север по още по-слабо използван почвен друм. Под разклона вървището достига до края на Малките Братанишки уши, като от тях вляво и на запад се вижда под поляните покрива на х. Бенковски. Скоро обаче и този черен път свършва над сградата на голям изоставен овчарник, известен в миналото с името Влашки колиби. Вероятно именно пребивавалите на това място в миналото местни овчари власи са дали имената и на върховете над пасището - Братаница /от влашкото брат - разклон/ и Булуваня /пак от влашкото болокан - идол, светилище/. От руините на овчарника до началото на простиращата се пред погледа гора остават няколкостотин метра, които се изминават по тясно вървище. Точно на границата с горския пояс се достига отново до широка и добре маркираната пътека, която води от х. Бенковски към с. Рибарица и е белязана с бяло-зелени цветове. Разстоянието от седловина Ветровития пряслоп до началото на гората и туристическото вървище се изминава за около 30 мин. /100 мин./.

               След стъпването на маркираната пътека се продължава по трасето й, като се преминава между стърчащите вдясно западни склонове на връх Големи Братанишки уши /1767 м./ и оставащата вляво граница с буковата гора. Напред по вървището се пресича поток, след който се завива на север и след около 10 мин. леко изкачване нагоре се достига до панорамна площадка /110 мин./. От обзорното място се откриват удивителни гледки на запад към долината на Равната река с рида Булуванско било зад нея, както и на север към продължението на хребета Братаница. Тук основният масив на вр. Големи Братанишки уши е вече заобиколен, поради което именно от това място започва същинското слизане към с. Рибарица, съставляващо най-интересната част от прехода. Под панорамната площадка се вижда отдалеч характерна гола седловина на билото на рида, до която трябва да се достигне. Придвижвайки се към нея, пътеката влиза за кратко в гъсти гори, заобикаля през тях чрез няколко по-къси завоя оставащите вляво извори на потока Златишки улей и след това, като обхожда стръмно западните склонове на хребета, се спуска за около 20 мин. през гола поляна до дъното на въпросната седловина /130 мин./. В по-далечното минало Рибарица било много бедно планинско селище, затова по-апетитните части от землището му били завладени от жителите на съседните населени места. Така станало и тук, като двете по-големи поляни в тази част на рида и околностите им станали собственост на разположеното от южната страна на планината златишко с. Антон /бивше Лъджене/. Това е и причината целият район наоколо да се нарича Златишкото, като реката вляво от него е Златишки улей, двете споменати поляни са съответно Долно и Горно Златишко, ниската могилеста височина на север е Златишки връх /1477 м./, а пък седловината е Златишки преслап. Местността е и последното място по маршрута, от което се открива панорама назад към главното било на планината.

          Златишкият преслап се намира вече на самото било на рида Братаница, затова слизането оттук напред продължава по гребена на хребета. От седловината се заобикаля водоравно и от изток Златишкия връх, като под височината билото на рида става изключително тънко, а по него се пресича обраслата с млади гори поляна Долно Златишко. По-надолу обаче билото пак се разширява, растителността става буйна и местността се покрива с високи треви и ниски дървета, което прави невъзможно  поставянето на маркировка, а заради нейната липса на места тук пътеката се губи за кратко. Някъде именно в този участък от горната част на хребета се отделя и тясно странично вървище, по което също може да се слезе до с. Рибарица. Според някои туристи пътеката се спуска на изток към р. Заводна по т.нар. Тънка рътлина, но истината е, че трасето й следва почти неотклонно коритото на потока Долният дол /Долен Рибаришки дол/. Така през поляните и горичките, които заемат местността под Златишкия преслап, билото на рида се следва за още около 20 мин. до достигането на друга характерна и гола седловина, намираща се в подножието на връх Овнарника /1279 м.//150 мин./. Разликата във височината между главното било на планината и това място е приблизително половината от цялата денивелация по маршрута, или около 670 м. Възвишението Овнарника е от съществено значение за успешното приключване на прехода, тъй е важно за него с поне няколко неща. Първо, оттук на север Братанишкото било се разширява и разчленява на няколко по-къси странични рътлини, носещи общото наименование Заводни дял, като по всяка от тях може да се слезе до Рибарица. Второ, в миналото от това място старият път продължавал на север директно към селото, като преминавал през Габрова кръш, Седлото, Овча могила и Локвите. В наши дни обаче тук съвременната туристическа пътека напуска билото на рида и се насочва на североизток към р. Заводна река, като следва тясната рътлина, заключена между долините на Долния дол и Градишки дол. Поради тази причина, при вр. Овнарника трябва да се реши в каква посока ще се продължи към с. Рибарица.

           Ако се вземе по-правилното решение от Овнарника да се слиза по пряката и добре маркирана туристическа пътека, тогава при върха билото на Братанишкия рид се напуска. Оттук напред следва последната, най-кратка и лесна част от маршрута. По вървището темето на Овнарника се заобикаля водоравно, завива се покрай изворите на Долния дол на изток и след няколко минути се пресича папратлива поляна. Под храстите й се навлиза в съвременно сечище и се достига до черен път, като разстоянието от билото на рида до него се изминава за около 25 мин. /175 мин./. При разклона на пътеката с друма също има две възможности - да се продължи по заобикалящото почвено шосе без маркировка или да се следва белязаното с туристически знаци по-тясно и пряко вървище. Тук трябва да се има предвид и една допълнителна особеност на местността, която се заключава в това, че склоновете към р. Заводна са много стръмни. Затова в този участък е най-добре при слизане да се ползва пряката пътеката, а при изкачване заобиколния черен друм. Спускането от разклона до реката е кратко и отнема не повече от 20 мин., независимо от това дали се следва пътеката или шосето /195 мин./. В най-долния край на рида от черния друм се отделя още една пряка маркирана пътека, при слизането по която се преминава покрай бетонно водохващане и чешма. Ридът Братаница се напуска при извиващото покрай р. Заводна асфалтово шосе, до което се достига при обширна поляна. Тук е и началото на Национален парк Централен Балкан, белязано с няколко поставени насред поляната големи информационни табели. От това място към с. Рибарица се продължава по асфалтовия път на север, като веднага след края на голата местност се преминава покрай гумен маркуч с излизаща от него питейна вода, оставащ вляво до коритото на р. Градишки дол. 5 мин. по-надолу се подминават масивна каменна чешма, разположена отново вляво от пътя, както и водосливът с река Московски дол, при устието на която след Освобождението работил опълченец по прякор Московеца /200 мин./. Именно под този поток се достигат и първите къщи на рибаришката махала Заводна, като от тях до централната улица на селището при водослива на едноменната река с Бели Вит се върви още около 30 мин. /230 мин./. Денивелациято от Овнарника до центъра на Рибарица е 600 м.

 

43

Седловина Хайдушките камъни и пътеките, които започват от нея

 

61

От лятната пътека назад към седловина Хайдушките камъни

 

58

Панорама към Златишко-Пирдопската котловина

 

59

И към Средна гора

 

63

От пътеката надолу към долината на река Въртопа

 

64

От пътеката към седловината между върховете Безименния и Братаница

 

67

На север към долината на река Равна и рида Братаница

 

73

От рида Братаница назад към седловината между върховете Безименния и Братаница

 

74

Към вр. Братаница

 

83

Към седловина Ветровития пряслоп

 

90

От вр. Малки Братанишки уши назад към главното било

 

93

Черният път достига почти до темето на вр. Малки Братанишки уши и го заобикаля от запад

 

96

От пътеката назад към края на черния път

 

97

На север към Златишки връх и седловина Златишки преслап

 

106

От седловината Златишки връх се заобикаля от изток

 

109

Влизането в гората източно от Златишки връх

 

117

Втората седловина южно от вр. Овнарника

 

118

Папратливата поляна преди пътеката да навлезе в сечището

 

119

От папратливата поляна назад към вр. Големи Братанишки уши и Златишкия преслап

 

122

Разклонът в началото на Национален парк Централен Балкан

 

125

Разклонът при водослива на реките Заводна и Бели Вит

 

2014-02-12 101728

Профил на маршрута

 

Прочетена 2229 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм