49.2. х. Анчова бичкия-местност Улеите-седловина Табиите-вр. Косица

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

49.2. х. Анчова бичкия-местност Улеите-седловина Табиите-вр. Косица - слизане

Денивелация - 1050 м., време на движение - 2.00-2.30 мин., разстояние - 6.3 км.

Маркировка: от вр. Косица до седловина Табиите - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Табиите до х. Анчова бичкия - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

Разположеният на главния гребен на Балкана точно над хижа Анчова бичкия /Абаджиева/ билен връх Косица /2001 г./ е възлово място, от което се отделят в различни посоки няколко важни странични рътлини. На север от ключовата височина се спуска Косишки рът, който разделя един от друг огромните водосбори на реките Косица и Зла река /Миалско дере/ и по билото на който към близкото село Черни Вит била трасирана още в древността т.нар. Втора Чернивитска пътека /Косишки проход, Косишка пътека, Косишки път, Път Улеите/. Пак в северна посока от вр. Косица се отделя още една по-тясна и къса рътлина, която е вододел между Исипаната река и р. Косица. В южна посока пък от възвишението водят началото си цели четири хребета - Каменната стърга, Широка Занога, Малък и Голям Мечит. Като се имат предвид ридовете, които се насочват на север от Косица, както и като се вземе под внимание близостта на Втората Чернивитска пътека, от върха има два начина за слизане към намиращата се в подножието на планината Анчова бичкия. Първият е по черния друм, следващ билото на спускащия се точно към хижата Косишки рът, а вторият е по извиващата в същата посока антична Чернивитска пътека. През лятото изборът на начин на слизане не е от значение, тъй като и по двата варианта до хижата се достига за приблизително едно и също време. През зимата обаче този избор е от изключителна важност, а може да бъде дори и съдбоносен, тъй като Втора Чернивитска пътека траверсира стръмните северозападни склонове на вр. Косица, прорязани от няколко особено опасни дълги лавинни улея. Друго характерно за местностите около Косица е това, че същите изглеждат на пръв поглед пусти, усамотени и отдалечени от всички по-близки населени места, а всъщност са наситени с богата история и с прелюбопитни случки, за които може да се разказва надълго и нашироко. Именно заради географските и исторически особености на тези места, преходът от вр. Косица до Анчовата бичкия може да бъде разделен на две основни части - първата по Косишкия рът, а втората - слизането от него до сградата на хижата.

Ако от Косица към Анчова бичкия ще се слиза по заобиколното, но далеч по-интересно трасе на античното Чернивитско вървище, тогава от началната точка на прехода се поема по дългото, равно и голо теме на върха на запад, като в тази посока се следват главното било на планината и поставената по него туристическа маркировка на пътеката Ком-Емине /КЕ/. Едва 5 мин. след началото на маршрута се достига в западна посока до разклон, при който от централния гребен на Балкана се отделя още една добре белязана със зимна колова маркировка /ЗКМ/ странична пътека, спускаща се на югозапад към хижа Паскал и град Пирдоп. След това кръстопътно място се подминава ниско, голо и плоско на темето си безименно връхче, на което в миналото се издигала малка крепост, охраняваща намиращата се точно в подножието й билна седловина Табиите /Косишки превал/, В древността твърдината била с елипсовидна форма и с размери 80/90 м., но от нея до наши дни не е останало почти нищо, освен бегли следи от трасето на стените й. От крепостта на запад започва стръмно спускане към Табиите по покрит с натрошени камъни терен, като разстоянието от разклона за гр. Пирдоп до дъното на седловината се изминава за около 30 мин. /35 мин. след началото/. Косишкият превал /Табиите/ се намира между едноименния вр. Косица от изток и връх Пъпа /1837 м./ от запад и служи като граница на Национален парк Централен Балкан, заемащ най-високите части на планината на голямо разстояние оттук. Според някои историци, от южната страна на Табиите личат основите на антична сграда, които следи, заедно с тези от крепостта до вр. Косица, ширината на вървището, спускането му по абсолютно права линия от билото на югоизток, както и начинът, по който е подзидана с камъни по ниската му страна, говорят за наличието на проходен път със съответната фортификация около него, специално изграден като такъв /т.е. най-вероятно римски/. Векове след като западните нашественици се оттеглили от нашите земи седловина Косишки превал станала известна и с това, че по склоновете в близост до нея по време на Руско-турската освободителна война били построени две табии /укрепления за охраната на прохода/, дали на местността другото й наименование. Табията от източната страна на превала била по-малка и с размери 60/70 м., докато тази на запад било доста по-голяма - с дължината 510 м., ширината 300 м. и разделена на няколко самостоятелни вътрешни сектора. Така изградена и гледана отдалеч, тази втора табия приличала на огромен кръст.

Седловина Косишки превал е важна още и с това, че се явява превал /най-висока точка/ на Втората /Източната/ Чернивитска пътека, свързвала в миналото с. Черни Вит на север с гр. Пирдоп на юг и имала поради това огромно стопанско значение в по-близкото минало. В края на турското робство селището от южната страна на планината се замогнало постепенно, но нямало хубави гори, затова пирдопчаните започнали да изкупуват масово лесовете на север от главното било на Балкана. Първоначално те изсекли до голо горите, които можело да се извозят по-лесно на юг, а това били тези по билото на Косишкия рът. Местността пък, която била оголена при сечта, се сдобила с точно това наименование - Голосек. Тогава изсечените трупи били извозвани към Пирдоп по Втора Чернивитска пътека, а вървището било охранявано от стража, която стояла именно на седловина Табиите. Нещастните гори по северните склонове на планината били спасени от пълно унищожение от започналата през 1855 г. Кримска война, след която търговията и занаятите в българските предели на Османската империя започнали да замират. В онези времена западнал и гр. Пирдоп, а с това намаляло и икономическото значение на Втора Чернивитска пътека. По-късно в началото на 20-и в. обаче се появила още една идея, която пак била свързана с Косишкия превал. Някой решил да прокара през дълбокото и кръстопътно място ж.п. линия между градовете Пирдоп на юг и Тетевен на север, но за това не се намерили достатъчно парични средства. Освен до дъното на седловината, при Табиите се достига и до трасето на споменатата на няколко пъти по-горе Втора Чернивитска пътека, наречена така, защото води към с. Черни Вит, както и защото на запад от нея към същото населено място се спуска още едно древно вървище, известно като Първа Чернивитска пътека. С достигането до превала на прохода се вижда и това, че на юг от главното било трасето му е доста размито от времето, докато на север е почти напълно запазено.

След стъпването на старата Чернивитска пътека се завива по нея на североизток и по трасето й започва подсичането на най-стръмните склонове на вр. Косица. Така само 5 мин. след седловината се достига в местността Улеите /местните изговарят наименованието й като Улеете/ до няколко наистина шеметни жлеба, дълбоко врязани в склоновете на планината и спускащи са като канали в абсолютно права линия надолу от вр. Косица към бездната на Михалската /Зла/ река /40 мин. общо/. Според Павел Делирадев, след Освобождението в тези улеи загинали от предизвикана от самите тях лавина двама от сподвижниците на Васил Левски - Йото Генков-Мечкаря и Марин Станчев, съдени по делото на Димитър Общи, а третият - Велю Станчев, се спасил като по чудо от застигналото ги бедствие. И тримата се връщали от заточение в Диарбекир и пресичали планината именно от тук, тъй като Йото Генков бил родом от разположената в близост до х. Анчовата бичкия махала Зеленика на сегашното село Дивчовото. При хубаво време и липса на сняг пътеката достига със слаб наклон до улеите, пресича ги водоравно за около 10 мин. и при последната бразда се качва на по-полегати склонове /50 мин./. След преминаването през любопитната и особено опасна през зимата местност проходното вървище завива на северозапад и става по-широко, а 5 мин. по-надолу се спуска до интересни скали, стръчащи на гребена на надвесения над Зла река страничен рид Манастирището /55 мин./. Мястото представлява равна панорамна площадка с невероятни гледки към изключително суровия пейзаж на седловина Табиите, Улеите, Зла река и северната страна на главното било с извисяващия се по него връх Миале /1803 м./. Под това обзорно място пътеката се спуска по-рязко надолу, завива пак на североизток и достига до билото на Косишки рът при равната и гола поляна Косишки краварник. Местността е много красива и просторна, като на юг от нея в посока на вр. Косица се шири огромното пасище Голямата ливада, през средата на което извива черен път, а на север до границата с гората може да се види нов тухлен заслон, вдясно от който са следите на стария Косишки краварник. Разстоянието от скалите в местността Манастирището до заслона се изминава за около 20 мин. /75 мин./. Разликата във височината между вр. Косица и Косишкия краварник е 550 м.

В местността Косишки краварник завършва първата част от маршрута и започва втората, която е само слизане до Анчовата бичкия. От заслона към хижата се продължава по трасето на нов черен път на североизток, като се преминава покрай останките на краварника и се навлиза в гъсти лесове. Слизането на север продължава по билото на Косишкия рът, като след 10 мин. се достига до информационна табела, поставена на границата на Национален парк Централен Балкан /85 мин./. Тук от гората излиза и се влива в новото вървище изоставената малко по-рано при Косишки говедарник Втора Чернивитска пътека. На север от табелата по билото на рида се намират две местности, които също имат отношение към седловина Табиите и към настоящия маршрут. Първата от тях е поляната Гроба, на която в миналото бил поставен скромен паметник. Местността и паметният знак са свързани с разигралата се битка при превземането на седловина Табиите по време на Освободителната война, когато руската армия дошла от към близката Свинска река и по Втора Чернивитска пътека се насочила към главното било на Балкана с цел да се прехвърли от другата му страна. Във връзка с това събитие е и втората спомената местност, която днес носи наименованието Руските падала /падало - място за нощувка и смяна на конете/. Тя представлява един голям S-образен завой на пътя от с. Черни Вит към Анчовата бичкия, като точно от там в миналото Втора Чернивитска пътека поемала нагоре към билото на Косишкия рът. Днес на това това място също е поставена паметна плоча. По време на войната от Падалата руската армия се изкачила през местността Голосек до гребена на Косишки рът, нападнала турските укрепления на седловина Табиите и ги превзела. В боя обаче паднали много убити и ранени руски войници, които били свалени по Косишката пътека на север към най-близката поляна. Загиналите в битката били погребани на самото място, откъдето идва и името му Гроба. Днес от табелата на Национален парк Централен Балкан към Анчовата бичкия може да се продължи на север по черния друм към местностите Гроба, Голосек и Руските падала. Може да се предприеме обаче и слизане без пътека право на североизток към хижата, тъй като горите към нея се изсичат в момента, а от тази дейност сред дърветата са останали множество удобни за придвижване просеки и алеи. Ако се избере директното слизане към Анчовата бичкия, тогава от табелата се продължава по някоя от просеките на североизток, като се навлиза в гъста и млада гора. В нея отделните вървища са просечени сред дърветата едно под друго на разстояние от около двадесетина метра, така че придвижването към крайната цел става бързо, лесно и удобно. По този начин 25 мин. след информационната табела се слиза до широк черен път и мост с метални перила, разположени до протичащата в подножието на планината р. Косица /110 мин./. От това място се продължава на север плътно покрай коритото на потока и по трасето на черния път, който описва голям завой и след около 20 мин. извежда до сградата на х. Анчова бичкия /130 мин./. Денивелацията между Косишкия краварник и туристическата база е 480 м.