49.1. х. Анчова бичкия-х. Момина поляна-вр. Картала-вр. Косица

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(2 гласа)

49.1. хижа Анчова бичкия-хижа Момина поляна-вр. Картала-вр. Косица - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 4.00-4.30 мин., разстояние - 10.2 км.

Маркировка: от х. Анчова бичкия до седловина Горна Джемина - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от седловина Горна Джемина до вр. Косица - бяло-червено бяло и ЗКМ.

Изтегли: GPS-трак

В литературата е изписано доста за неправилното наименование на Златишко-Тетевенския дял на Балкана, който предвид голямата си отдалеченост от град Тетевен и близостта си с град Клисура би трябвало да се нарича според мнозина Златишко-Клисурски. В този район от страната разположеният малко по на север Предбалкан достига до най-големите си ширини и височини, образувайки със стария Хемус едно огромно и единно високопланинско пространство, а в неговата среда остава именно Тетевен. Градът е толкова далеч от Стара планина, че изобщо не може да служи като изходен пункт към нея, а такова е положението и с някои от по-близките до главното й било селища, като Черни Вит и Дивчовото. На значително разстояние от Балкана са дори и построените в неговата посока най-южни дивчовски махали Зеленика и Косица, което налага като изходен пункт за туристически преходи тук да се използва някаква друга начална точка. А най-близката такава до Стара планина в този й усамотен, отдалечен, изолиран и труднодостъпен участък е намиращата се в местността Анчова бичкия едноименна хижа. В някои източници са посочени различни начини за достигане с междуградски транспорт до сградата на туристическата база, но истината е, че най-сигурното превозно средство да се дойде до нея е личният автомобил. Освен, че е най-подходящият изходен пункт за преходи към Балкана заради близостта си с него, Анчовата бичкия /Абаджиева/ е разположена и на фантастично място покрай коритото на протичаща през изумително красивата долина река Косица. Околностите на хижата представляват огромно долинно разширение, заобиколено от всичките си страни с почти отвесните склонове на главното било на Балкана и на няколко по-високи и дълги хребета. На изток това е Момин рид, на север е страничното му разклонение рид Паскалкото, а на запад остава Косишки рът. На юг се простира централният старопланински гребен с редящите се по него двухилядници - Картала /2035 м./, Чемериката /2036 м., Паскал /2029 м./ и издигащият се с превишение от над хиляда метра над Анчовата бичкия Косица /2001 м./. В дъното на гигантската вътрешнопланиска котловина пък, и точно при хижата, Косишката река приема притоците си Цочов дол, Анчова река, Исипаната река, Паскалска река и т.н. Наред с всичко друго, до тук достига и широк черен път, който продължава от Анчовата бичкия нагоре към главното било и доста улеснява прехода към него, а местността е и с такава форма и големина, че изкачването до върха на планината и слизането наобратно отнемат точно един ден.

Най-бързият начин да се изкачи Стара планина от Анчовата бичкия е да се върви от хижата директно на юг. Склоновете на Балкана в тази посока обаче, както и на югозапад към Косишкия рът, са изключително стръмни. За сметка на това, тези на югоизток към Момин рид са по-полегати, а към тях водят както споменатият черен друм, така и пряка и добре маркирана туристическа пътека. Причината и двете вървища да са насочени натам е наличието по склоновете на Моминия рид на още две хижи - едната се нарича Момина поляна, а другата е с често променящи се названия, последното от които е Иванина поляна /някои от другите й имена са Комински валог и Горската хижа/. Проблемът при избор на най-подходящото трасе към тях обаче е обичаен - почвеното шосе е по-полегато, но по-дълго, докато при пътеката е точно обратно. Ако за достигане до хижите Момина и Иванина поляни и върха на планината се избере пряката туристическа пътека, тогава нейното начало трябва да се потърси на около стотина метра на север от х. Анчова бичкия при тухлен трафопост, разположен до границата с гората и до водослива на р. Косица с десния й приток Цочов дол. От това място се поема на югоизток покрай потока и срещу течение му по неговия десен долинен склон, като тук от лявата страна на движението остава късият страничен рид Паскалското /в подножието му е пострена още една хижа с почти същото наименование - Паскалска ливада /или Горна Кордела//. В този първи участък от прехода пътеката представлява широка алея, а коловата маркировка покрай нея показва, че заобикалящата трасето на вървището млада и гъста гора е съвсем нова. Така едва двайсетина минути след началото на маршрута пътеката завършва при кръглата Цочова поляна, до която достига и черният път. Денивелацията от х. Анчова бичкия до тази оголена местност е около 250 м., което е половината от общата разлика във височината с х. Момина поляна. От тук нагоре се продължава вече по шосето, което пресича Цочов дол по каменен мост в южния край на поляната, завива на северозапад и се покатерва по склоновете на рида Паскалското. Над разклона пътят се насочва към билото на хребета и продължава със завои да набира все по-голяма височина в югоизточна посока, като на места част от виражите могат да се съкратят по преки маркирани пътеки. По този начин след 40 мин. се достига до вековна букова гора, която се пресича по още една пряка пътека /60 мин. след началото/. В края на този участък вдясно и на около петдесетина метра се виждат даващата началото на Цочов дол чешма с три чучура и счупена пейка до нея, а над тях се излиза на билото на рида Паскалското при обширната Сеньова поляна /личното име Сеньо е умалително от Асен/. От Цочова поляна до тук са изкачени още около 250 м. денивелация.

В началото на Сеньова поляна от черния друм се отделя отново поредната пряка пътека, като двете вървища пресичат местността, както следва: почвеното шосе се движи по северния й край до границата с гората, където са поставени нови информационни табла и пейки за почивка, докато белязаната с колова маркировка туристическа пътека преминава по южния й край пак в близост до горския пояс. До поляната обаче достига още едни черен път, който идва откъм разположената на север дивчовска махала Зеленика, както и втора маркирана туристическа пътека откъм споменатата х. Паскалска ливада /Горна Кордела/. След края на кръстопътната Сеньова поляна се навлиза в борова гора вече само по един обединяващ всички вървища черен път, който продължава към х. Момина поляна със съвсем слаб наклон нагоре. По него 25 мин. след чешмата в началото н Сеньова поляна се достига до разклон вдясно към каменната сграда на х. Комитски валог /Горската хижа/, а само 5 мин. по-тагоре пътят извежда и до разположена пак от дясната страна на движението малка полянка с наклон на запад /90 мин./. Това особено красиво и голо място насред гората е свързано с една неописуема трагедия, разиграла се тук след разгрома на Априлското въстание. Тогава до местността достигнала група от четирима български харамии с неизвестни имена, членове на разформированата малко по-рано край с. Черни Вит Хвърковата чета на войводата Георги Бенковски. Въстанниците били от средногорските села и се изкачвали към върха на Балкана, за да се прехвърлят от другата му страна към родните си места, когато попаднали при поляната на турска засада. Башибозуците избили комитите, отрязали им главите и ги занесли на златишкия каймакамин. По-късно пък тукашните овчари намерили обезглавените тела и ги погребали в близост до местността, която била кръстена заради това събитие с името Комитски валог. Днес над долчинката се подминава по черния път голяма информационна табела, излиза се след още около 5 мин. от гората в местността Момина поляна и веднага се достига до много по-обширната от Горската хижа, монолитна и многоетажна х. Момина поляна /95 мин./. Понеже мястото тук е открито, от него се открива неописуема панорама на юг към главното било на планината, което заради скалите по склоновете му и боровете около хижата е с изцяло алпийски изглед.

От Момината поляна към билото на планината се продължава по маркирана пътека, която започва и от двете страни на хижата. Ако се избере краят на вървището, който е с начало от източната страна на сградата, тогава се преминава покрай пълноводна каменна чешма. Над нея пътеката се вие на серпентини през боровия лес Момино усое в югоизточна посока, като в района преди няколко години вилня много силен ураган и местността доскоро бе затрупана с паднали дървета. Понастоящем обаче вървището е добре почистено и премаркирано, така че по него след около 30 мин. и преодоляването на още 200 м. височина се излиза над горския пояс на билото на основния Момин рид при голата седловина Краварника /125 мин/. Тук за отбелязване са завършека на това място на рида Паскалското, голямата стръмнина на Моминия рид в северна посока, пространната панорама, която се открива от местността във всички посоки, както и фактът, че в миналото по билото на хребета се спускал черен път, който водел от южната страна на планината на север към сегашното с. Дивчовото. В древността този стар друм бил охраняван от няколко крепости, една от които била посроена именно на поляната Краварника. Твърдина обаче най-вероятно била дървена, защото на седловината от нея днес не се забелязва почти нищо друго, освен трасето на стените й. При Краварника се достига и до разклон, от който на север се спуска изоставеният път към с. Дивчовото, а в югоизточна посока друго вървище се изкачва към разположените на главното било на планината блатиста местност Гьолджука /Гьола/ и хижа Планински извори. За последната пътека трябва да се знае, че пресича т.нар. Момин улей, поради което е силно лавиноопасна и при сняг през зимата не трябва да се използва в никакъв случай.

Краварника се намира под самия централен гребен на Балкана, т.е. най-стръмните му склонове са вече напълно заобиколени, затова от седловината към върха на планината се продължава директно на юг, като се следва билото на Моминия рид и се ползва старото трасе на споменатия античен път. Тук по къси серпентини и покрай поставената нагъсто туристическа колова маркировка се изкачва източния склон на вр. Картала, като след нови 35 мин. се излиза от югоизточната му страна в средата на билната седловина Горна Джемина, представляваща обширно, равно и голо плато /160 мин./. Денивелацията между Краварника и Горна Джемина е по-малко от 200 м. Тук са любопитни не само прекрасните гледки от местността, но и нейното интересно наименование, свързано с намиращия се в южното подножие на планината античен манастир с името Еленска базилика. Според жителите на близкото до него село Антон, някога имотите по върха на тази част от планината били собственост на Еленската базилика. След завладяване на България от османците обаче, църковните земи били отнети от манастира и предадени на джамията в турското тогава с. Антон, затова и тукашната местност била паречена Джемина. В наши дни при тази седловина се достига до още един важен кръстопът, при който местността се пресича от запад на изток от билната пътека Ком-Емине, на север се спуска друмът към Дивчовото и х. Момина поляна, а на югоизток е продължението му към с. Антон. И понеже всички тези вървища са белязани със ЗКМ, пейзажът край кръстовището на Горна Джемина е осеян с редици от побити метални колове и има донякъде нереален вид. От това интересно място следва последната част от прехода, която представлява лека и приятна разходка по главното било на планината до извисяващия се над Анчовата бичкия вр. Косица.

От седловина Горна Джемина към последното възвишение по маршрута се продължава покрай коловата маркировка на пътеката КЕ на югозапад, като денивелацията в тази посока е съвсем незначителна, а местността е гола, платовидна и много панорамна. През нея първо се подсича от юг и от запад вр. Картала /Орлова скала/, който гледан от тук представлява само една ниска купчина от струпани на едно място заоблени камъни. 30 мин. след кръстовището при седловина Горна Джемина пътеката изкачва и заобикаля малко под котата му от север и едва открояващия се над тревите вр. Чемериката /чемерика - вид отровно растение/, който обаче, макар слабо изразен и неотбелязан на повечето карти с името си, е всъщност най-високото възвишение в околността /190 мин./. 25 мин. по-късно пък се заобикаля от юг и малко под котата му вече доста по-острия и ясно изразен вр. Паскал, местността около който носи наименованието Сините сипеи, заради разпръснатите из нея купища с натрошени сивкави скали /215 мин./. Заради тези шупливите и остри камънаци подсичането на височината става доста по-бавно и внимателно, но въпреки това след още около 25 мин. се достига в югозападна посока и до крайната цел на маршрута - вр. Косица /240 мин./. За разлика от острия и каменист Паскал, Косица е равен и затревен на темето си връх, коронясан с голяма бетонна триангулачна точка. Според някои специалисти по езика ни, наименованието на височината уж идвало от това, че в миналото по нея растяла келява гора, която била като рядка коса. Друга група учени пък излага по-правдоподобната версия, че навремето върхът се покривал през лятото с много високи треви, косени от местните жители за храна на пасящия наоколо добитък. Истината обаче е, че името Косица идва най-вероятно или от думата кос, т.е. стръмен, напълно съвпадаща се с наклона на северните склонове на върха, или от растението косица /кукувича прежда/, което също расте по възвишението.