48.2. с. Ямна /махала Спиловица/-Чертиградски рът-вр. Напоя-вр. Голяма Занога

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

48.2. с. Ямна /махала Спиловица/-Чертиградски рът-вр. Напоя-вр. Голяма Занога - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 8.8 км.

Немаркиран

Изтегли: GPS-трак

От главното било на Стара планина на север към махалите на етрополското село Ямна се спуска огромен рид, който служи като вододел между притоците на двете най-пълноводните реки в района - Малки Искър и Черни Вит. Дългата и извита гърбица на хребета завършва чак в Тетевенския край при тамошното село Извор, а сред местните жители тя е известна като Чертиградски рът, заради едноименната тракийска крепост Чертиград, която се намира в средата на билото й. Твърдината Чертиград е най-голямата и добре запазената старина в землището на с. Ямна, но не е единствената останка от славното ни минало, свързана с въпросния рид, тъй като още в прастари времена по оголения му гребен, както и по този на съседния от запад Чернивръшки рът, били трасирани две преки и много удобни за пресичането на Стара планина проходни пътеки, свързващи Златишко-Пирдопска котловина на юг с Етрополското долинно разширение на север. А понеже и двете вървища водели доскоро към разпръснатото на голяма площ село Лопян /част от което било навремето сегашното Ямна/, трасетата им били кръстени от хората на неговото име, както следва: това по Чернивръшкия рът било наречено Първа Лопянска пътека, а другото по Чертиградския хребет станало съответно Втора Лопянска пътека. В по-далечното минало и двата прохода били доста често използвани, защото още в началото на османското робство богатото етрополско краище било придадено за дълъг период от време към предимно турския тогава град Златица /от прякора на златишките турци, наричани златичори, идва и наименованието на един от кварталите на Ямна - махала Златичора/. По-късно по време на Възраждането другият голям град на юг - Пирдоп, също забогатял и запознал да изнася стоките си на север по Лопянските пътеки, а веднъж след Освобождение нещата се завъртели и така, че Златишкият край пък бил придаден за кратко към Етрополе. В наши дни икономическите изгоди от двете вървища са отдавна отпаднали, затова трасетата им са вече изоставени и понастоящем се използват само от ловци и от туристи. По тукашните проходни пътища обаче могат да се предприемат много приятни преходи през ямненската част на Стара планина, още повече, че друмищата по Чернивръшкия и Чертиградския рътове са добре белязани с туристическа маркировка.

В предишният маршрут 48.1. достигнахме до разположения на билото на Стара планина над с. Ямна връх Голяма Занога /Разбой//1819 м./, от който води началото си Чертиградския рът. На север от голия и обгледен вр. Разбой се вижда друга височина - Напоя /Мандрата//1631 м./, както и разделящата ги дълбока и гола седловина Разбой, през тревите и натрошените камънаци на която извива все още добре личащото си трасе на следващата билото на Чертиградския рът Втора Лопянска пътека. За да се достигне до нея обаче, трябва да се предприеме лека маневра вляво или вдясно, тъй като целият северен склон на Голямата Занога е покрит с трудни за пресичане едри сивкави морени. Поради това, от вр. Разбой към Втора Лопянска пътека се поема на изток, като се следват с плавен наклон надолу оголеното главно било на Стара планина и поставената по него зимна колова маркировка на туристическата пътека Ком-Емине. Целта на слизането именно в тази източна посока е да се достигне до най-ниското място по централния гребен на Балкана в тази му част - седловина Гроба, през която Втора Лопянска пътека се прехвърля от другата страна на планината. За да се слезе от вр. Разбой до вървището пък, не е необходимо да се върви чак до дъното на тази местност. Към нея главното било се следва само за около десетина минути, колкото да се заобиколи масива със споменатите морени, след което се продължава директно на север към проходния път, а той, макар и отдавна изоставен, е все още доста широк и ясно личащ сред тревите. От Голямата Занога до друма се слиза за около 20 мин., като по трасето му се завива на северозапад към разположеното точно пред погледа в далечината с. Ямна. С достигането до горната част на Чертиградския рът се вижда още и това, че на голямо разстояние напред билото му е почти напълно голо, а по него се редуват все местности, част от чиито наименования е думата „поляна”. Десетина минути след стъпване на пътя се слиза до дъното на споменатата седловина Разбой, над която стърчи връх с точно такова име /30 мин. след началото/. Това е Напоя или Мандрата, третото название на който е Крайна поляна. Заради голото и пряко изложено на всякакви бури, студове и стихии възвишение, през зимата местността тук е изключително опасна, а сивеещите натрошени морени по склоновете на оставащия зад гърба вр. Голяма Занога /Разбой/, както и покритата с едва наболи треви едноименна седловина Разбой, правят целия пейзаж околовръст да изглежда изключително суров и крайно безжалостен.

Разположената южно от вр. Напоя седловина Разбой е особено важна в хидрографско и орографско отношение, тъй като точно от нея извират няколко от началните притоци на главните реки в района, а тук вляво и вдясно от снагата на Чертиградския рът се отделят и два дълги хребета. На запад от това място се спускат потоците, които захранват преминаващата през с. Ямна Стара река - част от водосбора на Малки Искър, а пък на изток събира водите си Дългата река, която заедно с други ручеи и потоци захранва Черни Вит. Именно заради бликащите край седловината и напояващи местността извори, близкият връх е наречен Напоя, а склоновете му служат като вододел на спускащите се от тук в различни посоки реки. При местността от билото на основния Чертиградския рът се отделят и две от неговите по-важни странични разклонения - спускащият се вляво рид Дачово градище и отделящият се вдясно рид Червено присое. Наред с всичко друго, Разбой е и кръстопътно място, защото освен Втора Лопянска пътека, до седловината достигат още няколко вървища: от запад по долината на Стара река, от изток покрай коритото на Дългата река и от югозапад измежду склоновете най-високо място в околността - връх Свищи плаз /1888 м./. Що се отнася до интересното наименование на местността, то означава военен лагер или войскови стан, а сред местните е запазена легендата за разиграло се тук голямо сражение или бой, откъдето дошло и названието Разбой. Седловината е свързана и с едно зловещо събитие, случило се край нея непосредствено преди започването на Балканската война. Тогава един човек от ямненската влака /род/ на Черньовците пресякъл Балкана по Втора Лопянска пътека за да отиде на пазар в Пирдоп, но на връщане по същия път бил застигнат в района на Разбой от глутница вълци. Животните не посмели да нападнат човека, но той се изплашил и веднага щом достигнал до първото дърво под седловината се изкачил на него. Вълците пък се разположили отдолу да го чакат, и понеже ямненецът не посмял да слезе, през нощта замръзнал и на сутринта тупнал вкочанен на земята.

От дъното на Разбой античната пътека продължава на северозапад, подсича вр. Напоя малко под темето му и от другата му страна достига в началото на горския пояс до телена мрежа с вграден в нея масивен метален портал. Разстоянието от седловината до оградата се изминава за около 20 мин /50 мин. общо/. Тук на едно дърво точно зад портала се вижда туристическа табелка, а десетина метра над него се мержелее сред дърветата и още един подобен знак. Както бе споменато малко по-горе, някога туристите използвали трасето на Втора Лопянска пътека, като на места поставената по дърветата край трасето й маркировката все още си стои. Днес огромна част от Лопянския балкан е заобиколен от оградата на ловно стопанство, а маршрутът по Чертиградския рът се води затворен. Порталът обаче не е заключен и през него може да се премине така, както това е позволено и в други ловни стопанства, затова тук оградата се пресича и от другата й страна се продължава с плавно слизане на северозапад. А натам почти веднага след металното съоръжение се навлиза в друга оголена местност - Хайдушка поляна, в която доскоро били нивите с картофени насаждения на ямненските жители. На това място следите от обработката на земята все още си личат, а освен с местните хайдути, местността е свързана и с легендата за скрито някъде около нея заграбено от разбойниците голямо имане. Мястото е и много красиво, заради заобикалящите го от всички страни вековни букови дървета, а от него се виждат на северозапад и следващите цели по маршрута - малко по-нависоко разположената поляна Биволарника, стръчащият зад нея връх Хайдушка поляна /1471 м./ и отделящият се вляво от тях рид Хайдушко присое. От тук пътят обхожда трите обекта от изток и през намиращото се точно зад тях ново сечище се спуска стръмно и по права линия на югозапад за около 30 мин. до седловина Дълбокия пряслоп /80 мин./. Тя разделя вр. Хайдушка поляна от следващото извисяващо се по билото на Чертиградския рът оголено възвишение - връх Висока поляна /1427 м./, а в дъното й от Втора Лопянска пътека се отделят няколко широки вървища. На изток през местността Свинско обраше /обраше - най-висока част на хълм/ и по Чинков дол се спуска черен път към долината на Свинска река /Домуздере/, а на запад през местността Джанката и по Мутов дол друго почвено шосе слиза към Стара река. Тук трябва да се спомене и за забележителната панорама на изток към долината на Свинската река, която се открива от пътя още при спускането през сечището, както и за подскачащите наоколо стада с полудиви животни, сред които се открояват с белите си задници и широките си рога обожествяваните от древните траки елени-лопатари /у нас това животно е изчезнало отдавна, затова сегашните екземпляри са внос от Северна Африка и Близкия изток/.

От кръстопътния Дълбок пряслоп към с. Ямна се продължава по трасето на Втора Лопянска пътека в северна посока, като се навлиза отново в буковата гора, заобикаля се с леко изкачване от запад вр. Висока поляна и след около 10 мин. се слиза от обратната му страна до друга по-плитка седловина - Малкия пряслоп /90 мин./. Между двете по-ниски места по дърветата в гората се появява отново и изчезналата малко по-горе при сечището туристическа маркировка. В средата на Малкия пряслоп черният път завива на североизток към връх Дърмоновец /Драманова чука, Драмановски чукар//1271 м.//название му идва от личното куманско име Дърман/, като в неговата посока се виждат и част от къщите на с. Ямна. Седловината се намира приблизително по средата на прехода и като разстояние, и като височина, тъй като денивелацията от вр. Голяма Занога до тук е 500 м., а до селото остават още около 600 м. спускане. От Малкия пряслоп към крайната цел на маршрута може да се продължи по два начина. Първият е по черния път, който следва античното трасе на Втора Лопянска пътека и билото на Чертиградския рът, заобикаля вр. Дърмоновец от североизток и през местностите Маринов Говедарник и Кривите рътища се спуска към централните махали на Ямна. Те обаче са все още доста далеч от Малкия пряслоп, като за сметка на това вляво и в по-голяма близост до седловината се намира една от другите съставни части на селището - махала Спиловица /от спил - стръмен склон/. Точно с нея е свързан и вторият начин за придвижване, който е по тясна пътека, спускащата се по гребена на късия страничен рид Денов кордел /кордел - било/. Ако за слизане към с. Ямна се избере по-прекият втори вариант, тогава при седловина Малкия пряслоп белязаната с туристическа маркировка Втора Лопянска пътека и билото на Чертиградския път се изоставят. От тук се продължава по пряката пътека право през гората надолу и на север, като се следват започващото именно от седловината тънко било на рида Денов кордел, оставащата от западната му страна гориста долина на Грамадливия дол и разположеното на изток също така плътно залесено и малко по-дълбоко дере на Златната река /нарича се така, защото навремето плавели /промивали/ с дървени корита в нея златоносен пясък/. Под Малкия пряслоп се достига скоро до долната част на заобикалящата ловното стопанство телена ограда, която лесно може да се прескочи. От нея се продължава с плавен завой на северозапад към очертаващия се пред погледа по-остър връх Брязовица /1004 м./, като тук може да се отбележи наличието в местността на големи масиви с брезови дървета, които са дали името на височината и които са така характерни за всички северни склонове на Стара планина над гр. Етрополе. През тези гъсти широколистни гори се пресича през темето му безименното връхче Кота 1163 и се подминава виждащата се вдясно влажна местност Цоловски азмак, след което възвишението Брязовица се заобикаля от юг и в подножието му се достига до черен път /130 мин./. По трасето на почвеното шосе се продължава на запад, като след още около 20 мин. се слиза в долината на Стара река до първите къщи на махала Спиловица /150 мин./.