48.1. с. Ямна /махала Спиловица/-Стара река-вр. Голяма Занога

Оценете
(1 глас)

48.1. Село Ямна /махала Спиловица/-Стара река-вр. Голяма Занога - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 11 км.

Маркировка: от с. Ямна до разклона за х. Стражата - бяло-жълто-синьо, от разклона за х. Стражата до поляната с фургоните - бяло-синьо-бяло, от поляната с фургоните до главното било - немаркиран

 2014-02-03 192157

   Изтегли: GPS-трак

            

Село Ямна

        Живописното село Ямна е от типичен колибарски тип, разпръснато на огромна територия покрай китните долини на реките Стара, Ямненска и Златичорска. Според книгата „Българската Швейцария“ на местния жител Цветко Кусев, съставните части на селището са множество малки планински махалички, сред които Падеш, Златичора, Спиловица, Зебровица, Бивол, Извора и Ямна. Последната е най-голямата и се състои от три дяла - Долна, Средна и Горна Ямна /към която е включена и Мишовската махала/, затова и населеното място е кръстено на нейното име. Селото е застроено на около 800 м. н.в. в северното подножие на Златишко-Тетевенския дял на Централна Стара планина и се намира в нар. Лопянски Балкан, съставлявал някога планинската част от землището на етрополското село Лопян. А това, че Ямна е свързано неразривно с Лопян, съвсем не е случайно, тъй като до 1955 г. махалите му били част именно от това селище. През годините заемащото огромна площ с. Лопян /кръстено на местното тракийско племе лопяни, лупени/ било придавано към различни окръзи и околии - към Златица, Тетевен, Етрополе, Ловеч, Плевен и къде ли още не, а веднъж било обявено дори и за самостоятелна община, докато най-накрая някой решил, че е много голямо и че най-южните му части трябва да бъдат обособени в самостоятелно селище. Така се появило сегашното Ямна, чието землище е почти изцяло планинско и от равното Етрополско долинно разширение се издига непрекъснато чак до билото на Балкана, достигайки при връх Свищи плаз /1888 м./ до най-голямата си височина. Предимно планинският характер на тукашния терен обусловил и основните поминъци на местното население, които са най-вече скотовъдство и горско стопанство. Днес Ямна отстои на около 12 км. на изток от близкия гр. Етрополе, част от чиято община е в административно отношение, като по данни от последното преброяване на населението през 2011 г. в селото пребивават за постоянно 199 жители. Всички те са българи с православно вероизповедание, а заради тях, както и заради своята отдалеченост, Ямна е известна сред в областта като селище без турци и цигани, както и без църква и поп. Макар да се намира доста навътре в планината обаче, и да е на голямо разстояние от другите населени места в района, през Ямна все пак преминава първокласното шосе Етрополе-Тетевен, чрез което селото се свързва с другите части на страната.

         Понеже къщите на Ямна са заобиколени отвсякъде с могъщи балкански чуки и върхари, с лабиринт от гъсто обрасли с вековни буки дълги ридове, обширни поляни, тучни ливади, долини, могили и всякакви други типични за тези части на планината чупки и извивки, в околността селото е известно като Българската Швейцария. Най-характерни сред по-близките забележителности са островърхите скали Червения зъб, Ганкинския зъб, Вельовия зъб, Зъбчугите и зъберите под махала Зебровица, тези на Искрата, Лескова вода, Тръсището, скалният венец, който започва от Ральова могила и свързва Червената стена с Куклите, скалите около останките на тракийската крепост Чертиград, скалният венец в местността Падеш, скачащият от него водопад Враната вода /Малък Варовитец/, другият водопад Голям Варовитец при Етрополския манастир Св. Троица /Голям Варовитец/, пасището с понори Суха Равен и т.н. Землището на населеното място е богато и на полезни изкопаеми, като в района на Дълбокия пряслуп, Злата река и вр. Свищи плаз личат следи от стари римски пътища и от щетини /поляни с трапове/ за производството на дървени въглища, свързани с добива от тукашните планини на желязо, мед, сребро и злато. От пребработката на извлечените от околностите на селото метали пък са останките от шлака в местностите Мангов полог и Маклището, както и около ливадите на Матьо Гергов. Съвременни проучвания показват, че в района на селището има залежи още и на каменни въглища в местностите Зебровица, Могилата, Свинска река и Върлия дол, а в Чинков дол е установено находище на каолин. Освен чудеса на местната природа, в околностите на селото са запазени и множеството старини, сред които се отличават останките от споменатата тракийска крепост Чертиград, която е най-голямата в този край, построеният през 12-и в. Етрополски манастир Св. Троица, една запазената воденица на 150 г. в долината на Стара река, останките от старите римски пътища Първа и Втора Лопянски пътеки по заграждащите Стара река ридове и др. И тъй като природните красоти и благоприятните климатични условия започнали да привличат много туристи, в махала Златичора още през 1935 г. била построена почивна станция на Плевенската популярна банка, а след 1944 г. в околностите на селото и в някои частни къщи били разположени множество детски лагери. Тук многократно е летувал със семейството си и министър-председателят на България Александър Цанков, като къщата на Христо Василев-Яйцето, в която той отсядал, е все още запазена. Все заради благоприятните климатични условия, доскоро в Ямна имало доста многодетни семейства, а селото се прославило и с най-стария жител на Царство България - дядо Кольо Тодоров, който доживял до 116 г.

          За най-ранната история на предшественикът на Ямна - село Лопян, не са запазени почти никакви факти, затова по този въпрос в селището битуват преди всичко някои древни легенди и сказания. Край Ямна са се запазили обаче внушителен брой старинни топоними, част от тях с типичните за Средновековието топонимични наставки -щица и -ец, които показват, че населеното място е доста старо. Точно такова древно и непонятно за съвременниците е и самото наименование на селището, тъй за него засега няма никакво смислено обяснение. Според едни то идва от формата на близкия релеф, който е като яма, пропаст, бездна, докато други твърдят, че старинната дума ямна имала значение на изобилие, плодородие. Пак според местният жител Цветко Кусев, землището на сегашното село било почти напълно пусто чак до края на 18-и и началото на 19-и в., когато кърджалиите опустошили близките градове Етрополе и Тетевен, а оцелялото им население се укрило в планината. Други по-масови заселвания в тукашния край станали след Освобождението на България от турско робство, както и след войните от 1912-18 г. А понеже жителите на Лопян се занимавали предимно с отглеждането на животни, затова в района се отбразували типичните за такива скотовъдни населени места две отделни селища - лятно и зимно. През лятото местните жители се пръсвали по планинските поляни край Ямна, където отсядали в т.нар. турли /полуземлянки/, докато през зимата се връщали в къщите си на полето. Доскоро останките от старите летни турлища на лопянците в землището на с. Ямна се виждали все още в местностите Вукановото, Търнака, Враната вода, Шарковото, Редовището, Тунчовото, Турлата, Ганкинския кладенец, Зебровица, Радиото, Бивола, Ралинското, Гергьовското, Станьовския трап, Дядовото Недково, Гелов рът и т.н.

         Постепенно жителите на Лопян взели да се установяван за постоянно в планината, престанали да се завръщат на полето и така се образувало сегашното Ямна, в което заживели предимно преселници-скотовъдци от близкото село. За някогашната им дейност в тукашното землище били построени повече от десет бачии /места за съвместно доене на добитък и производство на млечни продукти/ в местностите Суха равен, Дебели рът, Бивол, Дременовец, Езерище, Лещачовица, Зебровица, Говедарника, Старата бачия, Ташовата бачия, Дупчово усое и др., като във всяка една от тях се събирали през лятото от 300 до 600 овце. Освен с животновъдство и дърводобив, след усядането си в планината ямненците започнали да се занимават и с други дейности. Така например, в миналото по бреговете на реките, покрай които било построено селището, били издигнати 13 чарка /дъскорезници/, 11 воденици и няколко тепавици, а много от местните майстори се захванали и с обработката на дървен материал, от който правели всякакви необходими за домакинството инструменти. Първият местен чарк - Бояджийският, бил построен по долината на малкия поток Стълбешка река още преди Освобождението на България от турско робство, а след него край коритото на Стара река се появили и по-новите и удобни работилници - Хаджийския, Христовия, Убеновския, Цоловския, Косьовския, Стойковския и т.н. чаркове. Заедно с тях още един чарк бил издигнат и в долината на друг от притоците на Стара река - Мутов дол. Понеже в землището на Ямна имало много варовик, постепенно в селото започнали да го обработват и да добиват от него вар, като тази дейност била извършвана в местностите Гаджова грамада, Варутка, Осенова поляна, Дупчево усое и др. В селото имало и няколко търговци, които редовно ходели да продават произведените в ямненските махали стоки предимно до Етрополе и Тетевен, а нерядко някои от тях пресичали и Балкана по т.нар. Втора Лопянска пътека и се спускали от другата му страна до гр. Пирдоп.

         Българският характер на местното население предопределил и неговата упорита съпротива срещу поробителите по време на османското робство. В онези години турците идвали да събират данъците в Ямна само на групи, а от този период в планината над селото се запазили и топонимите с красноречиви наименования Хайдушкият кладенец и Хайдушката поляна. По време на Възраждането голям отзвук сред местното население намерило преминаването през Лопянския балкан на обединената чета на Панайот Хитов и Филип Тотю и битката й с голяма турска потеря в местността Кръвнишка поляна, а при безкрайните си митарства из България в този край идвал на посещение и Васил Левски, за когото се знае, че слизал по Първа Лопянска пътека от билото на Балкана до Етрополския манастир. През 1870 г. именно Апостолът на свободата основал в Лопян революционен комитет. След разгромът на Априлското въстание от тук преминали остатъците от разбитата Хвърковата чета на Георги Бенковски, както и няколко от оцелелите Ботеви четници, водени от Никола Войновски. По това време точно в района на Ямна един от четниците с неизвестно засега име бил убит и погребан в махала Златичора, като на гроба му местните поставили малък каменен кръст. И понеже в миналото гробищата на селото били в далечния Лопян, за да не ходят чак до там, при всеки помен хората от Ямна извършвали обредите и ритуалите си край гроба на Ботевия четник. След всички тези събития ямненци доживели и Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., в ходът на която в близката околност се разиграло голямо сражение. При превземането на Лопян руските войски се разделили на три групи, като първата от тях, начело с полк. Ридзевски, преминала през Ямна и по долината на Свинска река се насочила към Косишкия превал. Втората група, предвождана от кап. Засулич, продължила на юг по долината на Стара река и през местностите Отоките и Дълбокия пряслап се изкачила на билото на планина при връх Разбой /1819 м./, по склоновете на който все още личат следи от окопите й. Третата основна част, състояща се от т.нар. Преден отряд на ген. Брок, изтеглила с помощта на местното население четири оръдия на Падешки връх /993 м./ и изкопала на темето му две редици с окопи. По същото време турците, които били на позиция при близкия Етрополски манастир, видели руснаците и започнали да ги обстрелват, вследствие на което освободителите дали 42 убити войници и един офицер, както и 94 ранени. Заради малкото и неплодородна земя, в годините след Освобождението част от местните жители се изселили към София и Северна България, а в началото на 20-и в. други групи заминали на гурбет към САЩ и Аржентина.

         Заради изключителните си природни дадености и благоприятното се местоположение, с. Ямна се явява като един от основните изходни пунктове за туристически преходи от северната страна на Златишко-Тетевенския дял на Балкана. В селището са построени няколко хотела, частни къщи за гости и дори къмпинг, а в планината е изградена и хижа Стражата, в които може да се пренощува и заради които от селото могат да се предприемат всякакви видове туризъм. Проблем създава единствено заобиколеното с метална ограда голямо ловно стопанство в района, което се е разпростряло на огромна територия по почти целия заграждащ Стара река от изток Чертиградски рът. Така като основни маршрути от Ямна към Стара планина остават тези по заемащия западния бряг на реката рид Заногата, както и по долината на самия поток в посока на главното било на Балкана при стърчащия на запад от Свищи плаз вр. Голяма Занога. И понеже маршрути по рида Заногата вече бяха описани в материята за гр. Етрополе, като единствена тяхна алтернатива от селото към планината остава преходът по долината на Стара река. Освен, че вр. Свищи плаз е най-високата точка над Ямна, малко на север под темето му блика и изворът Кадъ бунар /Момин кладенец/, който дава началото на пресичащата селището Стара река, а тя пък разполовява землището му на две приблизително равни части. Маршрутът от Ямна към вр. Свищи плаз /или вр. Голяма Занога/ започва от най-южно разположената махала на селото Спиловица, чието наименование идва от старинната славянска дума спил /стръмен склон/. Преди да достигне до нейните къщи идващото откъм гр. Етрополе главно шосе пресича Стара река по мост и извежда до широк площад, на който е поставена нова автобусна спирка. Тук на голямо чаталесто дърво в близост до спирката са забити две нови туристически табелки, насочващи на юг към х. Стражата и вр. Свищи плаз.

48.1. Село Ямна /махала Спиловица/-Стара река-вр. Свищи плаз - качване      

          От площадът в северния край на махала Спиловица се поема по черен път срещу течението на Стара река на юг, като в тази посока трасето на друма е равно и е в доста добро състояние, а поставената по него бяло-жълто-синя туристическа маркировка е нова и много гъста. В началото на прехода долината на Стара река е особено тясна, ограничена на изток и запад от ридовете Чертиградски и Заногата, като на това място са най-характерни именно стръмните им склонове, закриващи всякаква гледки. Точно от тук вероятно е дошло и названието на махала Спиловица, която бързо се пресича и от средата на която се открива чудна панорама на запад. Натам се вижда разположеният точно над старинните й къщи петнадесетметров водопад Враната вода, който скача от върха на извит като подкова особено красив карстов скален венец. След последните къщи на Спиловица се достига и до разклон, при който от черния път се отделя вляво пряка и добре маркирана пътека, съкращаваща голям завой на друма /10 мин. след началото/. От тук напред трябва да се продължи по пътеката, която излиза отново на почвеното шосе след кръглата поляна в местността Тръстово /Тръстовото блато/. Няколко минути по-нагоре обаче се достига и до втори разклон при водослива на Стара река с левия й приток Бабина река, при който в по-новия друм се влива спускащата се до тук от югозапад антична Първа Лопянска пътека. След разгрома на Априлското въстание точно по нея преминал с останките от разбитата си чета войводата Георги Бенковски, за да продължи през с. Ямна на изток към лобното си място. Заради историческото събитие, днес от разклона при Стара река на югозапад към билото на рида Заногата по тази пътека е трасиран добре белязан с бяло-жълта маркировка туристически маршрут, носещ наименованието „По стъпките на Бенковски”. Край неговото трасе малко над долината на Стара река се намира местността с древното название Иманьето, в която навремето местни жители намерили разпръснати стари монети.

         След водослива на Старата и Бабината реки черният път подминава от запад устието на Грамадливия дол и в подножието на късия страничен рид Денов кордел /кордел - било/ извежда в началото на голямото долинно разширение Отоките /20 мин. общо/. Според някои езиковеди, наименованието на местността идва от сливането тук /стичането до тук/ на множество по-малки ручеи и потоци, а външният й вид е на заобиколена с безкрайната Лопянска гора обширна и равна поляна, вдясно от която се вижда масивната двуетажна сграда на горски пункт Отоките. От голото място се открива и първата по-пространна панорама на юг към главното било на Стара планина с вр. Свищи плаз. След Отоките се продължава напред по черния път, като по него последователно се пресичат през подножията им оставащите вдясно ридове Дебелия рът и Илиовското, както и разположеният вляво, по-тесен и по-оголен от тях рид Бивол /Бивола/. Точно под последния се преминава през вдигната бариера и след още около 20 мин. се излиза до втора поляна при водослива на Стара река с още един от нейните леви притоци - споменатата малко по-горе Стълбешка река /40 мин. общо/. Тук черният път се раздвоява отново, като разклонът е добре маркиран с табелка, поставена на голям бор вдясно от шосето. От това място дясното /югозападното/ разклонение на друма се изкачва към билото на рида Заногата през местността Смесите и над нея се насочва към построената в местността Кокалското х. Стражата.

         От разклона при водослива със Стълбешката река към крайната цел на маршрута се продължава по основния черен път на югоизток по долината на Стара река, като маркировката напред вече е много нарядко и е само бяло-синьо-бяла. След това място се подминават пак покрай основите им оставащите вдясно къси хребети Стълбешки рът и Заножки рът и Стара река се пресича по мост, след който се достига до спускащия се от ляво горист Мутов дол. Няколко минути по-късно над реката се вижда вдясно от пътя и чешма с дървен чучур, а след нея се излиза на трета поляна с останки от каменни сгради в предния край и дървен заслон в много добро състояние в задния. Разстоянието от разклона за х. Стражата до това място се изминава за около 20 мин. /60 мин./. След третата поляна реката се пресича отново по мост и се достига до пореден разклон на пътя, при който вляво и на североизток се отделя наобратно към Мутов дол широко отклонение, началото на което е препречено с метална бариера. Кръстопътната местност е маркирана добре, като от нея се продължава покрай коритото на Стара река, завиващо постепенно на югоизток. След разклона водите на потока се пресичат по трети мост, над който трасето на пътя описва малък S-образен завой /75 мин./. Чрез тази специфична извивка вървището набира известна височина, пресича реката по още един мост и излиза на четвърта поляна с разклонение вляво. Приблизително на това оголено място черният път и реката си променят посоката от югоизточна в източна и 15 мин. след S-образния завой достигат до пета поляна с два дървени фургона по средата, намиращи се в подножието на спускащия се от ляво рид Дачова градище /90 мин./. От с. Ямна до тази местност изкачването е почти неусетно, но покрай реката са преодолени общо около 500 м. височина. 

           Петата поляна е много красиво и интересно място със загладен от водите на реката чакълест терен и с панорама на юг към почти отвесните склонове на вр. Свищи плаз. За съжаление обаче, местностите над нея са превърнати наскоро в огромно сечище, а тревите й са покрити с подредени на купчини отрязани дървета. От поляната на юг към Свищи плаз се вижда една гориста, висока и поне на пръв поглед непреодолима стена, така че директното изкачване от тук към върха изглежда напълно невъзможно. Явно поради тази причина, на голям камък в началото на местността и вляво до реката е мацната маркировка, насочваща да се продължи на изток. Петата поляна с фургоните, която между другото се вижда съвсем ясно сред околните гори ако се погледне към нея от вр. Свищи плаз, е най-важното място по маршрута поради няколко основни причини. Първо, тук преходът се разделя на две - по-спокойна и равна първа част покрай коритото на Стара река, и по-къса, но пък много по-стръмна следваща част по склоновете на рида Дачово градище. Второ, при поляната главния път покрай реката се напуска и от това място нагоре се продължава с изкачване по много по-рядко използван и слабо поддържан черен друм. Трето, променя се основната посока на движение на изток, като целта не е да се излезе на главното било на планината, което е все още доста далеч и склоновете към което са изключително стръмни, а да се достигне до гребена на Чертиградския хребет и по него да се излезе до крайната точка на маршрута. Четвърто, маркировката на големия камък до реката се оказва последната до билото на планината, тъй като най-вероятно някой е изместил скалния къс, стрелката на който би трябвало да сочи на юг. 

           След отделянето от главния път и от коритото на Стара река в основата на Чертиградски рът се върви по-малко от 10 мин. до сечище, в началото на което се завива на североизток /100 мин./. На това място се изоставя и по-тясното странично вървище и по добре виждащи се заради изсечените гори в местността преки пътеки се продължава в източна посока. По пресеченият терен тук за около 35 мин. се изкачват 300 м. височина, като над унищожения горски пояс се излиза от западната страна на заобления връх Напоя /Крайна поляна//1631 м.//135 мин./. Достигайки до него, трябва да се отвори една малка скоба и да се каже, че поради някаква явна фактическа грешка в по-новите карти тази кота е отбелязана с името Разбой /думата означава военен лагер, войскови стан/, докато разположеният на юг от нея на главното било на планината огромен и ясно изразен връх е станал Голяма Занога /1819 м./, т.е. в местността е настъпило пълно объркване. Истината е, че на всички по-стари карти билният връх е отбелязан като Разбой, а Голяма Занога е само наименованието на местност в най-горния край на съседния от запад рид, който носи същото наименование - Заногата. Всичко това се доказва и от разположената между Напоя и билния връх дълбока седловина с наименованието Разбой, за която сред местното население битува легенда, че в древността на нея се е разиграло голямо сражение или бой /и от там Разбой/. Заради еднаквите си имена, сред ямненските жители билният връх и дълбоката седловина на север от него са известни с общото си название Разбоите.

         След излизане над сечищата се продължава в южна посока, като вече с доста по-плавно изкачване се траверсират за около 10 мин. западните склонове на вр. Напоя /145 мин./. От южната му страна пък вървището извежда до споменатата възлова, дълбока, гола и много обгледна седловина Разбой, която е разположена в самото подножие на главното било на планината. Местността се намира и под едно от най-ниските места по него в тази му част, носещо още едно красноречиво наименование - Гроба. Топонимите Разбой и Гроба, както и названието на разположената под тях местност Хайдушка поляна са свързани със сигурност с това, което се е случвало някога по пресичащата ги Втора Лопянска пътека. Преминавайки оттук, тя следва билото на Чертиградския рът на север към с. Ямна и едноименната крепост Чертиград, а на юг пресича планината при Гроба и се спуска към гр. Пирдоп. В миналото именно в този отдалечен и затънтен участък от Балкана около Хайдушката поляна и Разбоите пътниците по вървището били издебвани, нападани и ограбвани от разбойници, а някои от пресичащите планината били и убивани, което личи именно от наименованието Гроба. След нападенията бандитите се укривали в гъстите гори по западните склонове на Чертиградския рид, където навярно пребивавали около т.нар. Хайдушки кладенец. Днес от седловина Разбой се отделят два съвременни черни пътя, които обхождат върха със същото име почти водоравно от югоизток и от югозапад, докато трети друм води право нагоре и на юг към главното било на планината. От седловина Разбой към гребена на Балкана може да се продължи и по трите пътя, като най-голямата денивелацията по тях е 200 м. Ако за достигане до главното било се избере водещият на югозапад черен път, тогава по него вр. Разбой се заобикаля почти водоравно за около 30 мин. /175 мин./. Друмът извежда до главното било на Балкана при безименната, но кръстопътна седловина с ниската могила на връх Малък Свищи плаз /1802 м./, докъдето достига още едно широко вървище, изкачващо се откъм пирдопската хижа Свищи плаз, както и една пряка пътека, подсичаща водоравно вр. Разбой от юг. От тук до вр. Свищи плаз се върви на югозапад по централния гребен на планината още около 15 мин., а до разположения на изток вр. Голяма Занога само 20 мин. /190 мин./. Денивелацията от поляната с двата фургона до най-високата точка в района е 680 м.     

 01

Мостът над Стара река на площада в махала Спиловица

 

03

Площадът, автобусната спирка, маркировката на дървото и началото на пътя по Стара река

 

06

 От махала Спиловица нагоре и на запад към водопад Враната вода

 

08

 Горски пункт Отоките в едноименната местност и панорамата към главното било на Балкана

 

11

Разклонът към хижа Стражата

 

13

 Поляната с дървения заслон

 

15

 Заслонът

 

17

 Поляната с фургоните

 

19

 При поляната с фургоните Стара река и главния път с напускат 

 

22

 От сечището на югоизток към главното било с вр. Голяма Занога /Разбой/

 

24

От билото на Чертиградски рът към вр. Голяма Занога /Разбой/

 

25

 И към вр. Свищи плаз

 

32

 Назад и надолу към долината на Стара река и поляната с фургоните

 

34

 От поляната с фургоните до излизането на билото на Чертиградски рът

 

35

 Седловината между върховете Малък Свищи плаз и Голяма Занога /Разбой/

 37

 От седловината на изток към вр. Голяма Занога /Разбой/

 42

 От главното било на север към Чертиградски рът

 

48

 От вр. Голяма Занога /Разбой/ на север

 

46

 На вр. Голяма Занога /Разбой/

 

2014-02-03 192227

Профил на маршрута

Прочетена 4864 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм