47.6. гр. Етрополе-Етрополски манастир Варовитец-х. Стражата-вр. Кордуна

Оценете
(0 гласа)

47.6. Гр. Етрополе-Етрополски манастир Варовитец-х. Стражата-вр. Кордуна - слизане

Денивелация - 1250 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 15.7 км.

Маркировка: от вр. Кордуна до х. Стражата-бяло-зелено-бяло, от х. Стражата до местността Солището - бяло-зелено-синьо и жълт, от местността Солището до седловина Гроба - бяло-зелено и синьо, от седловина Гроба до местността Суха равен - бяло-зелено-бяло, от местността Суха равен до гр. Етрополе - бяло-жълто-бяло

 

2014-02-03 191019

 Изтегли: GPS-трак

    

              Слизането от върха на Стара планина по билото на рида Заногата /Черновръшкото било/ до град Етрополе е дълго като разстояние, трудно за ориентация и се характеризира с голямата си денивелация от около 1250 м. Маршрутът обаче е много приятен заради особено красивите местности, през които преминава, плавното спускане по гребена на рътлината, наличието по цялото й протежение на нова и гъста туристическа маркировка, използването на места на запазени участъци от стар античен път и, не на последно място, посещението на Етрополския манастир Св. Троица /Варовитец/. От горния край на Балкана при разположения на него връх Кордуна /1822 м./ се слиза първоначално по билото на хребета Заногата на северозапад до възловата седловина Гроба, като разстоянието до нея се изминава за около 100 мин., а частта от прехода е описана подробно в маршрут 47.5. Разликата във височината от началото на маршрута до това кръстопътно място е около 650 м. В северния край на поляната Гроба се вижда невисокото безименно връхче Кота 1312, наричано от някои още и Пресяката, тъй като точно при него ридът Заногата се пресича /т.е. разделя/ на две. От там дясното долно странично разклонение на хребета се снижава под името рид Суха равен на североизток към близкото село Ямна /бивша махала на по-голямото село Лопян/, докато лявото под наименованието Чернивръшки /Етрополски/ рид завива в обратната северозападна посока към Етрополе. Съобразно с формата на терена, при седловина Гроба и маркираната туристическа пътека също се разделя на две, като дясното й продължение води на север към Етрополския манастир, а лявото се снижава на северозапад директно към града.

           Ако за слизане от Гроба към Етрополе се избере не директно водещата към града пряка пътека, а тази към духовната обител, тогава от седловината се поема по трасето на втората в север-североизточна посока по гръбнака на късия едноименен рид Гроба, като по него постепенно се навлиза в гъсти дъбрави. Сред етрополските туристи тукашната местност е известна като Смесената гора, заради разнообразното съчетание в нея на широколистни и иглолистни дървесни видове от смърч и бук, както и на наличието в участъка на наскоро изкуствено засаден масив от бял бор. В тази силно наклонена на изток гора бликат някои от изворите на спускащата се в същата посока Бабина река, чийто ромон се чува съвсем ясно и непрекъснато съпровожда слизането на голямо разстояние напред. В миналото пък през горите по страничния рид била изсечена и т.нар. Просека Кордел /Просеката Кордел/, по която се слизало доскоро в посока на с. Ямна. От поляната Гроба на север по билото на основния хребет са разположени и три невисоки безименни връхчета, като при навлизането в Смесената гора пътеката подминава голяма скала с мацната на нея туристическа маркировка и заобикаля от изток първото от тях - споменатата вече Кота 1312 /Пресяката/. От тук на северозапад следват няколко по-остри завоя през дола между Кота 1312 и втория връх - Кота 1352, като някъде около него пътеката се уголемява постепенно до по-широк черен друм. След достигането до почвеното шосе се заобикаля по трасето му от изток и втория връх и се излиза на равното пасище Долната просяка /Бабина поляна/ с гледка на юг към главното било на планината и на изток към пресичащата с. Ямна огромна долина на Стара река. Разстоянието от седловина Гроба до Бабина поляна се изминава за около 40 мин. /140 мин. мин. след началото/. Точно от тук по време на Втората българска държава приминавала границата между Търновското и Видинското царства, а за да се знае къде точно била трасирана тя, по покриващата част от билото на рида Заногата огромна Лопянска гора били изсечени две просеки - Горна и Долна /първата от тях следвала гребена на хребета, докато втората извивала източно и малко под него/.  

             От Бабината поляна към Етрополския манастир и гр. Етрополе се продължава със завой на северозапад, като черният път се спуска много по-стръмно натам, следвайки долчинката между два къси странични рида. Тук вляво остава третият от споменатата поредица билни върхове - Кота 1231, а вдясно се подминава гористата местност Пукел, чието наименование идва от геологическото напукване /натрошаване/ на скалите в нея. По силно наклонения терен в тази участък се напредва доста бързо, като през предимно буковите гори се подминават няколко разклона и след само 20 мин. се слиза до второ пасище в местността Суха равен /Суа раан//160 мин. общо/. Между двете поляни са преодолени още около 150 м. височина. Името на последното пасище е свързано с разпръснатите тук-там по терена му понори, в които се губят придошлите при дъжд и снеготопоне води, а без тях местността остава постоянно суха. Наред с това, целият й външен изглед говори за това, че в миналото тук са се случвали някакви необичайни геоложки процеси и явления, което се потвърждава и от имената на разположената в южния край на поляната местност Пукел, от стърчащото на изток от нея връхче Чукаря /1049 м./, от чудноватите скали по възвишението Ямите /1003 м./ и понора Задъненото кладенче в северния й край, както и от намиращата се пак в тази посока земна вдлъбнатина Коритото. Като изключим всичко това, горското пасище Суха равен е изключително красиво място, заобиколено отвсякъде със стари букови дървета и обсипано с ниски скали и вдлъбнатини на понори, затова и в миналото поляните му често били използвани от хората. Някога в средата на местността бил разположен овчарникът Дайковото бачиище, следи от който вече не са запазени, от северната й страна се извисявала доскоро сградата на малък горски дом, като от нея все още се виждат руини, а днес до пътя се забелязват и останките на две пресъхнали чешми.

           Върхът на необичайна земна активност в района обаче, и изобщо един от най-забележителните природни феномени в цялата по-близка част на планината, е намиращата се на съвсем кратко разстояние на изток от тук местност Падеш /Враната вода/. Тя представлява венец от карстови скали с дъговидна форма, в които има пещера и извор. Последният дава началото на къс, но пълноводен поток, който пресича травертиновата /бигоровата/ тераса Малък Варовитец и скача от петнадесет метра височина, образувайки едноименния особено живописен водопад Враната /Черната/ вода. Необичайно красивото място се намира в землището на с. Ямна и е свързано с легендата, че в миналото до него бил разположен Лопянския манастир, в който някога се черкувало и населението на Етрополе. Веднъж обаче една икона уж сама избягала от сградата на християнския скит и по-късно била намерената увесена на един дрян при другата близка травертинова тераса в местността Варовитец /Голям Варовитец/, разположена вече в землището на града. Иконата била върната в Лопянския манастир, но после пак изчезнала и отново била намерена при Голям Варовитец. Заради повторението на случката лопянците и етрополците се изпокарали, като последните, които явно не искали повече да се черкуват в Лопянския манастир и затова били измислили необичайната история с избягалата икона, се отделили и си построили сегашния Етрополски манастир в местността Варовитец. Друга легенда пък гласи, че странстващи монаси си търсели място за манастир и достигнали до водопад Враната вода, името на който идвало от кацащите по него врани. Когато духовниците се изкачили до местността, една от кацналите по скалите птици уж изграчила и литнала, а бъдещите отшелници тръгнали след нея и така достигнали до поляната Варовитец. На чудното и легендарно място Враната вода се организират открай време и всяка година в първата неделя след Атанасов ден масови излети в чест на запазилите се от времената на езичеството изпращане на зимата и посрещане на пролетта. Днес при поляната Суха равен от черния друм се отделя в източна посока добре белязана с жълто-бели цветове тясна туристическа пътека, водеща именно към местността Враната вода /като покрай водопада може да се продължи със слизане и към с. Ямна/.  

           От поляната Суха равен към Етрополския манастир се продължава по черния път с плавно спускане през стари букови гори на северозапад, като след още около 10 мин. в тази посока се достига до нов важен разклон /170 мин./. На това място от друма се отделя пряка пътека с жълто-бяла маркировка, снижаваща се на север към Етрополския манастир. Между другото, до сградите му води и черния път, но трасето му много заобикаля, затова е по-добре да се използва прякото вървище. Ако за продължение на маршрута се избере водещата директно към духовната обител пътека, тогава по нея се продължава със стръмно спускане през споменатите вече широколистни лесове, като се следва при това дълбоко и сухо дере. Така след още около 15 мин. и 200 м. денивелация вървището извежда до карстовия извор Варовитец, дал името си на манастира и на цялата местност около него /185 мин./. Тук под покритият с големи дървета стръмен склон всъщност бликат два извора, по-големият от които е заобиколен със стена от големи камъни. От това място към виждащите се вече на север сгради на манастира се простира равна и дълга около стотина метра травертинова тераса, запълнена с довлечените от изворните води късове бигор, наричан от местното население варовит камък. Точно от неговото специфично название са дошли имената на изворите, потокът, който те захранват, манастирът, водопадът под него и самата местност Голям Варовитец. Уточнението Голям пък е свързано с другата подобна травертинова тераса при Враната вода, носеща заради по-миниатюрните си размери наименованието Малка. Понастоящем в средата на травертиновата тераса при Етрополския матастир е изграден нов кът за отдих с пейки, маси и дървени шезлонги. В древността обаче на тази площадка била издигната наблюдателна кула, от която следели трафика по пътищата на север от манастира. Днес останките от тази малка крепост се намират под манастирските постройки. Повече подробности за Етрополската духовна обител и за нейните сгради и история могат да бъдат прочетени в маршрут 47.1.

            От манастира Варовитец към Етрополе се продължава в северозападна посока по водещо към града шосе, като след 10 мин. се достига до разклон при много остър завой на пътя на север /195 мин./. Точно тук от асфалта се отделя още една пряка туристическа пътека, която завива на запад и навлиза в близката гора. Маркировката по тази пътека е с цветове бяло-жълто-бяло, а широкото й, равно и добре отъпкано трасе пресича най-долните северни склонове на рида Заногата по границата с полето. В миналото местностите между гората и Етрополското долинно разширение под нея били собственост на светата обител, затова и местността в подножието на рида се нарича и до днес Манастирското. Още по на север от нея в началото на полето през дърветата личат и част от къщите на бившето село Рибарица /Етрополска Рибарица/ - днес квартал на гр. Етрополе, в което постепенно се заселвали за постоянно ратаите, които обслужвали манастирските имоти. Към средата на турското робство до тях в плодородния район под планината се появил и чифликът на един от най-богатите хора в Османската империя - етрополецът от далматински произход хаджи Нико Цимцарот, чиито аргати били предимно жители на околните села Лопян, Осиковица, Правец и т.н. В наши дни след достигане до пряката и добре маркирана туристичека пътека се продължава по нея на запад, като постепенно се слиза до края на рида и на гората. Денивелацията от манастира до Етрополе е 250 м., но спускането по пътеката е равномерно разпределено и снижаването по нея почти не се усеща. Веднага след отделянето от шосето се пресича обширната местност Хумата, като 35 мин. По-късно се преминава покрай етрополските гробища и през голи поляни и отделни градини се навлиза в източния край на града /230 мин./.

 

76

На вр. Кордуна

72

Ридът Заногата от вр. Кордуна до гр. Етрополе

 46

Местността Гроба

 

82

Маркировка по пътеката към гр. Етрополе в местността Смесената гора

83

В долната си част пътеката постепенно се разширява до черен път

86

Разклонът на Бабина поляна от източната страна на м. Пресяката

94

Разклонът в местността Суха Равен

97

Пътеката от Суха Равен към Етрополския манастир

99

Кътчето за отдих между извора Варовитец и Етрополския манастир

101

Извор Варовитец

103

Етрополски манастир Света Троица /Варовитец/

109

Храмът в манастира

112

Пътеката от Етрополския манастир към гр. Етрополе в местността Хумата

115

Най-долният край на пътеката над гр. Етрополе

2014-02-03 191050

Профил на маршрута

Прочетена 2247 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм