47.5. гр. Етрополе-рид Заногата-вр. Свети Атанас-х. Стражата-вр. Кордуна

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(3 гласа)

47.5. гр. Етрополе-рид Заногата-вр. Св. Атанас-х. Стражата-вр. Кордуна - качване

Денивелация - 1250 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 16.4 км.

Маркировка: от гр. Етрополе до седловина Гроба - бяло-синьо-бяло, от седловина Гроба до местността Солището - бяло-синьо-зелено, от местността Солището до х. Стражата - бяло-синьо-зелено-жълто, от х. Стражата до вр. Кордуна - бяло-зелено-бяло

Изтегли: GPS-трак

Най-впечатляващ и интересен сред всички маршрути от град Етрополе към Балкана е този по заключения между реките Малки Искър и Старата вододел, склоновете на който се отличават с невероятното разнообразие на терена си, прекрасните гледки, дължината и сложността си. В селището нелекият за ориентация, дълъг като разстояние и труден за изкачване рид се нарича обикновено Чернивръшки /или Чернивръшко било/, по името на виждащия се от селището по него Черни връх /1070 м./. В съседното село Ямна обаче викат на хребета още и Заногата /Голямата Занога/, заради обширното пасище със същото название, което заема най-високите му части. Сред всички рътлини, отделящи се от Балкана и спускащи се в посока на гр. Етрополе, Чернивръшката е най-дълга, висока и ясно изразена, с безброй потоци, стичащи се от нея към заобикалящите я реки и с най-много бликащи в подножието й извори, а по стръмните й склонове могат да се видят редица забележителности, изкусно изваяни както от природата, така и от човешките ръце. Сред естествените красоти в този дял на планината са водопадите Малък Варовитец /Вранята вода/ и Голям Варовитец, травертиновите тераси Братската могила с Паметникът на Чавдарци до Етрополе и тази при Етрополския манастир “Св. Троица” /Варовитец, Голям Варовитец/, понорите в местностите Уменска поляна /Благова поляна, Умата/, Пресяката, Суха равен, Ямите и Димов вал /Димов валог/, заемащата цялата средна част на хребета огромна Лопянска гора, безкрайните пасища в най-горния му край със събирателното име Лопянски соват /Лопянски напой/, поредицата карстови извори в подножието му Кърчин, Сърбин, Кривул, Еминчувец, Поповец, Вонещил и т.н. Хората пък са сътворили по Чернивръшкото било т.нар. Първа Лопянска пътека, крепостите, които я пазят, споменатата по-горе Етрополска духовна обител, партизанската землянка в долината на Стълбешката река, средновековния защитен вал Окопа /или Окупа/ в местността Умата, нарочно изсечените в местните гори две гранични просеки /делници/ с имената Просяката и Прусеката /Долна и Горна/, още един трети прорез през гората, водещ към с. Ямна и кръстен Просека Кордел, както и съвременните почивен дом Кокалското и хижа Стражата, изградени в подножието на пасището Заногата.

Чернивръшкият рид се отделя от главното било на Балкана при връх Кордуна /Кордунски връх//1822 м./ и се спуска от него на северозапад, като най-високата част на хребета е оголена и плавноснижаваща се, а това я прави особено удобна за пресичането на тази част от планината. По тази причина, още в най-дълбока древност по гребена на вододела се появило вървище /занога/, свързвало някога Златишко-Пирдопската котловина на юг с разпръснатите колибарски селища в Етрополското долинно разширение на север. Заради това, че водело към Лопян - едно от най-старите и многолюдни села в този край на страната /част от което била и бившата му махала Ямна/ - проходът бил кръстен Първа Лопянска пътека. Уточнението Първа пък се наложило заради това, че на изток от тук има още един подобен път, който също водикъм с. Лопян и се нарича Втора Лопянска пътека. Понеже в миналото проходът по Чернивръшкото било бил доста често използван - по него преминал дори Васил Левски при митарствата си из тукашния район, другото название на друма - Заногата /от път, удобен за нозете/, се прехвърлило постепенно и на местността в най-горната част на рида, а оттам и на целия хребет. Както било редно през Античността и Средновековието за да се отбранява важната пътека в онези времена, край нея били издигнати и няколко крепости - една на билото на планината при седловина Каменната стърга /името й стърга означава точно стража/, втора на високия връх Кота 1231 в близост до местността Пресяката, трета на Черни връх и четвърта на разположения непосредствено над гр. Етрополе връх Свети Атанас /Свети Атанасий//960 м./. В древността още една твърдина имало и под сегашните сгради на Етрополския манастир, а по време на турското робство край прохода била разположена специална стража, следяща голяма част от трасето на пътя от оголения и обзорен едноименен връх Стражата /1528 м./. Някога при сегашната седловина Гроба /най-южната част на по-голямата местност Пресяката/ пътят се разтроявал, като два от краищата му се спускали по билото на рида и вдясно от него към гр. Етрополе и Етрополския манастир, а третият завивал на североизток към с. Лопян, пресичайки Лопянската гора по специално изсечената за целта Просека Кордел.

В миналото територията на Черновръшкия рид била разделена поравно между единствените две селища под него - Етрополе и Лопян, като местностите от западната страна на хребета попадали в землището на града, а тези на изток - в това на селото. Границата между тях пък вървяла неотклонно все по тънкото било на рътлината. Към края на турското робство обаче при основата на Заногата в северното подножие на планината се появило още едно населено място - село Рибарица /Етрополска Рибарица/, затова част от рида бил придадена и към неговото землище, а делбата започнала от много особено място. Чернивръшкият хребет се спуска от главното било на планината до споменатата местност Пресяката, където се пресича /т.е. разделя/ на две. От там единият му край продължава на североизток към сегашното с. Ямна /някога част от Лопян/ под името рид Суха равен /местните го изговарят като суа раан/, докато другият се снижава на северозапад към Етрополе и долинното разширение край него. Така най-високата основна част на рида заедно с двете й по-ниски второстепенни странични разклонения образуват нещо като чатал, средата на който днес съставлява планинската част от землището на с. Рибарица, а в нея е построена и най-голямата забележителност по рътлината - Етрополския манастир “Св. Троица” /Варовитец, Голям Варовитец/. Точно заради светата обител, в миналото целият рид бил наричан още и с името Манастирска планина. В края на Втората Българска държава пък по билото на Заногата била трасирана тогавашната граница между Видинското и Търновското царства, а за да се отбележи откъде точно преминавала тя, през заемащата цялата средна и най-ниска части на рътлината Лопянска гора били изсечени наред с Просека Кордел още две по-нови просеки, носещи названията Долна и Горна. Първата от тях, а именно Долната Просяка /или само Просеката/, била трасирана от източната страна и малко под гребена на хребета, докато другата - Горната Просяка /Прусеката/, следвала самото било на рида.

47.5. гр. Етрополе-рид Заногата-вр. Св. Атанас-х. Стражата-вр. Кордуна - качване

Маршрутът от Етрополе по рида Заногата към хижа Стражата и главното било на планината започва от автогарата на града, откъдето днес води началото си и добре белязаната с нова и гъста синьо-бяла маркировка и туристически табели Екопътека Св. Атанас /Пътека на традицията/. От площада на автогарата се поема първоначално на изток по трасето на екопътеката, като се пресича за кратко малък парк, преминава се покрай хотел Еверест и се излиза от селището. След сградата на хотела се върви още около стотина метра по черен път до поляна с пейка и голям камък край нея, при които се намира важен разклон /10 мин. след началото/. Оттук на североизток се отделя водоравна пътека към Етрополския манастир Варовитец, на изток по черния път продължава друга маркировка, водеща по заобиколен начин до х. Стражата и върха на планината, а екопътеката Св. Атанас се насочва със стръмно изкачване вдясно и на юг към едноименния връх. Тук трябва да се отвори една скоба и да се каже, че възвишението Св. Атанас е едно от най-интересните места край града, тъй като на темето му се празнува съхранен чак до наши дни стар тракийски обичай в чест на бог Сабазий, възникнал още през второто хилядолетие преди новата ера и свързан с култа към изпращане на зимата и посрещане на пролетта. Всяка последна неделя на месец януари етрополци се изкачват до Св. Атанас и там изпълняват свързани със споменатия култ особени ритуали, като на наподобяващ жезъл специален шиш нанизват глава червен лук и на слизане от върха викат „Сабой! Сабой!“ /т.е. Сабазий/. Етрополе е и единственото място в България със запазен такъв култ към древния тракийски Сабазий, който е предшественик на по-новия и модерен, но вече етнически и религиозно смесен бог на виното Дионисий. Заради този вид преклонение, както и във връзка с изградените по-късно на темето на Св. Атанас наблюдателна кула, манарстирски и жилищни сгради, някога от Етрополе към възвишението водел стар римски калдъръмен път, който се изкачвал до там през местността Умата /Уменска поляна, Благова поляна, Благовец/. В наши дни от поляната с разклона на туристическите пътеки към крайната цел на маршрута е най-добре да се поеме на юг към вр. Св. Атанас по стеснилия се до пътека римски друм, както поради фактът, че така се върви най-пряко по билото на Чернивръшкия хребет, така и заради интересната природа в тази посока и любопитните исторически артефакти, които могат да се видят.

Ако за придвижване към билото на планината се избере синята маркировка на Пътеката на традицията, тогава от поляната с разклона се продължава през стара букова гора на юг със стръмно, но кратко изкачване по най-долните склонове на Чернивръшкия рид. Сред дърветата вървището бързо сменя посоката си от южна в източна и след около 20 мин. и двеста метра денивелация извежда до изпълнената с карстови скали и понори, оголена и силно наклонена Уменска поляна /30 мин. след началото/. Нейното наименование идва от думата хума /на латински humus, т.е. почва/, с която е наречена вид сивкава мазна лечебна глина, използвана в миналото като козметично и хигиенно средство. Според етрополчани, Умата всъщност обхваща целия северен склон на Чернивръшкия рид, а не само разположената в най-долния му край малка полянка. В по-тесен смисъл на думата местността представлява красив валог /падина/, заобиколен от всичките си страни с гъсти гори и карстови скали и изпълнен с множество понори, отворите на които са обикновено затулени с почва и камъни и изглеждат като хлътнатини по повърхността. Ала един от тях в близката околност си има и видим вход, затова името му е пещера Дедо Благовата яма, а при достигане до поляната край трасето на екопътеката се появява и специална табела за него, насочваща към съответния обект. Според местните, някога в Умата също имало наблюдателна кула, от която били следени пътищата в долината на север. Поляната обаче е свързана най-вече с използването й от населението на Етрополе към края на турското робство, когато градът бил нападнат на няколко пъти от кърджалии и бил напълно разорен. Знаейки, че рано или късно ще се срещнат с разбойниците, тогава местните жители направили в Умата предварително още през лятото колиби от клони и папрат и поставили в тях за храна торби с брашно и стрита на прах изсушена коприва, а при атаката срещу селището им се укрили в местността и останали в нея докато се уталожат събитията.Днес в началото на поляната се виждат руините на кошара, малка тухлена къща и разклон, при който от основната пътека се отделя тясно немаркирано вървище, водещо към Дедо Благовата яма. Приблизително тук екопътеката пак си променя посоката на движение и продължава с изкачване на юг. Натам се преодоляват на зиг-заг през гората още около 200 м. височина, пресича се трасето на черен път и след 40 мин. се достига до местността Св. Атанас, в края на която е ниският, но много обзорен едноименен връх /води се за най-западно разположеният такъв в цялата Златишко-Тетевенска планина//70 мин. общо/.

Понастоящем на темето на интересния Св. Атанас се провеждат археологически разкопки, като по терена се виждат каменните основи на църква и на други монолитни сгради. От върха се открива и фантастична панорама на юг и запад към долините на реките Малки Искър, Равна и Ябланица. Друго любопитно за Св. Атанас и за крепоста на него е, че точно под тях се събират двата най-важни презбалкански прохода в тази част на планината - Златишкият, който достига до тук по долината на Малки Искър, и Етрополският, спускаш се по тази на р. Ябланица. Именно заради точката на тяхното сливане, която в момента е точно под краката, някога на темето на върха била изградена и съответната наблюдателна крепост. Предвид особеностите на Св. Атанас като важно сакрално, жилищно, наблюдателно и военностратегическо място, някои историци смятат, че е напълно възможно през езическия период именно на него да е бил разположен култовия тракийски Храм на бог Дионис, представляващ специално светилище с прорицалище. Тази теория е във връзка и с известният факт, че за определен период от време изключително богатите етрополски рудници били окупирани от родопското племе беси, а именно те са посочени от редица историци като владетели на въпросното култово място. По-късно след въвеждане на христоянството на темето на върха бил издигнат и манастир на тази религия, повече подробности за който могат да бъдат прочетени в маршрут 47.1. Интересен факт за духовната света обител на Св. Атанас е, че на някои карти местоположението й е изобразено на Уменската поляна, а в града битува и легендата за първоначалното й застрояване при водопада Малък Варовитец /Вранята вода/. Върхът се свързва също и с преданието, че в миналото на темето му се произвеждала вар от камъни, добити от варовиковата поляна край сегашния Етрополски манастир и пренесени до тук по специално изградена пътека.

От Св. Атанас към крайната цел на маршрута се продължава на югоизток към Черни връх, като в неговата посока се следва билото на хребета и се върви вече по широк път. Друмът заобикаля близкоразположеното възвишие от север и изток и след 20 мин. извежда в югоизточното му подножие доседловина,в която също както и в Умата се виждат няколко карстови понора /90 мин./. За покритият с люлякови храсти Черни връх в Етрополе се твърди, че в миналото на темето му също имало крепост, а по склоновете му и малък манастир. При седловината черният път се разделя, като напред може да се продължи и по двата му края, събиращи се отново малко по-нагоре. Друго характерно за местността е, че от нея на голямо разстояние напред горите от западната страна на главното било на Заногата се отдръпват леко надолу, което позволява да се види цялата следваща средна част на маршрута, а тя е дълга и равна, преминава все по билото на Заногата и на пръв поглед изглежда като особено лесно преодолима. От седловината под Черни връх се продължава по гребена на Чернивръшкото било в посока югоизток, като се заобикаля и ниският горист връх Кота 1138. След него почвеното шосе завива първо на изток, а после и на север, и след още около 15 мин. достига до по-дълбокия понор Димов вал /Димов валог/ с извор в дъното му /105 мин./. Тук черният път трябва да се изостави и да се продължи отново на югоизток по билото на рида, което на около километър в тази посока е съвсем тънко, право и равно, и се следва без никакво напрежение.

Както бе споменато малко по-горе, след Димов вал гребенът на Челнивръшкия хребет е гол от западната си страна и зает от поляната Кременско бачиище, от източната е залесен догоре с букова гора, а напред по него са се подредили в права редица три ниски възвишения, първото от които е Кота 1231 /и то с останки от древна кула на темето си/. Напред пък пътеката, макар и да не е маркирана, е достатъчно широка и по нея няма опасност от изгубване. Заради всички тези благоприятни фактори - добра видимост, ясни ориентири и наличието на пътека, от Димов вал се продължава напред през поляната Кременско бачиище по билото на хребета, като за 30 мин. се изкачва първо вр. Кота 1231 и съвсем близо до темето му се достига отново до черен път /135 мин./. Интересни за този участък от прехода са извънредно тесният гребен на рида, вековните букови гори от източната му страна и много стръмните му склонове, гъсто разчленени от многобройни потоци. Именно от тук на север се отделя т.нар. Дълбока падина, в която потъват водите от околността, за да избликнат по-долу при разположения до Етрополския манастир карстов извор Варовитец. Сред горите на запад и под Кременското бачиище пък се виждат също така особено дълбоките и стръмни дерета Маливия дол, Средния кладенец и Топчийски дол. Тук след поредното стъпването на почвеното шосе се продължава по трасето му, като за още 10 мин. темето на Кота 1231 се заобикаля от изток и се слиза до седловина с втория поред връх по билото на рътлината - Кота 1352 /145 мин./. На това място трябва да се каже, че по гребена на Заногата има и пряко вървище, по което двата върха могат да се пресекат направо през теметата им.

Седловината между Кота 1231 и Кота 1352 е възлово място, тъй като от тук напред сред горите от западната страна на възвишенията се вижда широка просека, по която второто от тях може да бъде заобиколено. Този прорез през дърветата обаче не започва от тук, а достига до това място откъм Етрополския манастир. При седловината просеката само се разделя на две - Долна и Горна, като първата подсича Кота 1352 през гората Алишовец /от турската фамилия Алиша, а тя от думата ал - ален, румен/ от изток, доката втората следва билото на вододела и заобикаля върха от запад. На картите местността, през която прорезът през гората преминава, е изписана точно като Просеката, т.е. името й уж произлиза от създадения от хората отвор през дърветата, докато всъщност истинското й название е Пресяката и идва от това, че тук ридът Заногата се разделя /пресича/ на две. От седловината напред може да се продължи и по двете просеки, като Горната е добре да се използва през лятото, тъй като е по-пряка, а Долната през зимата, защото теренът по нея е наклонен и по него се задържа по-малко сняг. При заобикалянето на втория връх от изток пък черният друм достига съвсем близо до маркираната туристическа пътека, която води от гр. Етрополе през Етрополския манастир към х. Стражата, така че за достигане до крайната цел на маршрута може да се слезе и до нея. След заобикалянето и на Кота 1352 пътят се изкачва до седловината с третото възвишение - Кота 1312, като от разделянето на просеките до него се върви 30 мин. /175 мин./. Точно тук при Кота 1352 долните две странични второстепенни части на рида Заногата се събират и продължават на юг вече обединени, а върхът служи и като събирателна точка на землищата на трите населени места под хребета. Третото възвишение се заобикаля за около 20 мин. от запад по просеката през гората, като веднага след него се достига до белязаната с бяло-зелена маркировка туристическа пътека, водеща от Етрополския манастир към х. Стражата /195 мин./.

Още при разклона на двете вървища тяхната обща посока се изменя на южна, а обединеното им трасе се разширява почти веднага до черен път, насочващ се по билото на рида към върха на планината. Няколко минути по-късно шосето излиза от гората до друго кръстопътно място - продълговата седловина Гроба, отличаваща се с ловна вишка в по-високия си край. Понеже местността представлява гола поляна, от нея се вижда вече съвсем ясно нагоре и на юг най-високата част от рида Заногата до самия му свършек при вр. Кордуна. Друга особеност на седловината е, че при нея гребенът на хребета се стеснява отново, като от източната му страна към долината на Стара река се спуска ридът Гроба, по-който е изсечена Просека кордел, а от западната към долината на Малки Искър се насочваЕлов рът. Наименованието на поляната пък е свързано с касиерът на известната от Априлското въстание Хвърковата чета на Георги Бенковски, който починал наблизо и бил погребан на това място. От Гроба напред до х. Стражата трасето на маршрута вече е много по-леко и приятно и се отличава с малката си денивелация. След седловината се влиза за кратко в смесена гора и в нея се достига до кръстопът, от който се продължава направо,като след още около 25 мин. се излиза на просторно пасище в местността Солището /220 мин./. Тя е с обратен на Кременското бачиище изглед и се отличава с това, че тук горите на изток са се оттеглили доста надолу под главното било на рида, докато тези от запад са се изкачили плътно до него. Стръмният оголен склон вляво е зает от местността Говедарника, в горите под който се крие още една поляна с подобно наименование - Трънливия Говедарник. Солището се отличава и със заобикалящите го от запад вековни букови дървета, част от които се изсичат в момента, както и с великолепната си панорама към билото на Балкана и огромната долина на Стара река. Оттук на юг се вижда вече и х. Стражата, разположена зад дълбокото дере на Бабината река, както и гористия едноименен вр. Стражата над тях. Солището е и кръстопътна местност, защото на запад от него към долината на Малки Искър се снижават ридовете Правешки ливади и Черешовица, а по билото на втория от тях до тук достига белязаната с жълто-бели цветове туристическа пътека По стъпките на Бенковски, следваща движението на известната от Априлското въстание Хвърковата чета от средногорския връх Еледжик до мястото на разгрома й в Тетевенския Балкан пътеката. В Солището двете пътеки се кръстосват, като страничното вървище се спуска към Стара река и с. Ямна. Според някои историци, в миналото именно в тази посока продължавала от тук и Първа Лопянска пътека. Днес от Солището по нейното трасе, само че в обратната южна посока, се пресича напред местността Козето торище /Козьовото торище/, заобикаля се от запад дълбокото дере на Бабината река и след около 30 мин. се достига в северното подножие на вр. Стражата до местността Кокалското, в която са построени хижата и Почивен дом Кокалското /250 мин./. Тук също има важен разклон, при който се събират и разделят всички пътища, водещи на изток и запад към долините на заобикалящите главния хребет реки.

От х. Стражата следва последната част от изкачването на Чернивръшкото било, като разстоянието до върха на планината е доста голямо, а разликата във височината е цели 500 м. Преходът обаче е много приятен, тъй като местностите Малката и Голямата Занога, през които преминава оставащата част от маршрута, са напълно голи и позволяват непрекъснато да се следи местоположението, а и гледките от тях са обзорни и всеобхватни. От сградата на хижата се поема на юг по изградената през последната горичка по хребета ски-писта, като тук маркировката е поставена по дърветата вляво. Едноименният вр. Стражата се изкачва почти до темето му, което се заобикаля водоравно по пряка пътека през гората от изток. 35 мин. след хижата вървището излиза окончателно над горския пояс и се изкачва до плитката и гола седловина с връх Кота 1672 /280 мин./. От Гроба до тук са преодолени още около 200 м. височина. От това място нагоре се ширят само пасища, носещи събирателното наименование Лопянски соват /от турската дума су -вода и от там соват - пасище с водоизточник за напояване на добитъка/. В по-ново време обаче сборното турско име соват е заменено с българската дума напой.Наклонът към вр. Кордуна пък е пресечен от няколко равни тераси, като най-стръмно и дълго е изкачването към първата от тях вместността Малката Занога. През покритият тук-там с камъни и гъста хвойна терен на пасището се преодолява за около 40 мин. височината към тази първа тераса, като в този участък се преминава водоравно покрай три по-ниски връхчета и се излиза до голям камък в източния край на местността /320 мин./. Скалата е белязана с маркировка, насочваща към намиращата се на превала на Златишкия проход най-близка хижа Кашана. От това място се вижда и как трасето на Първа Лопянска пътека продължава водоравно и на юг към седловина Каменната стърга, заобикаляйки над изворите на река Кози дол вр. Кордуна от запад. През зимата тази част на вървището е лавиноопасна, затова при сняг трябва да се върви задължително по билото на Чернивръшкия рид в посока на върха. От камъка в края на първата тераса се продължава нагоре с изкачване през другата близка обширна оголена местност - Голяма Занога, като в нея се преодоляват още две по-къси равни тераси и 30 мин. след разклона при камъка се достига до главното било на планината при вр. Кордуна /350 мин./.