53.4. с. Чифлик-рид Сергев дял-вр. Мишата поляна-вр. Боба-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

53.4. с. Чифлик-рид Сергев дял-вр. Мишата поляна-вр. Боба-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена - слизане

Денивелация - 1000 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 14.8 км.

Маркировка: от х. Козя стена до Сергев дял - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от билото до с. Чифлик - немаркиран

Изтегли: GPS-трак

От главното било на Стара планина на север към село Чифлик се спускат няколко дълги странични рида, които местните наричат заради прекомерната им големина дялове и по билата на които обичайно става спускането от върха на Балкана към селището. Най-дългият сред тях - Сергев дял /от личното име Серги, а то от латинското сергий /служител// - води към самия център на населеното място и служи като граница между него и съседното село Бели Осъм. В началото на 20-и в. в близкия град Троян било създадено местно туристическо дружество, един от първите маршрути на което преминавал точно по билото на Сергев дял в посока на възловата билна седловина Падалото /падало - място край вървище за нощуване и почивка на пътниците/. Основните причини да се използва именно този рид пък били лесната му достъпност, това че гребенът му е дълъг, плавно спускащ се в северна посока и излючително панорамен, както и че по него имало останки от специално изграден прастар друм. През епохата на Античността по Сергев дял бил трасиран особено често използваният в онези времена римски път Прекосите, който бил западна алтернатива на Троянския проход в частта му от коритото на река Бели Осъм до билото на Стара планина. В миналото страничният друм пресичал Балкана точно при седловина Падалото, а на нея, както си личи и от името й, имало хан, в който отсядали преминаващите по вървището пътници. Заради голямото значение на Прекосите в римската епоха като дубльор на главния им военен път Троян-Кърнаре, край трасето на второстепенния друм били изигнати и няколко по-големи твърдини. Първата от тях била т.нар. Късноантична землена преградна крепост Прякопите, изградена на билото на Сергев дял около връх Мишата поляна /1291 м./, а втората - крепостта Калето /Градът/, разположена на темето на намиращия се на около километър на север от с. Бели Осъм остър връх Кота 674. Въпреки че липсват конкретни данни за натовареността на Прекосите през различните епохи, може със сигурност да се каже, че вървището вероятно е било използвано доста интензивно, тъй като според историкът Иван Христов и в най-високата си част то било широко поне 2-3 м. и по него планината можело лесно да се прехвърли за около 3-4 часа. Не на последно място, в древността пътят служел и за достигане до по-важните от близките рудни находища в Балкана, част от които се намирали на запад от Падалото в посока на най-красивия билен връх в околността - Козя стена /1670 м./

Ако за слизане от хижа Козя стена към с. Чифлик се избере най-дългият страничен рид Сергев дял, тогава от сградата на туристичеката база се поема към хребета по билото на планината и по трасираната по него пътека Ком-Емине /КЕ/ на североизток. В тази посока първоначално се пресичат водоравно голите поляни, разположени на юг от централния гребен на Балкана, като през тях се достига след около 15 мин. до ключовата седловина Ветровити преслап, белязана с каменния паметник на загиналия в близост от тук бивш хижар на х. Козя стена. На това място пътеката се разтроява, като левият й край завива на североизток и по рида Томин дял се спуска към с. Чифлик и хижа Хайдушка песен, десният продължава да обхожда голите местности на юг от билото на планината, а средният следва централния й гребен в източна посока. При наличието на сняг през зимата, от седловина Ветровити преслап се продължава задължително по средния край на пътеката, като по главото било на Балкана се върви в посока темето на извисяващия се пред погледа на изток остър връх Кучето /1660 м.//наречен е така, защото по склоновете му има скала с формата на куче/. Макар при лошо време това да е най-безопасният начин за придвижване на изток, заради стръмните страни на Кучето дори и зимната пътеката по тях е подсигурена допълнително на някои места с дебело метално въже. Денивелацията от Ветровития преслап до горните части на върха е малка, затова темето му се изкачва от седловината за още около 15 мин. /30 мин. след началото/. На Кучето няма отметка за връх, но от северната му страна си вижда оформен като чифт ски още един скромен паметник на втори загинал в близката околност турист. През лятото от Ветровития преслап се продължава по десният край на вървището, който заобикаля Кучето от юг и след около 5 мин. се раздвоява в подножието на върха. От разклона се следват бяло-червената лентова и зимната колови маркировки на пътеката КЕ, по която се подсича от юг и следващият нисък, гол и заоблен билен връх - Боба /или Баба//1707 м./. Тази височина е двуглава, като лятната пътека преминава през плитката седловина между двете й коти и след нови 10 мин. се събира отново със зимното вървище /45 мин. общо/.

Така представеното до тук описание на маршрута от х. Козя стена до вр. Боба се оказа малко по-обстойно, скучно и претрупано, отколкото би трябвало да бъде, но това се налага предвид стръмните, оголени и силно лавиноопасни през зимата склонове на тази част от планината, заради които във високият й край се поддържат две отделни пътеки. Същите две вървища обаче - лятно и зимно, както и подобно на горното по-обстойно описание за тях, продължават и на изток от Боба, тъй като натам трябва да се преодолее още един връх с почти отвесни склонове - Козя стена. След събирането си в близост до темето на вр. Боба лятната и зимната пътеки се спускат заедно на изток и 10 мин. по-късно достигат до дъното на поредната дълбока седловина /55 мин./. Живеещите на север българи я наричат Червената локва, но според пребиваващите на юг турци тя носи наименованието Саръ гьол /Жълтата локва/. Това фрапиращо несъответствие в окраската пък навежда на мисълта, че местността не е наречена наскоро от българите червена в съвременния смисъл на тази дума заради цвета на водата или почвата около нея, а тук е използван много отдавна и съвсем умишено старинният топоним червен, който в миналото означавал красив. Горното се потвърждава и от две метности на запад от х. Козя стена - Червените зареди и Червени брег, около които също няма нищо червено, но пък районът край тях е невероятно красив. В източния край на Червената локва зимната пътека започва стръмно да се изкачва към най-горната скалиста и алпийска част на вр. Козя стена, докато лятната го заобикаля водоравно от юг, преминава над дълбокия дол Каменливия трап и след още 35 мин. извежда от другата страна на височината до паметник на загинали съветски летци /90 мин./. Разликата във височината между х. Козя стена и паметника е само стотина метра. Мястото тук също представлява своеобразна плитка седловина, която някои наричат Герана /геран - кладенец, бунар/ по името на извор от южната й страна. Истината обаче е, че местността си няма свое собствено име, въпреки че е от изключитена важност, тъй като именно тя е приета за граница между два от дяловете на Троянска планина. От тук на запад до връх Ушите /1637 м./ планината се нарича Кендабалкан, а на изток до трасето на прохода Троян-Кърнаре е Горялата /или Бальова/ планина.

Двете тукашни части на Балкана наистина се различават съществено една от друга, защото на места западната е с отвесни склонове и е предимно скалиста, като билото й в единия му край до вр. Ушите е наречено дори Трионите. Освен това, преминаващата през този дял на планината билна пътека в участъка от Ушите до паметника на съветските летци носи красноречивото наименование Коли кон, заради пресичането на особено труден и изпълнен с големи опасности терен. Източният дял пък има точно обратните вид и форма - с полегати страни и с покривка от меки треви и хвойнови храсти. Според местният краевед Иван Пейковски, някога по-голямата част от Бальовата планина била притежание на стария, много известен и преселен тук от Охрид троянски род Бальовците, най-изявеният представител на който - чорбаджията Петър Балевски, натрупал огромно богатство от т.нар. “откупни права”, получавани от турците срещу подкуп. Така например, ако човек преминел покрай някоя от многобройни кръчми на чорбаджията в околията, трябвало да му плати задължително цената на една ракия, независимо от това, дали бил влизъл в заведението му и дали бил поръчвал и консумирал нещо в него. Ако пък нещастникът нямал пари и не можел да заплати веднага сумата, Балевски му я вписвал в тефтерите си като вересия. Друго изключително право н чорбаджията било и това, да може първи да избира и да изкупува продаваните от местните селяни животни, и то на цена, каквато той лично определял. Само ако се откажел да закупи конкретното животно, тогава стопанинът му можел да го продава на друго лице. Трета ексклузивна правилегия на богаташа била да изкупува първи и вълната от овцете, като срещу това заплащал известен данък на кабакчията /бирника/, а на селяните давал само пари за цървули, сол, газ, въжета и сечива, и то на заем срещу солидна лихва. „Спечелените“ по този начин пари чорбаджията влагал в имоти около гр. Троян и близките села, станал собственик на огромни територии и така съумял да подчини икономически голяма част от населението, превръщайки почти целия район в своебразно феодално владение. Именно поради тези причини, както и заради това, че през лятото Балевски давал под наем пасищата си над селата Чифлик и Бели Осъм, частта от планината между Козята стена и трасето на Троянския проход била наречена на неговата фамилия.

От седловината с паметника на съветските летци на североизток към горната част на Сергев дял и с. Чифлик се отделя пряка пътека, но тя е много тясна, немаркирана и пресича покрит с гъсти хвойнови храсти терен, затова при мъгла и при по-лошо време от тук е най-добре да се продължи още малко по вървището КЕ и по билото на планината на изток до достигане началото на въпросния хребет. В указаната посока туристическата пътека подсича водоравно от север първия връх на Горялата планина - Кота 1670, и 20 мин. след паметника на съветските летци достига до нов разклон в подножието на седловина Падалото, точно на мястото, при което Сергев дял се отделя от билото на планината /110 мин./. Тук от гребена на Балкана в северна посока се открива необятна и неочаквано красива панорама, простираща се докъдето погледът достига към продължението на рътлината и към огромните долини на реките, които я заобграждат - Габровщица на запад и Зеленика на изток. Вдясно под билото на Балкана се шири огромното пасище Зеленика, днес отдавна изоставено, покрито с хвойна и силно разчленено от началните притоци на река Кривият дол, а вляво пък към долината на Габровница се спускат стръмните и също така напълно голи ридове Късият рът, Дългият рът и Дульовските средоци, сред които се крие даващият началото на реката извор Бялата вода. Не стига това, ами от същото място се вижда напред и почти цялата оставаща част от машрута, като в посока на крайната му цел - с. Чифлик, от гребена на Балкана се спуска по права като по конец линия и много широк черен път, следващ добре изразеното било на Сергев дял. Поради всички тези причини, тук е съвсем ясно какво точно трябва да се направи за по-нататъшното успешно приключване на прехода. В подножието на седловина Падалото пътеката КЕ се напуска и от билото на планината се продължава на североизток по широкия черен път. Под гребена на Балкана първоначално следва стръмно слизане, при което се губят около 200 м. височина. Тук съвременното почвено шосе, следващо билото на рида Сергев дял, очевидно ползва трасето на стария римски друм Прекосите, който в миналото бил алтернатива на Троянския проход и чиито останки все още личат на много места по терена. През голи и много обзорни поляни сегашното вървище достига след около 10 мин. до голямата пресъхнала чешма Конярника и покрай нея постепенно завива на север /120 мин./.

След чешмата наклонът става по-малък, а пътят скоро достига до подножието на първия по-ясно изразен връх по билото на Сергев дял - Мишата поляна /1291 м.//130 мин./. По оголените места край височината се виждат многобройни къртичини, от които най-вероятно идва и името й. Тук билото на рида рязко се стеснява, поради което в древността точно на това място била изградена и споменатата по-горе Късноантична землена преградна крепост Прякопите. Историците датират изграждането на съоръжението в периода 4-6-и в. след Христа, като по терена в близката до върха околност личат основите на няколко сгради, както и група ниски и изкуствено изградени заоблени могили. След Мишата поляна пътят навлиза за кратко в гъста гора, подминава оставащите вдясно извори на потока Брястов дол и скритата сред дърветата поляна Брястово и 10 мин. по-късно достига до връх Яловата могила /1266 м.//140 мин./. Възвишението се заобикаля водоравно от изток, след което следва ново стръмно спускане, като тук пак вдясно са изворите на Костелашки дол и голата местност Костелакът /наречена е так заради костеливата, твърда почва в нея/, а от района вляво събира водите си Дульовски дол. Така с голям наклон надолу се достига след 15 мин. до разположени в горния край на пасището Хайдушкото два последователни разклона със странични пътища, водещи към с. Чифлик /155 мин./. При тях ридът Сергев дял завива на североизток и през върховете Машалова поляна /машалова - от турското маш аллах - браво//1059 м./ и Сергев дял /927 м./ се насочва към с. Бели Осъм, затова билото му вече трябва да се напусне. А това е най-добре да стане при втория разклон, от който се продължава по страничния второстепенен рид Шубрачов рът /Шубрачовец/, разделящ реките Йонковият дол на юг от Шубрачов дол на север. По оголеното било на въпросната рътлина се слиза стръмно на запад към долината на р. Габровщица, като красивите гледки, които се откриват от тук, трудно подлежат на описание. В този участък друмът пресича изоставени ниви, описва няколко къси серпентини и след 30 мин. достига до реката /185 мин./. На това място Габровщица се пресича по мост, след който се продължава покрай оставащия вляво рид Кози дял на север по много широк и добре поддържан черен път, следващ долината на реката. Друмът преминава покрай махалите Бонковци, Злия дол и Кьосевци и 25 мин. след преминаването над коритото на Габровщица извежда при водослива с голямата р. Бели Осъм до центъра на с. Чифлик /210 мин./. По плавно снижаващите се склонове на Сергев дял денивелацията при спускането почти не се усеща. При справка с картата обаче се оказва, че от Падалото до с. Чифлик разликата във височината е цели 1000 м.