53.2. с. Чифлик /х. Хайдушка песен/-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

53.2. с. Чифлик /х. Хайдушка песен/-седловина Ветровити преслап-х. Козя стена - слизане

Денивелация - 650 м., време на движение - 1.30-2.00 часа, разстояние - 4.6 км

Маркировка: от х. Козя стена до седловина Ветровити преслап - бяло-червено-бяло, от седловина Ветровити преслап до х. Хайдушка песен - бяло-зелено-бяло

Изтегли: GPS-трак

Слизането от хижа Козя стенадо хижа Хайдушка песен е възможно най-краткият като времетраене и къс като разстояние преход, който може да бъде осъществен в рамките на по-високата част от землището на село Чифлик. Маршрутът обаче е изключително красив и панорамен, тъй като горният му край преминава изцяло по оголеното било на Стара планина, попадащо в границите на Национален парк Централен Балкан и обособения в него резерват Козя стена, а долният - през вековната букова Рогачева гора и стърчащите сред нея Рогачеви камъни. От х. Козя стена към крайната цел може да се поеме в различни посоки, в зависимост от това, през какъв сезон ще се осъществява прехода. При липса на сняг, от хижата се следва на североизток маркировката на главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, която пресича оголените поляни под главното било на планината и след около 15 мин. равен ход достига до кръстопътната седловина Ветровити преслап. При наличието на сняг, от Козята стена се тръгва задължително на север към билото на Балкана и разположения на него връх Котето /1630 м./, а след тяхното достигане се върви по гребена на планината в същата като лятната пътека посока - на североизток до слизане в дъното на споменатата възлова седловина. Ветровитият пряслап представлява равно, голо и дълбоко място на билото на Балкана, разположено между върховете с интересните наименования Котето от запад и Кучето /1660 м./ от изток. Последната височина е наречена така, защото по склоновете й се вижда камък с формата на куче, а наименованието на другата е дадено само за противовес с това на съседа й. Макар и слабо изпъкващи над околния терен, през зимата и двете възвишенияса силно лавиноопасни заради стръмните си склонове, затова при наличието на повече сняг теметата им трябва да се изкачат задължително. А това, че Ветровитият преслап и околностите му са изключително опасни при лошо време, се вижда не само от наименованието на седловината, но и от разположеният в средата й паметник на загиналия от лавина на това място бивш хижар на Козята стена Петко Дачев.

Ветровитият преслап е и ключово място за цялата по-близка част на планината, тъй като при него се събират и разделят всички пътеки от околността. Освен летните и зимни разклонения на главното туристическо вървище КЕ, в близост от тук от билото на планината се отделя още една пътека, която спуска разклонения на юг и югоизток към разположените в тези посоки карловски села Розино и Христо Даново. От седловината на север също се насочва пътека, която скоро пак се раздвоява и по започващия от вр. Кучето рид Томин дял извива съответно към х. Хайдушка песен и близкото до нея с. Чифлик. През лятото от Ветровития преслап към х. Хайдушка песен се продължава по водещата на север пътека, а през зимата се следват на изток главното било на планината и пътеката КЕ в посока на вр. Кучето. Независимо откъде ще се поеме към Хайдушка песен обаче - от темето на Кучето или направо от Ветровития преслап - слизането към хижата и в двата случая става по склоновете на отделящия се от върха на север рид Томин дял. При липса на сняг, от Ветровития преслап следва водоравно траверсиране на западните склоновете на Кучето, като се влиза за кратко в широколистна гора и след около 10 мин. се излиза от нея при равна скалиста площадка в близост до билото на Томин дял /25 мин. след началото/. От тук пък се открива пространна панорамата на запад към почти отвесното било на планината и отводняващите го лавинни дерета Стоянишкият улей, Водният улей, Сухият улей и Злият дол, както и на север към изворната област на потоците Рогачева и Камъчерска, които се събират точно при разположената ниско долу под площадката х. Хайдушка песен и там дават началото на преминаващата през с. Чифлик река Бели Осъм. Само 5 мин. след това удивително красиво място тясната пътека извежда и до самия гребен на Томин дял при намиращата се там местност Дирекят /30 мин. общо/. Нейното наименование е свързано с това, че в миналото тук бил забит дирек /дървен кол/ за ориентация относно точното място на събиране и разделяне на идващите откъм Ветровития преслап и Кучето лятна и зимни пътеки, както и относно точката, при която обединеното им трасе влиза на север в Рогачевата гора /от вр. Кучето до Дирекят зимното вървище е частично обезопасено с метално въже/. За Дирекят се смята още и че дава начало на Рогачевата река, чиито извори би трябвало да се крият някъде сред смриковите храсти вляво от пътеката. Разликата във височината между х. Козя стена и разклонът е незначителна, но от това място се влиза на север в Рогачевата гора, през която следва да се преодолее за кратко време цялата оставаща 650-метрова денивелация до края на маршрута.

При разклона на лятната и зимната пътеки в местността Дирекят се достига до билото на рида Томин дял, по което първоначално следва по-плавно спускане на север през споменатата букова гора. Нейното название, това на стърчащите по средата й Рогачеви камъни /делящи се на Горни, Долни и Средни/, на близката река и на разположената в долния край на коритото й местност Рогачева нива идват от фамилията на бившите собственици на целия по-близък край от планината - родът Рогачите от съседното на Чифлик село Бели Осъм, където и до днес все още има цяла Рогашка махала. Покрай огромните буки на вековната гора пътеката извива леко на северозапад и след още около 15 мин. достига до нов разклон вляво от скритите сред дърветата малки полянки Киселецът и Коритото /45 мин. общо/. Тук вървището се раздвоява още веднъж, като белязаният му с жълто-бяла маркировка десен край завива по билото на Томин дял на североизток към с. Чифлик. От това място маркираният с бяло-зелени цветове ляв край на пътеката продължава на северозапад към х. Хайдушка песен, като следва вече гребена на едно от страничните разклонения на основния рид, носещо простонародното наименование Рътлината. По второстепенният хребет почти ведната след разклона на пътеките се слиза в северозападна посока до още една малка горска полянка, на която е построен т.нар. заслон Дачо Дачев. Сградата представлява обикновена дървена колиба, скована от безразборно подбрани и незнайно как изкачени до тук дъски и греди, около която по-късно са поставени маси, пейки и няколко големи указателна табели, информиращи за началото на Национален парк Централен Балкан. Денивелацията от панорамната площадка до тук е около 150 м. От заслон Дачо Дачев към х. Хайдушка песен следва едно от най-екстремните и вълнуващи спускания в Балкана, отличаващо се с изключителната стръмнина на терена, който се пресича. Неслучайно наименованието на местността, през която пътеката преминава в този участък, е Мъртвото равнище, както неслучаен е и фактът, че преди няколко години управата на парка уж бе взела решение да затвори този маршрут, заради събраната тук на късо разстояние огромна денивелация. Въпреки големият наклон в местността обаче, пътеката през Рогачевата гора така и не беше затворена.

От заслона към х. Хайдушка песен се продължава по хребета Рътлината на северозапад, като под поляната се навлиза отново в старата букова гора. Тук за ориентир при слизането може да се ползва само дълбоката долина на Рогачева река вляво, над коритото на която пътеката е широка и добре маркирана, а на по-стръмните места трасето й е направено нарочно така, че да извива на серпентини. Разстоянията в този участък от маршрута се преодоляват особено бързо и в повечето случаи почти на бегом, като след 35 мин. стръмно спускане през Мъртвото равнище се достига до самотна пейка /80 мин./. От заслона до това удобно за почивка място са преодолени още около 400 м. денивелация. При пейката пътеката рязко завива на запад, снижава се с нови стотина метра и след 10 мин. слиза до местността Старият струг, в която е построена х. Хайдушка песен /90 мин./. Сградата на туристическата база се намира точно при водослива на Рогачевата и Камъчерската реки, обединените води на които текат от това място на североизток към с. Чифлик под името Бели Осъм. Началните притоци на по-голямата река са разделени от отделящият се също от главното било на планината рид Сълба /Сълбъ, Голямата Сълба//по диалектното изговаряне на думата стълба/, наречен така заради терасовидната си форма. В неговия най-долен край пък, и само на около 10 мин. от х. Хайдушка песен, се намира месността Рогачева нива, сред която се издига скромен бюст-паметник в чест на героя от Априлското въстание Тодор Каблешков и неговите другари даскал Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Последните двама от тях били убити от турска потеря на около 400 м. по-нагоре по билото на рида Сълба, като главите им били отсечени и отнесени в гр. Троян за назидание. Първите двама от групата пък били само ранени и пленени, като по-късно даскал Попстоянов умрял от раните си във Велико Търново, а Каблешков се самоубил в Габрово, успявайки да отнеме пистолет от едно заптие и да се застреля в главата. От Хайдушка песен може да се направи преход по красивата долина на Камъчерска река на югозапад към билото на планината, по друга маркирана пътека на запад към горната част на ридът-праг Яворов дял или пък по трето туристическо вървище на северозапад към разположената в Предбалкана хижа Васильов. От Хайдушка песен към курортното с. Чифлик води асфалтов път с дължина около 7 км., като разстоянието по него от хижата до вилната зона на селището се изминава за около 90 мин.