52.1. х. Васильов-седловина Богоят-вр. Кашка-вр. Ушите-х. Козя стена

Оценете
(1 глас)

52.1. х. Васильов-седловина Богоят-вр. Кашка-вр. Ушите-х. Козя стена - качване

Денивелация - 400 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 15.8 км.

Маркировка: от х. Васильов до вр. Ушите - бяло-синьо-бяло и КЗМ, от вр. Ушите до х. Козя стена - бяло-червено-бяло и КЗМ

 

2014-02-12 134521

Изтегли: GPS-трак     

   

               Предлаганият тук преход е удължен вариант на подробно описания в т. 51.8 маршрут, по който по билото на ридът-праг Яворов дял /Яворов рид/ се прави връзка между Предбалкана и Троянския дял на Централна Стара планина, и по-специално между намиращите се в тях хижи Васильов на север и Козя стена на юг. Първата туристическа база е разположена под едноименният връх Васильов /1490 м./, който е най-високият в Предбалкана, а ударението и нечленуването на името му показват, че то е много старинно. За възвишението се знае още, че в миналото на темето му били изградени малка крепост и селище, свързани вероятно с охраната и използването на преминаващата покрай тях антична Васильовска пътека. Коренът на топонима пък - в трако-елинския му умалителен вариант Васил от Василий или в българския му превод Царски - се среща особено често именно покрай проходни пътища, тракийски могили или останки от стари отбранителни съоръжения. В древността край върха са се събирали и разделяли и няколко важни презбалкански друма, които отдавна са изгубили своето икономическо значение. Местността наоколо обаче си останала кръстопътна и до днес, като в наши дни от нея се отделят две маркирани туристически пътеки на север към селата Лесидрен и Голяма Желязна, още две на запад към селата Рибарица и Васильово и отново две на изток към курортното село Шипково и хижа Коман. От х. Васильов към х. Козя стена се поема в югоизточна посока по съвременен черен път, който ползва останките от следвалото билото на Яворов рид старо трасе на Васильовската пътека. В самото начало на прехода се пресича особено обзорна местност, като тук зад гърба остава споменатият вр. Васильов, вдясно е спускащото се към Тетевенския край пасище Плочака, а вляво над поляната Рупиц /от рупа - яма/ се откриват пространни гледки към част от Троянската община със с. Шипково и преминаващата през него река Ръждавица. В този първи участък от маршрута си личи най-добре и че се върви по стар римски път - изключително широк, водоравен, добре вкопан в склона и без всякакви коловози, като неговото трасе се следва почти до края на прехода чак до завършека на Яворов рид при издигащия се на главното било на Стара планина връх Ушите /1637 м./.  

             Под х. Васильов почвеното шосе извива на няколко пъти, подминава оставаща вляво чешма и след 20 мин. достига през местността Гьола до западното подножие на връх Смоян /1317 м./, наречен така заради видът на почвата по него /смоян - от думата смолян - мек/. Тук от билото на Яворов рид се отделя още една маркирана туристическа пътека, по която може да се слезе вдясно към долината на река Дебелщица и с. Рибарица. След разклона под върха пътят заобикаля Смоян от запад и продължава в югоизточна посока, като 20 мин. по-късно подсича от същата страна могилата на още едно ниско възвишение - Богоят /от личното име Богой, съкратено от Богдан//1276 м./ и слиза до едноименната седловина Богоят /40 мин. след началото/. Именно това по-ниско място, изписвано в литературата и на картите неправилно като Богое, се смята от географите за същинската граница между Стара планина и Васильовската планина, която е част от Предбалкана. През седловината преминава и асфалтово шосе между селата Шипково и Рибарица, чието трасе прави връзка между Тетевенското и Троянското краища. Тук асфалтовият път се пресича и към крайната точка на маршрута се продължава отново на югоизток, като се следват билото на Яворов рид и трасираният по него нов почвен друм. От Богоят напред се редува на няколко пъти последователното влизането за кратко в гъста гора, изкачването през нея на ниски възвишения и бързото слизане от тях до дъната на плитки седловини. В този район по-голямо впечатление правят характерните ниски, голи, равни и кръстопътни места по маршрута - първо седловина Щавока /вид растение, чиито други наименования са лапад, лобода и щавляк/, от която водят началото си многобройни потоци, а след това и седловината с изключително интересното име Ибришор /от тракийското иброс /хеброс/ - граничен камък и влашкият умалителен суфикс шор/, край която още в древността бил забит стоящ и до днес в местността граничен камък и от която доскоро се отделяла антична пътека в посока на с. Шипково. През тях, и 40 мин. след седловина Богоят, пътят заобикаля от запад възловия връх Турлата /1297 м.//също влашка дума, означаваща кръгла овчарска кошара, наполовина вкопана в земята/ и излиза от южната му страна /80 мин. общо/. На това място в идващото откъм х. Васильов почвено шосе се влива още един черен път, изкачващ се откъм близкото село Чифлик. Разликата във височината между началото на прехода и настоящата позиция е само около стотина метра.

            От разклона при Турлата към билото на Стара планина се продължава през добре познати местности, подробно описани в маршрут 51.8. Под върха се завива на югозапад, преминава се през малката поляна Радин бук и няколко минути по-късно се достига до нов разклон, при който от друма се отделя добре маркирана туристическа пътека, водеща в срещуположната югоизточна посока към хижа Хайдушка песен /90 мин./. От тук за още около 20 мин. по равното било на Яворов рид се пресича тясната, продълговата и оголена от сеч местност Въртяшката и под нея се слиза до дъното на по-дълбоката седловина Печковец /от опечено т.е. слънчево място//110 мин./. През тази местност пък от изток на запад преминава още един страничен черен път, който се прехвърля през Яворов рид и също прави връзка между Тетевенския край и областта около гр. Троян. Основното почвено шосе, което следва билото на Яворов рид, пресича седловината и страничния път, постепенно завива на югоизток и започва да се издига към виждащото се пред очите обширно пасище Кашка /Кашкъръ//от турските думи каш - извивка и кър - поле, сиреч местност Извитата поляна/, както и към стърчащият над него връх със същото наименование - Кашка /1502 м./. В тяхната посока малко над Печковец се влиза за кратко в букова гора, преминава се покрай указателна табела, информираща за началото на Национален парк Централен Балкан, и се достига до просторната Кашка, през поляните на която за около 30 мин. се изкачва темето на споменатия едноименен връх /140 мин./. Денивелацията от разклона под Турлата до горната част на пасището е 300 м. Тук от източната страна на вр. Кашка се отделя още една маркирана туристическа пътека, която също води към х. Хайдушка песен.

            От разклона при вр. Кашка към х. Козя стена се продължава отново по билото на Яворов рид с нов завой на югозапад, като заключеният между тези две точки участък от планината е най-обзорният и красив по целия маршрут. Още в неговото начало обаче пътеката се разделя на лятна и зимна, тъй като от това място до вр. Ушите склоновете на хребета са изключително лавиноопасни. От Кашка напред лятното вървище траверсира почти водоравно източния склон на рида, докато зимното следва неотклонно билото му. В посока на централния масив на Стара планина двете пътеки описват широка дъга с отвор на изток към водосбора на Камачарска река, пресичат дългите и тесни пасища Червени брег /Чръвски брег/ и Мали Червени брег и през скалите на местността Червените зареди /заряд или заред - подредени в редица скали/ се изкачват 35 мин. след вр. Кашка до главното било на Балкана при вр. Ушите /185 мин./. Мястото, при което пътеката достига до гребена на планината, се нарича още и Капуджика, Портата, Вратцата и Малката вратца, тъй като точно тук скалите по склона са били изсечени нарочно още в древността, за да премине през тях античната Васильовска пътека. С цел опазване на стария друм пък, при Портата от северната страна на билото на Балкана била построена и малка крепост от типа дема /преградна стена/, която историците наричат точно по този начин - Тракийска преградна стена. Твърдината е с формата на бумеранг, като единият й ъгъл е насочен на североизток, а двете й дълги страни гледат на запад и юг. Едновременно с достигането си до вр. Ушите съвременното туристическо вървище се раздвоява, като единият му край, под който е трасето на стария римския път, продължава по главното било на планината на юг към хижа Ехо

             От Портата към х. Козя стена се поема пак по централния гребен на Балкана, но на изток, като в тази посока се следва вече трасето на главната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. Тук трябва да се отвори една малка скоба и да се отдели известно време, за да се обърне по-голямо внимание на три необичайни топонима, неразривно свързани с близката околност. Първо, при Портата се навлиза в Троянския дял на планината, чиято най-западна, скалиста и труднопроходима част между вр. Ушите и носещия същото име като това на близката хижа връх Козя стена /1670 м./, се нарича Кенда Балкан /или Кендебалкан/. На тази непозната дума или никой не обръща внимание, или в най-добрия случай се смята, че е турска. Топонимът обаче си е чисто български, точната първа част от името му е Кънда /Къндъ/ и според жителите на с. Чифлик идва от това, че в скалите от северната страна на билото на планината има бърлога на мечки, която кънти като се викне в нея. Второ, самото било на Троянската планина от вр. Ушите на изток до разположената в непосредствена близост с хижата седловина Ветровити преслап пък се нарича Трионите, което име е свързано с формата на скалите в тази част от гребена на Балкана. След вр. Ушите първоначално се върви от северната страна на билото на планината, като след 10 мин. се излиза на обширната поляна Маркова ливада, свързана с третият по-особен тукашен топоним /195 мин./. От източният край на голото място до вр. Козя стена пътеката е известна като Коликон, тъй като преминава през изключително труден за пресичане, каменист и силно наклонен терен. През зимата местността на изток от ливадата е лавиноопасна, като наскоро в нея се случи дори и фатален инцидент с туристи. Поради тази причина, вървището тук бе премаркирано, затова сега има две пътеки една над друга, а с информационни табелки при разклона им е указано през кой сезон от годината по коя от тях трябва да се върви. През зимата се следва задължително билото на планината, което е обезопасено на някои по-опасни места с метални въжета, докато при липса на сняг пътеката го пресича на няколко места, спускайки се ту от северната, ту от южната му страна. Така по гребена на планината или покрай него, както и 55 мин. след Маркова ливада, се достига до местността Хайдут чешме, в която е построена х. Козя стена /250 мин./.

 

54

Хижа Васильов

 

53

Ветрогенераторите над хижата в посока на вр. Васильов

 

52

От хижа Васильов с увеличение към село Шипково

 

51

По римският път към седловина Богоят

 

50

Седловина Богое /Богоят/

 

88

Разклонът западно от вр. Турлата

 

87

Разклонът южно от вр. Турлата

 

80

Седловина Печковец

 

79

Разклонът на седловина Печковец

 

77

Местността Кашка с вр. Кашка

 

71

От вр. Кашка назад към едноименното пасище

 

69

От вр. Кашка към главното било на Стара планина

 

67

Разклонът южно от вр. Кашка

 

49

Портата при вр. Ушите

 

16

 От х. Козя стена към вр. Маркова ливада най-вляво на снимката

 

15

 Хижа Козя стена 

 

2014-02-12 134548

Профил на маршрута

Прочетена 3286 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм