47.2. гр. Етрополе-вилно селище Елен-рудник Елаците-седловина Петте кладенци

размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
Печат
Е-мейл

Оценете

(0 гласа)

47.2. гр. Етрополе-вилно селище Елен-рудник Елаците-седловина Пряслупа - слизане

Денивелация – 1000 м., време на движение – 3.30-4.00 часа, разстояние – 14.5 км.

Немаркиран

2014-02-03 152957

Изтегли: GPS-трак

Най-ниското и удобно за слизане към град Етрополе място по билото на Стара планина в района на върховете Челопешка Баба /1722 м./ и Мургана /1639 м./ е разположената точно между тях седловина Пряслупа, неправилно наричана в някои пътеводители Беш бунар или Петте кладенци. А местността е особено подходяща за пресичането на Балкана, тъй като е обширна, гола и плитка, като, освен това, именно при нея от централния гребен се отделя и дълъг страничен рид, спускаш се плавно в посока на водещата към интересуващото ни селище огромна долина на река Малки Искър. Пряслупа е сгоден за отделянето от върха на планината и за бавното снижаване към Етрополе още и заради това, че при хубаво време градчето се вижда ясно от местността, а също и поради факта, че доскоро по билото на започващия от премката хребет личало трасето на важен в миналото презбалкански проход. На юг той водел началото си от намиращото се в тамошното подножие на планината пирдопско село Мирково, а на север се спускал към разположените по поречието на р. Малки Искър древни етрополски рудници. Що се отнася до наименованието на този път, в Пирдопския край то вече е напълно забравено, както и трасето на самото вървище. В Етрополско обаче друмът е популярен дори и до днес и, според местните, носи името на отделящата се от Пряслупа към града рътлина, често наричана Кацамар /Кацамара/. Според проф. Йордан Заимов, този топоним идва от влашките /полатинчени тракийски/ думи кацеа /необработена земя, пущинак/ и маре /обширен, дълъг/ и би трябвало да означава Големият пущинак, а смисълът му красноречиво говори както за вида на местностите, пресичани някога от пътя, така и за това, че в миналото трасето на прохода било особено натоварено и че вероятно е останало още от епохата на римляните. Непосредствено преди края на турското робство по друмът преминал през планината от север на юг пътешественикът Феликс Каниц, който в книгата си "Дунавска България и Балканът" го нарича Камачарски проход, очевидно бъркайки правилното му наименование. В действителност, Кацамар е само една от местностите в най-долния край на отделящия се от Пряслупа хребет, чието истинско название е Елака.

По подобие на Рила и Пирин, в по-далечното минало и цялата северна част на Етрополския дял на Централна Стара планина също била обрасла с непроходими иглолистни гори, най-гъстите и диви от които били точно в горното поречие на Малки Искър около изворите на реката под седловина Пряслупа. Оттогава до днес в този район на Балкана са се запазили и множество топоними, характеризиращи ботаническия вид на дърветата в околността, като например разположените на намиращата се на запад оттук планина Било остри върхове Големия елак и Малкия елак, простиращата се край тях местност Елака, отделящият се от Пряслупа на север дълъг рид Елака, дублиран от спускащите се в същата посока и в близост до него два по-къси хребета - Средния Елак и Крайния Елак, разделени от река Елашка /Елашки дол/. Покриващата последните ридове гора пък все още носи наименованието Големият елак, макар в нея отдавна да растат предимно широколистни дървета. Заради сродните им названия, местните наричат трите рътлини край Пряслупа с общото название Елаците, а в наши дни с този топоним е кръстен и огромният открит рудник, виждащ се между седловината и гр. Етрополе. В миналото Елаците били покрити с най-дебелите ели /abies/ в България, като трябвало няколко души да се хващат за ръцете си, за да обхванат дънерите на най-едрите сред тях. Заради гъстите гори в района, доскоро обраслите с този вид дървета местности били недостъпни за хората, затова с цел да се изследват рудните запаси в околността, през 1952 г. в нея била изпратена специална проучвателна експедиция. Освен непроходимостта си обаче, Големият пущинак си има и още една присъща само на него характеристика - тъмнината, а тя идва именно от гъстотата на тукашните неизбродими лесове. Непроницаемият горски мрак е намерил израз в два от местните топоними - връх Невижда тепеси /1481 м./, който се извисява на изток от Мургана и река Невижда, течаща на север от последния. Топонимът Невижда е даден на местностите, заради покриващите ги гъсти гори, в които, като се влезе, не се вижда слънцето, а специално за реката и заради специфичното й корито, чиито бряг и води са също затулени с плътна завеса от гъст пласт дървета. Друго любопитно за района е, че към края на турското робство горите между Елаците и Невижда били в землището на Етрополе. Тогава обаче, в близост до въпросните местности бил убит богат турчин, чийто конкретен убиец не бил установен, затова водещият процеса съдия присъдил кръвнината /обезщетението/ за престъплението да бъде заплатено от целия град, тъй като убийството станало в неговото землище. За да не се разделят с голямата сума, етрополчани излъгали, че околността не е в тяхното землище, а в това на разположеното от другата страна на планината село Челопеч. Тамошните жители пък, които си нямали такива хубави гори, бързо изплатили обезщетението и превзели тази част от етрополския край, а след Освобождението завели дело за собственост върху горите и на базата на документацията от предишния процес за убийството на турчина го спечелили. Щом лесовете под Пряслупа станали техни, челопечани веднага започнали да ги изсичат и така голяма част от вековните ели в района изчезнали завинаги, а на тяхното място се появили първо яворови лесове, изместени по-късно заради промените в климата от сегашните масиви с букаци.

Географското описание на местностите около Пряслупа няма да бъде пълно, ако не бъдат споменати няколко думи и за виждащия се днес от седловината на север гигантски открит рудник Елаците, чийто огромен кратер - около 5 кв. км, заема голяма площ между билото на планината и гр. Етрополе. Всъщност, с наименованието Елаците се нарича не само мината, но и медното находище под нея, както и минно-обогатителният комбинат от южната страна на планината, в който се преработва изкопаната в местността ценна и богата на множество редки метали етрополска руда. А въпреки, че залежите в Елаците са предимно медни, на рудника му викат още и Златната мина, тъй като собствениците вадят от недрата на земята големи количества и от благородния метал. Находището е най-голямото от този вид на Балканите и е открито и разработено през 1952-56 г. в разположената на височина от 1520 до 1000 м. в средната част на рид Елака местност Рогачевец, която понастоящем е напълно изгребана от работещите в нея багери. Интересното за Елаците е още и това, че рудата в мината се копае само на север от главното било на Балкана, след което се пренася по дълга 6.7 км. гумена лента по изкопан под планината тунел до южното й подножие, където се преработва и обогатява в медно-златен концентрат. Част от непотребната земна маса пък е преместена от дупката на рудника и е разположена от западната и източната му страна на две огромни купчини, наричани насипища, от които при дъжд и снеготопене в по-близкото минало протичали кални реки, силно замърсяващи околните местности. В наши дни обаче са взети драстични мерки и понастоящем под насипищата са изградени пречиствателни станции.

Краят на встъпителното изложение към маршрута ще завърши с това, което се вижда на север от Пряслупа, а то е един необятен простор, изпълнен с безкрайно широката изворна област на Малки Искър. На запад долина му завършва в отделящия се от връх Баба /Етрополска Баба, Буновска Баба//1787 м./ на север основен страничен хребет Транчов рът, на изток в също основния, водещ пак на север и започващ от връх Кордуна /Горната Занога//1822 г./ страничен рид Заногата /Чернивръшки рът/, а в средата остава рътлината Елака, разделяща потоците, които образуват реката. В горното си течение започващият от Баба западен начален приток на Малки Искър носи непреводимо тракийско наименование на върха - река Баба дереси, в средата си потокът се нарича Влайковица /от влахнина - подходяща за паша трева/, а най-долу е Негарщица - от латинското негро, означаващо черен. Краят на притока носи това наименование, защото при често разразяващите се в планината бури от рудните залежи изпод повърхността на земята се извличат специфични наноси, от които водите му потъмняват /стават черни/. Топонимът Негарщица, заедно с разпилените в близката околност още няколко латински наименования - Кацамар, Кордуна, Влайковица, Капалу, Пилгур, Влашки колиби и т.н., е останал още отпреди 2000 години и показва интензивното използване на близките пътища по време на Римската империя. За източен начален приток на Малки Искър се води река Равна, започваща от Пряслупа. От седловината потокът тече по права /равна/ линия в североизточна посока, събира се с изтичащите между Мургана и Невижда тепеси Кални дерета, завива на север и, като приема водите на водещите началото си от горния край на Чернивръшки рът реки Кози дол и Малък Кози дол, се сдобива с наименованието Невижда /проф. Йордан Заимов нарича тази река Кацамара по името на местността в най-ниската й част/. От своя страна, изтичащите от толкова огромна водосборна област и събиращите водите на толкова много потоци реки Негарщица и Невижда образуват Малки Искър, като се събират /сливат, смесват/ в разположената точно при свършека на рид Елака местност Смесите, виждаща се под Пряслупа и Златната мина.

Някога по Елака приминавал туристическият маршрут, водещ от Етрополе към билото на планината и близката хижа Мургана. Днес по средата на хребета зее огромният кратер на открития рудник Елаците, но запазената част от билото на рътлината може все още да се използва, за да слезе по нея от върха на Балкана в посока на селището. От седловина Пряслупа към гр. Етрополе се поема първоначално на север по билото на Елака и по широк, но вече отдавна буренясал черен път, като се пресича едноименната местност Пряслупа, заемаща най-горната част на рида. Тук зад гърба и вляво по билото на планината се вижда тесният и дълъг скален венец Етрополските зъбери, а вдясно пък остава голямата наклонена поляна на т.нар. Крапа /т.е. къса/ рътлина, под покритият с гъста хвойна терен на която се крият две интересни неща - изворът Дерин бунар /Дълбок кладенец/, даващ началото на Равна река и скромна паметна плоча, поставена на гроба на един от четниците на войводата Панайот Хитов, издъхнал от раните си на това място. В тази първа част от маршрута се заобикаля за кратко време източната изворна област на р. Малки Искър, пресича се тясна ивица букова гора и се преминава покрай изоставената бивша взривна фабрика на рудника. При плавното слизане от върха на планината на север се ползват за ориентири огромният отвор на мината и струпаните встрани от нея гигантски насипища, като 30 мин. след началото на прехода се достига до ръба на открития рудник и покрай него се завива на североизток. Денивелацията от седловина Пряслупа до това място е около 200 м. От края на дупката се продължава към друга, все още напълно запазена част от билото на рид Елака, в средата на която се издига връх Долна Конска поляна /1489 м./ - лесно различимо възвишение, заради поставената на заобленото му оголено теме висока метална антена. В миналото край тази височинка се издигали още два подобни върха - Горна Конска поляна и Рогачов камък, които днес вече не съществуват, а покрай изгребаните им от багерите склонове, и 20 мин. след дотигането до ръба на рудника, се излиза в подножието на Долна Конска поляната /50 мин. след началото/. Тук пътят заобикаля върха водоравно от юг, излиза от източната му страна и покрай склоновете му се спуска много стръмно на север през вече бившите пасища на местността Мандра ери /Мястото с мандрата/, днес покрити с изкопани от рудника и струпани на това място многобройни пластове земна маса и камъни. Понеже участъкът е силно наклонен, друмът се снижава през него на серпентини, на по-удобните места сред които трасето му може да се подсече по преки пътеки, като 75 мин. след началото на маршрута стръмното слизане по него попривършва от северната страна на върха при портала на рудника /125 мин. общо/. От южния ръб на Златната мина до нейния северен край се преодоляват още около 350 м. височина.

От паркинга пред портала на рудник Елаците към крайната цел на прехода се продължава през гъста гора, като се следва билото на рид Елака, старото трасе на прохода Кацамар и съществуващата днес на това място широка просека. От тук гр. Етрополе и водещото към него шосе на следващия долината на Малки Искър Златишки проход се виждат много добре и вече са съвсем наблизо, затова слизането към тях не представлява никаква трудност. По изсечената в гората просека се слиза пак много бързо и стръмно на север, преминава се с по-плавен ход на северозапад през споменатия по-горе Кацамар и, преди да се достигне до края на рид Елака, се пресича влажна и блатиста местност. Според част от местните жители, топонимът Кацамар означава точно това - заблатено място. От влажния участък напред билото на Елака се стеснява все повече и повече, притиснато от оставащите вляво и вдясно Невижда и Негарщица, като по него, и 25 мин. след портала на мината, се слиза първо до черен път, а няколко минути по-късно и до асфалтовата настилка на старото трасе на Златишкия проход при важния водослив на реките в местността Смесите /150 мин./. През Античността древните и всеизвестни с огромните си богатства още от времената на траките стари етрополски рудници се намирали точно на това място. От портала на мината до водослива на Невижда и Негарщица са преодолени още около 300 м. височина. В местността Смесите стръмното слизане по маршрута завършва окончателно, като от тук към Етрополе се продължава вече водоравно и на север по асфалтовия път покрай коритото на р. Малки Искър, а 10 мин. по-късно се достига и до голяма чешма в началото на вилно селище Елен /160 мин./. Веднага след оградата му се излиза на новото шосе на Златишкия проход, като от това място до Етрополе остават още 4.5-5 км., преодолими по равния асфалт за около 60 мин. /220 мин./. Най-интересна от всичко между вилното селище и града е намиращата се в средата на разстоянието и разположена на поляни в местността Баш самоков вляво от пътя Пунчовска махала, тъй като в древността точно в нея се преработвала рудата, изкопана от старите мини при водослива на Невижда и Негарщица. В миналото именно там по бреговете на Малки Искър били разположени в близост едни до други видни, самокови и всякакъв друг вид подобни на тях съоръжения за преработка на изкопаната от земните недра ценна суровина, а вътре в коритото на реката имало и драги за добиването на насипно злато. От тези дейности в Баш Самоков доскоро стояли и огромни антични купчини с шлака, които били извозени от местността чак към средата на 20-и в.