06.3. с. Челопеч-вр. Петровден-вр. Бабин кукул-рид Диба-вр. Мургана

Оценете
(0 гласа)

06.3.с. Челопеч-вр. Петровден-вр. Бабин кукул-рид Диба-вр. Мургана - слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 7.1 км.

Маркировка: от вр. Мургана до седловина Равна - бяло-червено-бяло и ЗКМ, в останалата част - немаркиран

 

 2014-01-29 195605

Изтегли: GPS-трак

         

  Връх Мургана /1639 м./ е гол, плосък и двуглав на темето си връх, с триангулачна точка на източната си кота. В миналото върхът бил известен с турското си име Бузлу кая, което в превод на български означава Ледена скала. Със същото значение, но в малко по-променена форма, е и името на историческия връх Бузлуджа. Турското наименование на вр. Мургана идва от каменните реки, които покриват южния му склон и в които се задържа сняг до късно през лятото. Българите пък наричат върха с влашката дума мурга, която според едни означава мургав, а според други красив. От върха се открива необятна панорама във всички посоки, включително и на югоизток, към близко разположеното село Челопеч. В тази посока се вижда и целият маршрут от неговото начало при главното било на планината, до края му при първите къщи на селото. Местността от вр. Мургана към с. Челопеч е много стръмна и силно пресечена от долината на най-голямата местна река - Воздол и нейните леви притоци - реките Беленска и Равненска. От върха към селото е трудно да се слезе направо, затова долините на гореспоменатите реки трябва да се заобиколят по някой от ридовете, които ги заграждат. На запад реките са заобиколени от ридът Чуговица, като пътят по билото му е подробно описан в маршрут 06.1. На изток същите долини са заобиколени от широк и дълъг рид, който се отделя от главното било на планината при връх Севля съртъ /Кипарисово бърдо//1508 м./. Според едни, този рид се нарича Диба /на турски диб е цвекло/, а според други, е Будак съртъ /Разклоненият рид/. В по-голямата си част Диба е гол и по билото му е трасиран широк черен път, което прави рида много удобен за слизане на юг. 

  От вр. Мургана към с. Челопеч се поема по билото на планината на изток, като се следва маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/. От върха пътеката се спуска стръмно надолу, заобикаля от север обраслата с хвойна местност Змейово торище и след 15 мин. слиза до дългата седловина Равна /Равна поляна/. Местността Равна представлява плоско и голо високопланинско пасище, в средата на което се набиват на очи малкото езеро Кайлъгьол /Попов гьол/ и голямата каменна чешма Попова чучурка /Попова чешма/. Малко преди да достигне до тях пътеката КЕ пресича възлов разклон, от който за 15 мин. може да се слезе на югозапад до хижа Мургана. От разклона пътеката КЕ продължава по главното било на изток, а на север се отделя друга маркирана пътека, която води към град Етрополе. През различните епохи седловина Равна непрекъснато била използвана за пресичане на планината, като до нея достигал път от юг още по времето на римляните. От Равна този път не слизал на север, както би могло да се предположи, а следвал главното било на изток, като се спускал плавно към по-ниската седловина Кашана. През турското робство пътят между градовете Златица и Етрополе също заобикалял през седловина Равна, а не отивал направо към по-ниската Кашана /както е например сега/. По време на Освободителната война руски отряд, начело с генерал Брок, също пресякъл Стара планина оттук. Явно по-високата, но пък по-плоска и гола седловина Равна, е по-подходяща за пресичане на планината, отколкото по-ниската, но пък за сметка на това покрита с гори седловина Кашана. Днес голите склонове на юг от Равна също са използвани за път, като по тях от седловина Кашана до х. Мургана е прокарано широко и равно асфалтово шосе.

  Пътят между Кашана и х. Мургана се вижда добре на около километър на юг под разклона на седловина Равна, затова тук главното било и пътека КЕ се напускат. От разклона към с. Челопеч се продължава без пътека, като се слиза на юг по гол склон, залесен наскоро с млади борчета. Спускането става плавно и на къси серпентини, като разстоянието от билото до шосето се преодолява за около 15 мин. /30 мин. след началото/. След достигането до шосето се продължава по него водоравно на югоизток. Целта е да се заобиколи оставащата на юг дълбока местност Сипи полаг /от сип - сипей и полаг - място, вдлъбнато като полог на кокошка/, в която са изворите на Равненска река. За 10 мин. горната част от долината на реката се заобикаля и шосето достига до билото на Диба в местността Лендика /а не Ледника, както е изписано навсякъде//40 мин./. Оттук ридът Диба се спуска в почти права линия на югоизток, като билото му натам е маркирано от два високи и ясно изразени върха - Бабин кукул /1275 м./ и Петровден /1070 м./ и е идеално очертано от дълбоките долини на р. Воздол и Равненска река на запад и Бревенска река на изток. Според езиковедите, името на р. Бревенска идва от изчезналото селище Брев, което се намирало някъде в долината й /самата дума брев означава мост от една греда/. Бревенска река протича през стръмният улеевиден дол Лендика, който е почти напълно покрит с гъсти букови гори. В миналото долът вероятно бил гол, защото топонимът лендик произлиза от старобългарската дума ледина, а тя означава ливада. По време на Освободителната война турците изгорили Челопеч, но малко преди да навлязат в селото, българските му жители успели да избягат на север към планината и да се укрият в гъстите гори край дола Лендика. В едноименната местност Лендика шосето пресича билото на рида Диба и продължава на североизток към седловина Кашана. Денивелацията от вр. Мургана дотук е 300 м.

  От местността Лендика започва втората част от маршрута, която се състои в постоянно и стръмно слизане към виждащото се на юг с. Челопеч. На билото на Диба се достига до разклон, при който от шосето на юг се отделя черен път. В Челопеч наричат този черен път Шинди йолу /шинда - букова дъска и йолу - път/, защото в миналото изсекли буковата гора покрай него за дъски. От това изсичане на гората днес склоновете вдясно от пътя са покрити само с голи поляни, които носят същото име като рида - местност Диба. Пътят Шинди йолу е широк и дълбоко вкопан в склона, като по-надолу по него се виждат и плоски камъни, изглеждащи така, сякаш някога са били подредени. Като се прибави към тях и крепостта в долната част на рида, би могло да се предположи, че пътят е стар и че вероятно е римски. По него от местността Лендика се слиза за около 20 мин. до подножието на острия и много обгледен вр. Бабин кукул /60 мин./. Според някои автори, думата кукул е влашка и означава миризлив, а според други е старобългарска, произлиза от думата кукла и се използва за означаване на остър скалист връх. Бабин кукул може и да не се изкачва, а да се подсече от запад, но понеже е много панорамен връх, добре е в подножието му да се направи леко отклонение от маршрута и темето му да се изкачи за няколко минути без пътека. Гледките от Бабин кукул са във всички посоки, като в долината на Равненска река под върха се виждат руините на старата Челопешка мандра, разположени в едноименната местност. От тях на северозапад води широка и равна пътека, по която навремето овчарите от околните пасища пренасяли млякото си към мандрата. Овчарското вървище се нарича Сиренарската пътека, като по нея може да се достигне на запад до х. Мургана, а може и да се слезе на юг към долината на р. Воздол. В подножието на Бабин кукул пътят описва лек завой и заобикаля върха от западната му страна.

  От Бабин кукул следва стръмно слизане през трънливи поляни на юг, като вдясно остават скалистата местност Лилчов камък и извиращия от нея пълноводен поток Лилчов дол. 15 мин. след върха пътят достига до масив от изкуствено засадена борова гора /75 мин./. Веднага след навлизането сред боровете се минава покрай изобилния Айдушки извор, който остава вляво. Изворът не се вижда от пътя, но се чува мощното бучене на бликащата от него вода. Заради изворът, частта от пътя оттук до с. Челопеч се нарича Айдушката пътека. 15 мин. по-надолу черният път слиза до пейка, поставена до кръстопът в северното подножие на вр. Петровден /90 мин./Върхът носи това име заради старинният оброк Св. Петър, поставен на темето муОт северната страна на върха има и останки на малка крепост, която в миналото охранявала стария рударски път по долината на р. ВоздолОт кръстопътя към с. Челопеч може да се продължи както по източния склон на вр. Петровден, така и по западния. Ако за продължение към селото се избере слизане по западния склон на върха, тогава Петровден се подсича водоравно по тясна пътека. При заобикалянето пътеката минава през стръмния и много опасен улей Сребърната долчина, в който преди Освобождението турците заставяли местните българи да промиват сребро. Пътеката заобикаля върха за 15 мин. и излиза от южната му страна при скали с добра панорама към полето и с. Челопеч /105 мин/. При тях отново се достига до черен път и по него се продължава с плавно спускане на юг. Разстоянието оттук до Челопеч е съвсем кратко, но слизането към селото не е толкова лесно. В засадените от хората борови гори от южната страна на вр. Петровден се преплитат множество черни пътища, които са отдавна изоставени и са покрити с тръни. Гората встрани от пътищата също е много гъста и е обрасла с бодливи храсти, което допълнително затруднява слизането. За да се избегнат тръните, от панорамните скали е най-добре да се предприеме спускане не направо към селото на юг, а към полето на югоизток. От панорамните скали до горния край на селото се слиза за 30 мин., като се пресичат гъсти гори, в които гледките напълни липсват /135 мин./. От северния край на Челопеч до центъра на селото се върви още около 10 мин /155 мин./. Денивелацията от местността Лендика до с. Челопеч е 600 м. 

 

52

 От вр. Мургана към седловина Равна

 

 53

Към рида Диба с върховете Бабин кукул и Петровден

 

54

От асфалтовия път към вр. Мургана назад

 

62 

От вр. Бабин кукул към вр. Петровден

 

74

От вр. Петровден към с. Челопеч на юг

 

2014-01-29 195648

 Профил на маршрута

Прочетена 1149 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм