46.3. с. Бойковец-р. Кобиля-седловина Въртележката-х. Рудината

Оценете
(0 гласа)

46.3. с. Бойковец-р. Кобиля-седловина Въртележката-х. Рудината – слизане

Денивелация – 700 м., време на движение – 5.00-5.30 часа, разстояние – 16.2 км.

Маркировка: от х. Рудината до седловина Въртележката – бяло-синьо-бяло, от седловина Въртележката до с. Бойковец – немаркиран

 2014-02-03 121621

     Изтегли: GPS трак

       

     От хижа Рудината се тръгва на юг по маркираната пътека към х. Чавдар. Пътеката върви по запазеното трасе на римски път. Пътят е минавал по цялото било на планината от Етрополския проход до вр. Четковец /1371 м./ и от там е слизал към Ботевградското поле. След хижата бързо се влиза в гората и за 15 мин. се слиза до седловина Равно буче. От седловината се отделят пътеки на запад по река Ечемишка към Ботевград и на изток по река Равна към с. Бойковец. Седловина Равно буче е граница между Било планината и Същинска Етрополска планина. От седловина Равно буче започва изкачване в южна посока към вр. Венеца /1368 м./. Навлиза се в Същинска Етрополска планина, като се върви по билото на рида Шиндарника. Изкачват се около 200 м. денивелация в разредена букова гора през местността Промката. Връх Венеца не се изкачва изцяло. Достига се до огромно дърво с много табелки по него. При дървото изкачването свършва и започва водоравно заобикаляне на вр. Венеца от изток. Изкачването от седловина Равно буче до дървото с табелките става за 30 мин. /45 мин. след началото/. Продължава се през гъста гора на юг и скоро се достига до черен път в югоизточното подножие на вр. Венеца. Черният път пресича местноста Равни дел, която е водоравна и покрита с разредена букова гора. Пътят завива на югоизток и излиза на голи поляни от южната страна на които тече поток - началото на река Долна Марщица. Продължава се покрай реката и при малко езерце се достига до разклон. От дървото с табелките до разклона се върви 30 мин. /75 мин. общо/. На разклона пътеката се влива в черен път, единият край на който слиза на североизток в долината на река Равна и оттам продължава за с. Бойковец. Според етрополският краевед Александър Тацов старото име на м. Равни дел било Рамни дел или Делник. Тук в миналото имало граница от която доскоро стърчали граничните разделителни камъни, наречени делници. На североизток от м. Равни дел е обширната Конска поляна. В местността Равни дел старият римски път се разделял, като единият му край продължавал по билото към Ботевград, а другият през Конска поляна слизал към Етрополе. По време на римската империя отделните римски провинции били разделени на самостоятелни митнически единици, наречени илириуми. Това били части от една държава, но въпреки това между тях имало граници. Това обяснява и множеството проходи през планините.

     Маркираният черен път към х. Чавдар продължава с леко изкачване на югоизток по билото на рида Шиндарника. След 15 мин. пътят извежда на широката Копарлива поляна с дървена къща в южния и край /90 мин./. По средата на поляната има езеро, което се нарича Червената локва. Следва леко изкачване към вр. Малкия Елак /1414 м./. Върхът не се изкачва догоре, а се заобикаля малко под котата му от юг. Имената на върховете Малкия Елак и Големия Елак показват, че въпреки малката надморска височина някога тук е имало борови гори. Околността е изложена на силни студени течения и затова в нея се намира най-голямото естествено находище на брези в България. 20 мин. след Канделева поляна се излиза на поляна от южната страна на вр. Малкия Елак /110 мин./. Поляната се нарича Маринковец и при нея също има разклон. От основния черен път се отделя пътека на север, която покрай Маринков /Маринов/ кладенец слиза в долината на река Равна. От местността Маринковец на североизток по рида Беликаша се намира каменната река Гроотака /Грохотака/. Морените по нея не са точно каменни, а от особени пясъчни скали. В миналото местността Маринковец била свърталище на разбойници, които обирали пътниците по Етрополския и Арабаконашкия проходи. Разбойниците не нападали направо, а първо изпращали разузнавачи. Тези разузнавачи се представяли за търговци на брусове - специални камъни за острене на коси. След освобождението на България от турско робство в местността Маринковец била намерена скала под която имало няколко ненапълно издялани брусове. Така било установено къде е свърталището на разбойниците. От местността Маринковец разбойниците слизали към прохода Арабаконак по една много стръмна пътека, която се наричала Магарешката пътека. На поляната Маринковец маркирания черен път завива на юг и траверсира водоравно вр. Големия Елак /1505 м./ от запад. 25 мин. след м. Маринковец се излиза от гората югозападно от вр. Големия Елак на голата седловина Въртележката /Въртежката, Чемериково краище/ /135 мин./. Въртележката е седловината между върховете Големия Елак от север и Звездец /1655 м./ от юг. От седловината на юг към вр. Звездец билото е голо, тънко и ясно очертано. От Въртележката се отделят няколко пътеки. На север и североизток по рида Беликаша, през местностите Коритото и Колови ливади се слиза в с. Бойковец. На запад по рида Висок и долината на река Твърдомещница се слиза към язовир Бебреш. На югозапад, над изворната област на река Бебреш и Влаински камък, се слиза към седловина Арабаконак. На малка височина в южния край на Въртележката има паметник свързан с боевете по време на руско-турската война. От паметника се открива широка панорама във всички посоки.

     След седловина Въртележката се върви още 15 мин. на юг по билото на рида Шиндарника до най-ниското място по него /150 мин./. От източната страна в гората е Хайдушкия кладенец /Хайдуковец/ - един от изворите на река Кобиля. Името на реката е от латински произхо ди означава корито. По трасето на Етрополския проход има останали много топоними от латински произпод. Освен Кобиля се срещат и латинските топоними Малък и Голям Кесар, Куртин, Патрешко и други. От черния билен път се отделя пътека на изток и надолу към долината на реката. Пътеката се спуска рязко надолу по серпентини при което за кратко време се преодоляват около 200 м. височина. 25 мин. след билото се достига до дървена барака при която пътеката се разширява до черен път /175 мин./. Черният път слиза покрай реката в източна и североизточна посока. В горната си част пътят на няколко места е отнесен от водата. След 40 мин. се минава край чешма и водохващане /215 мин./. 5 мин. след водохващането се достига до разклон при мост на реката и зелен фургон отляво /220 мин./. На това място от юг до реката достига римския път Калдърмата /Етрополски проход/. На изток от разклона черният път продължава покрай река Кобиля към най-южната махала на село Бойковец. На север друг черен път води към центъра на селото. Ако се продължи по черния път покрай реката след 30 мин. се излиза на шосето Етрополе-Бойковец. Към центъра на село Бойковец се продължава по черния път в североизточна посока. Пътят се изкачва на вододелния рид Ильов камък между реките Кобиля и Ивановец. Нагоре към главното било по този ред се намира гористата местност Брусовете. По вододела се върви на север и се слиза към река Равна. Билото на рида е голо и по него се появяват първите къщи на селото. 60 мин. след разклона при река Кобиля се достига до центъра на село Бойковец /280 мин./.

 

16

 Хижа Рудината

30

 Местността Рудината и хижа Рудината

14

 Седловина Равно буче /Предела/

26

 Маркираното дърво и разклона х. Чавдар-вр. Венеца

35

 Местността Равни дел и разклона при река Долна Марщица

34

 Същият разклон от друга гледна точка

38

 Червената локва на Канделева поляна

39

 Дървената къща на Канделева поляна и разклонът до нея

41

 Разклонът в местността Маринковец 

23

Разклонът на седловината Въртележката на фона на вр. Големия eлак

21

 Паметникът до седловината Въртележката

18

 От седловина Въртележката на юг към вр. Звездец 

 46

Назад към седловина Въртележката и мястото за слизане към река Кобиля

57

 Разклонът при първия мост на река Кобиля

58

 От село Бойковец назад към вр. Големия eлак

59

 И напред към вр. Бачиище под който е водослива на реките Кобиля и Равна

01

 Разклонът на шосето при водослива на река Кобиля с река Равна

2014-02-03 121651

Профил на маршрута

Прочетена 735 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм