Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

44.2. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-седловина Стубеля-седловина Морето-х. Рудината

Оценете
(2 гласа)

44.2. гр. Ботевград /вилна зона Зелин/-седловина Стубеля-седловина Морето-х. Рудината - слизане

Денивелация –  800 м., време на движение – 2.30 – 3.00 часа,  разстояние – 10.8 км.

Маркировка: бяло-червено-бяло

2014-02-03 104229

 Изтегли: GPS трак

      От хижа Рудината към вилна зона Зелин може да се слезе по три маршрута. При първия маршрут от хижата се тръгва водоравно през голите поляни на местността Рудината на запад към безименния връх Кота 1268. От хижата към този връх водят и пътека и черен път. Връхчето се изкачва и зад него започва слизане по билото на рида Главчовото, който разделя реките Ечемишка от юг и Старата река от север. По билото на рида се върви към местността Милушевица, която е в източното подножие на връх Главчовото /876 м./От тази местност по Букалин дол се слиза на север-северозапад към вилна зона Зелин. Това е най-често използвания и най-добре маркиран маршрут от х. Рудината към вилна зона Зелин. При втория маршрут от х. Рудината се тръгва на север към вр. Четковец /1371 м./. В много карти и пътеводители този връх е отбелязан като вр. Рудината. От хижата към върха води черен път, който се изкачва през голата местност Рудината. Малко преди да достигне върха черният път се разтроява. Наляво се отклонява напълно запазеното трасе на римски път. По това трасе се слиза в долината на река Червена Киселица. Първоначално слизането става по рида Дебели рът, разделящ двата  потока даващи началото на реката. По-надолу се върви по рида Пльоските поляни, разделящ реките Червена Киселица и Стубелка /Зелинека/. При третия маршрут от хижата се изкачва на север вр. Четковец и след него се продължава по черния път на североизток към най-високия връх в планината Било - връх Маняков камък /1439 м/. Този маршрут е най-дълъг, но и най-удобен, защото се върви само по черен път.

      От хижата до вр. Четковец се върви 15 мин., като се преодоляват около 100 м. височина. Малко преди да се достигне върха от черния път към него се отделя страничен черен път, който заобикаля върха от юг и изток. От вр. Четковец се открива прекрасна панорама към главното било на Стара планина. След вр. Четковец пътят влиза в букова гора с гъста и наскоро подновена маркировка по дърветата. Върви се по билото на Било планина, през гористата местност Зелин. 10 мин. след вр. Четковец се достига до разклон /25 мин. след началото/. На този разклон от юг излиза страничния черен път, който се отделя от основния път под вр. Четковец. По този страничен път може да се дойде от хижата дотук, без да се изкачва вр. Четковец. Малко след разклона отляво на черния път се отделя пряка маркирана пътека, която слиза към местността Плоските /Пльоските поляни/ и съкращава част от пътя. При разклона с пътеката се продължава по основния черен път. Пътят преминава през сечище с гледки на юг към долината на р. Равна и 25 мин. след тройния разклон в м. Зелин слиза на седловина Морето /50 мин./. От източната страна над седловината се издига най-високият връх в Било планина – вр. Маняков камък. Седловина Морето представлява кръгла, равна и гола поляна заобиколена от вековни буки. Под едно от вековните дървета има кът за отдих с маса и пейки. На това място пътят се раздвоява. Оттук билото на планината завива на югоизток, а с него и билния черен път по който има синя маркировка.

    Към вилна зона Зелин се продължава със слизане на северозапад по черен път с червена маркировка. Започва стръмно спускане през букова гора. Слизането става по вододелния рид Тонки преслоп, разделящ реките Старата река от юг и Рогочева река /Бистрицаот север. След 25-30 мин. се достига до рязък завой на пътя на североизток /80 мин./. Под това място на северозапад гората надолу е широко изсечена най-вероятно за ски-писта. Над ски-пистата рида Тонки преслоп се разделя, като основната му част продължава на северозапад към вилна зона Зелин, а от него се отделят страничен рид на североизток към вр. Преслопа /950 м./ и р. Рогочева. Основния рид Тонки преслоп и страничния рид са разделени от река Черниш. По долината на тази река слиза пътека на север към село Трудовец. Денивелацията от седловина Морето до началото на ски-писта е около 300 м. Над пистата черният път се напуска и се продължава по права линия надолу през поляната. Върви се по широка пътека, по средата и по южния край на пистата. Ски-пистата се пресича за 10 мин. и отново се излиза на черния път /90 мин./. Под пътя на билото на рида е широката и гола седловина Стубеля /стубел – чучур на чешма/. На поляната е изграден почивен комплекс Стубеля, който включва няколко масивни сгради, бунгала и басейн. От северозапад седловината е затворена от вр. Острата чукла /870 м./. Между комплекс Стубеля и вр. Острата чукла се отделя пътека на североизток. Пътеката върви по левия долинен склон на река Черниш и през местността Кунчовци слиза към с. Трудовец. От края на пистата до входа на комплекс Стубеля се върви 15 мин. /105 мин./.

      Пред входа на комплекса има чешма, от която започва асфалтов път към вилна зона Зелин. Продължава се по асфалтовия път, който подсича от юг върховете Острата чукла и Калето /938 м./. По-надолу пътят достига до разклон надясно към втори комплекс от няколко нови сгради и чрез дълги завои се спуска към р. Зелинека. От комплекс Стубеля до разклона се върви 25 мин. /130 мин./. При разклона към р. Зелинека се продължава по пряка пътека. За по-малко от 10 мин. се преодоляват около 200 м. денивелация и се излиза отново на асфалтовия път до самата река /140 мин./. Продължава се на запад и се излиза в началото на вилна зона Зелин на поляна до военни складове в местността Зланковското /Складовете/. В м. Зланковското реките Зелинека, Червена Киселица и Букалин дол се вливат една в друга и образуват Старата река. В миналото тук слизал римският път идващ откъм хижа Рудината. Този път бил охраняван от намиращата се в местността Зелин крепост Зелени град. Оттук нагоре по течение на р. Червена Киселица има останали следи от старо селище. От местността Зелин римският път продължавал на северозапад към днешния гр. Ботевград където бил охраняван от крепостта Чеканица. От военните складове в м. Зланковското се продължава на северозапад по главната улица на вилната зона към автомагистрала Хемус. До магистралата се върви 20 мин., като се преминава по тунел под нея /160 мин./. Веднага след тунела се излиза на площад с хубава чешма. До площада е Ботевградският манастир “Рождество Богородично”. Веднага след тунела и 100 м. вляво е Свещеното дърво - пазител на гр. Ботевград с паметник до него и оброчен кръст. От площада до гр. Ботевград се върви още 3 км.

   Ботевград се намира сравнително далеч от планината. През античността и средновековието на мястото му нямало никакво селище, въпреки че оттам минавал римски път. През турското робство в близост до сегашния Ботевград имало само един хан на римския път, който бил собственост на двама братя албанци от рода Цагарци. Постепенно около хана били построени още къщи и така възникнало селището Хлябово, по-късно прекръстено на Самунджиево. През 1866 г. Митхад паша ремонтирал прохода Арабаконак, като ремонтираният път излизал от планината точно при с. Самунджиево. На мястото на селото бил построен специален град който да обслужва пътниците по прохода. Градът бил наречен Орхание, което през 1934 г. било заменено със сегашното Ботевград.

 

19

Хижа Рудината

30

Местността Рудината и хижа Рудината

28

От вр. Четковец към местността Рудината и началото на пътеката по рида Главчовото

32

От вр. Четковец назад към хижа Рудината

43

Камъните на вр. Четковец приличат на останки от крепост

44

Маркировката по маршрута към м. Стубеля

47

Разклонът при седловина Морето

53

 Комплекс Стубеля на седловина Стубеля

58

 Разклонът в местността Зланковското

2014-02-03 104311

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1980 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм