06.1. с. Челопеч-рид Чуговица-вр. Челопешка Баба-вр. Мургана

Оценете
(1 глас)

06.1. с. Челопеч-рид Чуговица-вр. Челопешка Баба-вр. Мургана - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 12.6 км.

Немаркиран

 

 2014-01-29 191500

           Изтегли: GPS-трак        

   

   Село Челопеч

   Село Челопеч е разположено в центъра на Златишко-Пирдопската котловина, от двете страни на мястото, при което пълноводната река Воздол излиза от планината. Селото се намира в подножието на Балкана, на изложените на слънчевите лъчи южни склонове на планината, откъдето е дошло и името му. Челопеч означава местност, челно напечена от слънцето. Селото е голямо по площ и с многобройно население, поради което е обособено в самостоятелна община, състояща се само от едно населено място. Челопеч е наследник на няколко древни селища, съществували в миналото в неговото землище. На юг от днешното село е проучена тракийската Гинова могила, в която са открити древни артефакти от 3000 г. пр.н.е. Предполага се, че предметите са изработени от първите жители на Златишката котловина, които са я населявали още през 5000-6000 г. пр.н.е. Първоначално те живеели в близост до съседното на Челопеч село Чавдар, но след голямо наводнение се преместили малко по на север, към полите на Стара планина. Следи от това най-старо население се срещат в землището на Челопеч и в местностите Тракан и Плачковец. Доскоро, освен по-голямата Гинова могила, по полето край днешното село се издигали и множество по-малки по размер тракийски могили, повечето от които сега са заличени, заради интензивната обработка на земята.

   В долината на р. Воздол на няколко километра на север от Челопеч е разположена местността Селищар, в която се намират останките на средновековно селище от времето на Първата българска държава. Това селище било обитавано само по време на война, когато населението от полето бягало да се крие навътре в планината. Старинни градежи в близост до селото са открити и в местностите Градище, Илинденски камък и Свето четирсе, а останки от древни селища - в местността Малоселене, както и в долината на река Бревене. Край днешното село били изградени и няколко крепости, следи от които могат да се видят в местностите Св. Петка и Червения камък, както и на връх Петровден. Околностите на селото изобилстват с латински топоними като Негърщица, Чореица и Кацамар, както и със старославянски, като Бебреш, Воздол, Джугла, Невижда, Бревене, Занога. Многобройните старинни наименования показват, че селищата край днешния Челопеч съществували непрекъснато през различните епохи и за дълъг период от време. Основна причина за появата на толкова много селища в околностите на Челопеч бил не толкова главният подбалкански път Друма, който следвал подножието на планината, колкото рудодобива. От незапомнени времена богатите рудни залежи на Етрополска планина били експлоатирани от човека, откъдето дошло и другото име на тази част от Балкана - Рударска планина. Рударството било основен поминък и за жителите на старите селища около Челопеч, за което говорят множеството запазили се и до днес рударски топоними в околността, като например гореспоменатия Плачковец /от плакненето/неутрализирането/ на рудата/. След падането на България под турско робство животът в старите селища край Челопеч замрял. Оцелялото при превземането на котловината българско население се укрило в планината, а след края на бойните действия се върнало на полето и се съсредоточило в съвсем ново село, застроено при устието на р. Воздол. Така многобройните стари селища в района на Челопеч изчезнали, а на тяхно място се появило само едно ново село, в което освен оцелелите от войната българи, се настанили и много турци. До Освобождението турците в Челопеч преобладавали, а малкото на брой българи населявали само най-горния, североизточен край на селото.

   Първите писмени сведения за новото с. Челопеч датират от най-ранния период на турското робство. В архивите на гр. Никопол от 1430 г. с. Челопеч е споменато под името Джелобек. В същите архиви се уточнява и че Челопеч е владяно от някой си Умер, син на Мустафа. През 1638 г. името на селото е отбелязано и в поменика на Етрополския манастир под сегашната си форма Челопеч. По-известни личности от Челопеч от периода преди Възраждането са родените в селото дядо Никола Кърджалията и брат му Цацокоито се прочули като изтребители на кърджалийските банди в района. В периода на Възраждането българите от Челопеч проявили особена активностмакар че били малцинство и че съжителствали с турци. За това допринесли най-вече обикалящите в онзи период по българските села рилски монаси, които редовно посещавали Златишката котловина в периода 1780-1800 г. Монасите отсядали в къщите на българите и в тях обучавали децата им на четмо и писмо. През 1825 г. в Челопеч било открито килийно училище, а няколко години по-късно бил построен и метох на Рилския манастир. През 1835 г. в селото била издигната църква, в която и до днес се съхраняват ценни старинни ръкописи. В един от тях е записано, че през 1853 г. в Челопеч е празнуван Денят на светите братя Кирил и Методий. Това се случило само 3 г. след като празникът е честван за първи път в гр. Пловдив. Заради многобройното турско население, Априлското въстание не избухнало в Челопеч, но 21 от жителите му се записали в българското опълчение. По време на Освободителната война Челопеч било опожарено, а българите го напуснали и се укрили в гористата местност Лендика под връх Мургана /1639 м./. След Освобождението турците също напуснали Челопеч, а на тяхно място се заселили българи от различни краища на страната.

  Днес основен поминък за населението на Челопеч и района е все още рудодобива. В планината над селото е открито най-голямото златно находище в Европа, което се експлоатира интензивно и осигурява препитанието на челопечани и на жителите на близките до него селища. Челопеч е свързано с другите краища на страната чрез шосето София-Бургас, което пресича центъра селото, както и с подбалканската ж.п. линия. Това, че Челопеч е с добри комуникации, намира се в подножието на планината и над него има хижа, го прави изключително удобен изходен пункт за туризъм. Основният маркиран маршрут от селото към Балкана е този, който води по долината на р. Воздол към местната хижа Мургана и едноименния връх над нея. Други по-интересни преходи могат да се направят по ридовете Чуговица и Диба, които ограждат р. Воздол от запад и изток. Освен към Стара планина, от Челопеч могат да се предприемат излети и към стоящата на юг от селото Средна гора.

06.1. с. Челопеч-рид Чуговица-вр. Челопешка Баба-вр. Мургана - качване

   На запад от с. Челопеч е разположено село Мирково, като границата между землищата на двете селища минава по билото на широкия рид Слога /слог или още синор - граница между имоти/. Ридът се отделя от главното било на планината при връх Челопешка Баба /1722 м./ и оттам се спуска на юг към връх Перото /1320 м./. При втория връх от основния рид Слога се отделя страничното му разклонение - рид Чуговица, което продължава на югоизток към с. Челопеч, разделяйки широката долина на р. Воздол от полето.

   От центъра на с. Челопеч към долната част на рида Чуговица се тръгва по улицата на север. В тази посока се върви към Градьовата маала, наименованието на която идва от личното име Градьо, а не от градището Свето четирсеразположено точно над нея. Като сигурен ориентир относно местоположението на рида Чуговица може да се ползва постоянният силен шум, който идва някъде откъм планината. Шумът излиза от вентилатора на разположената в западния край на селото мина и въпреки, че съоръжението се намира високо в планината, постоянното му боботене се чува на километри. От центъра на селото се достига на север до ж.п. линията, покрай нея се завива на запад и р. Воздол се пресича по мост. Оттук се продължава по улица Миньорска на югозапад, като след 10 мин. се излиза при последните къщи на селото. При тях от лявата страна на пътя се виждат ж.п. гара Челопеч и административните сгради на мината. След края на селото се продължава по черен път, който постепенно завива към планината и се качва на рида Чуговица /наименованието произлиза от друго странно лично име - Чуго/. Тази най-долна част на Чуговица се състои от три по-къси странични рида, като пътят се качва първоначално на най-източният от тях - рид Барачица /от турската дума барак - космат/. Името на рида идва от това, че в миналото селяните копаели тук жълтеникава пръст, с която си мажели къщите. От полето пътят се покатерва плавно по Барачица, като от лявата му южна страна остава местността Св. Петка, а от северната - гористата местност Падеш. Изкачването нагоре по рида става по много широк черен път, който чрез няколко серпентини плавно преодолява голяма стръмнина. Освен, че е извънредно широк, пътят се ползва и доста интензивно, като по него постоянно преминават специални автомобили, превозващи миньори. 

   20 мин. след края на селото пътят напуска рида Барачица и в югозападна посока се качва на средният от трите долни разклонения на Чуговица - рид Бели сип /сип - сипей//30 мин. след началото/. Ридът е наречен така, защото е почти напълно гол, силно опороен от дъждовете и бял на цвят. Пътят пресича билото на Бели сип и от западната му страна достига до по-равен участък /40 мин. общо/. Тук вляво от пътя и под него остава долът Чуговишко дере, а вдясно е гората Малкото Курийче. От западната страна на Чуговишкото дере се вижда третото долно разклонение на Чуговица - рид Курията, на билото на който се издига връх Света Петка /974 м./. В началото на равния участък пътят завива на север, като от него се откриват гледки далеч напред, към бучащия вентилатор на мината, шумът от който се увеличава все повече. На билото на рида Чуговица точно над вентилатора се откроява връх Червения камък /1040 м./, на чието теме са останките на римска крепост, контролирала древния рудодобив в тази част на планината. От началото на равния участък до вентилатора се достига за няколко минути, като при съоръжението пътят се раздвоява. Оттук в северна посока продължават два пътя, които по-нагоре отново се събират. За предпочитане е изкачването да продължи по по-слабо използвания черен път, който се насочва стръмно нагоре към плитка гола седловина. При нея от основния рид Чуговица се отделя на югозапад къс страничен рид, на който се извисява връх Пляша /1129 м.//на старобългарски пляш означава плешив/. Голият връх е все още опасан от окопи, издълбани по него по време на Освободителната война. Изкачването от вентилатора до седловина става за 20 мин., като се пресича силно наклонената на юг местност Карата боя /Черната боя//60 мин./. Вляво от нея е падината Чанталийската яма /от турската дума чантил - къща, покрита с керемиди/, която в миналото била собственост на Иван Чанталията от Челопеч. На дъното на ямата в Чуговишкото дере се влива суходола Дълбокият дол, който извира откъм вр. Пляша. Денивелацията от с. Челопеч до седловината е 400 м.

   На север от безименната седловина се простира обширната местност Гарваница, покрита с пасища и малки горички. Местността е водосборна област на широкото и много дълбоко Гарван дере /Гарван дереси/, коeто се спуска към полето от западната страна на вр. Пляша. В началото на Гарваница се вижда голяма чешма за напояване на добитък, към която от седловината се отделя тънка пътечка. Оттук пътят не може да продължи на север, защото натам е дълбокото Гарван дере, затова завива на североизток и се насочва към билото на рида Чуговица. По него на изток от седловината се откроява гол, тревист и объл като тракийска могила връх, който носи странното име Дървошинкал /1149 м./. Пътят го заобикаля от запад и север и се изкачва почти до билото на Чуговица. При достигане в близост до него се появяват първите по маршрута по-причудливи скали, с които планината изобилства малко по-нагоре. Тук всяка от разкривените скали си има свое собствено име, като например Гяволски камик, Сивия камик, Драгошинов камик и т.н., а най-голям от всички е Главести камик. След достигане до билото на рида се завива по него на северозапад, като изкачването натам продължава с по-лек наклон. Пътят подминава странните скали от запад и след Главести камик достига до по-равно място, надвесено над долината на р. Воздол. Оттук се вижда в северна посока най-високият връх над Челопеч - вр. Мургана, а в гората под него блести бялата сграда на едноименната х. Мургана. След равното място се влиза за кратко в букова гора, заемаща източния склон на невисокия връх Синокос тепеси /1230 м./. Името на върха е свързано с тъжна легенда, според която, наблизо починал овчар на име Коста. Като не се върнал до вечерта, майка му отишла да го търси в планината, обикаляла дълго време из близката околност и викала: „Сине Косе, сине Косе“! Пътят заобикаля върха водоравно през гората от изток и от северната му страна излиза при скалния феномен Деликликая /Делкиклюкая, Продупчената скала/. От седловината над вентилатора дотук се върви около 40 мин. /100 мин./.

   Деликликая е вертикално изправен, много широк и изтънен от стихиите камък, с дупка в горната му част. От дясната му страна се виждат няколко скални гъби, а от ляво е най-интересният обект по маршрута - пещерата Фрънкая /Фурната/. Темето на вр. Синокос тепеси е голо и овално от три страни и е покрито само с ниски треви. Западният склон на върха обаче е отвесен и е зает от дълъг скален венец, висок десетина метра. Скалата е покрита с малки дупки, в част от които гнездят птици. В южният край на венеца се вижда и един по-голям отвор, в който може да се напъха дори човек. В долната си част скалният венец е с обратна денивелация, като природата е оформила под него дълъг навес, дълбок на места до два метра. Местните овчари твърдят, че в миналото при бури под скалния навес се събирали до 1500 овце. Според запазена в Челопеч легенда, някога самият Крали Марко уж се качил на Фрънкая, хвърлил оттам боздугана си и пробил с него близката скала Деликликая. Билото на рида Чуговица от пещерата Фрънкая на северозапад е изключително криво и силно нагънато от природните стихии. Преди милиони години някъде тук избухнал вулкан, който разместил земните пластовете и силно посукал цялата околност, изваждайки в близост до повърхността скритите дълбоко в земните недра богати рудни залежи. От Фрънкая черният път продължава по нагънатото било на Чуговица на северозапад, към открояващият се в тази посока врПерото. Името на върха е свързано с виещите се над него планински орли, от които се откъсвали големи пера и падали по близките склонове. След пещерата Фрънкая извиващият в посока на вр. Перото път заобикаля от север силно наклонената местност Плочата, в която се намират изворите на река Араму дере /от турската дума ялъм - стръмнина/.

 След като заобиколи Плочата и 30 мин. след скалата Деликликая пътят достига до поток и чешма в местността Телчика /Телчека, Старата бачия//130 мин./. Телчика е голяма поляна, разположена от северната страна на билото на рида Чуговица и заобиколена отвсякъде с букова гора. Преди Освобождението тук довеждали телетата на Челопеч, за да си лежат по цял ден на припек и на завет. При поляната Телчика черният път завива на север и се спуска към долината на р. Воздол. В средното си течение р. Воздол се нарича Илиндерска река /Илинденска река/, а в горното - Зли дол. В долината на север от пътя се вижда огромният Илиндерски камък, който някога се отцепил от рида Чуговица и паднал в реката. В близост до камъка се намира пещера, в която са открити зидове, т.е. пещерата била обитавана от разумни хора. На двайсетина метра над завоя на черния път се вижда друг път, който заобикаля вр. Перото водоравно от изток. Тук долният черен път трябва да се изостави и за няколко минути да се изкачи без пътека склона до горния път. При достигане до горният път в местността Седлото се продължава по него на север. Натам пътят заобикаля водоравно вр. Перото от изток и 20 мин. след местността Телчика излиза от гората от северната страна на върха /150 мин./. При вр. Перото ридът Чуговица свършва. Оттук следва спускане на запад през голите поляни Ливадите, като след няколко минути се слиза до плитката тревиста седловина Подслона. Тя се намира вече на другото долно разклонение на основния рид Слога - рид Станишова рът. Денивелацията от с. Челопеч до Подслона е 500 м., като оттук до главното било на планината остава приблизително още толкова височина. 

  Седловина Подслона представлява голо планинско пасище, в средата на което стърчат руините на отдавна изоставен тухлен овчарник. На някои карти овчарникът е отбелязан като Ловна хижа. Седловина Подслона е прекрасна местност, закътана на завет от силните ветрове, с чудесна панорама във всички посоки и заобиколена от няколко изобилни извора. На север от руините на овчарника се намира изворът Длъгиа сават /Дългия водопой/, от който води началото си един от главните притоци на Илиндерска река. В гористият дол на юг от Ловната хижа бликат още няколко пълноводни извора, наречени Шерденските чучури. Те пък дават началото на един от главните притоци на река Калугерица. От Подслона към билото на планината се продължава по черния път на северозапад, като до гората вляво остава падината Ловарника, а над седловината вдясно е най-северният край на гората, носещ името Тингувите буки. Понеже билото е вече близо, а и за да се избегне заобикалянето, след руините на овчарника пътят е добре да се изостави. Местността от Подслона на север е напълно гола и по меките треви на Слога гребенът на планината може лесно да бъде изкачен. След изоставянето на пътя се продължава на север без пътека, със стръмно катерене през голото пасище Мекова ливада. Изкачването от Подслона до главното било може да се раздели на две части, като през първата от тях за около 45 мин. се преодоляват 350 м. височина. Точно над седловината се достига до нов черен път, прокаран преди няколко години от южната страна на главното било /195 мин./. След стъпването на пътя се продължава по него водоравно на североизток, като няколко минути по-късно се излиза в подножието на вр. Челопешка Баба.

   Оттук следва втората част от изкачването, като черният път отново се напуска и в северна посока върхът се изкачва за около 20-30 мин. без пътека /225 мин./. В тази част на главното било, от разположения на запад най-висок връх на Етрополска планина - връх Мара гидик /1790 м./ до вр. Челопешка Баба, се редят няколко ниски скалисти връхчета, носещи името Етрополски зъбери. Макар че е най-нисък от всички зъбери, само вр. Челопешка Баба си има свое собствено име /вероятно защото само той се вижда от с. Челопеч/. При вр. Челопешка Баба от главното било на планината се отделят два важни странични рида - Слога на юг и Кацамар на север. Понеже е висок и гол, от върха се открива фантастична панорама, както на юг, към Златишката котловина и цялото протежение на рида Чуговица, така и на север, към град Етрополе и Предбалкана. В тази посока особена атракция представлява изкопаният под главното било на планината открит рудник Елаците, който заема огромна площ. При достигане до върха се стъпва на билната пътека Ком-Емине /КЕ/ и оттук към вр. Мургана се продължава по нея на изток, като се следва маркировката й. Покрай коловете на пътеката КЕ се слиза за 20 мин. до възловата седловина Пряслупа /Беш бунар, Беш пунар, Петте кладенци//245 мин./, която е дълга, равна и гола. Седловината е заобиколена от извори, даващи началото на две пълноводни реки. На юг се спуска р. Зли дол /начален приток на р. Воздол/, чиято огромна и извънредно стръмна долина е истински зрелище за очите, а на север се отделя река Малък Искър - един от основните притоци на голямата българска р. Искър. В западния край на седловината от пътеката КЕ се отделя странична маркирана пътека, водеща на югоизток към х. Мургана. По тази пътека оттук до хижата се върви около 30 мин. От седловината се отделя и черен път, който по билото на рида Кацамар се спуска на север към Елаците и Етрополе. От Беш бунар се продължава по главното било на планината и по пътеката КЕ на изток, като след 15 мин. се достига до темето на покрития с треви и хвойна двуглав вр. Мургана, издигащ се съвсем слабо над седловината /260 мин./.

 

1101

 От края на ул. Миньорска към с. Челопеч назад

 

1104

 От черния път над местността Св. Петка към с. Челопеч

 

05

Вентилаторът на мината

 

07

От седловината над вентилатора към билото на рида Чуговица 

 

58

 Към средната част на рида Чуговица

 

17

Деликликая /Продупчената скала/

 

19

Скалните гъби до Деликликая

 

28

Фрънкая /Фурната/

 

29

         Най-кривата част от рида Чуговица между Деликликая и местността Телчика

 

36

От главното било към рида Чуговица   

 

424

От вр. Челопешка Баба към седловина Пряслупа и вр. Мургана

 

47

От вр. Мургана към вр. Челопешка Баба

 

50

От вр. Мургана към с. Челопеч и ридът Чуговица

 

2014-01-29 191817

Профил на маршрута

 

Прочетена 1137 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм