Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

28.2. гр. Шипка-х. Теменуга-седловина Копаците-Паметникът на свободата на вр. Шипка

Оценете
(2 гласа)

28.2. гр. Шипка-х. Теменуга-седловина Копаците-вр. Шипка - слизане

Денивелация - 700 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 7.4 км.

Маркировка: от Големия руски паметник до седловина Копаците - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Копаците до гр. Шипка - бяло-жълто-бяло

 

2014-02-02 140050

Изтегли: GPS-трак     

  

       Най-популярният и често използван от туристите маршрут над град Шипка е този, който води по широка и добре маркирана пътека от Шипченския манастир към разположения над селището Паметник на свободата на връх Шипка /1329 м./. По обратният път от паметника към града може да се слезе по-друга, също така къса, приятна за придвижване и гъсто маркирана пътека, която се спуска от билото на планината през местния курорт Копаците /Купаците/, ведомствената хижа Теменуга и прекрасната местност Лъжи душа. От вр. Шипка към началото на това вървище се поема първоначално по многобройни каменни стъпала на североизток, като в тази посока се слиза след 10 мин. до трасето на основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/ и до експозиция от стари оръдия при т.нар. Голям руски паметник. Мястото представлява малка заравнена площадка, на която по време на Шипченската епопея била разположена една от батареите на руската армия, отбранявали превала на прохода Шипка. Това била т.нар. Стоманена батарея /състояща се от шест големи оръдия Круп, едно пленено от врага планинско оръдие и още две по-малки оръдия/, която, заедно с Централната и Кръглата батареи, успяла да отбие всички атаки на турците към стратегически важния вр. Шипка. През 1881 г. на равната тераса бил официално открит красив паметник във формата на пирамида, увенчан на темето си с Георгиевски кръст за храброст, а до него била поставена и паметна плоча с имената на всички части на руската армия, сражавали се в боевете край вр. Шипка. Освен с особеното си историческо значение, мястото се отличава и със своята панорамност /неслучайно именно тук била разположена руската батарея/, като от него се откриват гледки във всички посоки и най-вече на изток към следващата цел по маршрута - дълбоката билна седловина Копаците /Купаците/.

     От Големият руски паметник към гр. Шипка се продължава със слизане през средата на наклонената поляна Башаница /башаница - от думата паша или пък от личното име Башан/ на изток, като в тази посока се следват главното било на планината и маркировката на пътеката КЕ. По голото пасище /или пък по извиващото на север от него асфалтово шосе от вр. Шипка към вр. Бузлуджа/, се слиза след около 30 мин. до споменатата местност Копаците /40 мин. след началото/. Поляната Копаците /Купаците//от думата копак - изкоренена гора/ е малка, равна и гола седловина, разположена на билото на планината между върховете Шипка от запад и Малък Търсовец /1355 м./ от изток. Понастоящем местността е курорт от местно значение, като под дърветата встрани от поляната се виждат бунгалата на няколко ведомствени почивни станции, както и отдавна изоставената хижа Копаците. Седловината е и важно кръстовище, от което се отделят пътища и пътеки във всички посоки. Оттук на юг към гр. Шипка се насочват две маркирани туристически пътеки, като първата от тях слиза покрай т.нар. Вехта чешма към местността Момин гроб, а втората води към ведомствената х. Теменуга и разположената под нея местност Лъжи душаОсвен тези пътеки, от двата края на поляната Копаците в посока към Шипка се спускат и два пълноводни потока - Копашка река на запад и Драганов трап на изток, които се сливат малко по-надолу, давайки началото на преминаващата през центъра на града Селска река. 

    Ако за слизане към Шипка и полето се избере извиващата покрай х. Теменуга пътека, тогава седловината се пресича по диагонал от север на юг. В нейният югоизточен край се намира началото на добре маркираното вървище и по него се навлиза със стръмно спускане надолу в гъста и стара вековна букова гора. В оставащата си част от седловина Копаците до гр. Шипка маршрутът се характеризира с това, че по него се върви само през гъсти и тъмни лесове и по много широка, наподобяваща на алея в парк пътека, отличаваща се с добрата си жълто-бяла маркировка. Слизането става по западните склонове на оставащият между Селската река и съседната река Доганшница /Соколшница/ вододелен рид, като в началото се преминава над изворите на първата река и се излиза в подножието на вр. Малък Търсовец. Под него пътеката постепенно завива на юг, пресича дола Драганов трап и се спуска към х. Теменуга. Заради гъстата гора, тук панорамните гледки напълно липсват, което обаче се компенсира напълно от излъчваните от местността излючителни красота и спокойствиеПо широката пътека разстоянието от седловина Копаците до х. Теменуга се изминава за около 30 мин., като през цялото време се слиза стръмно в юг-югоизточна посока /70 мин. общо/. Денивелацията от вр. Шипка до х. Теменуга е около 200 м. Хижа Теменуга се намира на много приятно и удобно за почивка място насред гъстите букови гори в близост до т.нар. местност Западните свинарни. Въпреки че е ведомствена, хижата приема и обикновени туристи, а това, че е постоянно отворена и през най-лютата част на зимата, принуждава някои туристи да преминават нарочно през нея.

    От х. Теменуга към гр. Шипка също може да се продължи по две пътеки, първата от които е трасирана по рядко използван черен път, водещ на югоизток към връх Голям Търсовец /1198 м./ и местността Арманът /Хармана/. Второто вървище е по-пряко от черния път, като от хижата се спуска през гъстата букова гора на юг право в посока на града. Тази втора пътека е и съвсем наскоро премаркирана с нова и гъста жълто-бяла маркировка, а трасето й е достатъчно широко, за да не се изпусне никъде чак до неговия край при полето. Ако за слизане от хижата към града се избере втората пътека, тогава по нея първоначално се пресича още един по-къс поток - река Търсовска вада, а по-надолу се трасират и западните склонове на вр. Голям Търсовец /който всъщност е доста по-нисък от вр. Малък Търсовец/. Местността от потока на юг се нарича Лъжи душа, защото, според местните, красотата на природата край пътеката била толкова голяма, че сякаш лъжела душата. С името Лъжи душа обаче, се нарича не само местността, а и самата пътека в тази й част, чешмата вдясно, покрай която си преминава малко по-надолу, както и цялата гора между Селската река от запад и протичащият на изток от нея поток ДимовецОсвен гори, тук се пресичат и няколко малки полянки, заети от покрити със зелен мъх и ухаещи на дъхав здравец каменни реки. 15 мин. след хижата пътеката достига до втори поток, преминава и през него и продължава с все същото стръмно спускане на юг в почти права линия към гр. Шипка /85 мин./. Късото разстояние от хижата до града и големият наклон по пътеката се преодоляват много бързо, като за кратко време се отхвърлят още около 600 м. височина. Под последната каменна река се навлиза в боров лес, в който обаче пътеката е затлачена от множество пречупени след страховита буря стволове на дървета. Тук слизането за кратко се забавя, като веднага след участъка с падналите дървета, и 45 мин. след втория поток, се достига в северния край на Шипка до първите къщи на града /130 мин./. 

 

40

Паметникът на свободата на вр. Шипка

 

22

От Паметникът на свободата към Големият руски паметник и Стоманената батарея

 

45

Разклонът при Стоманената батарея

 

50

Разклонът при седловина Копаците

 

51

Хижа Теменуга

 

53

Началото на пътеката от гр. Шипка към хижа Теменуга с част от изпочупената от буря гора

 

55

Етнографският музей в гр. Шипка

 

01

От центъра на гр. Шипка към Шипченския манастир

 

2014-02-02 140127

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 2144 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм