22.1. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Рудината-заслон Маринка-вр. Ботев

Оценете
(2 гласа)

22.1. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Рудината-заслон Маринка-вр. Ботев - качване

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 15 км.

Маркировка: от м. Паниците до разклона в м. Долен Параджик бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от м. Долен Параджик до засл. Марика - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от засл. Маринка до вр. Ботев-бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-06-16 092556

Изтегли: GPS-трак

 

   Местността Паниците /Колониите/ се намира в поречието на река Тунджа, на 4 км. на север от град Калофер. По скалите в коритото си р. Тунджа е издълбала големи дупки, подобни на паници, откъдето идва името на местността. Тук по поляните около реката са построени множество вили, хотели и детски лагери, които са превърнали Паниците в курортно селище и удобен изходен пункт към планината. Най-популярният маршрут, започващ от Паниците, е този към хижа Рай. Това е и най-популярният маршрут изобщо в цяла Стара планина. Приблизително по средата на маршрута към х. Рай се достига до началото на ридът Рудината, където от пътеката за х. Рай се отделя разклонение, водещо към най-високият връх в планината - връх Ботев /2367 м./.От Паниците към началото на пътеката за х. Рай се тръгва от паркинга пред хотел Райски кът. Северно от хотела се минава край ресторант и се достига до разклон, маркиран с информационна табела. При табелата широкия асфалтов път се напуска и през гола поляна се слиза наляво и надолу към р. Тунджа. Реката се пресича по Радивчов мост и от другата й страна се продължава по черен път на север. Върви се край подредени в права редица вили и почивни станции, достига се до края на черния път при Студеното кладенче и покрай последната сграда се завива наляво. Оттук започва кратко, но стръмно изкачване през букова гора на запад, като се върви по долината на силно опороено дере. Пътеката изкачва вододелния рид Стражата /Кръстец/, който разделя р. Тунджа на изток от Бяла река назапад. Ридът Стражата е рид от типа праг, т.е. не завършва като другите ридове в полето, а пряко свързва Стара планина със стоящата на юг от нея Средна гора. Освен че свързва двете планина, ридът в същото време и разделя големите подбалкански котловини Карловска на запад и Казанлъшка на изток.

   Стръмното изкачването от почивните станции нагоре е кратко, като съвсем скоросе излиза на седловина Попска рътлина, разположена на билото на рида Стражата между върховете Кота 879 от юг и Връшника /854 м./ от север. Тук покрай няколко пейки се достига до черен път и по него се продължава на север. Местността наоколо се нарича Поняка, защото през пролетта тревата пониквала първо тук. 25 мин. след началото при хотела се достига до входа на Национален парк "Централен Балкан", маркиран с големи информационни табели. Няколко минути след тях черният път се разклонява, като оттук напред е все едно по кой от двата му края ще се продължи, защото по-нагоре в местността Долен Параджик те отново се събират. За по-голяма сигурност е най-добре да се продължи по десния черен път, защото маркировката е поставена по него. От разклона нагоре пътят следва всички извивки по билото на вододела, като на места завоите могат да се съкратят по добре маркирани преки пътеки. 20 мин. след входа на парка се излиза окончателно от гората в местността Селски бук /45 мин. след началото/. Тук пътят завива в северозападна посока, като край него се появяват първите колове от зимната колова маркировка /ЗКМ/. Над гората следва заобикаляне на няколко ниски заоблени връхчета наречени Табиите и 10 мин. след последните дървета се достига до пейки вляво от пътя и табела, насочваща към вода /55 мин./. Изворът, от който блика водата, се намира на около 100 м. южно от пейките. Оттук се продължава на северозапад през голата местност Юрушка бара и 20 мин. след пейките се достига до кръстопът на поляната Долен Параджик /75 мин./. При кръстопътя от основната пътека, водеща към х. Рай, се отделят две маркирани пътеки. Първата от тях се спуска към Калоферския манастир на юг, а втората се изкачва по рида Рудината към главното било на север. Пътеката по рида Рудината е зимната пътека към вр. Ботев, защото при сняг от х. Рай не може да се продължи към върха. 

   При кръстопътя пътеката за х. Рай се напуска и по билото на рида Рудината се продължава със стръмно изкачване по права линия на север. Ридът Рудината се отделя от главното било на планината при връх Параджика /2209 м.//от пара - кръгъл на темето си връх/ и разделя реките Малка Бъзовица на запад от Селската река /един от притоците на Тунджа/ на изток. Кой знае защо, географите се отделили рида Рудината от рида Стражата, като са сметнали, че това са два отделни рида. Всъщност от вр. Параджика на юг се отделя само един, монолитен и ясно изразен рид, като горната му част се нарича Рудината, а долната Стражата. Единствената причина ридът да е разделен на две части е вероятно неговата прекомерна дължина, като разделянето става в местността Долен Параджик. Северната част на дългия рид, наречена Рудината, е почти напълно гола, като по нея се открояват три големи пасища - Горен Параджик, Параджишки чал и Долен Параджик. Най-долната част на Рудината е много стръмна, като по нея за кратко време трябва да се преодолеят около 500 м. височина. В началото пътеката се изкачва по гола поляна, като по права линия следва ЗКМ на север. Върви се от източната страна на плитко опороено дере, в което са изградени малки каменни бентове за задържане на вода. ЗКМ се следва по права линия до влизане в ниска келява гора, след което изкачването продължава на серпентини. 30 мин. след отделянето от пътеката за х. Рай се излиза над горския пояс при бетонна площадка, от която се открива обширна панорама /105 мин./. Някога към бетонната площадка бил прикрепен огромен метален стълб, на който били закрепени кабелите на електрическата мрежа, водеща към вр. Ботев. Оттук нагоре се минава край още няколко подобни площадки. Над бетонната площадката се подминава дупка в скалите, която бележи края на стръмното изкачване. Склонът от дупката нагоре е разделен на няколко скалисти тераси, като наклонът между тях става все по-малък.

   35 мин. след дупката в скалите се достига до заслон Кантона, който се намира сред равните ливади на местността Параджишки чал /140 мин./. Заслонът е със заключени метални врата и прозорци и в него не може да се влезе, затова сградата му не може да се ползва за подслон. От заслона се продължава почти водоравно с лек завой на северозапад, подминава се слабо изразения връх Малък Параджик /1782 м./ и след 15 мин. се излиза в подножието на вр. Параджика. Тук пътеката достига до втори заслон по маршрута - заслон Рудината /бивша Шипченска мандра//155 мин./Заслонът е изоставен и е в много лошо състояние, но в него поне може да се влезе. От заслона към вр. Ботев може да се продължи по два варианта - зимен и летен. През зимата вр. Параджика задължително се изкачва, като се минава през трети заслон по маршрута - заслон Михайлов. При летния вариант от заслон Рудината се продължава водоравно по черен път на запад. Пътят заобикаля вр. Параджика от юг, минава над изворите на р. Малка Бъзовица и някъде от югозападната страна на върха свършва внезапно при изоставен двуетажен трафопост. От заслона до трафопоста се върви около 15 мин., като част от разстоянието може да се съкрати по пряка пътека, трасирана над черния път /170 мин./. Трафопостът е разположен в средата на водоравна поляна, надвесена над дълбокия Бъзов дол. От вр. Параджика на югозапад се спуска страничен рид, който е вододел между реките Голяма Бъзовица на запад и Малка Бъзовица на изток. Поляната с трафопоста се намира на равна площадка, разположена по средата на страничния вододелен рид. От поляната се виждат скалистите и много стръмни източните склонове на вр. Ботев, които някои туристи наричат Източен джендем, както и уникалната по красотата си долина на р. Голяма Бъзовица. Точно срещу поляната, от другата страна на р. Голяма Бъзовица, от маловоден поток в долната част на Източния джемдем скача водопад Сухото пръскало, висок 90 м. Името му идва от малкото вода в потока, който през лятото пресъхва. Потокът води началото си почти от вр. Ботев, като от него се стича на изток по дълъг улей, наречен Големият трап. В западният край на поляната се издига затревеният от изток връх Кота 1865. От другите си три страни върхът е скалист и отвесен, като от него към Голяма Бъзовица се спускат няколко страховите скални рида.

   При поляната с трафопоста пътеката завива на север и продължава плавно да се изкачва към главното било на планината. През покритите с гъста хвойна поляни на местността Маринка пътеката заобикаля вр. Параджика и от западната му страна. От върха до пътеката западните склонове на Параджика са спокойни и тревисти, а под пътеката стават отвесни и скалисти и се спускат шеметно към джендема на р. Голяма Бъзовица. Наклонът нагоре е слаб, като пътеката плавно заобикаля няколко от западните ребра на върха и след 25 мин. излиза на втора панорамна площадка /195 мин./. Тя се намира точно срещу водопад Сухото пръскало, като освен към него и долината на р. Голяма Бъзовица, от площадката се открива панорама и към най-ниското място по главното било - седловина Маринка. Оттук седловината изглежда все още високо нагоре, сгушена в дъното на обраслия с хвойна Бъзов дол. От площадката срещу водопада се продължава през голи поляни на север, пресича се плитък дол и след 35 мин. се достига до главното било при седловина Маринка и едноименният заслон Маринка /230 мин./. Денивелацията от заслон Рудината до заслон Маринка е 250 м. При заслон Маринка пътеката откъм местността Паниците достига до билната пътека Ком-Емине /КЕ/. Оттук към вр. Ботев може да се продължи с плавно изкачване по черен път на запад или със стръмно изкачване по главното било, като се следва маркировката на пътеката КЕ. По който и от двата пътя да се продължи, от седловина Маринка след 40 мин. се достига до втория по височина връх в Стара планина - връх Малък Юмрук /2340 м./. На върха се издига голям паметник в чест на трима загинали алпинисти /270 мин./. Денивелацията от седловината до върха е 250 м. От вр. Малък Юмрук се продължава по затревен и почти равен терен на югозапад, като след 20 мин. се достига до вр. Ботев /290 мин./.     

 

01

 Началото на маршрута в местността Паниците

 

02

 Една от информационните табели в началото на Национален парк "Централен Балкан"

 09

 Разклонът в местността Долен Параджик

 10

 От рида Рудината към местността Паниците назад

 91

 От масива Равнец към местността Долен Параджик и началото на рида Рудината

 

15

От първата бетонна площадка на юг

 14

Дупката в скалите

 

16

От Тарзановата пътека към равната средна част на рида Рудината

 

21

От заслон Кантона на север 

 

22

Заслон Рудината

 

23

От заслон Рудината към заслон Кантона назад

 

24

От заслон Рудината на запад

 

26

Източният склон на вр. Ботев с водопад Сухото пръскало

 

32

От местността Маринка към седловината Маринка на север

 

34

От пътеката към поляната с трафопоста назад

 

46

Заслон Маринка

 

47

От заслон Маринка към вр. Ботев

 50

Паметникът на загиналите алпинисти на вр. Малкия Юмрук

 

51

От вр. Малкия Юмрук към вр. Параджика назад

 

53

Връх Ботев от вр. Малкия Юмрук

 

54

На вр. Ботев

 

2014-02-03 090038

Профил на маршрута

 

Прочетена 1444 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм