22.1. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Рудината-заслон Маринка-вр. Ботев

Оценете
(2 гласа)

22.1. гр. Калофер /местност Паниците/-рид Рудината-заслон Маринка-вр. Ботев - качване

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 15 км.=

Маркировка: от м. Паниците до разклона в м. Долен Параджик бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от м. Долен Параджик до засл. Марика - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от засл. Маринка до вр. Ботев-бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-06-16 092556

Изтегли: GPS-трак 

 

    Един от най-популярните и обичани туристически маршрути в централната част на Стара планина е този към калоферската хижа Рай, скачащият в близост до нея от високи скали водопад Райското плъскало /Калоферското пръскало/ и извисяващият се над тях най-висок връх на Балкана - връх Ботев /2367 м./. За съжаление, град Калофер, в чието землище се намират споменатите обекти, се намира доста далеч от планината, затова, като по-добър изходен пункт към нея, се ползва намиращата се в самото й подножие местност Паниците /Колониите/. Местността е разположена по поречието на река Тунджа на около 4 км. на север от гр. Калофер, в район, в който водите на реката са издълбали по скалите в коритото й подобни на паници големи дупки. От тях са дошли имената както на самата местност, така и на цялата по-близко разположена до нея околност. Тук по широките поляни край р. Тунджа са построени множество кокетни вили, хотели и детски лагери, превърнали Паниците в известно курортно селище и в предпочитан за туристите изходен пункт за разходки към Калоферския дял на Централна Стара планина. От Паниците могат да се предприемат множество интересни планински преходи във всички посоки, но най-известен и популярен сред тях си остава този на северозапад от местността към споменатите хижа, водопад и връх.         

     От Паниците към началото на пътеката, водеща за х. Рай, се тръгва от паркинга пред хотел Райски кът. На север от хотела се преминава покрай сградата на ресторант и се достига до разклон, маркиран с голяма информационна табела. Тук асфалтовия път се напуска и през обширни и слънчеви поляни се слиза плавно на северозапад към коритото на Тунджа. Реката се пресичат по т.нар. Радивчов мост, след което се продължава от другата й страна и покрай нея на север по широк и равен черен път. По него се върви няколко минути встрани от подредени в права редица вили и почивни станции, като съвсем скоро се достига до последната от тях в местността Студеното кладенче. Оттук по добре маркирана пътека започва кратко, но стръмно изкачване през простиращата се над Паниците букова гора, като през нея се следва на запад долината на късо, плитко и опороено от силните дъждове дере. Целта на това изкачване е да се достигне до сравнително равното било на дългия и особено важен в хидрографско и орографско отношение рид-праг Стражата /Кръстец, Сареолу/, който отделя долината на р. Тунджа от тази на съседната Бяла река. Освен с разделянето на реките, ридът има значение и с това, че отделя една от друга и котловините, през които те текат - Казанлъшката котловина на изток и Карловската котловина на запад. Едновременно с функцията си да разделя обаче, ридът в същото време служи и като свръзка между Стара планина и намиращата се на юг от нея Средна гора /затова географите наричат рида още и праг/. Понеже в средната си част ридът-праг е ясно изразен и до голяма степен оголен, туристите използват дългото му и удобно за вървене било за по-бързо придвижване на север към най-високите части на Балкана.

      Стръмното изкачването от почивните станции до върха на Стражата е много кратко, като съвсем скоро пътека се изкатерва до плитката седловина Попска рътлина /собственост в миналото на разположения от западната страна на рида Стражата Калоферски мъжки манастир Рождество Богородично/. Седловината се намира на самия гребен на рида между билните върхове Кота 879 от юг и Връшника /854 м./ от север. Тук покрай няколко пейки се достига до черен пътпо трасето на който се продължава водоравно на север към виждащите се в далечината скалисти върхове на планината. Тъй като в горната си част билото на Стражата е голо и директно изложено на слънцето, през пролетта тревите поникват тук най-рано в сравнение с всички други околни места, затова и местноста край Попската рътлина се нарича Поняка. През нея, 25 мин. след началото началото на маршрута пред хотел Райски кът, се достига до входа на Национален парк "Централен Балкан" /маркиран с няколко големи информационни табели/. Освен от местността Паниците, до тук може да се достигне и директно откъм гр. Калофер, като се следва билото на рида Стражата. От това място към върха на Стара планина се продължава отново по черния път на север, като съвсем скоро се достига до разклон. При него пътят се раздвоява, като напред е все едно по кой от двата му края ще се продължи, защото по-нагоре в местността Долен Параджик те отново се събират. За по-голяма сигурност обаче, оттук е най-добре да се поеме по десния край на пътя, заради поставената по него гъста и нова лентова маркировката

    От разклона напред десният край на пътя следва многобройните извивки на билото на вододела, като на места завоите могат да се съкратят по добре маркирани преки пътеки. По-нагоре пътят започва постепенно да набира височина, като 20 мин. след входа на парка излиза окончателно от гората в началото на дългата и гола местност Селски бук /45 мин. след началото/. В по-далечното минало тук по поляните край пътя, както и по голите чукари на разположената в близост до него местност Камък, пасяли безбройните стада добитък на Калоферския манастир. Тогава обаче тези местности не били част от землището на гр. Калофер, а на разположеното от северната страна на планината ловешко село Кръвеник. В наши дни след началото на поляните пътят завива в северозападна посока, а край него се появяват първите по маршрута колове от зимната колова маркировка /ЗКМ/, които следват непрекъснато пътеката, водеща към вр. Ботев. Покрай тях първоначално се заобикалят няколко ниски заоблени връхчета, носещи сборното име Табиите /табия - укрепление, крепост, от персийкото словосъчетание бойно поле/. По време на Освободителна война тук по теметата на по-близките връхчета били поставени оръдия, насочени към извиващия на изток Марин проход, с цел да се затворени най-долната част на пътя за настъпващата от север руска армия. 10 мин. след последните дървета се достига до пейки вляво от черния път и табела, насочваща към вода /55 мин./. Изворът, от който блика водата, се намира на около 100 м. южно от пейките. Оттук се продължава на северозапад през голата местност Юрушка бара, като след още около 20 мин. се достига в най-долния край на обширната поляна Долен Параджик /параджик - кръгла като монета местност/ до кръстопът на маркирани туристически пътеки /75 мин./. На това място основната и най-често използвана пътека, водеща към х. Рай, се пресича с още една маркирана пътека, която идва откъм разпожения на юг Калоферски манастир и води на север към вр. Ботев.

     Пътеката, която се насочва на север към билото на планината се води зимна, защото при сняг от х. Рай не може да се продължи директно към вр. Ботев. При добро време и при липса на сняг от кръстопътя към х. Рай и вр. Ботев може да се продължи и по двете пътеки. За предпочитане е обаче и през зимата и през лятото това да става само по водещата на север пътека. Първо, тя е по-дълга, което е добре, защото разстоянието оттук до х. Рай е съвсем малко, второ, по нея се обхожда все още сравнително див и слабо познат на повечето туристи район от планината и трето, гледките от тази северна пътека са много по-всеобхватни и завладяващи от тези по южната. Ако за изкачване към вр. Ботев ще се ползва северната пътека, тогава при кръстопътя южната пътека, водеща към х. Рай, се напуска. Оттук към вр. Ботев се продължава със стръмно изкачване по права линия на север, като се върви през средата на маркиранатас жалони гола поляна. Според повечето пътеводители, пътеката извива нагоре по билото на дълъг рид, който би трябвало да се нарича Рудината /рудина - пасище със сочни треви - от старобългарската дума руди - мек, фин, кадифен/. Рудината обаче е всъщност горната по-стръмна и гола част на все същия рид Стражата, който се отделя от главното било на планината при връх Параджика /2209 м./ и по който се върви от Паниците до кръстопътя на пътеките. Над разклона ридът Стражата, вместо да се стесни, се разширява ветрилообразно към заграждащите го реки - Селската на изток и Малка Бъзовица и Бъзов дол /Голяма Бъзовица/ на запад, което създава илюзията, че се върви по някакъв съвсем друг, отделен и много по-мощен хребет. Ридът обаче си е един и същ, а Рудината е само обширното пасище, което заема най-горната му част и което е разделено на три по-малки местности - Горен Параджик, Параджишки чал и Долен Параджик.

     В най-долната си част пасището Рудината е много стръмно, като по него за кратко време се преодолеят около 500 м. височина. В началото му пътеката се изкачва през напълно гола поляна, в която следва по права линия на север коловете на ЗКМ. Тук се върви от източната страна на плитко опороено дере, в което са изградени от управата на парка малки каменни бентове с цел задържане на водата. ЗКМ се следва до навлизането в ниска и закелявала дъбова гора, през която изкачването продължава чрез няколко по-къси серпентини. 30 мин. след отделянето си от кръстопътя пътеката извежда над горския пояс до малка бетонна площадка, с откриваща се от нея обширна панорама на юг и на запад /105 мин./. Някога към тази площадка бил прикрепен огромен метален стълб, на който били закачени кабелите на електрическата мрежа, водеща към вр. Ботев. Напред по маршрута се преминава покрай още няколко подобни площадки, както и покрай един висок и тухлен двуетажен трафопост. Сега обаче, токът за станцията на вр. Ботев минава от друго място, така че бетонните площадките и металните колове по тях са станали излишни, не се поддържат от години и са отдавна изоставени. Над първата бетонна площадка се подминава дупка в скалите, която бележи края на най-стръмното изкачване към върха на планината. Оттук нагоре близките до пътеката склонове на Рудината са разделени на няколко малки, покрити със скали и сравнително равни тераси, наклонът между които става все по-малък. Над района с терасите следва най-приятната част от маршрута, като продължително време се върви все водоравно през просторната и напълно гола местност Параджишки чал. Тук гледките от пътеката са във всички посоки - на изток към дълбоката долина на Селската река, на север към тумбестия вр. Параджика и на запад към вр. Ботев и огромната дупка на пропастта Джендемът /Адът/ под него. На юг пък се вижда долината на Бяла река, в чието дъно някога стояла стражата, която охранявала подбалканския път Друма и която дала името на целия рид Стражата.

    35 мин. след дупката в скалите се достига до заслон Кантона /първият от трите туристически заслона по маршрута/, който се намира насред равните ливади на Параджишкия чал, на върха на леко издигната над тях площадка /140 мин./. Заслонът е със заключени метални врата и прозорци и в него не може да се влезе, така че към момента сградата му е неизползваема. От Кантона се продължава с плавно изкачване и лек завой на северозапад, като се подминава слабо изразения на темето си връх Малък Параджик /1782 м./ и след още около 15 мин. се излиза в подножието на вр. Параджика /155 мин./. Тук пътеката достига до втори заслон по маршрута - заслон Рудината /бивша Шипченска мандра/, в който вече може да се влезе свободно, но затова пък сградата му е отдавна изоставена и е в много лошо състояние. Оттук към вр. Ботев може да се продължи по два варианта - зимен и летен. През зимата вр. Параджика трябва да се изкачи задължително, защото западните му склонове са силно лавиноопасни. През лятото обаче това не се налага, така че при липса на сняг от заслон Рудината се продължава на запад по водоравен черен път. Той заобикаля вр. Параджика от юг, преминава под изворите на р. Малка Бъзовица и някъде от югозападната страна на върха свършва внезапно при споменатия висок двуетажен тухлен трафопост. От заслона Рудината до това място се върви около 15 мин., като част от разстоянието може да се съкрати по пряка пътека, извиваща на няколко метра встрани от черния път /170 мин./.

   Тук човек се озовава изведнъж в средата на планинана, в местност, чието очарование трудно би могло да се опише. От дясно е главното било на Балкана с огромния масив на вр. Параджика. Точно над поляната е местността Хурсуза /от турската дума хаирсъз - разбойник/, в която са изворите на р. Малка Бъзовица. Мястото е наречено така, заради разположените край него малки пещери Нниколови дупки, в които навремето се криел калоферския хайдутин Никола Делистоянов /Деличът/. Отпред са отвесната скалиста стена на вр. Ботев с извънредно дълбоката долина на р. Голяма Бъзовица под нея, а в ляво е гигантската дупка на Джендемът, по дъното на който тече Бяла река. От вр. Параджика на югозапад се спуска къс, но затова пък много стръмен страничен рид, който е вододел между реките Малка Бъзовица и Бъзов дол /Голяма Бъзовица/. Въпреки почти отвесните си склонове, в средата си ридът преминава през равна и кръгла поляна, сред която се извисява тухленият трафопост. В западния край на поляната се издига връх Кота 1865, който е затревен от изток, но е напълно отвесен от другите си три страни. От него пък към долината на Голяма Бъзовица се спускат няколко стряскащи с вида си и остри като игли скалисти урви. Оттук за първи път се виждат по-отчетливо огромните отвесни канари, с които са покрити източните склонове на вр. Ботев /Ботеввръшки гранитен навлак, наричани от някои туристи Източен джендем/, както и уникалната по красотата си долина на Голяма Бъзовица. От другата страна на реката откъм първенеца на Балкана се стича надолу къс поток, който скача точно срещу поляната, образувайки високия 90 м. водопад Сухото пръскалоПри пълноводие гледката оттук е грандиозна, но при липса на вода пръскалото често пресъхва /оттам и името му Сухото/. Захранващият водопада поток води началото си почти от самото теме на вр. Ботев, спускайки се от него на изток по опънатия в права линия като по конец улей Големият трап. Пак някъде там сред скалите е и Рогачевата пещера, в която навремето също се криели хайдута, а през 1924 г. и четата на Иван Сариев.

   На поляната с трафопоста черният път свършва, а белязаната с жълта маркировка пътека завива на север и, продължавайки плавно да се изкачва към главното било на планината, заобикаля през покритите с гъста хвойна поляни на местността Маринка западните склонове на Параджика. Тук за отбелязване е именно спускащата се откъм темето на върха поредица от дълги и тесни ридове, които са спокойни и тревисти над пътеката, а под нея сякаш побесняват, стават стръмни и скалисти, хвърлят се към бездната на Голяма Бъзовица и пропадат шеметно в нея. В тази част от маршрута наклонът към билото на планината е слаб, като по пътеката плавно се заобикалят споменатите западни ребра на върха и 25 мин. след трафопоста се излиза до втора равна площадка /195 мин./. Тя се намира точно срещу струята на Сухото пръскало, като оттук, освен към него и към долината на р. Голяма Бъзовица, се открива панорама и към най-ниското място от главното било в тази част на планината седловина Маринка. Гледана от равната площадка, седловината изглежда сякаш все още доста далеч и високо нагоресгушила се в дъното на обраслия с гъсти хвойнови храсти Бъзов дол. Разстоянието до нея обаче, вече съвсем не е толкова голямо. От втората площадка пътеката продължава на север през поредните оголени и леко наклонени към реката поляни, пресича плитък дол и след още около 35 мин. достига до главното било, седловината Маринка и разположения в средата й едноименен заслон Маринка /230 мин./. Денивелацията от заслон Рудината до тук е само 250 м. При сградата на заслон Маринка идващата откъм местността Паниците странична пътека достига до главната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. Оттук към намиращия се на запад вр. Ботев може да се продължи отново по два начина - с плавно издигане по широк и удобен черен път или пък с по-стръмно изкачване по главното било, като се следва коловата маркировка на пътеката КЕ. Който и от двата варианта да се избере обаче, по стръмните и напълно оголени склонове на планината от седловина Маринка се достига за около 40 мин. до втория по височина връх в Стара планина - връх Малък Юмрук /2340 м./. Върхът се познава отдалеч по високия монумент, издигнат в памет на трима алпинисти, загинали трагично недалеч оттук /270 мин./. Денивелацията от седловина Маринка до върха е 250 м. От вр. Малък Юмрук се продължава по затревен и почти равен терен на югозапад, като след 20 мин. се достига до по-високия само с няколко метра негов събрат вр. Ботев /290 мин./.    

   

01

 Началото на маршрута в местността Паниците

 

02

 Една от информационните табели в началото на Национален парк "Централен Балкан"

 09

 Разклонът в местността Долен Параджик

 10

 От рида Рудината назад към местността Паниците и долната част на рида Стражата

 91

 От масива Равнец към местността Долен Параджик и началото на "рида" Рудината

 

15

Първата бетонна площадка и панорамата от нея на юг

 14

Дупката в скалите

 

16

От Тарзановата пътека към равната средна част на Рудината

 

21

От заслон Кантона на север 

 

22

Заслон Рудината

 

23

От заслон Рудината назад към заслон Кантона 

 

24

От заслон Рудината на запад

 

26

Източният склон на вр. Ботев с водопад Сухото пръскало и улея Големият трап

 

32

От местността Маринка на север към едноименната седловина Маринка 

 

34

От втората равна площадка назад към поляната с трафопоста

 

46

Заслон Маринка

 

47

От заслон Маринка към вр. Ботев

 50

Паметникът на загиналите алпинисти на вр. Малкия Юмрук

 

51

От вр. Малкия Юмрук назад към вр. Параджика 

 

53

Връх Ботев от вр. Малкия Юмрук

 

54

На вр. Ботев

 

2014-02-03 090038

Профил на маршрута

 

Прочетена 1643 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм