22.2. гр. Калофер /местност Паниците/-х. Рай-Тарзановата пътека-вр. Ботев

Оценете
(1 глас)

22.2. гр. Калофер /местност Паниците/-х. Рай-Тарзанова пътека-вр. Ботев - слизане

Денивелация - 1650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 14.5 км.

Маркировка: от вр. Ботев до х. Рай - бяло-зелено-бяло и ЗКМ, от х. Рай до м. Паниците - бяло-синьо-бяло и ЗКМ

 

2014-02-03 093035

 Изтегли: GPS-трак   

       

     Най-високият връх в Балкана - Ботев /2376 м./, се намира в средата на неголямо плато, което е равно и тревисто в горната си част, но е със стръмни и опасни странични склонове. На изток и на запад от това плато извива тънката лента на главното било на планината, а на север са се разпрострели отвесните стени на пропастта Видимски Джендем /Северен Джендем/. На юг пък гъсто насечените с безбройни улеи и урви скатове на старопланинския исполин граничат с друга, огромна по размери, извънредно дълбока и страховита като излъчване пропаст - Джендемът /Адът, Южен Джендем/. Вертикалните и силно лавиноопасни през зимата страни на върха го отделят до голяма степен от останалите части на планината, като рязко стесняват вариантите за слизане от него на юг към разположената в близост до темето му калоферска хижа Рай. Заради отвесните склонове на платото, от Ботев към хижата в неговото подножие може да се слезе само по две маркирани туристически пътеки - лятна и зимна. При сняг през зимата от върха изобщо не може да се върви на юг, затова първоначално се тръгва на запад. Натам се следват главното било на планината и маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/ до достигане на сградата на близкия заслон Ботев. Под нея се извива на югозапад покрай река Башмандра /Канлъдере/, а после се слиза и на юг до идващата откъм гр. Карлово широка и равна туристическа пътека. Така около вр. Ботев се описва голям полукръг, с който се избягва пресичането на стръмните му и опасни южни части и в крайна сметка се достига до хижата. През лятото обаче, такова гигантско заобикаляне през планината не се налага. При добро време и при липса на сняг от вр. Ботев към може да се слезе директно на юг към х. Рай по трасето на прокараната през 1941 г. атрактивна и добре маркирана Тарзанова пътека. Тя е кръстена на своя откривател - метеорологът Тодор Божков-Тарзан /който по-късно загива по нея/ и в по-голямата си част следва долината на започващата от вр. Ботев река Калъчът /Пръскалска река/. Пътеката е стръмна, но е добре обезопасена на по-екстремните места с няколко дебели метални въжета, като по нея разстоянието от върха до хижата се изминава за около два часа.

   В по-cтарите пътеводители е записано, че Пръскалска река и Тарзановата пътека започват от т.нар. Вечна пряспа, намираща се от южната страна на вр. Ботев. За съжаление в наши дни, поради настъпилите драстични изменения на климата, уж „вечната“ пряспа вече не съществува. Днес от вр. Ботев към х. Рай се тръгва покрай две паметни плочи на юг, като под тях първоначално се върви през напълно голи поляни. Въпреки че трасето на пътеката е дублирано донякъде и с метални колове /ЗКМ/, добре е поне в началото слизането да става направо през тревите без маркировка и по права линия на юг, до достигане на горната, стръмна и тясна част от долината на р. Пръскалска. През нея пътеката се спуска на серпентини, преодолява за около 25 мин. 200 м. височина и извежда до бетонно водохващане и чешма, разположени на източния бряг на реката. Тук Калъчът се пресичат по брод, като пътеката продължава от другата му страна по късия рид, заграждащ реката от запад. По билото на този рид е поставена и споменатата зимна колова маркировка, която обаче може да се ползва само при мъгла, тъй като при сняг слизането оттук към х. Рай е абсолютно невъзможно. След бетонното водохващане денивелацията по южните склонове на вр. Ботев постепенно намалява, долината на Пръскалска река се разширява, а коритото й завива леко на югоизток и се отдалечава вляво и надолу от коловата маркировка. През следващите 25 мин. пътеката подсича от изток безименния връх Кота 2148 и се спуска плавно до панорамна площадка, от която се откриват вълшебни гледки към бездната на Южния Джендем /50 мин. след началото/. Оттук за първи път се вижда и самата х. Рай, която е все още толкова далеч и толкова ниско надолу, че изглежда като малко бяло петънце в средата на кръглата поляна Раят. Панорамната площадка е разположена на няколко десетки метра на запад от урвата, при която Пръскалска река скача от отвесни скали и образува най-високия водопад на Балканите - Райското пръскало /Калоферското пръскало//125 м./. Дотук южните склонове на вр. Ботев са сравнително спокойни и тревисти, а пътеката е широка и от нея се откриват впечатляващи гледки на всички страни. От панорамната площадка обаче започва същинската част на Тарзанова пътека, която се спуска вратоломно на юг покрай поредица от отвесни и особено опасни скални венци. Заради стръмния и почти вертикален склон, оттук надолу пътеката е обезопасена на няколко места с дълги и дебели метални въжета.

    Под панорамната площадка следват около 30 мин. извънредно стръмно и опасно слизане по единствените възможни места, по които може да се премине /80 мин. общо/. За кратко време се преодолява голяма денивелация, като бавно и внимателно се достига до подножието на групата от отвесни скални венци. От тях на юг, между скалите и близката гора, се простира дълга, тясна и оголена от ветровете ивица земя, наречена с простичкото име Пасището. В горната й част пътеката завива покрай подножието на венците на изток, преминава водоравно под място, от което винаги капе вода и след още около 10 мин. достига до втора панорамна площадка в близост до Пръскалска река. Мястото се намира току под самия водопад Райското пръскало, което позволява на туриста да се наслади на райската гледка от пръските му. Тук Тарзановата пътека завива отново на юг, спуска се чрез няколко по-къси серпентини през Пасището и скоро достига до широкото и равно вървище, идващо откъм гр. Карлово /пътека Хан маарът/. След достигане до по-широката пътека се поема по нея на изток. Преминава се над малката пещера Хан маарът /дала името на пътеката/, пресича се Пръскалска река по брод и 30 мин. след втората площадка се излиза на поляната Раят, на която се намира и х. Рай /120 мин./. Малко преди да се достигне до хижата се преминава и покрай новопостроен каменен параклис. Раят, наречен така в противовес на съседната местност Джендемът /Адът/, наистина е райско място. Това е малка и кръгла полянка, скрита на завет в самото сърце на планината от стената на отвесните Райски скали, пропастта Джендемът и редицата на ниските могилести връхчета Райските купени /Калоферските купени/. Чудната картина се допълва от кацналата на отсрещния склон пещера Хан маарът /Пещерата-къща/, в която навремето местните овчари криели стадата си при лошо време /в гр. Калофер разправят, че под свода й уж някога се събирали до 300 овце/. Денивелацията от вр. Ботев до х. Рай е почти 1000 м.  

   Оттук към крайната цел на маршрута - местността Паниците, се продължава в югоизточна посока с плавно изкачване към вододелния рид, разделящ р. Пръскалска от съседната река Голяма Бъзовица. 10 мин. след хижата пътеката достига до билото на рида при равна и гола седловина, разположена точно по средата между Райските скали от север и Райските купени от юг /130 мин./. На поляната са поставени информационна табела и пейка с изглед към Райските скали и Райското пръскало. Панорамата оттук е дори още по-добра, отколкото тази от х. Рай, защото освен изброените досега природни дадености, се виждат и близката Рогачева гора, долината на р. Голяма Бъзовица и отсрещния рид Стражата. Тук от основната пътека, водеща към местността Паниците, се отделя разклонение, което се спуска в южна посока към подредените в права редица Райски купени /три остри скалисти връхчета - Малък райски купен /Хребетът/, Среден райски купен /Бялата трева/ и Голям райски купен /Козарникът/, разположени по самото било на рида/. От седловината до най-южното от връхчетата може да се слезе за около 30 мин. От това красиво и изключително панорамно място се продължава с рязък завой на север и със стръмно спускане надолу през буките на старата и гъста Рогачева гора към долината на р. Голяма БъзовицаЗаради екстремния наклон пътеката тук още от самото си начало започва да извива на дълги серпентини, като след 40 мин. достига до реката в местността Полегналото дърво /170 мин./. Тук се подминава огромен камък, подпрян с пръчки и р. Голяма Бъзовица се пресича по мост. След нея пътеката завива на югоизток и се качва на вододела между Голяма Бъзовица и притока й Малка Бъзовица. Напред се подминават малка чешма и пейка и с лек наклон нагоре се излиза след още около 25 мин. до по-голям кът за отдих с чешма и пейки в местността Фальова кошара /195 мин./. Туристите наричат тукашната чешма Мечешката глава, заради закрепената върху нея каменна меча глава.

    След кътчето за отдих пътеката пресича по мост и р. Малка Бъзовица, стъпва на рида Стражата, завива по него на юг и излиза няколко минути по-късно от гората при поредната панорамна площадка в местността Каменливица. Разстоянието от Мечешката глава дотук се изминава за 15 мин. /210 мин./. Каменливица е гола поляна, насред която са поставени маси, столове и информационни табели. От тях се открива нов красив изглед в обратната западна и северна посока към изцяло покритите с лесове долини на двете Бъзовици, Райските купени, Райските скали и Рогачевата гора. На това място маркираната пътеката свършва. Оттук към Паниците и гр. Калофер се продължава по черен път, който се насочва на юг, пресичайки водоравно местността ВарницатаПод панорамната площадка широкият друм описват няколко къси завоя и 15 мин. по-надолу достига до голяма информационна табела и пейки в местността Червената глина /225 мин./Тук пътят се разделя на две, като към Паниците може да се продължи и по двата му края. Най-добре е обаче да се поеме по по-слабо използвания, но маркиран край на пътя, който след още около 10 мин. извежда до разклон в местността Долен Параджик /235 мин./. Тук в черния път се влива маркирана със ЗКМ пътека, идваща откъм вр. Ботев по билото на рида Стражата. От този разклона до местността Паниците се върви още 75 мин., като пътят е подробно описан в маршрут 22.1. /310 мин./.   

  

54

На вр. Ботев

 

59

Двете паметни плочи от южната страна на вр. Ботев

 

60

От върха към долината на река Пръскалска

 

66

Диви кози пресичат Тарзановата пътека

 

67

От панорамната площадка към х. Рай

 

74

Началото на стръмната част от Тарзановата пътека

 

77

Още една стръмна част от пътеката

 

79

Стръмнината от пътеката надолу

 

80

Пътеката минава по ръба на опасни скални венци

 

90

Последната по-стръмна част от пътеката

 

91

От пътеката към голата местност Пасището и Южния Джендем

 

92

Равната част от пътеката между Пасището и скалните венци

 

99

Водопад Райското пръскало, снимано от втората панорамна площадка

 

102

Пещера Хан маарът

 

103

Строежът на параклиса до хижа Рай

 

104

Хижа Рай на фона на Райските скали

 

105

От хижа Рай към водопад Райското пръскало

 

107

 От билото на рида между р. Пръскалска и р. Бъзовица към Райските скали и Райското пръскало

 

110

Мостът над река Голяма Бъзовица в местността Полегналото дърво

 

111

Огромният камък до моста над р. Голяма Бъзовица

 

112

Чешма Мечешката глава в местността Фальова кошара

 

113

От местността Каменливица към Райските скали

 

120

С увеличение към вр. Ботев и Райското пръскало

 

09

Разклонът в местността Долен Параджик

 

2014-02-03 093115

Профил на маршрута

Прочетена 3682 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм