21.2. с. Васил Левски-Калоферски манастир-вр. Чуфадарица-вр. Равнец

Оценете
(0 гласа)

21.2. Вр. Равнец-вр. Чуфадарица-Калоферски манастир-село Васил Левски - слизане

Денивелация - 1450 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 17.3 км.

Немаркиран

 

2014-02-02 115033

Изтегли: GPS-трак

     

  От връх Равнец /Дюсчал, Равни поляни//2021 м./ към Калоферския манастир се тръгва по главното било на масива Равнец на североизток, като ориентир в тази посока е слабо изразения връх Селската могила /2017 м./. Билото на масива около едноименният вр. Равнец представлява огромно равно и голо плато, покрито само с ниски треви. През 90-те години на ХХ-ти век дори имало предложение платото да се предостави на САЩ за военно летище. Равната местност на билото на масива е заобиколена от няколко ниски връхчета, изпъкващи съвсем слабо над околния тревист терен. Връхчетата са разположени съвсем близо едно до друго, като всичките могат да бъдат обиколени и изкачени само за двайсетина минути. Разстоянието от вр. Равнец до вр. Селската могила се изминава заняколко минути по широка и удобна за вървене пътека. На вр. Равнец е поставена триангулачна точка, докато на Селската могила такава няма, което означава, че географите смятат втория връх за обикновено възвишение по билото на масива. Вр. Селската могила се намира на северния ръб на платото, като от него се открива панорама към най-високия връх в Стара планина - връх Ботев /2367 м./. Между масива Равнец и главния старопланински масив с вр. Ботев зее дълбока дупка, заета от резерват Южен Джендем. Резерватът е прорязан от лентата на Бяла река /Курнидица, Елидере, Петдесет реки/, чиято долина е толкова дълбока, че от Селската могила дъното й не се виждаОт върха се продължава на изток, като характерно за тази част от билото на Равнец е неговата асиметричност. Докато южните склонове са заети от голи пасища и се спускат плавно към полето, то северните са скалисти и почти отвесни, като от тях се откриват зашеметяващи гледки към бездната на Джендема. Пътеката по билото не е маркирана, но е достатъчно широка и личи добре в тревата.

   От вр. Селската могила следва леко слизане и изкачване към по-ниският само с 40 м. съседен връх Белчу /1980 м./, като до него се достига след 15 мин. /20 мин. след началото/. Връх Белчу може и да не се изкачва, а да се заобиколи малко под котата му от север. От върха се откриват чудни пейзажи към долината на Малката река на юг, както и към цялата Карловска котловина. В сравнение с върховете Равнец и Селската могила, вр. Белчу е по-ясно изразен и отделен от другите части на масива чрез две по-дълбоки седловини. От южната страна на върха зее още една дълбока пропаст, която е по-малка по размери от Южния Джендем и се нарича Учурума /Пропастта/На темето на вр. Белчу също е поставена триангулачна точка, от която се продължава на изток, към друг ясно изразен връх по билото на масива Равнец - връх Хайдута /1925 м./От вр. Белчу пътеката слиза първо към голата дълбока седловина Йозире /йоз - ялов, бездетен/, наречена така, защото в миналото по нея пасял яловия добитък. При слизането към седловина Йозире се открива панорама на североизток, към най-интересната централна част на резерват Южен Джендем. Оттук за първи път се вижда дъното на долината на Бяла река, както и разположените над нея Калоферски Купени, водопад Райско пръскало и хижа Рай. При седловина Йозире от основната билна пътека се отделя разклонение, което по ридът Мандрата се спуска към село Васил Левски на юг. Също като вр. Белчу и вр. Хайдута може да не се изкачва, а да се заобиколи по водоравна пътека от юг, но това може да стане само при липса на сняг. Склоновета на Хайдута са много стръмни, затова при сняг върхът задължително трябва да се изкачи. Разстоянието от вр. Белчу до вр. Хайдута се изминава за около 20 мин. /40 мин. общо/. Макар, че е ясно изразен връх, на темето на Хайдута липсва триангулачна точка. От вр. Хайдута на изток билото на масива Равнец се снижава рязко, като продължението на пътеката се вижда далеч напред и надолу.   

   От върха следва стръмно слизане към стоящата на изток от него седловина Ливадата, отделяща го от съседния връх Чуфадарица /Равнец 2//1736 м./. Денивелацията от вр. Хайдута до седловина Ливадата е около 200 м. От седловина Ливадата също се отделя пътека, по която може да се слезе към с. Васил Левски на юг. Тази пътека се спуска по десния долинен склон на река Гавращица, минава край голяма чешма и след нея продължава по вододела с Малката река на юг. Водата от чешмата под седловина Ливадата е единствената вода в близост до билото на масива Равнец. От седловина Ливадата се отделя и още една пътека, която слиза към долината на Бяла река на север. През Втората световна война пътеката била ползвана от партизаните от отряд "Васил Левски", които имали скривалище в Южния Джендем. От седловина Ливадата следва изкачване към вр. Чуфадарица, като от вр. Хайдута до него се върви 30 мин. /70 мин./. Темето на Чуфадарица е съвсем плоско, но въпреки това на върха е поставена триангулачна точка. Чуфадарица се намира точно срещу х. Рай, която е построена на отсрещния северен склон на Бяла река и оттук изглежда съвсем близо. От върха се виждат още и водопад Райското пръскало, долината на Пръскалска река /Калъчът/ и Калоферските купени. След вр. Чуфадарица билото на масива Равнец завива постепенно на югоизток и продължава рязко да се снижава. От върха има два варианта за слизане към Калоферския манастир. При първият вариант се продължава по билото на изток, като се пресича голата местност Чуфадарица и се слиза към ниския връх Орлека /1309 м./. От билото в югоизточна посока се спуска долината на река Граднишко дере, която разделя местността Чуфадарица на две по-малки частиМалко преди да се достигне до вр. Орлека, трябва да се завие на югоизток и да се слезе в Граднишкото дере. Оттам към манастира се продължава със слизане през гористата местност Княжевското, като се следва левия долинен склон на Граднишко дере и се пресича малката поляна Батков камък.

   При втория вариант билото се напуска още при вр. Чуфадарица, като по широка пътека се слиза на югоизток и се пресича западната часта на местността Чуфадарица. Пътеката заобикаля изворната област на Граднишко дере и слиза до десният му южен долинен склон. Покрай него се продължава със слизане по голи поляни на югоизток до достигане на горския пояс. В долната си част поляните са гъсто обрасли с бодливи шипки, в които пътеката или се губи, или е непроходима. При втория вариант от вр. Чуфадарица до началото на гората се слиза за 40 мин. /110 мин./, като денивелацията е около 400 м. При достигане на горския пояс има проблем с намиране на мястото, при което пътеката влиза в гората. Мястото трябва задължително да се намери, защото в гората пътеката е много широка и се спуска плавно надолу чрез няколко дълги серпентини. В гората гледките напълно липсват, като слизането е еднообразно и продължително. От края на гората до полето се слиза за 60 мин., като се преодоляват още 600 м. височина /170 мин./. На полето пътеката излиза от гората и се влива в асфалтов път, който извива съвсем близо до Бяла река. Калоферският манастир се намира на около 500 м. на север от мястото, при което пътеката слиза до шосето. От разклона се завива по шосето на север и след 10 мин. се излиза пред вратите на манастира /180 мин./. Калоферският манастир предлага подслон и храна, както и неповторима гледка към главното било на Стара планина. Някога манастир бил разположен на изток оттук, до близкото село Тъжа, при началото на римския път Тъжанската пътека. Този огромен за времето си манастир бил унищожен от турците през 1606 г., като останалите живи монаси се преселили в долината на Бяла река и в нея основали сегашния Калоферски манастир. 

  От Калоферския манастир към с. Васил Левски се тръгва наобратно по асфалтовия път в южна посока, като след 20 мин. се достига до мост над Бяла река /200 мин./. От западната страна на реката е разположен новият туристически комплекс Йончеви къщикато на равна поляна между реката и гората се виждат няколко новопостроени сгради. Местността около моста и комплекс Йончеви къщи се нарича Средна Курнидица и е заета предимно от ниви. Някъде тук са останките на стария Звъниград, предшественик на днешният гр. Калофер. В миналото градът възникнал като римска пътна станция на стария подбалкански път Друма, като просъществувал до падането на България под турско робство. При моста над Бяла река асфалтовия път се напуска и по черен път се продължава на югозапад. Пътят минава край Йончеви къщи и след 10 мин. се раздвоява, като оттук към с. Васил Левски се продължава по пътят водещ на запад /210 мин./. Долината на Бяла река и полето около с. Васил Левски са разделени от най-долните части на спускащият се от билото на масива Равнец страничен рид Чуфадарица. След разклона черният път влиза в гората, за няколко минути изкачва ниския рид и се прехвърля от другата му страна. От западната страна на рида се слиза леко надолу, като след 10 мин. се достига до нов разклон, при който се отделя черен път, водещ към връх Тумбата /962 м./ на север /220 мин./. При разклона се подминават няколко обитаеми къщи, като от тях към с. Васил Левски се продължава отново по черния път на запад. 25 мин. след разклона при къщите се пресича река Малка Гавращица и се достига до р. Гавращица /245 мин./. Тук от лявата страна на пътя и в близост до реката са изградени беседка и чешма. От тях се продължава във все същата западна посока, като тук вече си личи, че съвременният черен път използва трасето на по-стар римски път. Това е подбалканския път Друма, който в миналото вървял съвсем близо до подножието на планината и дори се ползвал съвсем доскоро. В с. Васил Левски наричат този стар път Дар сокак /Тесният път/. Доказателство, че се върви по стар римски път са съвсем правото му и гладко трасе, както и многобройните тракийски могили, които се виждат около него. 10 мин. след беседката с чешмата се достига до асфалтов път, северно от малък язовир /255 мин./. Оттук към селото се продължава по асфалта, като през голо поле се слиза в югозападна посока. Вляво от пътя остава язовира, а вдясно се вижда интересното и много живописно трасе на голяма мотописта. Местността с язовира и мотопистата се намира точно под връх Калето /949 м./, в подножието на който някога било старото тракийско с. Васил Левски. Оттук следва по-стръмно слизане на югозапад. Пътят пресича Малката река по Балабановия мост и 35 мин. след достигане до асфалта извежда пред първите къщи на селото /280 мин./.      

 

54

От вр. Равнец на запад към вр. Кочмара

 

57

И на изток към върховете Селската могила и Белчу

 

59

От вр. Селската могила към вр. Белчу

 

61

От вр. Белчу назад към върховете Селската могила и Равнец

 

68

Джендемът под пътеката

 

73

Към вр. Хайдута

 

74

От вр. Хайдута назад към вр. Белчу

 

79

Асиметричното било на изток към вр. Чуфадарица

 

182

Към вр. Чуфадарица

 

83

Вр. Чуфадарица и местността Чуфадарица надолу до гората

 

85

Западната част на Южния Джендем

 

84

От вр. Чуфадарица назад към вр. Хайдута

 

87

От вр. Чуфадарица на североизток

 

91

Източната част на Южния Джендем

 

92

Към края на главното било на масива Равнец

 

94

Калоферският манастир

 

99

Комплекс Йончеви къщи

 

106

По пътя от Калоферския манастир към с. Васил Левски

 

111

Старият подбалкански път между Калофер и с. Васил Левски

 

105

Селска идилия близо до с. Васил Левски

 

2014-02-02 120340

Профил на маршрута 

Прочетена 1161 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм