05.4. с. Мирково-вр. Червени Камик-рид Слога-вр. Мара гидик-вр. Баба

Оценете
(0 гласа)

05.4. с. Мирково-вр. Червени камик-рид Слога-вр. Мара гидик-вр. Баба - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 11.4 км.

Немаркиран 

 2014-01-29 152134

   Изтегли: GPS-трак         

       

    Връх Баба /Етрополска Баба//1787 м./ се намира на главното било на Стара планина, на самата границата между землищата на селата Буново и Мирково. Местността на юг от върха е изключително стръмна, силно пресечена и разцепена на две от дълбоката долина на пълноводната река Усте, затова от Баба не може да се слиза направо към Мирково. За да се достигне от върха до селото, се налага долината на Усте да бъде заобиколена по някой от ридовете, които я заграждат от двете й страни. На запад от реката това е ридът Калугера, като пътят по билото му е описан подробно в маршрут 05.1. На изток Усте е заобиколена от друг основен за района рид - Пръшивец, слизането по който е обяснено добре в маршрут 05.3. От вр. Баба към с. Мирково може да се слезе обаче и по трети начин, като се тръгне по главното било на планината на изток, пропусне се началото на рида Пръшивец и се достигне до горната част на друг основен за района хребет - Слога. Ридът Слога е извънредно широк, спуска се съвсем плавно към с. Мирково на юг и е покрит само с треви, което го прави изключително удобен за вървене. Освен останалите си предимства, Слога е и много обзорен, като от голите му склонове се откриват гледки на всички страни.

   Темето на вр. Баба е заето от военно поделение, покрай оградата на което се слиза стръмно и без пътека на юг. Натам в самото подножие на върха се забелязва да извива широк черен път, по който е поставена зимната колова маркировка /ЗКМ/ на главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. От Баба до пътя се слиза за няколко минути, като под темето на върха се пресичат силно наклонените на юг поляни Горна и Долна Кречела. След достигане до черния път се продължава по него на изток, като за ориентир в тази посока се ползва обширната седловина Равнището, разделяща Баба от най-високият връх в етрополската част на Балкана - връх Мара гидик /Говедарника, Напоя//1790 м./. Макар и разположени съвсем близо един до друг, най-високите върхове в таза част на планината - Баба и Мара гидик, са съвсем различни по форма. Докато вр. Баба е със стръмни и издължени като на пирамида склонове, то вр. Мара гидик е двуглав, с по-меки и овални очертания и е почти плосък на темето си. Всичко това поддържало дълго време илюзията, че Баба е по-високият от двата върха, докато последните по-прецизни измервания не показали, че Мара гидик го надвишава с цели три метра. Интересното за седловина Равнището пък е, че в древността през средата й преминавал стар и често използван по онова време римски път, който свързвал буновското и мирковското краища на юг с големият и важен в миналото град Етрополе на север. В подножието на вр. Мара гидик маркировката на пътеката КЕ и черният път се разделят, като през зимата от разклона се продължава задължително по главното било на планината на изток, с изкачване към темето на вр. Мара гидик. При липсва на сняг върхът може и да не се изкачва, а да се заобиколи по черния път от юг. Макар, че темето на върха може и да се пропусне, то до горната част на Мара гидик е добре да се отиде, първо защото тя е съвсем близо до пътя и второ, заради всеобхватните и обширни гледки, откриващи се от нея във всички посоки. Разстоянието от темето на вр. Баба до котата на вр. Мара гидик се изминава за около 50 мин.

    От вр. Мара гидик към горната част на рида Слога се продължава по главното било на планината на изток, като се достига след около 15 мин. до покритият с едри камънаци връх Мирковски скали /1780 м.//65 мин. след началото/. Тук по част от канарите на върха са закрепени няколко високи метални антени, които вероятно обслужват намиращият се от северната страна на планината открит рудник Елаците. Мирковските скали е първият връх от поредицата нат.нар. Етрополски зъбери - ниски и покрити със скали връхчета, подредени от природата на изток оттук като наниз по главното било на планината. От Мирковските скали се вижда и черният път, прокаран преди няколко години от южната страна на билото. Точно под струпаните на билото канари /и в близост до пътя/ наскоро бе издигната и масивна едноетажна сграда, която вероятно също обслужва близкият рудник Елаците. Сградата е единствена постройка в тази част на планината и служи като сигурен ориентир сред безкрайните поляни край нея. При сградата черния път се раздвоява, като единият му край се спуска към с. Мирково на юг, пресичайки по диагонал две огромни пасища. Горното се намира непосредствено под сградата и се нарича Говедарника, а долното носи името Кавлаковите каби. Понеже южното разклонение на пътя води към Мирково, то още тук главното било на планината може да се напусне и към селото да се продължи със спускане по черния път. Той обаче много заобиколя, затова от вр. Мирковски скали към с. Мирково е най-добре да се продължи отново на изток, като се следва главното било на планината. В тази посока се вижда вече и споменатият изключително широк и плосък в горната си част рид Слога /слог - синор, граница между имоти/, който се отделя от главното било на планината при най-източния от етрополските зъбери - връх Челопешка Баба /1722 м./ и се спуска оттам на юг към с. Мирково. Заради размерите си, в миналото ридът бил ползван като граница между землищата на селата Мирково и съседното село Челопеч, откъдето идва и името му Слога /т.е. Границата/. Разстоянието от вр. Мирковски скали до горната част на рида Слога се изминава за около 35 мин. /100 мин./.

    При достигане на Слога билото на планината се напуска и към с. Мирково се продължава без пътека, със стръмно спусканена юг през голите поляни, покриващи рида. Горната част на Слога представлява равно и гладко като тепсия поле, покрито само с ниски треви. Да се слиза без пътека по този мек и приятно пружиниращ под краката килим от гъсто преплетени растения е истинско удоволствие, като за ориентири се ползват извисяващият се на юг под него връх Червени камик /1277 м./ и кръглата чаша на посроеният в подножието на планината язовир Радин кладенец /Радин извор/Връх Червени камик се отличава рязко от поляните край него с островърхата си гърбица, яркочервеният си цвят и причудливо извитият от природата скален венец, опасващ го от всичките му страни. Макар, че се намира на границата между землищата на Челопеч и Мирково, Червени камик заема средищно място в тази част на планината, тъй като склоновете й от главното било до подножие на върха са полегати и спокойни, а на юг от него са разсечени от дълбоките долини на три реки. От източната страна на Червени камик протича река Калугерица, наречена така, заради руините на средновековния манастир Св. Георги, намиращи се в нейният най-горен северен край. На запад от върха е долината на река Воден, носеща това име, заради непресъхващото си дори и през най-горещите летни дни корито. На юг от Червени камик пък се отделя късият, но също така много дълбок суходол Бусьов дол /Бусов дол/, през който протича едноименната река и в който са разположени част от планинските ниви и пчелини на мирковчани.

   20 мин. след началото на слизането по Слога се достига при ниското, безименно и слабо открояващо се над тревите връхче Кота 1417 до троен разклон на черни пътища /120 мин./. До това място се спуска от северозапад и споменатият нов черен път, като оттук единият му край продължава към с. Мирково на юг, докато другият завива водоравно на изток и се насочва към местността Падалата, в която се намират изворите на р. Калугерица. Приблизително при тройния разклон ридът Слога също се разклонява, като главния му масив продължава на югоизток, а на юг се спуска основното му странично му разклонение - рид Заногата /занога - широк и удобен за нозете път/. Слизането от разклона продължава по черния път на юг, като се следва вече билото на страничния рид Заногата. В древността, както показва и самото име Заногата, по рида извивал древен презбалкански път, който пресичал планината през най-ниското място по главното й било над с. Мирково - седловина Беш бунар /Беш пунар, Петте кладенци, Пряслупа/. От разклона се продължава на юг по трасето на стария друм, като се следва прокараният наскоро върху него съвременен черен път. На юг този път пресича поредното голо пасище и след около 20 мин. достига до подножието на вр. Червени камик /140 мин./. Денивелацията от главното било дотук е 400 м. 

    Червени камик е нисък, но изключително красив връх, главно заради дългият скален венец, обикалящ темето му от всички страни. Необичайният вид на върха се допълва и от яркочервеният цвят на скалите му, както и от това, че тук обширният и наподобяващ на безкрайно поле склон на планината изведнъж рязко и отчетливо се стеснява, силно притиснат от долините на Калугерица и Воден. В посока на реките, темето на върха е заобиколено от две дълбоки пропасти, като тази откъм Калугерица на изток се нарича Ключът, а тази откъм Воден на запад е Тафраджийският тор. От изток през Ключът вр. Червени камик изобщо не може да бъде заобиколен, затова пътят е прокаран от западната му страна, като за целта част от скалния венец, спускащ се от темето на върха към р. Воден, е изсечена. Пътят подсича Червени камик през пробитата в скалите порта, след което заобикаля от западната му страна и стърчащият на юг по-нисък, но пък също така каменист връх Ташлъ /Камъка//1134 м./. От този миниатюрен връх води началото си р. Бусьов дол, която разцепва рида Заногата на още две по-къси долни части. Под вр. Ташлъ основният масив на рида се спуска към язовир Радин извор на югоизток, докато страничното му разклонение - рид Ташлъ мандра /Каменната мандра/, се насочва на юг. Слизането от разклона към с. Мирково продължава вече по билото на рида Ташлъ мандра, като след 15 мин. се достига до възловата, гола и обзорна седловина Полени /155 мин./.

    В средата на Полени пътят се раздвоява, като единият му край се спуска вляво към долината на р. Воден, а другият завива надясно към тази на р. Бусьов дол. Оттук към Мирково може да се продължи и по двата края на пътя, като разстоянието по тях от седловината до селото е почти едно и също. Ако за слизане се избере левият път, тогава от Полени се продължава в източна посока, като натам се пресича голата местност Дюс торище /Равното торище/. В нейният източен край се достига до изоставена къща, завива се при оградата й на юг и се слиза до самата река. Покрай маловодния поток се продължава със стръмно спускане към полето, заобикаля се от изток връх Рисковата плоча /Хрискьовата плоча//943 м./ и след около 20 мин. се достига до асфалтово шосе, водещо от с. Мирково към близкия язовир Радин извор /175 мин./. Денивелацията от вр. Червени камик дотук е 350 м. След излизане на шосето се продължава по него на запад, като в тази посока се достига след няколко минути до остър завой. При него асфалтираният път се изоставя, като към селото се продължава по пряка, широка и добре очертана пътека. Тя се спуска на югозапад, пресича по диагонал най-долната част на рида Ташлъ мандра и след няколко минути слиза до полето /185 мин./. При достигането му веднага се появява силен и неприятен монотонен шум, идващ откъм разположената на изток от Мирково флотационна фабрика. От края на планината към селото се продължава водоравно през полето на югозапад, като се върви без пътека към виждащият се отдалеч насип на подбалканската ж.п. линия. От другата му страна се навлиза в представляващата равна и широка нива местност Гюс торище, заемаща цялото пространство между ж.п. линията и селото. Тази местност също се пресича за няколко минути по диагонал, като в южният й край се достига до първите къщи на Мирково /195 мин./. От тях до центъра на селото се върви още около 20 мин. под постоянният съпровод на шума от флотационната фабрика /215 мин./. 

 

31

На вр. Баба. Връх Мара гидик /Говедарника/ се вижда горе вдясно.

 

36

От Баба се тръгва на юг покрай оградата на военното поделение

 

28

От седловина Равнището на изток към вр. Говедарника 

 

41

От вр. Мара гидик /Говедарника/ назад към вр. Баба

 

42

Към вр. Баба с увеличение

 

47

 От връх Говедарника на изток към ниското връхче Мирковски скали

 

54

 Големите антени, закрепени по морените на темето на вр. Мирковски скали

 

58

 От Мирковските скали към сградата под билото на планината

 

38

 От страдата на изток към Етрополските зъбери и горната част на рида Слога

 

62

 От рида Слога на югозапад

 

64

 От горната част на рида Слога на юг 

 

65

 С увеличение от главното било към язовир Радин извор

 

66

 От рида Слога на югоизток 

 

70

 От черния път по рида Заногата назад към главното било на планината

 

72

 Връх Червени камик и скалният венец от северната му страна

 

74

 От вр. Червeни камик към с. Мирково

 

76

 От края на Бусьов дол към с. Мирково

 

2014-01-29 152418

Профил на маршрута

 

Прочетена 1218 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм