20.5. гр. Карлово-Арапчанска мандра-седловина Дюзът

Оценете
(0 гласа)

20.5. гр. Карлово-Арапчанска мандра-седловина Дюзът - слизане

Денивелация - 1900 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 17.6 км.

Немаркиран  

 

2014-02-01 195644

 Изтегли:  GPS-трак

            

    За слизане от връх Ботев /2376 м./ към град Карлово се ползват обикновено двете по-популярни и добре маркирани пътеки, извиващи покрай хижите Васил Левски и Равнец. Освен по тях, от билото на планината към града може да се слезе и по още едно, сравнително по-непознато, немаркирано и на места често губещо се в тревите по терена вървище, което пресича централните части на масива Равнец и през местностите Загорово кладенче и Арапчанска мандра се спуска на юг към полето. Независимо от това обаче, по коя от пътеките ще се слиза към гр. Карлово, от вр. Ботев първо трябва да се достигне до възловата седловина Дюзът /Малък Дюз чал, Равнището, Петолъчката/. Това става за около 100 мин., като пътят дотам е подробно обяснен в маршрут 20.4. Точно в средата на тясната и дълга седловина Дюзът се събират и разделят, подобно на лъчите на петолъчка, всички пътеща и пътеки от околността, затова и оттук към гр. Карлово може да се продължи по няколко начина. Първите два от тях са по споменатите по-горе традиционни пътеки, със стръмно спускане на запад към х. Васил Левски или пък с по-плавно слизане на югозапад към х. Равнец.

  Ако за продължение към гр. Карлово се избере третата немаркирана пътека, тогава от седловината се поема водоравно на юг, към ширналото се натам равно и напълно голо Чальоглюво пасище. То заема най-южната част на по-голямата местност Дюзът, като към него първоначално се върви покрай зимната колова маркировка /ЗКМ/ на пътеката, водеща за х. Равнец. В миналото част от Чальоглювото пасище била заета от плиткото езеро Гьолът. През последните години обаче езерото постепенно пресъхнало и от него до днес са останали само няколко по-едри буци лепкава кал. За Гьолът в гр. Карлово се разказва интересна иманярска легенда, свързана с това, че във водите му уж била скрита някога биволска кожа, съшита като чувал и напълнена догоре със злато. Кожата се държала за златен синджир, който пък бил вързан за забит в брега на езерото златен кол. Освен със златото в Гьолът, местните иманяри свързват Чальоглювото пасище и с още безброй други, ограбени и укрити в близката околност съкровища. Така например, твърди се, че в скалите на север от местността бил издълбан нишан във вид на кон, по който уж можело да се намери съкровище, заровено край пътеката, водеща към пещерата Хан маарът /пътеката, спускаща се от Дюзът към днешната хижа Рай и разположената до нея пещера Хан маарът/. В скалите на близкото пасище Спирови колиби пък бил издълбан знакът ковилка /дръжка на коса/, по който можело да се открие газена тенекия, пълна до капака със сребро и злато. Легендите за заровено край Дюзът имане са свързани все с големите хайдушки чети, върлували по тия места към края на турското робство. По онова време хайдутите се криели най-вече около връх Юмрукчал /сега вр. Ботев/, като наблюдавали оттам ниската и гола местност Дюзът и при добра възможност нападали в нея пътниците, пресичащи планината по кръстоващи се на седловината пътеки. След успешен обир плячката била укривана в близката околност, а самите разбойници изчезвали в непристъпните лабиринти на местността Хайдушката воденица, разположена в горния край на намиращата се на изток оттук пропаст Южен Джендем. Заради постоянните нападения край Дюзът, към края на османското робство някъде по поляните на юг от него било издигнато специално беклеме /стражарница/, от което турската жандармерия следяла събиращите се тук многобройни пътеки и пазела пътниците, преминаващите по тях.

    10 мин. след кръстовището на седловина Дюзът се достига до каменен заслон, разположен в средата на местността Чальоглюво пасище /110 мин. след началото/. Тук пътеката за х. Равнец се разделя на лятна и зимна, като към гр. Карлово се продължава отново покрай коловете на зимната маркировка. Интересното за тази част от маршрута е, че в участъка от подножието на вр. Ботев до местността Чальоглюво пасище съвременната туристическа пътека следва трасето на древния римски път Кривините /Втора Видимска пътека/, свързвал навремето намиращото се от северната страна на Балкана село Видима /днес квартал на град Априлци/ с населените места от южната страна на планината. От разклона маркираната с колове зимна пътека продължава по древното трасе на пътя Кривините на юг, към друга също така обширна, равна и гола седловина, разположена между върховете Кочмарът /Гущера//2017 м./ на запад и Равнец /2021 м./ на изток. В тази посока коловата маркировка пресича местност, гъсто обрасла с висока хвойна, като през нея, след около 25 мин. плавно изкачване, достига до средата на голата седловина /135 мин. общо/. Тази втора поред обширна, равна и гола седловина е разположена в самия център на масива Равнец и се нарича Калайлъ тас /Калайдисаният тас, Лъснатият тас/, а името й идва или от кръглата й като на тас форма или от поредната иманярска легенда за заровен в нея и изпълнен догоре с жълтици меден тас.

    В миналото местността тук била важна най-вече с това, че при нея се събирали границите на три землища - това на гр. Карлово, на съседното село Сушица и на стоящото на изток от тях село Васил Левски. Освен, че се намира в центъра на масива Равнец и че е гранична, Калайлъ тас е също и възлова седловина, защото и тук от основния път Кривините, следващ билото на масива Равнец, се отделят в различни посоки няколко по-слабо използвани второстепенни пътеки. От Калайдисания тас, например, към с. Васил Левски /бивше Митиризово/ се спуска на югоизток т.нар. Митиришка пътека, към с. Сушица /бивше Арапово/ слиза на югозапад т.нар. Арапска пътека /Арапчанска пътека/, а пък по билото на рида Чуфадарица /източната част на масива Равнец/ се насочва към Калоферския манастир на изток и още едно по-тясно вървище. Освен стари пътеки, от Калайлъ тас водят началото си и няколко основни за района реки, тъй като седловината се намира на самото било на масива Равнец. На юг оттук тече Арапчанската река /Навалийска река, Чавалийска/, а на северозапад - река Олуджакът, начален приток на Голямата река. На изток пък се отделя още един уж по-къс поток, който обаче дава началото на пресичащата Южния джендем Бяла река, издълбала в снагата на планината най-дълбоката й пропаст. Заради равният, пуст и гол терен на местността, в близкото минало имало предложение седловината да бъде предоставена за военна база и летище на държавата САЩ, което, слава богу, не се осъществило. Повече подробности за Калайлъ тас, за пътеките, които се отделят от местността и за легендите, свързани с нея, могат да бъдат прочетени в маршрут 20.4.

    При седловина Калайлъ тас зимната пътека, водеща към х. Равнец, рязко завива на запад и се насочва към близкия вр. Кочмарът. На завоя зимната маркировка се изоставя и към гр. Карлово се продължава по древната Арапска /Арапчанска/ пътека с по-стръмно слизане на юг. Характерното за тази пътека е, че, понеже започва от Калайлъ тас, оттук до полето тя само се спуска. От разклона със зимната маркировка се продължава на юг, като първоначално се върви направо през тревите. Причините за това са както лошото време, така и суровите климатични условия, които са заличили напълно най-горната част от Арапчанската пътека. В този край на местността единственият по-сигурен ориентир сред голата пустош е само голямата дупка с изворите на Навалийска река, затова от разклона се слиза направо към нея. Друго, по което туристът може да се ориентира тук, са и група от седем по-ниски и сини на цвят скали, които остават на изток. Понеже по формата си наподобяват на самари, затова скалите носят и съответното име Семерли каялар /Скалата-самар/. Някои ги наричат обаче и Самораслите камъни, защото гледани откъм разклона, стоят като току-що поникнали насред пустото и равно поле. 10 мин. след изоставянето на коловата маркировка се достига до извор, носещ същото име като месността - извор Калайлъ тас /Лъснатият тас//145 мин./. Водите от този извор са винаги леденостудени, което означава, че идват от много дълбоко място. Над бликащите води е изградена чешма, под която са поставени направо на земята два по-особени, кръгли и бели на цвят каменни таса. Струята от чешмата е излъскала тасовете до блясък и, може би, точно заради тях, изворът и околността носят името Лъснатият тас. Водите от Калайлъ тас дават началото на Навалийска река, която се спуска стръмно оттук на юг и малко преди да достигне до полето скача от няколко подредени едно над друго каменни корита. Чешмата Калайлъ тас също е свързана с иманярска легенда, според която, край извора в миналото бил заровен голям калайдисан тас, пълен догоре с жълтици /от него уж идвало и името на местността/.

    За разлика от най-горната част на Арапчанската пътека, която изобщо не се вижда, от Лъснатият тас на юг трасето й личи добре, като продължението му се вижда далеч напред в гъстата хвойна, покриваща дясния брят на Навалийска река. Под извора пътеката се отделя постепенно от коритото на реката и през масива от хвойна се насочва с плавно изкачване на югозапад. В тази посока се траверсират полегатите склонове на вр. Кочмарът и след около 30 мин. се излиза от югоизточната му страна в местността Сините камъни /175 мин./. Тази местност, разположена под вр. Кочмара, не трябва да се бърка с местността със същото име - Сините камъни, както и с връх Сините камъни /1970 м./, които се намират само на няколко минути път оттук, в близост до съседния вр. Равнец. Кочмарските Сини камъни са поредното пасище по маршрута, което обаче не е напълно голо, а по него са пръснати тук-там и няколко по-ниски групи от сини скали. На югоизток от тях, между пътеката и Навалийска река, се виждат и каменните руини на масивния Баненски говедарник, които, според някои автори, са останките на известния от древните овчарски легенди и предания Таш егрек /Каменна кошара/. Пътеката пресича по диагонал голата поляна Сините камъни и в нейния югозападен край достига до равна панорамна площадка. От това място се откриват незабравими гледки към цялото Карловско поле, най-долната част на масива Равнец, Арапчанската мандра, някои от кварталите на гр. Карлово и по-голямата част от продължението на маршрута. Южните склонове на Равнец са почти напълно голи и гъсто разчленени от безброй реки, част от долините на които се пресичат по-надолу от пътеката. Интересен за гледане оттук е също и скалистия склон назад към вр. Кочмарът, в чиято посока се открояват огромните канари Големият чадър на изток и Малкият чадър на запад. От южната страна на Големият чадър зее отвор на пещера, която е с дълбочина 15 м. и в която се намират кости на животни, а точно под нея са и изворите на река Голяма Николищница, чието пресичане тепърва предстои. Малкият чадър пък стои някак отделно, малко встрани от другите скали, затова му викат още и Самичкият камък. Двата „чадъра“ се виждат добре от гр. Карлово и заедно с намиращия се над тях вр. Кочмарът играят ролята на сигурен барометър за цялата Карловска котловина - забулят ли се в мъгли и облъци, значи времето ще се разваля и обратно, слънчево ли е при тях, значи и в Карлово денят ще бъде хубав.

    Освен до панорамната площадка, при Сините камъни пътеката достига и до билото на широк хребет, отделящ се от вр. Кочмарът на юг. Ридът разделя реките Навалийска на изток от Голяма Николищница на запад и се нарича Арапската могила, като името му идва от това, че в своя край при полето той завършва с висока могила /вероятно изкуствена/, на източната страна на която е застроено бившето село Арапово /Араплар, Черничене, днес кв. Сушица на гр. Карлово/. В населените места край Сушица на този рид му викат още и Стареца /или Старците/, отъждествявайки го с местните селски кукери, които носят името старци. Друго интересно за този рид, е че по цялото му протежение, от неговото начало при вр. Кочмарът до края му при с. Арапово, по склоновете му могат да се видят по-големи или пък по-малки изкуствени могили, а до най-голямата от тях при полето има й останки от крепост с големината на охранителна кула. В местността Сините камъни спускащият се откъм вр. Кочмарът широк хребет Арапската могила се разчленява на два по-къси долни странични рида, разделени помежду си от плитко и сухо дере. Източният страничен рид е гол и слиза плавно към долината на Навалийска река на югоизток, докато западният е покрит със скали и се спуска много стръмно в южна посока. Склонът под панорамната площадка е почти отвесен и от него не може да се продължи директно напред към виждащата се в далечината Арапчанска мандра, затова пътеката завива първо на юг и в тази посока се спуска по билото на западния рид. Той пък е изцяло покрит с натрошени камънаци, като скалистата местност, през която се слиза от Сините камъни към равните поляни под тях, се нарича Седлото. Тук по скалите край пътеката неочаквано се появява аматьорска маркировка във вид на сини точки, вероятно с цел максимално да улесни слизането по особено трудния за вървене терен. И понеже билото на рида е стръмно и покрито с натрошени камъни, налага се спускането по него да става бавно и внимателно, като се следят допълнително и точките на маркировката. Въпреки тях обаче, пътеката тук често се губи сред камъните, затова на места трябва да се следва и общата посока на движение, която е на юг, към голите и равни поляни под Седлото. При стръмното слизане от северния край на Сините камъни до поляните под тях се преодоляват за кратко време около 300 м. височина.

    След достигане до голите поляни под Седлото се продължава през тях водоравнона запад, като от южната им страна остава гористата местност Равният букак. На югозапад все още се виждат Арапчанската мандра и самият гр. Карлово, затова и пътеката се насочва директно към тях, следвайки средата между стръмния склон от север и гъстата гора Равният букак от юг. По голите поляни ориентири и маркировка няма, затова и тук пътеката често се губи в тревите. Това пък налага и в този участък от маршрута да се следва общата посока на движение на запад, като за някакъв по-открояващ се междинен ориентир в местността може да послужи само едно отдавна пресъхнало, тясно и плитко дере. След пресичане му се достига почти веднага и до споменатото Загорско /Загорово/ кладенче, представляващо ограден с камъни пълноводен извор, от който изтичат води дори и в най-горещите летни дни. Потокът, който води началото си от кладенчето, се стича на югозапад точно към Арапчанската мандра, превръщайки поляните натам в блата, затова при лошо време коритото му може да се ползва и като ориентир. Разстоянието от панорамната площадка в местността Сините камъни до Загорското кладенче се изминава за около 25 мин., като тук се завива на югозапад и в тази посока се продължава покрай блатата със стръмно спускане по много каменист терен /200 мин./. Към все още работещата Арапчанска мандра се върви още около 20 мин., като в края на слизането се достига до сградата й, разположена на стратегическо място при водослива на р. Голяма Николищница с един от по-маловодни й леви притоци /220 мин./.      

   Реките Голяма и Малка Николищница извират изпод самото било на масива Равнец в близост до скалите Малък и Голям чадър, спускат се оттам по права линия на юг и се събират в подножието на планината, образувайки река Ак дере /Бялата река/. При навлизането си в полето водите на обединената река потъват почти напълно в собствените й наноси, затова през по-голямата част от годината долината й е безводна. От подножието на планината Бялата река продължава към гр. Карлово на югозапад, като завършва съвсем скоро своя път като ляв приток на по-голямата Стара река. Местността в подножието на планината, в която двете Николищници се сливат, се нарича Св. Пантелеймон, като днес в нея се намират малък параклис и едноименното свещено аязмо Св. Пантелеймон /аязмо - от гръцката дума осветен, т.е. извор, разположен в близост до свещен обект/. В миналото обаче, там бил разположен древният манастир Св. Николай, който дал името си на двете течащи над него Николищници. На десния западен бряг на Бялата река пък, в същото това подножие на планината, се намира местността Кумлукът /Пясъкът/, в която навремето било разположено най-старото село Сушица - предшественик на днешния гр. Карлово. От това древно селище в Кумлукът днес все още се откриват основи на сгради и останки от стари гробове. Друго характерно за Бялата река, е че в близкото минало нейната долина служела като граница между землищата на двете отделни тогава населени места - Карлово и Сушица. Това обаче се отнасяло само за долното й течение при полето. Относно имотите в горното й течение, между Карлово и Сушица винаги са се водили ожесточени спорове. Двата начални притока на реката - Голяма и Малка Николищница, са разделени от къс рид, който неслучайно се нарича Кавгалъ сърт /Хребет Скандала/. В миналото ридът бил част от землището на града, но преди някакви особено важни местни избори карловския чорбаджия Стефан Кьойбашиев го продал /или пък обещал/ на с. Сушица и оттогава за собствеността над Кавгалъ сърт започнали да се водят нескончаеми съдебни дела.

   От Арапчанската мандра към Карлово може да се продължи по две пътеки, като първата от тях се насочва на югозапад към същинската част на града, а втората на юг към сегашния му кв. Сушица. От южната страна на мандрата се вижда ясно изразения връх Китката /1247 м./, от източната страна на който извира късата рекичка Йоз дере /Яловият дол/. Ако за слизане към града се избере широката пътека, водеща към кв. Сушица, тогава по нея вр. Китката се заобикаля от запад. Пътеката излиза от южната му страна при чешмата Чучура и оттам се спуска стръмно на юг към основата на Арапската могила. Ако от мандрата ще се слиза към същинската част на града, тогава от сградата й се продължава на запад със стръмно слизане към долината на р. Голяма Николищница. Пътеката заобикаля мандрата от север, пресича маловодния приток на реката и се спуска в дълбоката й долина. Река Голяма Николищница се пресича по брод, като от западната й страна широката и добре очертана пътека се покатерва по граничния в миналото рид Кавгалъ сърт. Най-открояващото се по този рид е споменатата вече скала Малкият чадър /Самичкият камък/, която се издига в неговия най-горен северен край. Голото пространство пък, между гората под пътеката и Малкият чадър над нея, е заето от пасището Изгьовица /от думата изглед/, наречено така, защото се намира на високо, голо и панорамно /изгледно/ място. Вододелният рид се пресича почти водоравно от изток на запад през суха, гола и камениста местност, по която само тук-там в близост до няколко по-малки горички се забелязват каменните сгради на миниатюрни овчарници. 

    В западния край на рида Кавгалъ сърт пътеката слиза отново леко надолу, този път към долината на р. Малка Николищница, която също се пресича по брод. За отбелязване тук е, че, макар да се нарича „малка“, долината на западната Николищница е много по-дълбока и по-широка в сравнение с тази на по-голямата й сестра. След пресичането и на тази река пътеката стъпва на следващия тесен вододел, който се нарича рид Голеш /Голият рът/ и който отделя коритото на Малка Николищница от това на съседната река Червените брегове. В долната си част ридът Голеш е разчленен на две приблизително равни части от долината на по-късата, но пък много по-важна река Кумлук дереси /Посран дол, Меден дол/, в чието подножие се намирало някога най-старото Карлово. След качването си на рида Голеш пътеката не го пресича целия, а достигайки до билото му, се спуска по права линия стръмно на юг към гъстата гораМалказанка. Тук някъде по скалите вдясно от пътеката се е скрил старият овчарник Таш къшла /Каменната къшла/, застроен на това място незнайно откога. За древността му се знае само, че при превземането на България от турците, армията на завоевателите се изкачила точно до него с цел да заобиколи българските войски, намиращи се на запад. Тогава турците се разположили за нощувка в близост до овчарника, издигайки край него подобните си на чадъри шатри, а околността се сдобила заради тях с името Чадър кордуу /Чадър могила/. При слизането от горната гола част на рида Голеш до гората се губят още около 200 м. височина.

    При първите дървета на Малказанка пътеката достига до кръгла поляна, заградена с масивен стобор. Тук сезавива покрай оградата на запад, влизасе в горатаи в нейното началосе подминава дървено бунгало, отбелязано на някои карти като Овчарник Ники. Разстоянието от Арапчанската мандра до този овчарник се изминава за около 35 мин. /255 мин./. След овчарника пътеката завива отново на юг и се спуска по последната най-стръмна част от маршрута, като трасето й е вече много широко и до полето не се губи никъде. В началото на слизането се пресичат поляни, по които в миналото били засадени овощни дървета. Заради тях, местността била наречена Сливите. Под нея се слиза по много стръмен склон в югозападна посока, като ориентир натам са оставащата вдясно долина на р. Посран дол и разположения вляво сух дол, носещ странното наименование Джинджиско дере. Името на този дол идва от арабска дума джин, означаваща зъл горски дух. В миналото дерето било наречено така, защото местните мюсюлмани вярвали, че в гъстите гори край него се крият зли духове. Интересното тук е, че арабите са взели думата джин от латинското гений, което пък означава нещо съвсем друго - дух-покровител на мъжете. От Сливите до полето се върви непрекъснато покрай покриващата Джинджиско дере гора, в която гледките напълно липсват. При това стръмно слизане се преодоляват последните по маршрута около 600 м. височина, като разстоянието се изминава за 30 мин. /285 мин./. Малко преди края на слизането пътеката пресича още една местност, която също изглежда като обработва от хора. Навремето бившите ниви в тази част на планината били разработени от карловските земеделци - турчина Арабоолу и албанеца Дели Бекирът, които се опитали да сеят в тях тютюн. Заради обработените площи, местността в тази най-долна част на рида носи съвсем закономерно името Нивите.

    При своя ход на югозапад пътеката постепенно се приближава към р. Посран дол, достигайки при излизането си на полето до наносния й конус Каменливица /наречен така, защото е изпълнен с довлечени от водите й камъни и пясък/. Местността на десния западен бряг на реката над Каменливица е покрита с гората Ени кору /Новата кория/, за която пък се предполага, че е нова, тъй като в далечното минало под нея било разположено още някакво древно селище. Тук след поройни дъждове по някои от срутените брегове на дерето се откриват често кюпове, водни кюнци, зидове и други артефакти, останали от най-старата Сушица. В горната част на дерето пък, при неговите извори в местността Кара мандра, все още се търсят няколко катъра с хайдушко злато, ограбено край седловина Дюзът. За да се откриело златото обаче, трябвало първо да се достигне до някакъв по-особен камък, поставен до вир, при който трите начални притока на Посран дол се събирали. В по-близкото минало районът край Каменливица бил напълно гол, затова местните решили да го залесят. Тогава сменили за благозвучност и предишното наименование на реката - Посран дол, с галещото ушите Меден дол. След залесяването обаче, в долния край на Каменливица се настанили цигани и оттогава старото име на реката - Посран дол, постепенно и някак от само себе си отново се възвърнало. Тук след излизането си на полето пътеката се раздвоява, като единият й край продължава на юг към циганската Нова махала /Кирпич махале/, а другият на запад към една от вилните зони на Карлово. От това място към града може да се продължи и по двата края на пътеката, като до центъра му се върви още около 30 мин. /315 мин./.

 

62

 От вр. Ботев на югозапад към седловина Дюзът и вр. Кочмарът 

 

29

Седловина Дюзът на фона на вр. Ботев

 

54

Равнината Кайлалъ тас и разклонът в средата й, снимани от вр. Равнец

 

37

Източният склон на вр. Кочмарът, долината на Навалийска река и изворът Лъснатият тас

 

06

Извор Лъснатият тас

 

42

Десният бряг на Навалийска река с Арапчанската пътека, изкачваща се към Сините камъни

 

85

Местността Сините камъни

 

87

От местността Сините камъни на югоизток към останките на Баненския говедарник  

 

94

От местността Сините камъни към Арапчанската мандра

 

97

От Сините камъни към реките Голяма и Малка Никулищница 

 

11

Загоровото кладенче

 

106

Арапчанската мандра и разклонът Сушица-Карлово

 

108

Назад към Сините камъни и скалистата местност Седлото

 

109

От Голия рът назад към вр. Китката и пътеката към кв. Сушица 

 

2015 03 27 101409

 Профил на маршрута от вр. Ботев до седловина Дюзът

 

2014-02-01 195713

Профил на маршрута от седловина Дюзът до гр. Карлово

Прочетена 1199 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм