20.3. гр. Карлово-х. Хубавец-х. Балкански рози-х. Васил Левски

Оценете
(0 гласа)

20.3. гр. Карлово-х. Хубавец-х. Балкански рози-х. Васил Левски - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 11.8 км.

Маркировка: бяло-синьо-бяло

  

2014-02-01 194107

Изтегли: GPS-трак        

     

     За слизане от хижа Васил Левски към град Карлово се ползва обикновено широката и добре маркирана пътека, която се спуска покрай долината на Голямата река на юг към равната Стремска котловина. Освен, че е най-пряка, тази пътека има и още две особено важни предимства. Първо, по нея от хижата до града само се слиза и второ, по трасето й не може да стане объркване, заради тясната долина на Голямата река, през която то преминава. Понеже долната част на пътеката е подробно обяснена в маршрут 20.1, затова тук ще бъде описана само горната й част, заключена между хижите Васил Левски от север и Хубавец от юг. Тази отсечка от пътеката уж е сравнително къса - само около 5-6 км., но пък пресича все красиви и интересни местности, за които може много да се пише и дълго да се обяснява. 

    Хижа Васил Левски е построена на закътаната горска полянка Гюрля читарлъ /Гюрленски кръстопът/, наречена така, заради важните пътеки, които се събират в средата й. Оттук към гр. Карлово се тръгва по маркираната туристическа пътека назападкато натам веднага се навлиза в гъстите букови лесове, покриващи цялата местност под хижата. През тях се преминава първо покрай няколко пейки, а след още около десетина минути се достига и до мост. От х. Васил Левски до гр. Карлово по пътеката са изградени общо деветнадесет моста, по които реката и нейните притоци се пресичат непрекъснато. Най-горният от тези мостове, наречен Деветнадесети мост, се намира при първия по-важен водослив по маршрута. При него река Саръ кая дереси /Дол Жълтата скала/спускаща се откъм намиращия се на североизток оттук билен връх Саръ кая /Жълтата скала, Жълтец//2227 м./, се слива с река Олуджака /Улуджака, Улучето, от думата олук - улей/, достигаща до това място откъм разположената на югоизток местност Дюз чал /Равен връх/. След сливането си двете реки продължават да текат на запад като една река, наричана в миналото Буюк дере /Големият дол/, а в наши дни Голямата река. Това име е дадено на реката съвсем неслучайно, тъй като водите й протичат през огромна, изключително дълбока и безкрайно широка водосборна област, заградена на юг от мощния рид /масив/ Равнец, на запад от по-скромния по размери рид Орта бурун /Среден нос, Хубавец/ и на север от главното било на планината. В литературата навсякъде е застъпено мнението, че реката извира именно от това главно било на Балкана, което, обаче, съвсем не е така. От двата начални притока, които образуват Голямата река, главният е този, който се спуска откъм намиращия се на югоизток масив Равнец, затова и на някои карти началото на реката е дадено съвсем правилно точно откъм месността Дюз чал. 

   След достигане до Голямата река се продължава покрай нея на запад, като се върви по деснияй долинен склон. В началото си пътеката тук е трасирана високо над коритото на реката, като, заради гъстите лесове в околността, извива покрай нея на югозапад в почти пълен сумрак. От гъстите и тъмни гори, през които се върви, оттук на юг до хижа Балкански рози, пътеката носи наименованието Покритият безистен. В тази част на маршрута залесената най-вече с букови гори местност от дясната страна на пътеката носи името Гюрля /от турската дума гюрлюк храст/, защото доскоро била дива и обрасла само с ниски дървета и гъсти храсталаци. На север от нея, между края на гората и билото на планината, се простират две огромни пасища - Саръ кая /наричат го още и Спирови колиби/ на изток и Малка Топалица на запад, разделени от маловодната река Голяма Гюрля. Заради суровите климатични условия и големите опасности в тази най-висока част на планината, в миналото по двете пасища се осмелявали да извеждат стадата си само най-безстрашните овчари, които в повечето случаи българи и то предимно загорци /т.е. от Северна България/. За разлика от гората по северния бряг на Голямата река, която в по-голямата си част е букова, тази по южния й бряг е най-вече елхова. Доскор, сред иглолистните дървета в нея, се криели още две по-малки полянки, разположени ниско долу от южната страна на пътеката. Понеже се намирали под брега на реката, поляните оставали скрити от погледа, затова им викали Голямата мааза и Малката мааза /от мазе, т.е. ниско място, скрито от погледа под земята/. В миналото, когато х. Васил Левски все още не била построена, поляните Маазите се ползвали често за летуване, като на по-малката мааза имало дори и динка /малка работилница за производство на барут/. Навремето в такива примитивни миниатюрни работилници счуквали с помощта на водната сила на реката селитра, сяра и кюмюр, смесвали ги помужду им и така получавали барут. Днес поляните са вече почти напълно залесени, затова в наши дни с името Маазите се нарича самата иглолистна гора, разположена на юг от реката.

   Почти веднага след първия водослив пътеката пресича р. Голяма Гюрля по Осемнадесети мост и преминава покрай още няколко пейки. След тях се пресича по брод и река Малка Гюрля, като оттук пътеката започва постепенно да завива на югозапад и да се спуска стръмно надолу по силно опороен склон. По него, 30 мин. след началото на маршрута, се достига до водослива на Голямата река с нейния трети поред десен приток от хижата на запад - река Татлъ дере /Сладък дол/. Потокът носи това странно наименование, заради водата си, която е най-сладка за пиене, в сравнение с водите на всички други реки, ручейчета и поточета в близката околност. Тук под водослива, на южния ляв бряг на Голямата река, се вижда голямата скала Семерли кая /Скалата-самар, Големият камък/, стъпила върху други три, по-малки по размер скали. Групата канари заграждат от всички страни и отгоре наподобяващо на заслон малко, но пък уютно пространство, в което навремето преспивали някои от пътниците, преминаващи по пътеката. В края на турското робство до скалата била разположена и т.нар. Арнавудалиска динка, собственост на карловския турчин Арнаут Али /Арнавудалията/. От север към водослива се спуска р. Татлъ дере, която достига дотук откъм още едно, разположеното също над гората и огромно по размери пасище - Голяма Топалица. Гората между това пасище и водослива на Голямата река се нарича Татлъджика, като в нея покрай долината на р. Татлъ дере се редят една над друга още две по-интересни местности. Левият бряг на р. Татлъ дере над водослива е покрит с бяла глинеста почва, откъдето идва и наименованието на първата от тези местности - Белите брегове или Бялата гнила. Малко над нея се намира и една по-голяма скала, която се нарича Гюверджеле каясъ /Селитрената скала/. Тя пък представлява голям камък, под който навремето, когато все още работела Арнавудалиската динка, криели необходимата за производството на барут селитра.

   При водослива на Голямата река с р. Татлъ дере пътеката, идваща откъм х. Васил Левски, достига до почти напълно заличеното от времето трасе на стар римски път. Повече подробности за този път и за останалите древни друмища в планината над Карлово могат да бъдат прочетени в маршрут 20.1. След достигане до това старо вървище пътеката продължава по трасето му на юг, преминавайки над р. Татлъ дере по Седемнадесети мост. Под него почти веднага се достига до водослива на Голямата река с нейния четвърти поред десен приток - река Курна дереси. Думата курна означава корито, като притокът е наречен така, защото протича през много стръмна и тясна като корито долина. Между водосливите с Татлъ дере и Курна дереси от запад и от изток към Голямата река се спускат и два по-стръмни рида. Този, който достига до реката от запад е странична издънка на основния за района рид Орта бурун и носи името Парче ашлъ /в буквален превод Парче гора/. Стръмният рид пък, който се спуска към Голямата река от изток, носи името Семерлийца /Семерли йери, Семерли бурун, Семер ерик, Самара/ и е наречен така, защото, гледан отстрани, наподобява по формата си на седло. Семерлийца е най-долната съставна част на по-големия от нея страничен рид Гергеванлъ бурун /Люляков нос/, отделящ се от билото на масива Равнец на северозапад. В миналото по-малкият рид Семерлийца бил много важен, тъй като точно на него бил разположен един от главните егреци на каракачаните в тази част на планината.

    При водослива р. Курна дереси се пресича по Шестнадесети мост, под който се слиза още по-стръмно на югозапад и се достига след няколко минути до Петнадесети мост. Тук по този мост се преминава вече над самата Голяма река, стъпва се на левия й бряг и по него се достига почти веднага до местността Казанят. Това са два вира в долината на Голямата река, които са разположени на близко разстояние и непосредствено един над друг, а от западната им страна се вижда малка полянка, носеща същото име като тях - поляна Казанят. Преди построяването на близката х. Балкански рози поляната Казанят също била ползвана за дълги почивки, и понеже на нея най-често летувала карловката Луша, затова и туристите постепенно започнали да наричат цялата околност с името Лушена поляна. При Казанят пътеката достига до водослива на Голямата река с пети поред неин десен приток - река Клисе ашлъ дереси /Дол Църковната гора/, заграден от северната си страна с тънкия и къс страничен рид Клисе ашлъ /Църковната гора/. Тази по-малка рътлина също се отделя от основния за района хребет Орта бурун, спускайки се от него на изток към Голямата река. В гр. Карлово ридчето е известно още и като Кюше ашлъ /Ъгловата гора/. Някога в Църковната гора живеели постници /отшелници/, които построили там дори и малка църква. Основите й доскоро личали в местността, а край тях била намирана църковна утвар, като кръстове, кандила и други подобни. Според някои автори, отшелниците били бегълци от разрушения при превземането на България от турците карловски манастир Св. Спас, а според други, живеели в местността още отпреди началото на робството. В гората край късата р. Клисе ашлъ дереси се крият и още две по-малки полянки - Раят и Сараят, за имената на които се предполага, че също са свързани с живелите някога в близост до тях отшелници. 

  При Лушена поляна пътеката завива още по-рязко на югозапад, пресича по-надолу Голямата река по Четиринадесети мост и 30 мин. след Татлъ дере достига до равната поляна Голям башиит, на която се намира х. Балкански рози /60 мин. общо/. Хижата е построена през 1929 г. по инициатива на д-р Никола Странски - председател на карловското дружество „Червен кръст“, за да летуват в нея слаботелесни деца, нуждаещи се от здрава храна и чист балкански въздух. Оттук и първите две имена на хижата - Червен кръст и Колонията. След сградата на първата в местността хижа, през 1935 г. на поляната била издигната и втора постройка. Тя била изградена от карловския гарнизон за почивка на военните, затова я нарекли Военната хижа. Сградата се намира в източния край на поляната Голям башиит, при острия завой на Голямата река. Тук от запад към поляната Голям башиит се спуска безводният дол Йи бош дереси, кръстен на прочутия турчин-дървосекач Йи бошът. Навремето той успявал да докара от Карлово дотук 14 магарета, да насече толкова дърва, колкото добичетата можели да носят, да ги натовари на самарите им и да се върне с тях в града още същия ден.  От изток пък до поляната достига и още един по-голям приток на Голямата река. Това е потокът Биюк башиит /Големият башиит/, който, за разлика от всички досегашни притоци на Голямата река, се спуска към нея от ляво. Река Големият башиит води началото си от извора Керемидката, намиращ се в горната част на рида Гергеванлъ бурун. В долното си течение Биюк башиит приема левия си приток - река Бачкъ дере, наречена така, защото навремето местните искали да строят в долината й бичкийница. При водослива на Голямата река с Биюк башиит от лявата страна на пътеката се издигат и две по-високи и с по-особена форма скали. Тази от север е отвесна и наподобява на църковен амвон, затова й викат и Амвонът, а тази от юг е почти равна на темето си, затова я наричан Балконът. Над втората скала се намира и едноименната поляна Балконът, която в миналото също била ползвана за летуване.

    Под Биюк башиит в Голямата река се влива още един неин ляв приток, наречен, заради по-късата си долина, Кючюк башиит /Малкият башиит/. В горното си течение тази река приема идващия от ляво поток Мааръ дере /Пещерен дол/, а по-надолу и още един ляв приток - Сърна дере. Понеже Биюк башиит и Кючюк башиит се наричат и местностите, разположени покрай долините на двете реки, затова и мнозина смятат, че техните имена носят и ридовете встрани от тях. Това, обаче, абсолютно не отговаря на истината. Ридът на север от Големият башиит се нарича Гергеванлъ бурун, този между двете реки е рид Параджикът, а този на юг от Малкият башиит е рид Шипката. Според езиковедите, думата башиит произлиза от турската дума башлъ /глава/ и в случая се употребява в смисъл на главен корен, т.е. най-хубавата гора в землището. Доскоро, заради красивите гори в околността, местностите край Башиите били най-често посещаваните в долината на Голямата река и се водели „курортни“. За съжаление, в миналото прекрасните елхови и смърчови гори по тях били често случайно или пък умишлено подпалвани. Въпреки пожарите обаче, до края на 19-и в. долината на Големият Башиит си останала почти напълно покрита с гори. Точно тогава карловският търговец на дървен материал хаджи Рад подпалил за пореден път умишлено гората, за да се облагодетелства от по-ниската цена на изгорелия дървен материал и така напълно я унищожил. Приблизително по същото пламнала и гората в Малкия башиит, което пък направил чорбаджията Стефан Кьойбашиев, с цел да отвлече вниманието на карловци от предстоящите местни избори в града. Така големи части от Башиите се оголили и се покрили с вкусни малини, а по новопоявилите се полянки започнали да се настаняват летовници, които разнообразявали годишната си почивка с бране на вкусните плодове.

    При достигане до Голям башиит поляната се пресича между двете сградина хижа Балкански рози, преминава се по Тринадесети мост и покрай скалата Балконът се продължава надолу по левиябряг на Голямата река. Тук пътеката навлиза в пояс от по-стари широколистни гори /бук вляво и габър вдясно/, слизайки след няколко минути до поляната Джевизли ере /Ореховият егрек/. В миналото на нея били засадени различни видове овощни дървета, сред които имало и няколко ореха. При Дживизли ере реката се пресича още един път по Дванадесети мост, минава се на десния й бряг и покрай водите й се продължава в югозападна посока. Натам следва по-плавно спускане, като след още 15 мин. се пресича равната поляна Мазакова колиба /Малък башиит/, разположена при водослива на Голямата река с левия й приток Кючюк башиит /Малкият башиит//75 мин. общо/. Тази поляна била ползвана открай време за летуване, като на нея преди около век карловецът Христо Мазаков построил първата „хижа“ по Голямата река, представляваща малка каменна колиба. Доскоро стените на тази колиба личали на десния бряг на Малкият башиит, малко над водослива му с Голямата река. Поляната Мазакова колиба е известна още и с това, че на десетина минути път нагоре от нея по долината на р. Малкият башиит се намира красивия петнадесетметров водопад Малкото пръскало /Черното пръскало/.

    След Мазакова колиба се заобикалят от юг група ниски скали, преминава се покрай пейка и се описват къс S-образен завой. В неговия край пътеката пресича реката по Единадесети мост и се качва отново на левия й бряг. Тук пак се подминават пейки, като 5 мин. след тях се излиза пред гроб на трагично убита мечка /80 мин./. През 50-е години на миналия век група местни ловци заложила на билото над поляната стръв с отрова за вълци, но на примамката попаднала мечка, която яла от храната и се отровила. Горкото животно било погребано на поляната, а гробът му бил ограден със заоблени речни камъни, докущ както се загражда гроб на наскоро починал близък човек. Заради този гроб, местността била наречена, съвсем естествено, Мечи гроб, като в нейния най-долен край реката се пресича по Десети мост. След него пътеката продължава по десния бряг и скоро подминава скалата Палешникът, в която е издълбан знак във вид на палешник за рало. След тази канара се пресича по брод и спускащата се от запад река Орта бурун дереси, преминава се по Девети мост и се достига до дълбок вир на Голямата река, над който стърчи вдадена като мост над водите й остра скала. Заради издадената напред горна част на канарата, вирът, както и цялата местност край него, носят името Галата /Галата кюпрюсю//от турската дума галата нещо издадено, стърчащо напред/. На изток от тази местност, на билото над долината, се простира пасището Кавърджиклийка, от което към Голямата река се спускат още два нейни леви притока - Малка Шипка дере и Голяма Шипка дере, разделени от едноименния рид Шипката.

    След местността Галата се пресича по-равен участък от долината, в който реката постоянно извива, преминавайки и през една по-издължена, продълговата поляна. Заради голямата извивка на реката тук, поляната носи наименованието Ай кулак ере /Егрек Мечо ухо/. На това място преди Освобождението също имало динка. Изобщо, към края на турското робство, покрай всички други стоки, които били произвеждани в Карлово, градът се прочул много и с производството си на барут. Множество динки имало не само по бреговете на Голямата река, но и по тези на съседната Малка река, като с барута местните въртели голяма търговия, изнасяйки го чак в Албания. Под поляната пътеката преминава покрай водослива с р. Голяма Шипка дере и 30 мин. след Мечи гроб достига до местността Ики дере каръщаран /Сливане на доловете-близнаци//110 мин./. В тази местност Голямата река се слива с идващата от северозапад Малка река, като оттук двете реки продължават да текат към гр. Карлово на юг като една река, носеща вече името Стара река /Сушица/. Точно при водослива завършва и ридът Орта бурун /Хубавец/, който се отделя от главното било на планината при вр. Малък Купен и спускайки се оттам на юг, разделя Малката от Голямата река. На мястото, при което ридът Хубавец завършва, е построена и едноименната х. Хубавец /110 мин./. Слизането оттук към гр. Карлово продължава по долината на Стара река, като останалата част от пътеката е подробно обяснена в маршрут 20.1. Разстоянието оттук до първите къщи на града се изминава за около 90 мин. /200 мин./.

   

01

Хижа Васил Левски и поляната Гюрля читарлъ

 

55

Най-горната част от долината на Голямата река с хижа Васил Левски

 

04

Хижа Балкански рози 

 

90

Долната част от долината на Голямата река и рида Хубавец

 

05

Гробът на мечката между хижите Хубавец и Балкански рози

 

07

Хижа Хубавец 

 

89

Към водослива на Малката и Голямата река 

 

92

Долината на Стара река на юг от хижа Хубавец

 

11

Тясното място "Стисни магаре" 

 

10

Камара от паднали скали в коритото на Стара река

 

09

Един от 19-те моста по пътеката от хижа Васил Левски към гр. Карлово

 

12

От пътеката към долината на Стара река 

 

13

Тясната клисура Малък Азлък

 

14

От пътеката към гр. Карлово

 

15

Арката на Национален парк "Централен Балкан"

 

2014-02-01 194136

Профил на маршрута

 

Прочетена 60553 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм