20.2. гр. Карлово-рид Залъмски хребет-седловина Залъмово кладенче-вр. Амбарица-х. Амбарица

Оценете
(0 гласа)

20.2. гр. Карлово-рид Залъмски хребет-седловина-Залъмово кладенче-вр. Амбарица-х. Амбарица - слизане

Денивелация - 1650 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 15 км.

Маркировка: от х. Амбарица до седловина Даньово торище - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от мeстността Залъмово кладенче до вр. Ирелтията - бяло-червено-бяло и ЗКМ и от местността Седлото до гр. Карлово - бяло-жълто-бяло. В останалите си части маршрутът е немаркиран.

 

2014-01-22 090157

Изтегли: GPS-трак             

 

   Троянската хижа Амбарица се намира приблизително по средата на отделящия се от едноименния връх Амбарица /2166 м./ на север огромен рид Дълги дял. По време на римското владичество по билото този рид бил прокаран калдъръмен път, който свързвал провинциите Тракия на юг с Мизия на север. Понеже водел от Сопотския манастир „Св. Спас“ към издигащия се от другата страна на планината Троянски манастир „Успение Богородично“, а и защото по трасето му често преминавали монаси, по време на турското робство пътят бил известен като Манастирската пътекаДнес на много места в планината трасето на този път е все още изключително добре запазено, като в непосредствена близост до Троянския манастир могат да бъдат видяни фрагменти и от неговия калдъръм. Освен към град Сопот, от Троянския край по този път може да се достигне и до град Карлово, затова в първата част на маршрута, от х. Амбарица до подножието на главното било на Балкана, съвременната туристическа маркировка, водеща към втория град, следва гребена на рида Дълги дял и трасето на Манастирската пътека. Хижа Амбарица е построена на границата с горския пояс, като местността от нея на юг към върха на планината е напълно гола и много панорамна. За сметка на това обаче, по откритите северни склонове на вр. Амбарица времето почти напълно е заличило стария път, затова днес изкачването от хижата към билото на планината става по широката и добре утъпкана туристическа пътека, допълнително маркирана и със зимна колова маркировка /ЗКМ/.

   От х. Амбарица към гр. Карлово се тръгва на юг по гъсто маркираната с метални жалони туристическа пътека, като в първата част от маршрута се върви към билото на планината по много стръмен, но затова пък мек и затревен терен. Първоначално по пътеката се изкачва за около 30 мин. ниско, голо и обло връхче, след което се достига до разклон, разположен в средата на сравнително равна харатктерна седловина. Тук към края на турското робство за охраната и отбраната на римския път било издигнато специално беклеме /стражарница/, обслужвано от жителите на дервентджийското по онова време селище Сопот. Днес руините на беклемето все още личат от двете страни на пътеката, като под тях вероятно има и останки от по-стари охранителни съоръжения. Разклонът при тази първа по маршрута възлова седловина е важен още и с това, че при него римският път се разделя на две. Хоризонтът на юг е препречен от огромния масив на Амбарица, като оттук двата края на пътя се насочват към ниските седловини, разположени от западната и от източната страна на върха. Понеже съвременната туристическа пътека ползва трасето на стария друм, затова тук се разделя и тя, като краищата й продължават покрай неговите две разклонения. От седловината, десният край на пътеката, маркиран с колове и жълто-бяла лентова маркировка, се насочва към разположената от западната страна на вр. Амбарица седловина Големият харман, следвайки трасето на Манастирската пътека в посока ва сегашната хижа Добрила и разположения точно под нея гр. Сопот. Движейки се на югозапад, пътеката първоначално слиза от билото на рида Дълги дял, пресича изровените от три дълбоки лавинни улея стръмни северни склонове на вр. Амбарица и се изкачва до седловина Големият харман. При сняг обаче, този край на пътеката е неизползваем, защото преминава през силно лавиноопасна местност. От разклона при старото беклеме левият край на туристическата пътека, маркиран с колове и червено-бяла лентова маркировка, продължава по билото на рида Дълги дял на югоизток, следвайки трасето на втори, също така стар като Манастирската пътека, древен римски път. В Карлово наричат този втори стар друм точно с името Римският път, а в троянското краище му викат още и Карловската пътека, защото води именно към този град. Освен към Карлово, при сняг, югоизточното разклонение на пътя се ползва и за достигане до х. Добрила и гр. Сопот. 

   От разклона към гр. Карлово се продължава по билото на рида Дълги дял на югоизток, като след още няколко минути се подминават ниски скали, на които е закрепена плоча в памет на трагично загинала тук група туристи /35 мин. след началото/. Над тях следва стръмно петнадесетминутно изкачване до безименния връх Кота 1857край който пътеката става по-равна /50 мин. общо/. От това сравнително по-спокойно място се открива и впечатляваща панорама към главното било на планината с подредените в права редица по него скалисти алпийски върхове Амбарица, Купените и Кръстците. Оттук пътеката продължава да следва гребена на Дълги дял на юг, като след още около 15 мин. достига до втори важен разклон /65 мин. общо/. При него и втория римски път се отделя от рида Дълги дял, насочвайки се на югоизток към най-ниското място по билото на Балкана в тази посока - седловина Платнешки ярове /платнешки - изопнати като платна и яр - стръмен бряг/. Тя е разположена от източната страна на вр. Амбарица, като при нея пътят пресича главното било на планината и се спуска по долината на Малката река към гр. Карлово. При този втори разклон съвременната туристическа пътеката се раздвоява отново, като левият й край продължава по трасето на римския път водоравно и на югоизток в посока към Платнешките ярове. Този край на пътеката е по-равен и по-пряк от другия, но през зимата също е силно лавиноопасен, защото пресича т.нар. ярове. Те пък са няколко дълги и стръмни лавинни улея, разположени между разклона и седловината. При сняг оттук към гр. Карлово трябва да се продължи задължително по десния край на пътеката, с изкачване по билото на рида Дълги дял на юг. Натам местността между разклона и билото на планината е много стръмна, но затова пък е сравнително къса, като по нея се преодоляват за двайсетина минути още около 150 м. височина /85 мин./. До билото на Балкана се достига при плитката седловина, разположена между върховете Кота 2046 от изток и Малка Амбарица /2143 м./ от запад, като тук се стъпва и на главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. От това място се продължава с изкачване на югозапад по трасето на пътеката КЕ, която подсича вр. Малка Амбарица малко под котата му от север и извежда след около 20 мин. до самия вр. Амбарица/105 мин./.

   Връх Амбарица е един от най-високите, красиви и обзорни върхове в Централна Стара планина, като повече подробности за него могат да бъдат прочетени в маршрут 19.3. При върха от главното било на Балкана се отделя дългият и основен за тази част на планината рид Залъмски хребет /от арабската дума залъм - буен, свиреп, жесток/, който се спуска на югоизток точно към гр. Карлово. По билото на този рид е трасирана широка и добре маркирана пътека, по която маршрутът продължава към града. В горната си част обаче, Залъмският хребет е много стръмен и силно лавиноопасен, затова целият му гребен може да бъде ползван само при липсата на сняг. През зимата от върха към гр. Карлово се продължава първоначално по пътеката КЕ, като се следват коловатай маркировка и главното било на планината. Пътеката се спуска първо в южна, а после и в югозападна посока, заобикаляйки по този начин най-горната стръмна и опасна част на Залъмския хребет, както и дълбокото Амбаришко дере, стоящо от западната му страна. След 30 мин. плавно спускане се достига до седловина Даново торище /Даньово торище/, разположена приблизително по средата на разстоянието между вр. Амбарица и сопотската х. Добрила /135 мин./. Тук билото на планината се напуска, като към гр. Карлово се продължава по странична пътека с плавно слизане на югоизток. Макар, че е без маркировка, тази пътека е много широка и се следва лесно. По нея първо се минава над изворите на Амбаришкото дере и се пресичат покритите му с гъста хвойна източни брегове, след което се достига и до дълбоката седловина между върховете Амбарица от север и Кафа дикилди /Побита глава//1932м./ от юг, разположена на билото на Залъмския хребет. В края на турското робство някъде тук за охраната на пътищата, минаващи покрай вр. Амбарица, било издигнато още едно беклеме. То се наричало Кулата и от него били наблюдавани големи части от Римският път, от Манастирската пътека и от още един, трети поред и също така стар като другите два пътя друм, който пресичал южнита склонове на вр. Амбарица и се наричал Тахтъджи йолу /Дърварският път/Кулата не била построена тук случайно, тъй като от седловината се открива прекрасна панорама на изток към огромната долина на карловската Малка река, както и на запад към долините на сопотските реки Леевица и Манастирска. Оттук към Карлово се продължава по широка пътека на юг, като до града се върви само по рида Залъмски хребет. След безименната седловина се заобикаля за около 20 мин. от запад скалистия и двуглав вр. Кафа дикилди и през хвойната, покриваща южната му страна, се достига до друга възлова седловина по маршрута Залъмово кладенче /Залъмско кладенче//155 мин./. Денивелацията от вр. Амбарица дотук е около 450 м. Седловина Залъмово кладенче е малка и гола поляна, от която се отделят няколко пътеки, водещи в различни посоки.

    От Залъмово кладенче към Карлово се продължава по билото на Залъмския хребет с плавно слизане на югоизток, като оттук до града пътеката е вече маркирана с гъста лентова и зимна колова маркировки. До иглолистна гора в източния край на седловината първоначално се подминава малкия тенекиен заслон Залъмово кладенче /Бараката/, след който се пресичат и няколко по-ниски скали. Под тях пътеката продължава по Залъмски хребет на югоизток, като върви ту по самото му било, ту пък слиза за кратко от западната му страна. Под скалите се навлиза и в гъста смърчова гора, слиза се през нея първо леко надолу, след което се изкачва с плавен наклон нагоре почти до темето му слабо изразения връх Ирелтията /Иралтията//от йере и алтъ Подземното място//1837 м./. Неговото наименование се отнася не толкова за самия връх, който е високо горе на билото на Залъмския хребет и се вижда отдалеч, колкото за поляните, които са под него от източната му страна. Понеже са много стръмни и не се виждат от билото, те сякаш са под земята, откъдето идва и името им. Билото на Залъмския хребет край вр. Ирелтията е много особено - тясно, голо, скалисто и изключително обзорно, като панорамата оттук е във всички посоки. При върха от билото на Залъмския хребет се отделят две много стръмни странични рътлини, като тази, която се спуска на запад, се нарича Зли пролез, защото е с почти отвесни склонове, а тази, която слиза на изток, носи същото име като върха - рид Ирелтията. Част от този рид са и разположените в средата му едноименни поляни, на които е наречена цялата околност. Ридът Ирелтията е заграден на север от късата река Кьор дере /Сляп дол/, а на юг от река Ирелтийско дере, като и двете реки са десни притоци на течащата на изток от Залъмския хребет Малка река.

      Дали заради по-особена и странна форма на местността или пък, може би, заради често бродещите край Ирелтията в миналото хайдути, върхът е свързан и с множество иманярски легенди и истории. Според едно добре запазено в гр. Карлово предание, от вр. Ирелтията се виждал добре издълбан в скалите на отсрещния бряг на Малката река нишан, който приличал на кантар и по който можело да се намери злато, закопано някъде тук от местните хайдути. Колкото били резките, издълбани на нишана, толкова уж оки тежало и заровеното злато. Според същото предание, след закопаването на имането един хайдутин си играл цяла седмица да дълбае нишана в скалите, затова и изобразения на тях кантар бил изключително дълъг и се виждал отдалеч. От източната страна на върха пък, в средата на страничния рид Ирелтията, извира вода от една цепнатина в скалите, като странното място е свързано, разбира се, и с още една иманярска легенда. Заради извиращата през цепката вода, местността тук се нарича Ам кая /Скалата-п...тка/, а извора Ам сую /Вода от п...тка/. Та според втората иманярска легенда, водата от изворчето Ам сую първо падала върху един по-бял камък, оттам се стичала върху друг, по-червен на цвят, а пък по-надолу от него заливала и пласт от червена глина, под който уж бил закопан голям казан, пълен догоре с жълтици.

     От вр. Ирелтията следва плавно слизане към малка полянка, разположена на север от гористия връх Сакар тепе /Сакарица//1731 м./. Разстоянието от седловина Залъмово кладенче до тази поляна се изминава за около 40 мин. /195 мин./. Приблизително тук основния рид Залъмски хребет изведнъж се разширява и се разчленява на три по-къси долни странични рида. От поляната на югозапад се спуска ридът Говедарната, който разделя реките Леевица и Дълбоки долНа юг слиза ридът Сакарица, по който продължава и маркираната пътека, водеща към гр. Карлово. Ридът Сакарица е разположен между реките Дълбоки дол на запад и Суловрач /Сулуврач/ на изток. От поляната на югоизток се спуска трети рид, който се нарича Арман йере /Арманиера//Равното място/ и който отделя р. Суловрач от най-голямата и пълноводна карловска река - Стара река, /Сушица/. При поляната се достига отново до разклон, при който от маркираната пътека се отделя немаркирано разклонение, спускащо се по билото на Арманиера на югоизток. Слизането оттук към гр. Карлово може да продължи и по двете пътеки, като по-пряката от тях обаче е тази, извиваща по билота на рида Арманиера. От поляната между върховете Ирелтията и Сакар тепе маркираната пътека продължава по билото на рида Сакарица на юг, като навлиза отново в гъста смърчова гора, а немаркираната пътека се спуска към вр. Сакарица на югоизток. 

    Ако за слизане към гр. Карлово се избере билото на рида Арманиера, тогава при разклона трябва много да се внимава, защото началото на немаркираната пътека едва личи в тревите по поляната. Това налага, като ориентир оттук надолу, да се ползва самото било на Арманиера, което към долината на Стара река на изток е почти отвесно и стои като отрязано. И понеже по този източен склон на рида няма нищо интересно, местните са го кръстили Сароолу /Пустото място/. От разклона се продължава на югоизток, като се върви на няколко метра от зеещата вляво дълбока пропаст. Пътеката и тук навлиза скоро в същата смърчова гора, спускайки се стръмно през нея към близкия връх. Макар, че името му е Сакар тепе /т.е. Гола могила/, върхът е скрит в гъста гора, а на темето му липсва както триангулачна точка, така и какъвто и да било друг отличителен знак. Според някои тълкувания, освен гол, думата сакар означава още и извит, шарен и белязан, така че днес е вече трудно да се прецени, защо на върха е дадено точно това име. В най-горната си част Сакарица е слабо изразен, като на няколко места при пресичането му пътеката се губи в гъсти храсталаци и трябва да се търси. Това е причината под върха, на по-каменистите и оголени места край пътеката, както и там, където това е възможно, да бъдат поставени за ориентация няколко по-високи каменни чучки. Покрай тях, за около 30 мин. след разклона при поляната се слиза до долния край на гората /225 мин./. За разлика от гъстия лес, в който няма никакви гледки, сега оттук се открива удивителна панорама на юг към полето и към гр. Карлово. Вижда се цялата Стремска котловина, както и долната част на тънкия и стръмен рид Арманиера, който продължава да спуска на изток към Стара река почти отвесните си склонове. Горният край на тези източни склонове на рида е по-полегат и е залесен с гората Чолаковото. Под нея обаче, от Арманиера към реката се отделят два напълно отвесни скални венеца. Заради стръмнината по тях, северният венец е наречен Широката урва, а южният Урвите. От края на гората се открива за първи път панорама и към просторната и гола долина на р. Суловрач, оставаща вдясно от пътеката. 

     Освен с по-особената форма на долината си, р. Суловрач интригува и с името си, за чието значение отдавна се водят дълги спорове. За едни, топонимът Суловрач произлиза или от думата су /вода/ или пък от думата солук /мочурище/. И в двата случая обаче, долината на реката би трябвало да е мокра или поне заблатена, а тя е изключително суха, камениста и покрита само с бодливи храсти. Според други, името би трябвало да се чете разделено и съкратено като Су врач, т.е. Воден лечител, като реката уж се наричала така, защото навремето по нея правели бентове, в които водите й се загрявали от слънцето и къпещите се в тях се лекували от топлината. Както често се случва при спорове, вероятно най-близо до истината е третата теория, според която, реката се нарича Суу ирач /Изоран от порой/. Това значение на името отговаря най-добре на външния вид на местността, която изглежда точно като изорана от силен порой. Зад голата долина на реката се вижда на запад и рида Сакарица, по билото на който се спуска маркираната пътека. В миналото голото пасище в горното течение на р. Суловрач се наричало също като върха над нея и рида от западната й страна местност Сакарица, защото било сакар, т.е. извито. Според друго тълкувание, някога по Сакарица пасели биволи, чието чело било сакар /в случая това означава шарено/ и оттам дошло и името на местността. В Карлово за пасището Сакарица се помни, че в по-далечното минало било „еснафско“, т.е. принадлежало на едно от занаятчийските сдружения в града, а тапията за собствеността му държал някой си хаджи Вълко. Веднъж обаче, в града избухнал голям бузгунлук /свада/, при който местните турци отнели със сила тапията за собственост от българите и така си присвоили пасището. След Освобожданието Сакарица била откупена от карловеца Христо Лазаров и оттогава започнали да я наричат Лазарово пасбище. В горната част на месността се намират двата извора на р. Суловрач, като западният от тях носи името Айдут бунар /Айдушкото кладенче/. За него в Карлово се разказва, че през турското робство бил хайдушко сборище, при което всяка година около Гергьовден се събирали местните хайдути и оттам поемали нагоре към върха на планината. Накрая турците разбрали за сборището, устроили засада край кладенчето и успели да убият няколко от хайдутите.

     Под гората пътеката продължава да се спуска стръмно на юг по билото на рида Арманиера, но вече по гол и опороен терен, лавирайки между трошливи шуплести скали, дребни камънаци и бодливи шипки. Няколко минути след последните дървета се слиза до северния край на най-тънката и сравнително равна част от билото на рида, сполучливо наречена Седлото. Тук теренът е още по-каменист, което е дало възможност на много места край пътеката да се поставят чучки. Те пък от своя страна значително улесняват и забързват придвижването на юг. Няколко минути след последните дървета в горния северен край на Седлото се подминава голям камък, на който ненадейно се появява жълто-бяла маркировка. Тя е положена по трасето на пътека, носеща странното наименование Ешек баар търан йолу /Път, по който магаретата проскубват козината си/ или съкратено Ишек бурдан /Магарешката пътека/. Според едни, тази пътека била построена от някой си турски паша по молба на местните овчари-каракачани, които искали да достигат по-бързо и лесно до кошарите си в долината на Малката река. Според други обаче, пътеката е остатък от стар римски калдъръмен път, по който в миналото превозвали руда за топене към близкия връх Маден тепе /Мадемът, Рудният връх//1215 м./. В миналото по Ишек бурдан се минавало по-често, защото по другата пътека, водеща от Карлово към планината по долината на Стара река, нямало все още мостове и трасето й не можело да се ползва през цялата година. От Седлото единият край на Магарешката пътека продължава на североизток, спускайки се през местността Меча поляна към сегашната хижа Хубавец. След достигане до Магарешката пътека към гр. Карлово се продължава по десния й край на юг, като се следва и жълто-бялата й маркировка. Пътеката е широка и гъсто маркирана, като на места лентовата й маркировка е дублирана и с многобройни каменни чучки. От подножието на гората до южния край на Седлото се върви около 30 мин., като при това се губят и 300 м. височина /255 мин./.

    На юг равната местност Седлото завършва при ниското скалисто връхче Маден тепе, името на което идва от арабската дума маден /руда/. Върхът е наречен така, защото тук обработвали желязна руда още в годините отпреди турското робство. Край Маден тепе дори и днес все още могат да се намирят остатъци от пещи, сгур и парчета руда, а в гората под него се забелязват и останки от зидове, сгради и калдъръмен път. Макар, че околността е преравяна многократно от иманяри, засега рудно находище в нея не е открито, което означава, че района най-вероятно бил ползван само за обработката на руда, но не и за добиването й. Вр. Мадемът се заобикаля от запад, като под него започва последната и най-стръмна част от дългото слизане към града. Под върха пътеката се спуска първо през стръмна, тясна и оголена от бурите ивица земя, наричана Самото дърво, тъй като в миналото тук се издигало единично, много високо и доста старо липово дърво. Точно срещу тази местност, на отсрещния западен бряг на р. Суловрач, доскоро били разположени овчарски кошари, носещи името Красев егрек. Под поляната пътеката навлиза в гъст пояс от смесени гори, състоящ се от черен бор, зимен дъб и воден табър, спуска се стремглаво през тях и извивайки на къси серпентини в юг-югоизточна посока преодолява за 30 мин. още около 400 м. височина /285 мин./. Приблизително по средата на слизането между вр. Мадемът и полето се достига до поляна с пейка, от която се открива прекрасна панорама към гр. Карлово. Поляната с пейката носи същото име като рида - Арман йере и е разделена на две по-малки поляни, наричани, заради размерите им, Голямо Арман йере и Малко Арман йере. В миналото и на тези двете поляни също били разположени големи овчарски егреци. При пейката Ишек бурдан се раздвоява, като градът е вече близо и към него може да се продължи и по двата края на пътеката. От поляната до полето остават още и около 400 м. височина, затова оттук надолу следва стръмно и главоломно спускане. 

    Ако за продължение към града се избере пътеката, която се спуска право на юг, тогава по нея се преминава в долния край на поляната покрай няколко ниски скали. Те се наричат Баджа кая /Скален комин/, а долът, който остава под тях, носи името Баджа кая дересиНа юг от скалите се открива впечатляваща панорама към Карлово, а от източната им страна се вижда и водохващане с малък водоем до него, известно в града като Водната кула. Долът Баджа кая дереси е почти сух, като, според някои карловци, под него уж течала голяма подземна река. Названието на местността пък - Баджа кая, идва от стърчащата по-надолу самотна скала, която по формата си наподобява наистина на комин. В камъка, досущ като в някой отдушник, има дори и дупка, в която при лошо време се подслонявали в миналото овчари и други случайни минувачи. Под скалите пътеката влиза в Баджа кая дереси, минава покрай чешма и продължава да се спуска стръмно надолу, като след още около 20 мин. достига до новопостроен параклис с красив кът за отдих до него /305 мин./. От източната страна на параклиса стърчи купчина скали, върху които е забит голям кръст. Заради него, околностите тук са известни като местност Кръста. От това място също се открива прекрасна панорама към гр. Карлово, като покрай скалите пътеката се спуска по последната стръмнина към полето, пресича гола поляна и достига до дървена арка при входа на Национален парк "Централен Балкан". Местността от параклиса до входа на парка носи името Аджийкинин дики /Хаджийкината стръмнина/, защото в миналото принадлежала на някаква хаджийка. При арката пътеката, достигаща дотук по билото на рида Арманиера, се събира с другата маркирана пътека, идваща до това място откъм долината на Стара река. От края на парка се продължава по обединената пътека къмгр. Карлово на юг, като разстоянието от Кръста до първите му къщи се изминава за около 30 мин. /335 мин./.

 

15

Хижа Амбарица

 

21

Пътеката по билото на рида Дълги дял от х. Амбарица на юг към главното било на планината

 

17

От билото на рида Дълги дял назад към х. Амбарица 

 

28

Разклонът на Манастирската пътека с Римският път

 

61

Паметната плоча над разклона 

 

52

Вторият разклон, при който от Римският път се отделя зимната туристическа пътека

 

01

Металният заслон на вр. Амбарица

 

 DSC 0276

От вр. Амбарица се продължава на юг покрай коловете на пътеката КЕ 

 

DSC 0283

От пътеката назад към вр. Амбарица

 

DSC 0285

От вр. Амбарица към седловина Даньово торище

 

DSC 0286

На юг към продължението на рида Залъмски хребет

 

DSC 0287

С увеличение към седловината с вр. Кафа дикилди

 

DSC 0308

При Даньово торище се завива на югоизток и се минава над изворите на р. Амбаришко дере

 

DSC 0310

Вр. Кафа дикилди се заобикаля по широка и равна пътека от запад

 

DSC 0313

От пътеката назад към вр. Амбарица

 

DSC 0325

Вр. Кафа дикилди се заобикаля и от южната му страна

 

DSC 0327

През гъст пояс от хвойна се слиза до седловина Залъмово кладенче

 

DSC 0333

От седловина Залъмово кладенче назад към вр. Кафа дикилди

 

DSC 0334

Чешма Залъмово кладенче под едноименната седловина

 

82

Разклонът на седловина Залъмово кладенче 

 

84

Заслон Залъмово кладенче /Бараката/

 

91

От вр. Ирелтията към вр. Сакарица

 

92

Долната част на рида Арман йере /Арманиера/

 

95

От местността Седлото назад към горната част на рида Арманиера 

 

11

От пътеката на юг към гр. Карлово 

 

12

Параклисът в местността Кръста

 

2014-01-22 094342

Профил на маршрута от х. Амбарица до м. Седлото

 

2014-01-22 094421

Профил на маршрута от м. Седлото до гр. Карлово /Магарешката пътека/

Прочетена 1290 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм