19.4. х. Добрила-седловина Залъмово кладенче-х. Васил Левски

Оценете
(0 гласа)

19.4. х. Добрила-седловина Залъмово кладенче-х. Васил Левски - слизане

Денивелация - 450 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 12.4 км.

Маркировка: бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2014-02-01 193046

Изтегли: GPS-трак

                 

   От хижа Добрила до хижа Левски /Васил Левски/ може да се достигне по широка, равна и много удобна за вървене пътека, носеща няколко имена. Най-старото от тях е Тахтъджи йолу, което в превод от турски език означава Дърварският път. Според известният ни турист и писател Павел Делирадев, ако всички дърварски вървища в Балкана се подредят едно до друго, ще излезе така, сякаш през цялата южна половина на планината преминава някаква водоравна пътека. Карловският краевед Христо Фъргов твърди, че такава пътека наистина съществува, но понеже била стара и не се ползвала често, затова и не била много известна. Тъй като тази пътека била по-безопасна от другите пътища в планината, по време на кърджалийските размирици по нея уж прекарвали султанската хазна от Сърбия към Черно море и оттам към Цариград. Това била и причината иманярите от всички краища на страната да се събират в Карловския Балкан и упорито да търсят покрай протежението й скрити съкровища. Други автори също споменават за пътеката, като някои от тях твърдят, че тя била по-къса и свързвала само Казанлък с Тетевен, докато останалите я удължават до безкрайност, уточнявайки, че опасвала цялата южна половина на планината, като се започне от Сърбия на запад та се стигне чак до Черно море на изток. Освен между хижите Добрила и Левски, такива широки, равни и стари пътеки са запазени добре и на други места в планината. От южната й страна например ги има покрай върховете Вежен, Братаница, Булуваня, Баба и Звездец, а от северната между Амбарица и Ботев. Освен с името Тахтъджи йолу, свързващата хижите Добрила и Левски пътека е известна и като Южният път, защото е прокарана от южната страна на планината, малко под главното й било. В близкото минало древният път станал популярен и с още едно име - През заслоните, тъй като в частта си между споменатите хижи преминава покрай три заслона. Характерно за Тахтъджи йолу е още и това, че през по-голямата му част, от х. Добрила до местността Топалица /топал - куц/, по него се върви почти водоравно, т.е. денивелацията му е съвсем малка. Друга особеност на пътеката е, че в частта от планината, която тя пресича, от главното било се отделят на юг само три дълги и ясно изразени рида, разделени от няколко много широки долини. Трите рида се пресичат през най-горните им голи части, а широките и разделящи ги долини остават ниско долу под краката, като така от пътеката се откриват невероятни и постоянно променящи се гледки във всички посоки.

   Маршрутът започва от възловата седловина Малък харман, в горният край на която е построена х. Добрила. В Карлово на тази седловина й викат неправилно още и Хамбарица, асоциирайки името с близко разположения до нея връх Амбарица /2166 м./. Малкият харман е възлово място, защото през него преминават няколко важни пътя и пътеки. От юг на север седловината се пресича от древен римски път, наричан Манастирската пътека. Пътят започва от гр. Сопот на юг и води към троянското село Черни Осъм на север, а името му идва от това, че в миналото свързвал Сопотския манастир Св. Спас с Троянския манастир Успение Богородично и че по него постоянно преминавали странстващи монаси. В наши дни пътят пресича самия двор на х. Добрила, като древното му трасе е запазено по протежение на няколко километра и в по-голямата си част е белязано с нови и гъста туристическа маркировка. Друго вървище, което също преминава през седловина Малкия харман, е основната старопланинска пътека Ком-Емине /КЕ/, следваща главното било на Балкана в посока запад-изток. Освен Манастирската и билната пътека КЕ, от Малкият харман се отделя и древния път Тахтъджи йолу. Понеже хоризонта на изток от седловината е препречен от огромния масив на вр. Амбарица, с цел да заобиколи върха, пътеката първоначално се насочва на югоизток, извивайки в посока към първия от трите гореспоменати дълги и ясно изразени рида. Това е основният за тази част на планината рид Остро бърдо, който се отделя от вр. Амбарица на юг и служи като вододел между реките Манастирска на запад и Леевица на изток. Преди да го достигне, пътеката пресича местността, в която са изворите на течащата на юг р. Манастирска, като още оттук пред погледа се откриват първите по-обширни планински гледки по маршрута. Те обаче са само бледо прелюдие към това, което ще се види от пътеката малко по-напред по маршрута. 15 мин. след х. Добрила по Тахтъджи йолу се достига с равен ход до голата седловина Конарското /Шейтан мандра/, разположена на билото на рида Остро бърдо. Това е втората възлова седловина по протежението на пътеката, като тук от нея се отделя широко и немаркирано разклонение, спускащото се по билото на рида към намиращия се в подножието му гр. Сопот. След Конарското Тахтъджи йолу описва широка дъга с отвор на юг и траверсира водоравно дълбокото Амбаришко дере, което е вече част от изворната област на р. Леевица. Над дерето се извисява самият вр. Амбарица, който е дал името на потока и който спуска главоломно към преминаващата под него пътека изключително стръмните си и оголени от стихиите южни склонове.

   При дерето се достига до втората от трите основни рътлини, които Дърварският път пресича при движението си на изток. Това е ридът Залъмски хребет /от арабската дума залъм - буен, свирепжесток/, който също се отделя от главното било на планината при вр. Амбарица, но се спуска от него на югоизток към град Карлово. Ридът е вододел между реките Леевица на запад и Малката река на изток, като едновременно с това служи и за граница между землищата на Карлово и Сопот. Най-високия връх по него е стърчащият на изток от пътеката, куполообразен и скалист Кафа дикилди /Побита глава//1932 м./, отбелязан неправилно на всички карти като вр. Залъмца. Според едни, странното му име Кафа дикилди, идва от неговата по-особена форма, а според други, от това, че в миналото побивали на темето му забодена на кол говежда глава, с която бележели границата между Карловското и Сопотското землища. Втората версия е по-правдоподобна, още повече, че в срещуположния източен край на Карловското землище, пак на границата, но с Калоферското, се извисява втори подобен по форма връх, носещ същото име като първия - Кафа дикилди. В края на турското робство някъде над западния Кафа дикилди било издигнато в най-високите горни части на Залъмския хребет специално беклеме /стражарница/, което се наричало Кулата и което охранявало както пътя Тахтъджи йолу, така и преминаващия от другата страна на върха проход Римският път.

   След пресичане на Амбаришкото дере пътеката се качва на Залъмския хребет и, с цел да достигне до билото на рида, завива по него водоравно на югоизток. Вр. Кафа дикилди се заобикаля от запад, преминава се покрай каменните руини на отдавна изоставен овчарник и 30 мин. след Конарското се излиза на билото на Залъмския хребет при поредната възлова седловина по маршрута - Залъмово кладенче /Залъмско кладенче//45 мин. след началото/. От южната страна на седловината се вижда чешмата Залъмово кладенче, построена върху едноименния извор и известна с това, че е посещавана лично от писателя Иван Вазов. От източната страна на местността пък лъщят ламарините на заслон Залъмово кладенче /Бараката/, който, макар и в много лошо състояние, би могъл при нужда да послужи за подслон. Залъмово кладенче е кръстопътно място, при което се събират и отделят пътеки във всички възможни посоки. Първата от тези пътеки е маркирана и се спуска по билото на Залъмския хребет на югоизток към гр. Карлово. Втората е немаркирана и се изкачва по Залъмския хребет на север към вр. Амбарица. Трета пътека, днес също немаркирана, но в миналото с много добра и гъста туристическа маркировка, слиза по долината на р. Леевица на юг към гр. СопотОсвен тези три основни и по-широки вървища, оттук се отделя и още една, съвсем тясна, слабопозната и почти неизползвана от туристите пътека, която се насочва през местността Арменица на югозапад към билото на рида Остро бърдо. Седловина Залъмово кладенче е възлова и заради това, че в миналото точно през нея преминавала границата на Карловското и Сопотското землища. Освен тях, местността дели и двете, може би, най-красиви части на Централна Стара планина - Сопотския Балкан на запад и Карловския Балкан на изток.  

   От седловина Залъмово кладенче към х. Левски се продължава по пътеката Тахтъджи йолу с рязък завой на североизток, като веднага се навлиза в един от последните запазили се в планината масиви от хубав, стар и гъст боров лес. Тази гора носи името Залъм чамлъ /Залъмски бор/, като в Карлово понякога й викат още и Зъъм чамлъ или Залъмлъкът. На туристите пък тя е известна като Залъмца, с което име неправилно наричат и стоящия над нея връх Кафа дикилди. Гората е дала името си на целия хребет, по чиито източни склонове е разположена, на кръстопътната седловина, през която преминава пътеката Тахтъджи йолу и на бликащия под нея извор, от който навремето пил вода самият Иван Вазов. Според едни, това по-особено и интересно име означава свиреп, жесток, а според други - буен, като и в двата случая се предполага, че то идва от прякора на някой по-млад, луд и буен овчар.  На границата между голата седловина от юг и боровата гора от север Тахтъджи йолу пресича пласт от червена глина, който се нарича точно така - Червената глина /Червената гнила/. Понеже е с по-особен цвят и се отличава от другите почви в околността, затова и в миналото този червен пласт служил също като граница между Карловско и Сопотско. От северната страна на Залъмовото кладенче, Дърварският път, освен в гората Залъмца, навлиза и в долината на Малката рекаотделяща рида Залъмски хребет от третия основен рид по маршрута - Орта бурун /Среден нос, Хубавец, Скакалът/. Тук още с влизането в гората се открива от пътеката уникална алпийска панорама. През клоните на дърветата се вижда на север главното било на планината, а на изток цялата обширна долина на уж Малката река с огромния масив Равнец зад нея. Макар, че се нарича „малка“, долината на реката е изключително широка, а в горната си част е и напълно гола, което поне визуално я прави да изглежда още по-голяма. Над нея се извисява на североизток скалистият алпийски връх Малък Купен /2101 м./, зад който стърчи и темето на най-красивия връх в Балкана - връх Купена /2169 м./. В далечината зад Купените се мержелее и част от купола на първенеца на планината - връх Ботев /2376 м./, с емблематичната висока антена над него. 

   При движението си през боровата гора на североизток Тахтъджи йолу пресича последователно няколко потока, които се спускат откъм върховете Амбарица и Кафа дикилди, отводняват източните склонове на Залъмския хребет и се хвърлят атрактивно от пътеката към течащата някъде далеч надолу под нея Малка река. Първите два потока, които се пресичат след влизането в гората, се отделят от по-ниския вр. Кафа дикилди. Под пътеката те се вливат един в друг, като образуват река Широката урва, наречена така, заради извънредно стръмния склон, по който се спуска към Малката река. След заобикалянето на вр. Кафа дикилди се пресичат /по-скоро прескачат/ още два съвсем тесни потока, чиито извори са вече по югоизточните склонове на самия вр. Амбарица. Тези потоци се сливат също ниско долу под пътеката, като образуват река Кръклък дереси /Изпочупеният дол/. Когато се погледне от главното било към долината й, веднага се разбира защо реката е кръстена така. Името й идва от това, че се намира на границата между боровата гора от юг и оголените алпийски пасища от север. Тук бурните и студени северни ветрове бият директно в дърветата и често чупят по-крехките от тях. От северната си страна р. Кръклък дереси е заградена от рид с подобното име Кръклъкът, покрит целият от горе до долу точно с такива оголени, изпочупени и посукани от стихиите стволове на борови дървета. В миналото в долната част на рида Кръклъкът, и в близост до Малката река, имало динка /малка работилница за производство на барут/. След Кръклъкът пътеката пресича още един, пети поред поток, който се нарича Бахчалък дере. Начало му трябва да се търси високо горе, някъде чак към темето на вр. Амбарица, откъдето скача стремглаво и необуздано към пътеката и течащата под нея Малка река. На пръв поглед наименованието на потока е странно, тъй като бахча означава градина, а в суровата пустош край пътеката е невъзможно да се засади и да поникне каквото и да било ядливо растение. Името Бахчалък обаче, тук е свързано точно с това. Дерето е наречено по този начин, защото пресича намиращата се ниско долу под пътеката и разположена по краищата на боровата гора Различна поляна. Тя пък носи това име, защото през различните сезони постоянно променя цвета си. Към края на турското робство на Различната поляна била построена т.нар. Гяур мандра, край която местните овчари наистина си засадили градина.

    По време на робството Гяур мандра била единствената българска мандра над изцяло турския тогава гр. Карлово. Понеже принадлежала на християни, т.е. на неверници, местните мюсюлмани я наричали Гяур мандра /Неверническа мандра/. В по-далечното минало мандрата била разположена в скалистата местност Мандра каялъ, намираща се в средата на отсрещния хребет Хубавец. Днес в близост до останките й е построен заслон Хубавеца. Някога районът край Хубавец бил най-добрият за отглеждането на животни и разполагането на мандра, затова и карловските турци завидели на българите, изгонили ги оттам и превзели старата им Гяур мандра. За да не бъдат повторно изгонени, на българите се наложило да построят наново мандрата си в най-затънтеното и недостъпно място в планина. Те разположили сградата на новата Гяур мандра на закътаната Различна поляна, намираща се високо горе в самото дъно на Малката река, а за да не се виждат стените й отдалеч, я скрили допълнително, като я иззидали под сипей от огромни каменни блокове, спускащи се откъм извисяващия се над местността вр. Амбарица. Така, освен от върха и сипея, мандрата се оказала заградена на изток и от още една скалиста местност - Папаз кая /Попската скала/, чието име пък идва от върлувалия с четата из Карловския Балкан поп Мартин. Скалите в тази местност са свързани и с легенда, според която, по тях бил издълбан нишан, изобразяващ поп с едно око в профил, по който знак уж можело да се разбере къде е закопано скрито от поп Мартин голямо имане. Навремето през Папаз кая преминавала и овчарска пътека, която свързвала разположената ниско долу Малка река с намиращия се високо над нея път Тахтъджи йолу. Според стара карловска легенда, унищожаването на Гяур мандра също било свързано със споменатия поп Мартин. В един от проходите под вр. Амбарица попът обрал с четата си султанската хазна, състояща се от девет катъра чисто злато. След обира поп Мартин взел от Гяур мандра девет медни бакъра, сложил в тях плячката и я заровил на девет места, затискайки котлите с девет тежки каменни плочи. За залавянето на разбойниците тогава от Карлово била изпратена голяма потеря, която, като не могла да ги намери, изгорила за отмъщение Гяур мандра и избила всичките мандраджии в нея. Във връзка с този случай, турците забранили на българите да строят свои мандри където и да било в Балкана.

   При пресичането на Бахчалък дере и вр. Амбарица е вече заобиколен. След него се подсича за няколко минути водоравно и по-малкия му събрат - връх Малка Амбарица /2143 м./ и се достига до подножието на главното било на планината. Тук пътеката постепенно завива покрай стената му на изток, като ниско долу от дясната й страна остава местността Гяур мандра, заемаща най-горната северозападна част от долината на Малката река. След завоя започва пресичането на огромно и силно наклонено на юг пасище, заемащо цялото пространство между ридовете Залъмски хребет на запад и Орта бурун /Хубавец/ на изток. В някои източници пасището е наречено Чавдарица, а в други се уточнява, че загорците /жителите на Северна България/ му викали и Скакалата /Скакалът/. В източна посока се преминава над изворите на Малката река /под пътеката водите й скачат от малко пръскало/, като 60 мин. след Залъмовото кладенче се достига до разклон, разположен в средата на малко и равно плато /105 мин./. Заравнената местност се нарича Дядо Антонова колиба, като до нея откъм долината на Малката река достига още една маркирана туристическа пътека. Това вървище идва от намиращия се на юг гр. Карлово, води към разположената на север х. Амбарица и пресича планината през най-ниското място над Дядо Антоновата колиба - седловина Платнешки ярове. Понеже идва откъм гр. Карлово, пресичащата билото пътека е известна като Карловската пътека, а също и като Пътека „По стъпките на Апостола“, тъй като по нея преминал веднъж и Васил Левски на път от Троянския манастир за родното си място Карлово. Пътеката е остатък от споменатия стар римски път, който в града под планината наричат именно по този начин - Римският път. От разклона с Карловската пътека се продължава с лек завой на югоизток, пресича се в най-горната му част опасния лавинен улей Дългият улук и след още около 20 мин. се достига отново до равна и гола седловина, разположена на билото на третия основен по маршрута рид - Орта бурун /125 мин./.

    Ридът Орта бурун /Среден нос, Хубавец, Скакалът/ се отделя от главното било на планината при вр. Малък Купен и се спуска оттам на юг право към гр. Карлово. Снижавайки се в тази посока, хребетът разделя огромните долини на Малката и на Голямата река, завършвайки при техния водослив. Днес точно там е построена голямата и често посещавана хижа Хубавец, от която Малката и Голямата река продължават да текат заедно към Карлово, но вече под името Стара река. Понеже стои в средата на двете долини, ридът се нарича от турците Среден нос. Българите пък му викат Хубавец, заради красивия връх Хубавец /1535 м./, разположен на самото му било. Сред идващите от Северна България загорци обаче, ридът, както и местността на запад от него, са известни като Скакалът, защото склоновете им са отъпкани и набраздени от пасящите по тях овчи стада на равни и наподобяващи на стъпала /скакала/ редове. Разположената на билото на Хубавец равна седловина, до която се достига, е поредното възлово място по маршрута, тъй като тук Тахтъджи йолу се пресича от още една широка туристическа пътека. Тя започва от х. Хубавец, изкачва се по билото на едноименния рид на север и достига при неговия край до вр. Малък Купен. Освен, че е важно кръстопътно място, седловината е и много обзорна. От западната и от източната й страни стоят двете изключително широки и много дълбоки долини на Малката и Голямата реки, поради което, оттук се откриват пространни и всеобхватни гледки надалеч и във всички посоки. На юг се вижда скалистата местност Мандра каялъ, при която в миналото се намирала старата Гяур мандра, а днес е разположен заслон Хубавеца. След заслон Залъмовото кладенче /Бараката/, това е вторият заслон, покрай който преминава пътят Тахтъджи йолу. От заслон Хубавеца води началото си река Орта бурун дереси, която тече на югоизток и се влива като десен приток на Голямата река малко под десетия мост над нея. От седловината за първи път се откриват гледки и към разположените на североизток билни върхове Голям Кръстец /2035 м./ и Костенурката /Жабата//2035 м./, както и към ширещата се под тях огромна долина на Голямата река. Ниско долу в близост до тази река се белее и покривът на построената сред гъсти лесове х. Левски, която е все още доста далеч оттук.

    При седловината пътят Тахтъджи йолу описва нов завой на североизток, излиза от долината на Малката река и по обширните и голи склонове на рида Хубавец се спуска към огромната водосборна област на Голямата река. В тази посока пътеката първоначално пресича изворите на потока Клисе ашлъ дереси /Дол Църковната гора/, както и билото на отделящото се на югоизток от Хубавец негово странично разклонение - рид Клисе ашлъ /Църковната гора/. В Карлово този по-къс страничен рид е известен още и с името Кюше ашлъ /Ъгловата гора/. Някога в лесовете под пътеката живеели постници /отшелници/, които построили там малка църква. Основите й доскоро личали в местността, а край тях била намирана църковна утвар, като кръстове, кандила и други подобни. Според едни, отшелниците били бегълци от разрушения при превземането на България от турците карловски манастир Св. Спас, а според други, живеели в местността още отпреди началото на робството. В гората край късата р. Клисе ашлъ дереси се крият и две малки полянки - Раят и Сараят, за имената на които също се предполага, че са свързани с живелите в близост до тях отшелници. Река Клисе ашлъ дереси се влива като десен приток на Голямата река в местността Казанят, разположена над карловската хижа Балкански рози. 15 мин. след седловината пътеката достига до местността Домузлука /домуз - прасе/, където пресича втора река /145 мин./. Тя се нарича Курна дереси /курна - корито/, защото протича през много стръмна и тясна като корито долина, образувайки при това точно над Тахтъджи йолу малък, но красив водопад. Изворите на реката се намират над пътеката, като малко над тях е разположено единственото алпийско езеро в Стара планина - Саръ гьол /Жълтото езеро, Локвата/. През 1987 г. източната страна на Саръ гьол била срутена от падащи камъни и водите му се оттекли към Голямата река, като оттогава езерото е почти унищожено. Някъде приблизително тук, около Курна дереси, свършва и водоравната част от маршрута. От реката започва непрекъснато и доста продължително слизане към х. Левски, като вляво и някъде високо над пътеката остава да стърчи като на стража огромният масив на вр. Купена, чието теме все още не се вижда, заради изключително стръмните си склонове. Река Курна дереси разделя страничния рид Клисе ашлъ от друг по-къс и по-стръмен страничен рид, който също се отделя от основния рид Хубавец на югоизток и се нарича рид Парче ашлъ /Парче гора/. След пресичането на реката се върви още около 15 мин. плавно надолу до билото на Парче ашлъ, където се достига отново до много важен разклон /160 мин./.

    Ридът Парче ашлъ загражда югозападния край на ширналото се пред погледа огромно алпийско пасище Топалица. Това е най-доброто място за паша над Карлово, заемащо цялата огромна площ, заключена между Купените на западвръх Саръ кая /Жълтата скала, Жълтец//2227 м./ на изток, гората Татлъджика /Сладкото/ на юг и главното старопланинско било на север. Топалица представлява гигантска дупка, хлътнала между гореизброените върхове и местности, откъдето идва и името й /топал означава куц, като тук думата е употребена в смисъл на хлътнало, вдлъбнато място/. Приблизително по средата си пасището е разделено на две отделни местности - Голяма Топалица на запад и Малка Топалица на изток, от къс и слабоизразен рид, който се спуска от билния вр. Костенурката /Жабата/ на юг. От север и запад огромната дупка е заградена от почти отвесните склонове на главното било с подредилите се по гребена му скалисти връхчета Кръстците, които пазят Топалица от студените ветрове и я правят изключително удобна за животновъдство. Понеже е едно от най-добрите пасища в целия Балкан, навремето докарвали в Топалица за угояване чак от Одринско т.нар. царски овце /“гуджите овце с рудата вълна“/, които били предназначени за продажба само в Цариград. Гуджите овце били особена порода, защото кочовете им не се биели по двойки, а се кюскали по седем-осем наведнъж и като си ударели рогата, чувало се „бам“ чак долу в Карлово. Освен, че е плътно заградено от планината, пасището е и добре водоснабдено. От главното било към Голяма Топалица се спускат на юг два потока, които носят имената Голяма Топалица и Ятак кая дереси. При сливането си потоците образуват река Татлъ дере /Сладкото дере/, наречена така, защото водата й е най-сладка за пиене, в сравнение с водите на всички други потоци край нея. Към съседната местност Малка Топалица от главното било се спускат още два потока, които са известни като Малка Гюрля и Голяма Гюрля. Тяхното име пък - Гюрля, произлиза от турската дума гюрлюк /храст/ и означава местност, обрасла с ниска растителност. Името на потоците им е дадено, защото пресичат едноименната, дива и гъсто обрасла с храсталаци и букови гори местност Гюрля, разположена на северния бряг на Голямата река.

    Освен към Топалица, от разклона на билото на рида Парче ашлъ се открива най-после панорама и към темето на вр. Купена, който се извисява от западната страна на местността. В противоположната източна посока се забелязват в долния южен край на пасището каменните останки на голяма сграда, която в Карлово наричат Чифчийската мандра /Земеделската мандра/, а също и Кооперативната мандра. На североизток пък може да се види и третият заслон по маршрута - заслон Топалица. От разклона пътят Тахтъджи йолу се насочва на североизток към най-високия горен край на Топалица, където пресича друг широк и древен път - Видимската пътека /Кривините/. Тази пътека /всъщност стар и важен в миналото римски път/ идва откъм Карлово по долината на Голямата река и при водослива й с Татлъ дере продължава покрай потока на север. Извивайки покрай коритото му, Видимската пътека се изкачва през Голяма Топалица до главното било на планината, като го пресича през безименната седловина, разположена между върховете Голям Кръстец и Костенурката. Тази седловина, макар и без име, е граница между старопланинските дялове Троянска планина на запад и Калоферска планина на изток. Оттам Видимската пътека се спуска от северната страна на Балкана към малката котловина, в която се намира днес град Априлци. Местността под главното било, в която Тахтъджи йолу пресича Видимската пътека, се нарича Гробът, защото там навремето умрял и бил погребан млад овчар от Копривщица. Цялото главно било на планината над Гробът пък е покрито с интересни групи скали, носещи събирателното име Плевнята. Част от скалния комплекс Плевнята е и споменатия билен вр. Костенурката /Жабата, Жабата-Костенурка/. В миналото, заради Чифчийската мандра, царските овце и многобройните пътници по Видимската пътека и Тахтъджи йолу, в околностите на Топалица се навъртал с четата си известният Ангел войвода от Хасковско.

    При разклона на билото на рида Парче ашлъ от пътя Тахтъджи йолу се отделят няколко широки туристически пътеки. Първата от тях е немаркирана и се насочва към билото на планината, заобикаляйки вр. Купена от запад. Втората е белязана с жълто-бяла маркировка и се спуска от разклона на юг към Голямата река, пресичайки по пътя си потока Курна дереси. Третата пътека води към х. Левски, което означава, че тук пътят Тахтъджи йолу трябва да бъде изоставен. След разклона се пресичат за няколко минути по третата пътека югозападните части на пасището Голяма Топалицакато под тях се слиза до коритото на р. Татлъ дереВ миналото, след достигането му, се поемало към х. Левски покрай него на юг, като се следвала Видимската пътека. По трасето й се вървяло до вливането на Татлъ дере в Голямата река, след което се продължавало към хижата по традиционната пътека, водеща по долината й на изток. Днес оттук към х. Васил Левски се върви по нова, широка и добре маркирана туристическа пътека. По нея р. Татлъ дере се пресича по брод, след който се преодолява със стръмно спускане по диагонал и югоизточната половина на Голяма Топалица. Пътеката минава над каменните останки на Чифчийската мандра и няколко минути след р. Татлъ дере достига до букова гора. Заради намиращата се под пътеката мандра и отглежданите доскоро в нея говеда, местността тук се нарича Говедарника. Разстоянието от разклона в западния край на Топалица до гората в източния й край се изминава за около 25 мин., като при това се губят около 200 м. височина /185 мин./. Преди да достигне до гората, туристическата пътека пресича Видимската, а тя, покрай р. Татлъ дере, продължава стръмно на север към главното било на планината, преминавайки в близост до скалата Ятак кая /Скално легло/. По принцип, турската дума ятак се употребява в българския език в смисъл на помагач, снабдител, укривател. На турски обаче, тя означава още и легло, креват, т.е. леговище, убежище, подслон. Намиращата се в горната част на Топалица скала Ятак кая представлява голям четвъртит каменен блок с дупка отдолу. Навремето преминаващите по Видимската пътека пътници обичали да се навират привечер в дупката и да нощуват вътре в самия камък, а на сутринта да се събуждат бодри и отспали и да пресичат рано-рано разположеното съвсем наблизо главно било на планината. Оттук дошло и името на камъка - Скално легло.

    Навлизайки в гората маркираната пътека продължава да се снижава по диагонал на югоизток, като пресича рида, който се спуска от вр. Костенурката на юг и който служи като граница между местностите Голяма и Малка Топалица. По него, 10 мин. след края на пасището, се достига до р. Малка Гюрля /195 мин./. Тази река също води началото си от вр. Костенурката и спускайки се от него на юг, пресича оставащото над гората пасище Малка Топалица. След р. Малка Гюрля пътеката става по-равна, траверсира на югоизток гъстите и стари букови гори в местността Гюрля, пресича няколко сухи и каменисти опороени дерета и след още около 20 мин. достига до р. Голяма Гюрля /215 мин./. След пресичането и на тази река пътеката завива на юг и минава покрай скалата Чарлъкът. Това е голям камък с навес отгоре и дупка отдолу, който при лошо време в миналото служил за подслон на хора и животни. 5 мин. след Голяма Гюрля пътеката пресича третата поред река, която тече през тази местност - река Саръ кая дереси. Реката носи това име, защото води началото си от билния връх Саръ кая, извисяващ се на североизток от х. Левски. Под върха водите й пресичат пасището Саръ кая /Спирови колиби/, минават покрай х. Левски и се сливат под нея с идващата от югоизток река Олуджака. След сливането си двата потока продължават да текат заедно в западна посока, но вече като една река с името Голямата река. Веднага след пресичането на Саръ кая дереси пътеката излиза на поляната Гюрля читарлъ /Гюрленски кръстопът/, на която е построена х. Левски /220 мин./. 

   Поляната Гюрля читарлъ е кръстопътна, тъй като при нея се събират всички по-широки и важни пътеки от околността. Първата от тях е туристическата пътека, идваща откъм х. Добрила и местността Топалица, а втората - пътеката, достигаща дотук откъм Карлово по долината на Голямата река. Трета пътека слиза до поляната откъм местността Сарп томбакът и водопад Карловско пръскало, намиращи се на юг от Гюрля читарлъ, а четвърта се спуска през местностите Гергеванлъ бурун и Дюз чал, които пък остават на югозапад. Още една, пета поред пътека, слиза до поляната откъм разположените на изток местности Говедарникът и Олуджакът, а шеста пътека се спуска от простиращото се на североизток обширно пасище Спирови колиби. До построяването на хижа Васил Левски поляната Гюрля читарлъ, макар да била рядко красива и намираща се на кръстопът, си оставала дива, затънтена и рядко посещавана. Оттук и името й Гюрля, което означава обрасла с храсталаци, дива и затънтена местност. Намиращата се на поляната хижа Левски /Васил Левски/ е построена през 1924 г., като първоначално носела името Юмрукчал /старото турско наименование на сегашния вр. Ботев/. Сред карловските туристи обаче, сградата й била известна и като Хижата, а също и като Голямата хижа, за разлика от разположената на юг от нея х. Хубавец, на която викали Малката хижа. През 1933 г. старата хижа Юмрукчал била умишлено подпалена и изгоряла до основи, но още през същата година Карловското туристическо дружество я възстановило. За кръстник на новата хижа Васил Левски се смята туристът Павел Делирадев, който я посетил по време на нейното възстановяване и спонтанно предложил да й се даде името на родения в Карлово Апостол на свободата. 

 

30

От мeстността Конарското назад към хижа Добрила 

 

32

Към Амбаришкото дере, вр. Амбарица и горната част на рида Залъмски хребет

 

33

Към вр. Кафа дикилди 

 

26

Вр. Амбарица, вр. Кафа дикилди и седловина Залъмово кладенче, снимани от Острото бърдо

 

34

Към седловина Залъмово кладенче

 

82

 Седловина Залъмово кладенче и пътеките, които се отделят от нея 

 

84

Заслон Залъмово кладенче /Бараката/

 

06

Залъмовото кладенче

 

40

Долината на Малката река и рида Хубавец

 

41

Долината на Малката река, рида Хубавец и Купените

 

45

Назад към върховете Амбарица и Кафа дикилди

 

49

От рида Хубавец към Малката река и Залъмския хребет зад нея

 

54

От рида Хубавец към местността Топалица и долината на Голямата река

 

13

Местността Топалица

 

14

Хижа Васил Левски

 

2014-02-01 193115

Профил на маршрута

Прочетена 1524 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм