05.2. с. Мирково-река Усте-седловина Калугера-вр. Баба

Оценете
(0 гласа)

05.2. с. Мирково-река Усте-седловина Калугера-вр. Баба - качване

Денивелация-1100 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 9.7 км.

Немаркиран 

 

2014-01-29 141300

Изтегли: GPS-трак            

  

   Макар и да е втори по височина в Етрополска Стара планина, по красота връх Баба /Етрополска Баба, Буновска Баба//1787 м./ безспорно заема първото място. Върхът е разположен в средата на обширното, равно и голо плато Хаджийца, над което доминира със стръмните си изшилени склонове и с острата си пирамидална форма. Заради издължения конус на темето си, вр. Баба бил смятан винаги за най-високият в тази част на планината и едва последните по-прецизни измервания показали, че съседният, много по-плосък и по-слабо изразен на темето си, връх Мара гидик /Говедарника, Напоя//1790 м./ е по-висок с цели три метра. Баба е свързан и с още една заблуда и тя е, че върхът се намира точно над село Буново. Невярната представа е създадена от разположената над селището хижа Чавдар, към която се насочват повечето от местните туристи, от маркираната пътека, която води от хижата към главното било, както и от факта, че в миналото върхът попадал наистина в землището на това село. Баба се намира обаче точно по средата между Буново и съседното село Мирково, а отделящият се от върха на юг рид Калугера е приет за граница между землищата на двете населени места. Що се отнася до наименованието Баба, в литературата преобладава мнението, че то идва от овалната форма на върха, наподобяваща гърбицата на възрастна жена. Топонимът Баба е широко разпространен сред всички славянски народи и е свързан и с друга теория, според която, в миналото по върховете с това име били нарочно натрупвани високи каменни пирамиди /вероятно за ориентир или като гранични знак/. Оттук и твърдението, че наименованието Баба идва от техните каменни гърбища, а не от овалната и закръглената форма на върховете, наподобяваща уж фигурата на стара жена. Напоследък си проправя все повече път и мнението, че топонимът е много по-древен и не е от славянски, а от още по-стар, вероятно тракийски произход. Освен като естествена украса на планината, местният вр. Етрополска /Буновска/ Баба е важен и в орографско и хидрографско отношение, тъй като при него се отделят от главното й било множество странични рътлини и водят началото си няколко големи реки, както и безброй по-малки потоци. От Баба към разположеното на югоизток от него с. Мирково се спуска пълноводната река Усте /Мирковска, Мирковчица/, заградена с два по-дълги и стръмни рида /които също се отделят от самия връх/- споменатия рид Калугера на запад и рид Прешивец /Пръшивец/ на изток. В миналото изкачването от Мирково към Баба ставало по билата на точно тези двата рида, но днес по долината на реката е прокаран нов и широк черен път, по който може бързо, лесно и удобно да се достигне от полето до подножието на самия връх.

   От центъра на Мирково към началото на черния път се тръгва по главната улица на селото на северозапад. В тази посока планината е разцепена на две от дълбок разлом, през който р. Усте изтича на полето. Разломът се вижда още от самия център на Мирково и служи като сигурен ориентир относно местоположението на Усте и на черния път, прокаран по долината й. Във връзка с наименованието на реката тук се налага да се направи и още едно, съвсем кратко уточнение. На всички карти планинската й част е отбелязана като Мирковска река, докато тя всъщност се сдобива с това име чак след като излезе на полето и се слее там с река Воден в западния край на селото. От центъра на с. Мирково до последните му къщи се върви около 10 мин., като при тях се достига до началото на споменатия нов черен път. По него се продължава отново в същата северозападна посока към долината на р. Усте, като натам се пресича първоначално плоската гориста местност Чуштарла /Пиперкова нива/. Това е разделена на отделни имоти бивша част от полето, превърната днес от местните стопани в разкошна райска градина. На юг от нея остава голото пасище Конаревец /в което мирковчани си пасли навремето конете/, а на изток е местността Балък овасъ /Селското лозе, от турското баалък - лозе и юрушкото овасъ - село/. Покрай каменните огради на имотите пътят се приближава постепенно до р. Усте, достигайки я при селските ливади Вада Баши /Главата на вадата/. Тук, както показва и името на местността, е прокопана вада, чрез която водите на реката се отвеждат за напояване към близките овощни градини. Покрай реката пътят завива рязко на север, подминава ниска могила, на темето на което се намира оброкът Св. Сисой, и след още 10 мин. достига при прелез до подбалканската ж.п. линия, от североизточната страна на която се вижда фургон /20 мин. след началото/. Прелезът се намира вече в самото подножие на планината и в началото на тясната клисура, през която р. Усте изтича на полето, като околността тук носи същото име като реката местност Усте. 

   При ж.п. прелеза черният път пресича на север релсите на влака и навлиза веднага в планината и в тесния пролом на реката. Гледана отдолу нагоре, тясната клисура прилича наистина на гърло, като се предполага, че точно заради формата й, реката и местността край нея носят името Усте. По-вероятно е обаче, топонимът да идва от думата устие, тъй като проломът се намира в самото подножие на планината. Като подобен пример може да се посочи краят на планинската част от течението на р. Янтра на север от гр. Габрово, която там носи точно името Хустето /т.е. устието/. От двете си страни долната част на клисурата е покрита с гъсти гори, като местността вляво от нея се нарича Куругобар /Сух габър/, а тази вдясно е Церовец /от цер - вид дъб/. В древността на юг под Церовец са намирала хълмистата местност Денина плоча, сред която било застроено най-старото с. Мирково. При строежа на ж.п. линията обаче хълмовете били изравнени със земята, а останките от старото селище били разпилени и безвъзвратно унищожени. Малко след навлизането в клисурата от главния път се отделя разклонение, което през местността Мечи рас се насочва на североизток към ниският, но много обзорен връх Денина плоча /978 м./. От разклона се продължава по главния черен път, който се изкачва по левия долинен склон срещу течението на реката, набирайки постепенно все по-голяма височина. Над разклона долината на Усте става по-широка и по-плитка, а дърветата се отдръпват постепенно от бреговете й, оставяйки ги за кратко почти голи. 10 мин. след ж.п. прелеза се подминава оградено с телена мрежа водохващане, което остава вляво от пътя /30 мин. след началото/. Денивелацията от селото дотук е около 200 м.

    Над бетонното водохващане следва продължително и плавно изкачване през тясната скалиста местност Устебоаза /Теснината Усте/ - безспорно най-красивата и най-интересна част от неособено дългата клисура на реката. Тук се подминава оставащата вдясно гъста и хубава букова гора Невижда /толкова е гъста, че ако влезеш в нея нищо не се вижда/, а вляво, от другата страна на реката, е сравнително по-рядката и смесена с върби гора Върболица. По-нагоре пътят пресича последователно два маловодни потока - леви притоци на р. Усте. Първият от тях се нарича Кованлъшко дере /от турското кованлък - пчелин/ и води началото си от разположения непосредствено под главното било на планината връх Братювица /1609 м./. Потокът тече през едноименния дол Кованлъка, по протежението на който се редят терасовидно една над друга поляните Кованлъка. По тях местните поставят своите кованлъци /пчелини/, които пък дават имената на долът, на реката и на цялата околност. Над поляните е и мистичната и загадъчна, разлистилата се в дълбока и усойна пропастна местност, гора Темниците, която наистина е тъмна, тъй като се намира надълбока в самото дъно на тясна и стръмна дупка. Вторият по-къс и по-северно разположен поток извира от надвесения на изток от местността връх Голем Прешивец /Голем Пръшивец//1370 м./. Потокът се нарича Белосиовото дере, а местността, при която се влива в р. Усте, е известна като Белосията. Между двата потока пътят заобикаля от запад връх Градището /1044 м./, на темето на който се намират останките на византийска крепост от 10 в. В древността тя охранявала както разположеното под нея старо селище в местността Денина плоча, така и долната част на калдъръмен римски път, трасиран на изток оттук по долината на съседната р. Воден. Според запазено в с. Мирково предание, по времето когато Градището било обитавано, в намиращия се под крепостта дол Кованлъка също били разположени пчелини. На север вр. Градището и Белосиовото дере са заградени от страничния рид Заногата, по чието име може да се предположи, че пътят, който достигал в миналото до крепостта, продължавал от нея нагоре към главното било на планината. Преди пресичането на втория поток от основния път се отделят на запад две по-къси странични разклонения, които се насочват по брод през Усте към отсрещния десен бряг на реката. Те водят към две самотни къщи, разположени на малката поляна Карагергьовия тор, заемаща долната част на по-обширната местност Петровата кааба /кааба или каба - мека, рохка и влажна почва/. Разстоянието от бетонното водохващане до отбивките към двете къщи се изминава за около 30 мин. /60 мин./. След потоците и двете разклонения на пътя се навлиза в гористата местност Скендерица /от личното мюсюлманско име Скендер/, към която се спуска от изток ридът Язовините. Покрай реката пътят влиза надълбоко в гората, достига до малка поляна и в средата й се раздвоява, като оттук към вр. Баба може да се продължи и по двата му края. 

    При поляната десният край на пътя завива на североизток и, продължавайки да извива покрай р. Усте, се насочва към разположената малко по-нагоре Мирковска мандра и едноименната местност край нея. Там пътят свършва, но към вр. Баба може да се продължи по тясна пътека, която води през местността Женски гроб и падината Коритището водоравно на запад към Бабските кладенци, от които извира р. Усте. При тях пътеката пресича ридчето Елови рът /Еловата рътлина/, покатерва се по съседния рид Калугера и на билото му се събира отново с другия край на пътя. Ако за продължение към вр. Баба се избере левия край на пътя, тогава от поляната се слиза плавно на северозапад към коритото на р. Усте. В тази посока реката се достига след около 15 мин., като при бетонна чешма и кът за отдих с маси и пейки водите й се пресичат по брод и от другата им страна се стъпва в основата на рида Калугера /85 мин./. По него се продължава с кратко, но пък много стръмно изкачване на север, като след още 15 мин. се излиза над гората в основата на равното пасище Шипките /100 мин./. В началото му пътят подминава масивна тухлена къща с чешма до входа, изградени върху останките на по-старата Карагьоргьова бачия /от влашкото бача - предводител на овчарите, оттук и бачия - къщата или овчарника на пастирския водач/. В наши дни постройката носи странното име ранчо Бъни и се ползва от местните като ловен заслон.

    Покрай оградата на заслона пътят завива на запад и плавно пресича по южния й край равната поляна Шипките. Оттук за първи път от началото на маршрута се открива по-впечатляваща планинска панорама, която е както на север, към билото на Етрополска планина с най-високите върхове по него - Баба и Мара гидик, така и на изток, към горната гола част на рида Пръшивец. Главното било и върховете по него са все още доста далеч на север, като местността към тях е и изключително стръмна и силно пресечена. Това е принудило строителите на пътя да го продължат на запад към билото на рида Калугера, като в посока към него се достига след около 10 мин. до огромен величествен бук, под който е изградена голямата Гургул чешма /110 м./. Това е съвсем нова и чудно красива каменна чешма, зад която е построен и масивен дървен навес с кът за отдих и барбекю. От това място пътят се изкачва стръмно на запад и след още няколко минути достига до билото на рида Калугера при едноименната гола седловина Калугера /115 мин./. Тук се излиза окончателно от тясната и гориста долина на р. Усте и се достига до съвсем различно, изключително просторно и напълно голо място. При него хоризонтът се разтваря отведнъж, откривайки от поляната невероятни и дори фантастични гледки едновременно на всички страни. Зад гърба на изток остава дълбоката долината на р. Усте с отсрещния много стръмен рид Пръшивец, а на запад се редят река Бучкатска, гората Радина планина и извисяващият се зад тях в далечината връх Звездец /1655 м./. Освен, че е красива и много обзорна, местността тук е и възлова, като при нея се събират и разделят всички по-важни пътища и пътеки от района. При седловина Калугера съвременният черен път се влива в по-стар римски път, който започва от близкото с. Буново и води към стоящата на изток от вр. Баба седловина Равнището.

   Пътят от седловина Калугера към Баба е съвсем ясен, тъй като едноименния рид Калугера се отделя директно от самия връх. Оттук към най-високите части на планината се продължава на север по билото на рида Калугера, като се следва новия черен път, изграден върху трасето на по-стария римски друм. Над горния край на пътя постоянно наднича гърбицата на вр. Баба, която оттук до края на маршрута стои непрекъснато пред очите. Денивелацията от с. Мирково до седловина Калугера е 550 м., като от нея до вр. Баба има приблизително още толкова височина. Това означава, че до края на маршрута остава само стръмно изкачане, по което първоначално се преодолява по-ниското скалисто връхче Ушите /1263 м./. В българските планини топонимът Уши винаги е свързан със стар път, който се провира през по-тясно място, разположено нейде в близката околност. Тук покрай темето на върха са пръснати няколко по-ниски групи скали, част от които са изсечени специално заради пътя. През тях той се провира като през уши, пресича нагоре малко по-равен участък от билото на Калугера и плавно достига до горски пояс от саморасли млади елхи. Иглолистната гора се намира вече в самото подножие на главното било на планината и в основата на огромната платовидна местност Хаджийца. Оттук има два варианта за продължение към Баба. Първият е да се следва черния път, който се насочва вместо към върха на североизток, към поляната Хаджийца на северозапад, а вторият - гората да се пресече без пътека със стръмно изкачване на север. По-лек и по-удобен е разбира се първия вариант, затова от подножието на елховата гора се продължава с плавно изкачване по черния път. Югоизточният край на голото плато Хаджийца е зает от ниската и силно втрапена в склона местност Шилигарника, в която пътят е почти напълно заличен от стихиите. Тук при сняг през зимата се налага да се върви за кратко време без ориентир, като се следва общата посока на движение. Над Шилигарника пътят се изкачва до главното било на планината, като разстоянието от седловина Калугера до него се изминава за около 55 мин. /170 мин./. В южния край на Хаджийца се достига до по-широк черен път, покрай трасето на който е поставена зимната колова маркировка /ЗКМ/ на главната туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. При достигането й се продължава покрай коловете й на североизток, като след няколко минути се излиза в подножието на самия вр. Баба.

   Както стана дума и по-горе, вр. Баба е най-красивият и ясно изразен връх в Етрополска планина, като югозападното му подножие е заето от голямата и гола местност Владиковата каба. В Мирково тази местност е известна още и като Ялаварника, защото в нея лежал някога яловия селски добитък. Над черния път вр. Баба стърчи напълно гол и много стръмен, като към темето му може да се продължи от която и да е страна. Пътека обаче няма, тъй като доскоро целият конус на върха бе ограден с телена мрежа. Понеже стръмнината е голяма, за покоряването на Баба е добре да се избере западният му склон, който е с най-малък наклон, а по него се забелязват и наченките на тънка пътека. От черния път до телената мрежа, ограждаща темето на върха, се върви още около 30-40 мин., като стръмният склон се преодолява на серпентини /200 мин./. Най-високата част на вр. Баба е заета от военно поделение и е все още недостъпна за туристи, но от телената мрежа под нея се откриват фантастични панорами. Тъй като върхът е гол и е издължен на темето си, от него се вижда надалеч и във всички посоки. Освен от запад, вр. Баба може да бъде лесно изкачен и от юг, като се пресекат разположените под темето му стръмни пасища Долна Кречела и Горна Кречела. Името Кречела е видоизменена форма на думата крачол, с която пък се наричат местностите, при които ридовете се разчленяват. Южните склонове на важния орографски и хидрографски възел Баба са наречени Кречела, защото при тях се отделят от върха на юг три основни рида, носещи сборното име Рътлините. От запад на изток това са ридовете Бучкат, Калугера и Еловата рътлина, разделящи водосборите на реките Мирковска и Буновска. На север от Баба също се спуска три големи и важни рътлини - Драголов рид, Трънчов рът и Дебели рът, разделящи десните притоци на река Равна. От върха водят началото си и четири важни реки, като на юг текат Усте и Бучкатска, а на север Бабщица и Влайковица.  

 

01

       От село Мирково към долината на река Усте

 

02

           Ж.п. прелезът в подножието на планината

 

03

 Стръмният път в началото на долината на р. Усте

 

04

 Средната част от долината на р. Усте

 

05

Кованлъшко дере

 

06

         Кътчето за отдих с чешмата при пресичането на река Усте 

 

 08

 Ловният заслон с чешмата пред него

 

15

От ловния заслон на запад към местността Шипките и билото на рида Калугера

 

11 

 От местността Шипките на североизток към горната гола част на рида Прешивец

 

13

От Шипките към вр. Баба

 

16

 Гургул чешма 

 

18

 От седловината Калугера към вр. Баба

 

 21

 Седловина Калугера и някои от пътеките, които се отделят от нея 

 

25

От билото на рида Калугера към долината на р. Усте и с. Мирково 

 

27

 Завоят в местността Хаджийца на главното било на планината 

 

31

 Почти на вр. Баба

 

 38

 От вр. Баба към рида Калугера и долината на река Усте вляво 

 

39

 С увеличение към седловина Калугера  

 

2014-01-29 141332

Профил на маршрута 

 

Прочетена 1204 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм