10.07. с. Антон-рид Заногата-местност Пресяката-седловина Попови гробове

Оценете
(2 гласа)

10.07. с. Антон-рид Заногата-седловина Пресяката-седловина Попови гробове - слизане 

Денивелация - 1000 м., време на движение 2.30-3.00 часа, разстояние 6.8 км.

Маркировка: от с. Антон до седловина Попови гробове - бяло-зелено-бяло и ЗКМ

 

2015 05 03 175656

Изтегли: GPS-трак         

     

   В маршрут 10.01. е описана подробно маркираната туристическа пътека, която води от село Антон на север, към разположената на главното било на планината хижа Планински извори. Другата основна маркирана пътека, която започва от селото и се насочва към Стара планина, извива от Антон на североизток. В тази посока пътеката се качва на голия рид Заногата /занога - път, удобен за нозете/, при който достига до трасето на стар римски път. В древността този път започвал на юг от областта Тракия, оттам пресичал на север планината Средна гора и във все същата северна посока се изкачвал до билото на Стара планина при разположената над с. Антон седловина Попови гробове. При нея пътят се раздвоявал, като единия му край продължавал на северозапад към днешното село Дивчовото и град Тетевен, а другия на североизток към село Рибарица. В миналото пътят бил известен като Климаш /на гръцки климаш означава стълба/, което име дошлите по-късно славяни превели на своя си език като Слъбица. В края на 19-и в. Константин Иречек посещава района на с. Антон и в книгата си „Пътувания по България“ също споменава за този интересен римски път /носещ по онова време все още името Слъбица/. Интересен факт е, че северозападното разклонение на пътя, спускащо се от билото на Стара планина към с. Дивчовото и гр. Тетевен, пресича част от Предбалкана, наречен Планина Лествица. А на старославянски лесница пак означава стълба. Днес, при достигането си до рида Заногата, съвременната туристическа пътека се изкачва покрай трасето на древния път на север до седловина Попови гробове, откъдето продължава да следва североизточното му разклонение, спускайки се към рибаришката хижа Бенковски.

   Дълбоката и гола седловина Попови гробове се намира на главното било на планината между двата най-високи и най-красиви местни върха - Тетевенска Баба /Лъженска Баба, Горна Баба//2070 м./ на запад и Булуваня /2043 м./ на изток. Относно наименованието на местността Попови гробове би трябвало да се спомене, че по билото на Централна Стара планина има поне няколко седловини, в чието име се съдържа думата гроб. Над гр. Златица е седловина Гроба, над с. Антон са Попови гробове, а над с. Градец - Трите гроба. Седловината между разположените на юг от главното било на планината върхове Исполин, Чифут и Тузла също носи името Трите гроба, седловината между върховете Голям и Малък Кадемлия се нарича само Гроба и т.н. В другите планини също има седловини, в чието наименование се съдържа думата гроб - в Рила например има седловина Кадиин гроб. В литературата топонимът гроб се свързва обикновено с пътници, загинали някъде в околността било в резултат на разбойническо нападение, било при внезапно влошаване на времето. Писателят Стефан Джагаров обаче изказва и друго мнение относно произхода и значението на широко разпространения топоним. Според него, никак не е случайно, че топонимът гроб е свързан винаги с възлови седловини, през които планината се пресича от основни пътеки. Писателят изказва предположението, че в миналото край по-важните пътни разклони в планините били изграждани продълговати земни насипи, които служели като ориентири относно посока, в която пътят продължавал движението си напред. Според тази теория, т.нар. гробове в планините бе трябвало да се разглеждат като специални пътни съоръжения, поради което, името на седловина Трите гроба, например, би трябвало да се тълкува като седловина Трите разклона и т.н. Понеже насипите били от пръст и имали продълговата форма, те досущ приличали на гробове, откъдето произлязъл и съответния топоним. Добавката попови пък конкретно при антонската седловина би трябвало да показва, че в близост до нея, покрай стария римски път, са се издигали за ориентир високи каменни пирамиди. Днес по голите и трудни за ориентация южни склонове на масива Триглав могат все още да бъдат забелязани множество такива древни каменни пирамиди, които местните наричат точно попници /понеже им приличали па поп с килимявка/. Освен с автентичното си наименование Попови гробове, сега седловината е известна и като Антонски превал. Това име обаче е неточно, първо защото с. Лъджене се нарича Антон от съвсем скоро и второ, защото седловината е превал не на проход с името Антон, а на прохода Климаш. В разположеното от северната страна на планината с. Рибарица наричат седловината още и Лъженски превал или само Превала.

  При седловина Попови гробове от главното било на планината се отделя в южна посока цитирания вече рид Заногата, който разделя река Маргарта на запад от т.нар. Браткьовски дерета на изток. Браткьовските дерета, известни още и като Браткьове, са два дълбоки дола, разположени съвсем близо един до друг и спускащи се по един и същи начин в почти права линия на юг. Гледани отдалеч, деретата приличат на дълбоки коловози, издълбани в снагата на планината сякаш от някаква гигантска тайнствена и фантастична кола. Понеже имат еднаква външност и приличат на братя, затова и хората от Антон викат на двете реки Браткьовете. Долините на деретата заграждат тънкия и много стръмен рид Китката, който стои от източната страна на Заногата и в средата на който наистина се забелязват няколко китки от дървото светъл бук. На някои карти местността с дърветата в средата на рида Китката е отбелязана с името Братно. Ридът Заногата се отличава рязко от многобройните ридове край него по това, че е много по-нисък от тях, както и че се спуска към полето съвсем плавно. Това, както и факта, че билото му е напълно голо, правят рида много удобен за ходене, поради което и римляните са предпочели да прокарат пътя си Климаш точно по него. Днес съвременната туристическа пътека също използва удобния за вървене рид Заногата, като нарочно следва трасето на стария римски път по цялата му дължина от седловина Попови гробове та чак до полето. Някога, освен със зелена лентова маркировка, туристическата пътека била маркирана и със зимна колова маркировка /ЗКМ/. Днес всички колове по нея са отдавна прилежно отрязани и от ЗКМ са останали само ниските й каменни пирамиди.

   От седловина Попови гробове туристическата пътека се спуска към с. Антон първоначално на югозапад, като минава над изворите на западното Браткьовско дере. След пресичане на местността, разположена над изворите на реката, пътеката напуска за кратко рида Заногата и се качва на съседния от запад рид Под Бабата, наречен така, защото се отделя от главното било на планината при вр. Тетевенска Баба. По този рид пътеката достига до извора Чешмето, завива покрай него на юг и 30 мин. след Попови гробове се качва отново на рида Заногата. По този начин, в местността се описват две по-дълги серпентини, чрез които се преодолява съвсем плавно първоначалната голяма стръмнина по склона. При второто достигане до рида Заногата, пътеката се вклинява в неговата най-тяснаравна и скалиста част. Това е местност, която преди милиони години била силно притисната от долините на Маргарта и западното Бракьовско дере, затова и склоновете й са скалисти и много стръмни. Тук е и единствения участък по Заногата, при който билото на рида е покрито със скали. Те пък са специално изсечени /пресечени/, за да премине през тях /да ги пресече/ римския път. Това е причината, мястото с пресечените скали да бъде наречено Пресечен камък, а пък името на цялата местноста да е Пресяката. Под нея, билото на рида Заногата отново се разширява, покрива се с ниски треви и се спуска плавно към полето.

  Под скалите се върви вече по обширно, наклонено на юг пасище, по което трасето на римския път Климаш личи съвсем ясно. По-надолу пътят преодолява полегатия склон чрез няколко по-къси серпентини, докато туристическа пътека се спуска по абсолютно права линия. От Пресяката до полето ридът Заногата е гладък и почти напълно покрит с треви, като само към долината на р. Маргарта на здапад се забелязват няколко интересни скални групи, разнообразяващи донякъде плоския монотонен пейзаж. Под тези скали, част от западните склонове на Заногата са покрити със стари букови гори, които в миналото били безжалостно изсичани от антончани за огрев. Оттук дошло и сегашното неблагозвучно име на тази красива гориста местност - Сикириша. В долния край на Заногата стария римски път описва последна серпентина по него и се спуска до ниското, но пък много обзорно връхче Кота 1306. От него се откриват впечатляващи панорами към гладките тревисти склонове на намиращите се вече доста назад и нависоко Булуваня и Тетевенска Баба, както и към изпълнените с причудливи нащърбените скали дълбоки долини на Маргарта и Браткьовете. Разстоянието от местността Пресяката до Кота 1306 се изминава за около 30 мин. /60 мин. след началото/, като денивелацията от седловина Попови гробове дотук е 600 м. Достигайки върха, римския Климаш завива на запад и слиза до широк съвременен черен път, извиващ в близост до границата с горския пояс. Понеже тук пътят завива, оставащата до полето най-долна гола част на рида се нарича местност Под Заногатамакар да се намира на нея, а не под нея.

   След достигане до черния пътмаркировката продължава към с. Антон по него, спускайки се стръмно през гората Сикириша на северозапад и навлизайки надълбоко в долината на р. Маргарта. 15 мин. след достигане до черния път, той слиза до реката, пресича я по брод и излиза на десният й бряг /75 мин. общо/. Според езиковеда проф. Йордан Заимов, истинското име на реката е Маргарита, но незнайно как и по какви причини, в близкото минало то било видоизменено до сегашното Маргарта. Тук при самия брод от черния път се отделя широка пътека, която води към билото на разположения на запад от Маргарта рид Орта бурун /Среден нос/. По крайречните поляни под брода, между Маргарта вляво и съвременния черен път вдясносе вижда изоставеното трасе на стария римски път Климаш, което точно на това място е най-добре запазено. След пресичането на реката новият път следва долината й, като завива на югозапад и след няколко минути достига до водослива със спускащ се откъм вр. Тетевенска Баба маловоден безименен поток. Оттук, на около 200 м. нагоре срещу течението на потока, личат основите на антична църква, която не се вижда от пътя и която в древността вероятно е обслужвала пътниците, преминаващи по него. След водослива се продължава по пътя отново на югозапад, като се пресича къс, тесен и скалист пролом, образуван от реката непосредствено преди нейното излизане от планината. В края на пролома Маргарта завива рязко на юг и излиза на полето при разположените на североизток от с. Антон поляни Кору чаир /Горски поляни/Доскоро местността тук била покрита с вековни гори, които днес са напълно изсечени. Заради липсата на дървета, Маргарта и околните й притоци са свлекли от планината хиляди огромни камъни, които стоят хаотично разхвърляни от водите им навред по голите поляни. При излизането си на полето, черния път завива на запад, като на това място той е най-добре да бъде изоставен. На юг вече се вижда шосето на главния подбалкански път, към който се продължава през поляните без пътека. Следвайки тази посока, 35 мин. след пресичането на Маргарта по брод, се достига до сегашния съвременен подбалкански път /110 мин./. От вр. Кота 1306 до него са преодолени още около 300 м. височина. След достигане до шосето се продължава по него на запад и след още 30 мин. се достига до чешма и паркинг вляво, под които се виждат първите къщи на с. Антон /140 мин./.  

 

50

От вр. Булуваня към седловина Попови гробове 

 

49

От главното било към рида Заногата на югозапад

 

46

Към рида Заногата и местността Пресяката

 

44

От седловина Попови гробове към рида Заногата на югозапад

 

41

Седловина Попови гробове

 

74

От пътеката към местността Пресяката на юг

 

76

От рида Заногата към седловина Попови гробове назад

 

PB260097

На север към седловина Попови гробове и римския път Климаш

 

78

От пътеката към долния край на рида Заногата 

 

82

От полето към рида Заногата с вр. Булуваня над него

 

83

Ридът Заногата и вр. Булуваня с увеличение

 

84

Покрай разхвърляните от р. Маргарта големи камъни в местността Кору чаир към подбалканското шосе

 

2015 05 03 175733

Профил на маршрута 

Прочетена 1241 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм