01.2. с. Горно Камарци-вр. Разкола-седловина Арабаконак-река Твърдомещница-седловина Въртележката

Оценете
(1 глас)

01.2. с. Горно Камарци-вр. Разкола-седловина Арабаконак-река Твърдомещница-седловина Въртележката - слизане

Денивелация: от седловина Въртележката до река Клисура - 800 м., от р. Клисура до седловина Арабаконак - 400 м., от седловина Арабаконак до с. Горно Камарци - 250 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 21.1 км.

Маркировка: от седловина Арабаконак до вр. Раскола - бяло-червено-бяло, в останалата част - немаркиран 

 2013-11-25 102108

Изтегли: GPS-трак

 

   Един от най-интересните маршрути, който може да се предприеме от село Горно Камарци към Стара планина, е този по шосето на прохода Арабаконак. По това почти неизползвано днес шосе може да се навлезе навътре в планината чак до водослива на реките Клисурска и Твърдомещница и оттам да се продължи на изток към билото на основния за района рид Шиндарника и възловата седловина Въртележката /Въртешката/. Маршрутът е дори още по-интересен, ако се направи в обратна посока - от седловина Въртележката към с. Горно Камарци. 

  Над с. Горно Камарци се извисява връх Звездец /Йелдъз табия, Ялдъз табла//1655 м./, на север от който се спуска дългият рид Шиндарника. Първият връх по този рид от вр. Звездец на север е едно ниско, голо и безименно връхче, с бял паметник на темето. Туристите го наричат с името на рида, на който е разположено - връх Шиндарника /1420 м./. Паметникът на темето на върха е свързан с боевете около вр. Звездец по време на руско-турската освободителна война. За съжаление, плочата на паметника стои неподдържана от години и отдавна е счупена на две. От северната страна на върха е разположена седловина Въртележката /Въртешката/, при която от основния рид Шиндарника се отделя в западна посока страничното му разклонение - рид Прибовица /от изчезналото днес лично име Прибо/. Макар и къс, ридът Прибовица е важен с това, че разделя долините на гореспоменатите реки Клисурска и Твърдомещница. От седловина Въртележката се отделят черни пътища и пътеки във всички посоки, като един от тези пътища се насочва по билото на рида Прибовица на запад и по него може да се слезе към шосето на прохода Арабаконак.

  От вр. Шиндарника към прохода Арабаконак се тръгва по черен път на запад. В околните селища наричат пътя Рускиа пат, защото по време на Освободителната война по него, от долината на Клисурска река до седловина Въртележката, се изкачили руски войници. От върха пътят първоначално се спуска по билото на рида Прибовица към едноименната седловина Прибовица, разположена между Шиндарника от изток и връх Кота 1314 от запад. Горната част на Прибовица е напълно гола и много обзорна, като от пътя се откриват гледки във всички посоки. От лявата южна страна на Руския пат остава също голата местност Елшака, под която е дълбоката долина на река Бъкличарски дол - десен приток на Клисурска река. В същата южна посока от билото на рида Прибовица се отделят множество къси странични ридове, които, от изток на запад, носят имената Бъкличарски колиби, Рогачовец, Лисичата занога, Плочата, Войнишки рът и Пантата. Горната част на рида Бъкличарски колиби, непосредствено под самия вр. Шиндарника, е заета от още една гола местност - Селището, в която са открити останки от стари зидовеОт дясната северна страна на пътя, в участъка между вр. Шиндарника и седловина Прибовица е разположена местността Чемериката /Чемериково краище/. Чемериката е вид отровно растение, широко разпространено в горните части на Стара планина. Чемериковото краище дава началото на едноименната река Чемериково краище - един от трите начални притока на р. Твърдомещница. От вр. Шиндарника до вр. Кота 1314 се слиза за 15-20 мин., като денивелацията е около 100 м. Пътят заобикаля вр. Кота 1314 от север и достига до разклон от северозападната му страна. Тук пътят се раздвоява, като единият му край продължава по билото на рида Прибовица на запад, а другият се спуска стръмно към долината на р. Твърдомещница на север. От това място към шосето на прохода Арабаконак може да се продължи и по двата края на пътя.

   Ако за слизане се избере десния край на пътя, тогава по него се завива на север и през буковата гора Пежекци се слиза стръмно към долината на р. Твърдомещница. Името на реката идва от диалектната дума меше /корем/ и й е дадено от местните, защото според тях, след пиене водата й причинявала запек, от който коремът /мешето/ ставал твърд. Цялата долина на реката, от нейното начало в местността Въртележката, до нейния край при шосето на прохода Арабаконак, е почти напълно покрита с гъсти смесени гори. При достигането до реката пътят завива на запад и в началото на изоставено сечище достига до разклон с пряка пътека. Сечището се намира при водослива на два от началните притоци на р. Твърдомещница. Първият е р. Чемериково краище, спускаща се към водослива от югоизток, а вторият - река със странното име Папиница /Папинска река//на цигански папин значи гъска/, слизаща от североизток. Склоновете около р. Папиница са залесени с гората Кольовото, в горния край на която има една единствена поляна, носеща името Ялаварската мрътвина. Река Папиница извира точно от тази поляна. От разклона в началото на сечището може да се продължи както по черния път, който извива на серпентини надолу, така и по стръмната пътека, спускаща се през самото сечище по права линия на запад. Пътеката и пътят се срещат отново малко под сечището, така че от разклона е все едно накъде ще се продължи.

   Под сечището пътят и пътеката се събират при водослива с третия начален приток на р. Твърдомещница. Това е река Червените брегове, извираща от разположената на билото на рида Прибовица местност Дивчовец. От седловина Прибовица до водослива с р. Червени брегове се слиза за 40 мин. /60 мин. след началото/, като денивелацията е 350 м. След водослива се продължава на запад, като се върви плътно покрай р. Твърдомещница. Напред пътят пресича местността Трънковия чарк, в която някога имало дъскорезница, задвижвана от водите на рекатаВ тази местност пътят се промушва през тясна клисура, като все още маловодната река се пресича на няколко места по брод. 20 мин. след водослива с р. Червени брегове долината на Твърдомещница постепенно се разширява и от тясната й част се излиза на обширна поляна с пейка вдясно от пътя /80 мин. общо/. Местността тук е красива и панорамна, с гледки предимно към билото на рида Прибовица, по което се виждат подредените в права редица върхове Чуката /Горни Висок//1033 м./, Висок /Долни Висок//1002/ и Панте /946 м./, разделени помежду си от ливадите Габльово. На запад от тях се откроява със стръмните си склонове и връх Калето /1002 м./, на темето на който са останките на крепостта Калето. В древността в района на вр. Калето, както и в долината на Клисурска река от южната му страна, имало рудници, които били охранявани от крепостта. Освен тях, крепостта Калето охранявала и разположения на запад от нея проход Арабаконак, както и прохода Калдармата /Етрополски проход/, трасиран на изток оттук, по билото на рида Шиндарника. От южната страна на вр. Калето се намира изворът Герман, от който защитниците на крепостта се снабдявали с вода.

   След поляната пътятпокрай срутен бетонен мост, отново пресича реката по брод и пак навлиза в тясна част от долината й. При пресичането на тази местност от север в р. Твърдомещница се вливат два нейни десни притока. Първият е Суата река, спускаща се откъм разположеното на билото на рида Шиндарника плато Равни дел. От същото плато идва и река Равни дел, която се влива в р. Твърдомещница малко след Суата река. Между двата притока е разположен ридът Филашката могила, в долната част на който се намира обширната Сърбин поляна /по време на Първата световна война на Сърбин поляна живял сръбски военопленник/. 15 мин. след срутения бетонен мост р. Твърдомещница се пресича отново, този път вече по съвсем здрав мост /95 мин./. Той се намира в местността Делчовското, към която от дясно се спускат обраслите със смесени гори склонове на рида Радивой, а от ляво - две къси и широки рътлини, носещи имената Горни Висок и Долни Висок. От моста се върви още 15 мин. до малка поляна, разположена при водослива на Твърдомещница с идващата от север Осенова река /110 мин./. Поляната и цялата местност около нея са чудно красиви, затова тук е построен дървен заслон, под който са поставени дълга маса и пейки. Районът около поляната е бивша вилна зона, в която днес почти всички вили са изоставени. Хребетът на запад от Осенова река се нарича рид Твърдомещница, като вероятно така се нарича и вилната зона, защото повечето от вилите й са по този рид. От поляната при водослива се продължава покрай вилите на запад, като в тази посока се чува все по-ясно бученето на колите по автомагистрала “Хемус”. Над дърветата се появява и един от най-високите й виадукти, който служи като ориентир. 20 мин. след поляната със заслона се достига до шосето на прохода Арабаконак, при руини на изоставени сгради в местността Рибни вир /130 мин./. Денивелацията от сечището до прохода Арабаконак е около 350 м. В местността Рибни вир се сливат три реки - Твърдомещница, Клисурска река и идващата от югозапад река Коренишки дол. След сливането си трите реки продължават да текат на север като една река, под името река Бебреш /бебреш - ромолене /бърборене/ на вода/На няколкостотин метра на север от водослива се виждат сградите около построения на реката язовир Бебреш. От него едноименната р. Бебреш продължава да тече по права линия на север през дълъг живописен пролом, който в миналото се наричал Жлеба, а днес е известен като Клисурата

   От местността Рибни вир към с. Горно Камарци се продължава по шосето на прохода Арабаконак на юг, като ориентир в тази посока е виждащото се отдалеч главно било на планината. Пътят следва долината на Клисурска рекакато дълго време върви почти водоравно срещу течението й. Реката е граница между Западна и Централна Стара планина, както и граница между старопланинските дялове Мургаш на запад и Етрополска планина на изток. След Рибни вир долината на Клисурска река е широка и равна, като в южна посока над нея доминира намиращият се на главното било на планината връх Разкола /Раскола//1075 м./. 20 мин. след Рибни вир се достига до Черния паметник /вляво от шосето/, който също е свързан с разразили се тук боеве по време на Освободителната война. Паметникът се нарича черен, защото металното му тяло е почерняло от времето. 5 мин. след него се достига до местността Каменната стърга /стърга - стража/, в която е водослива на Клисурска река със спускащата се от запад река Бодновска /Бодинска//155 мин./. В литературата и в различните карти името на притока на Клисурска река се изписва все по различен начин, но истинското му наименование би трябвало да бъде река Будийовска, защото извира изпод крепостта Будийов град, контролирала в миналото минаващия на запад оттук проход Чурешка пътека. При водослива пътят завива на югоизток и навлиза в по-тясна част от долината на Клисурска река. Тук вляво остава рида Прибовица, а от дясно е идващият откъм главното било рид Маркова чукла. 25 мин. по-късно се минава край партизански паметник, разположен сред тъмна сумрачна гора вдясно от шосето /180 мин./. Следват нови 15 мин., след които пътят навлиза в местността Пантата /панта - паравоенна чета в подкрепа на официалната власт/. През 1872 г. тук е извършен прочутият обир на турската хазна от четата на Димитър Общи /195 мин./. Мястото на обира е отбелязано със специална паметна плоча и навремето съвсем правилно е било избрано за нападение от четата на Димитър Общи. Местността тук сякаш нарочно е създадена от природата, за да се извършват обири в нея. Пантата е къс страничен рид, който се отделя на югозапад от основния рид Прибовица при стърчащия на билото му вр. Панте. Едноименната местност Пантата заема най-долната част на рида, като при нея долината на Клисурска река силно се стеснява. Склоновете тук са с голям наклон, покрити са с гъсти гори и са много удобни за засада и нападение. От дясната страна на пътя е сухият дол Преведена /в местния диалект с името Преведена се наричат местностите, които са дадени /преведени/ на заврени зетьове/, а вляво остава Ечменска река.

  Точно при Пантата пътят отново завива на юг, подминава оставащите вляво Войнишки рът и Циганско дере и след няколко минути достига до местността Чатарлъка /от чатал - разклонение//200 мин./. В тази местност доскоро работели рудници, от които до днес са останали само руините на флотационната фабрика /вляво от пътя/. На това място долината на реката отново леко се разширява, като към нея се спускат няколко странични рида - от изток това са Зелинското и Чемберака, а от запад - Циганските могили. В местността Чатарлъка от дясната страна на пътя се появява и телената ограда на Дивечовъдно стопанство „Витиня”. Оградата е поставена плътно покрай пътя и оттук го следва чак до главното било на планинатаОт Чатарлъка се продължава на юг, подминава се стоящият от ляво рид Горнев рът и след няколко минути се достига до място, при което Клисурска река завива на изток. Тук пътят изоставя долината на реката, продължава по Плиткия дол към главното било на юг и покрай ридовете Краището вляво и Дренова могила вдясно достига до стръмен склон в подножието му. Оттук следва последно, но много стръмно изкачване към билото, като пътят преодолява височината чрез дълъг S-образен завой, носещ името Царският завой. През 1925 г. в близост до това място група анархисти извършват неуспешен атентат срещу цар Борис III. След Царският завой пътят се изкачва плавно на югозапад и 40 мин. след местността Чатърлъка излиза на главното било на планината при седловина Арабаконак /240 мин./. На стотина метра източно от седловината се вижда ниският могилест връх Арабаконак /996 м./, на темето на който е издигнат паметник, отново свързан с боевете през Освободителната война. Денивелацията от местността Рибни вир до седловината Арабаконак е 450 м.

   От седловина Арабаконак към Камарската котловина и с. Горно Камарци може да се продължи както по шосето на юг, така и по туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/ на запад. Следването на пътеката КЕ е много по-интересно, затова от седловината е най-добре да се продължи по коловата маркировка на запад. Първоначално тя е положена покрай черен път, който навлиза в Западна Стара планина, пресича голата местност Просото и при първите дървета на гората внезапно свършва. Оттук се продължава по широка пътека, която достига до оградата на Дивечовъдно стопанство „Витиня” и покрай нея завива на северозапад. В началото на оградата от дясната страна на пътеката остава гористия връх Дренова могила /1040 м./, а гората вляво носи името Бранището. 20 мин. след седловина Арабаконак пътеката достига до разклон /260 мин./. При него от билото се отделя изоставен черен път, който по долината на Големата река /Горнокамарска река, Брънкарица/ се спуска на юг. От разклона се продължава по пътеката на запад, като плътно се следва телената ограда, оставаща вдясно. Напред пътеката КЕ описва широка дъга с отвор към долината на Големата река на юг и подсича малко под темето му вр. Разкола. Наименованието Разкола заблуждава, че върхът е свързан с някаква ерес или несъгласие, а всъщност името му идва от думата разклон. В миналото старото трасе на прохода Арабаконак се изкачвало от с. Горно Камарци до вр. Разкола и при него се разклонявало. Оттук единият му край продължавал към седловина Арабаконак на изток, където се намирала първата по пътя пътна станция. Вторият край на пътя слизал към долината на Клисурска река на север, а третият завивал към прохода Витиня на запад. При достигане до подножието на вр. Разкола пътеката КЕ завива на юг и започва леко да се спуска надолу. Телената ограда се следва още известно време, до достигане на покритата с тръни седловина Падалата. Навремето тук имало хан, заради който седловината носи и до днес името Падалата. Разстоянието от влизането в гората до излизането на поляната се изминава за около 50 мин., като през цялото време се върви плътно покрай телената оградата /310 мин/.

  Според езиковедите, думата падало означава: място за нощувка и смяна на конете. В по-далечното минало обаче това бил особен вид данък, наричан в България падалище, а в съседната Сърбия приселица. По онова време смисълът на този данък се състоял в това, населените места, намиращи се в близост до главни пътища, да осигуряват безплатна храна и нощувка на преминаващите покрай тях държавните чиновници и военни части. Името на данъка пък идвало от глагола падам, който тогава се употребявал в смисъл на спирам, оставам тук. Първоначално данъкът бил въведен още по византийско време, а след това бил продължен и през Първата и Втората Български държави и имал катастрофални последици за инфраструктурата на страната. Всички преминали през различни епохи по нашите земи пътешественици, като например Вилхелм Тирски през 12 в., свидетелстват за това, че покрай главните пътища на България няма населени места. За да не плащат данък-падалище, селяните се принудили да изместят селищата се встрани от главните пътища, а на мястото на къщите им се появили големи ханове, в които нощувката и храната били, разбира се, платени. Поради тази причина, по време на турското робство, с думата падало или падалище започнали постепенно да наричат не изчезналия вече данък, а застроените покрай пътищата по-големи и важни ханове.    

   Седловина Падалата се намира над две поляни, западната от които се нарича Милка, а източната Райово /Райево/. Денивелацията от седловина Арабаконак дотук е почти нулева. При Падалата от пътеката КЕ се отделя в южна посока черен път. Това е старото трасе на прохода Арабаконак, построено от Митхад паша през 1866 г. За да избегне навлизането в тясната и усойна долина на Големата река, навремето старото трасе на пътя минавало на запад от сегашното. При седловина Падалата пътеката КЕ се напуска и към с. Горно Камарци се продължава по черния път. При Падалата от главното било на планината към с. Горно Камарци на юг се отделят два къси странични рида - Калето на запад и Кошарището на изток, разделени от плиткия воден дол ГьолеветеОт седловината пътят се спуска към полето по рида Кошарището, като следва приблизително билото му. В миналото по голите поляни на този рид се намирали кошарите на горнокамарските махали Пульовци и Лаловци. От разклона с пътеката КЕ се продължава с лек наклон през поляната Райово на изток. Доскоро по Милка и Райово станували и мандрували овчари-власи, затова и изворът в западната част на поляните се нарича Влашкото кладенче. Пътят минава покрай него, достига в източния край на Райово до гористата местност Света Петка и покрай нея се насочва на юг, като се спуска стръмно към полето. При слизането се пресича изкуствено залесената с бор местност Секията /Секмята//от турската дума секи - високо място/, през която постепенно се завива на югозапад. Непосредствено преди селото пътят излиза от гората в голата местност Среден геран и достига до задния край на изоставените селскостопански сгради на местната Кооперация Звездец. От седловина Падалата до това място се върви около 30 мин., а разстоянието оттук до центъра на селото се изминава за още 10 мин. /350 мин. общо/. Денивелацията от главното било на планината до с. Горно Камарци е 250 м.

   

23

    Седловина Въртележката

 

21

Паметникът до седловина Въртележката

 

 14

Върхът с паметника в началото на рида Прибовица

 

15

Ридът Прибовица, местността Селището и седловина Прибовица, снимани от юг

 

20

От най-горната част на рида Прибовица към седловина Прибовица на запад

 

26

Широкият черен път по долината на река Твърдомещница

 

29

Кътчето за отдих в началото на вилната зона при водослива на Твърдомещница и Осенова река

 

28

Дървеният заслон при водослива

 

32

Пътят наближава виадуктите на магистрала Хемус

 

33

От местността Рибни вир към сградите на язовир Бебреш 

 

P1200177

От шосето на прохода Арабаконак към долината на река Твърдомещница назад

 

P1200125

Разклонът на седловина Арабаконак

 

34

От пътеката КЕ към паметника на вр. Арабаконак назад

 

36

Покрай оградата на ДДС "Витиня"

 

40

От местността Секмята към село Горно Камарци

 

41

Разклонът пред входа на Кооперация Звездец

 

42

От входа на Кооперация Звездец към село Горно Камарци на запад

 

2013-01-24 134358

Профил на маршрута

Прочетена 1605 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм